Оковите на майчината любов

  • 106 426
  • 1 780
  •   1
Отговори
# 1 770
  • София
  • Мнения: 24 839


Няма природа тук, ако един човек е научен от малък да участва активно в домакинството на дома си
Ако е гледан принцески, си остава такъв до живот, трудно се учи и регресията взема връх

Има природа, има и тотален регрес при някои хора, който регрес изтрива всичкото възпитание и цивилизованост дори, набивани им в главите не само през първите 7 години.
Просто не си се срещала с такива индивиди, но за всичко има първи път.
От лично наблюдение върху двама братя говоря- майка им е била от катерещите се по кариерната стълбица- работеща в детска градина със заветната цел да стане директорка там.
Та децата по цял ден са били под строй, вечерта мама учи, те домакинстват.
После- в седми клас заминават един по един да учат в друг град- сами, първо в интернат, после на квартира, после студенти.
Да, но единият се жени и живеят сами с жена си, че и обзаведени с близнаци, а другият- при тъщата, че и балдъзата.

Накратко, от възпитанието на втория нищо не остана- когато вече заживяха сами, та и до ден днешен, ако жена му замине някъде, вади чиния след чиния, докато има, слага вътре каквото готово е купил и така, докато свършат сервизите.
Разбира се, нито пералнята знае откъде се пуска, нито как се размразява хладилника.
Той, който преди брака си, сменяше два пъти ризи на ден и переше, и гладеше.....

# 1 771
  • Мнения: 1 415
Затова децата се приучват на самостоятелност отрано.Сериозно имам чувството,че за по-възрастните поколения самостоятелността на децата е непознато понятие.Особено за баба на 80-90. Първо децата, а после и внучетата се обгрижват максимално,като да се изтръгнат всякакви наченки на самостоятелност от тях. Може да не е така във всички семейства,но явно в повечето е.
И бедата е,че ако си свикнал дълго време все да си при родителите си,дори и когато се отделиш и уж си самостоятелен,може дълго още да се чувстваш безпомощен на моменти.Заученото поведение се притъпява адски трудно.

# 1 772
  • София
  • Мнения: 62 595
За приучване не знам отрано, ама няма студент, който да не се е оправил. Имах една съквартирантка навремето, която всяка седмица изпращаше в колет мръсните си дрехи до другия край на България мама да ги изпере, ама и тя в един момент се научи. Хем тогава нямаше автоматични перални, а всичко си перяхме на ръка в легенчето.

# 1 773
  • София
  • Мнения: 24 839
Затова децата се приучват на самостоятелност отрано.Сериозно имам чувството,че за по-възрастните поколения самостоятелността на децата е непознато понятие.Особено за баба на 80-90. Първо децата, а после и внучетата се обгрижват максимално,като да се изтръгнат всякакви наченки на самостоятелност от тях. Може да не е така във всички семейства,но явно в повечето е.
И бедата е,че ако си свикнал дълго време все да си при родителите си,дори и когато се отделиш и уж си самостоятелен,може дълго още да се чувстваш безпомощен на моменти.Заученото поведение се притъпява адски трудно.


Точно обратното разказах в детайли!
Никакви баби не са имали, които да са ги отгледали- ясла, градина, училище и на 14- в друг град сами, където и остават в последствие.
Мисълта ми е, че дори възпитанието да е туширало успешно характера и природата на човека, с възрастта лустрото се отмива.

# 1 774
  • Мнения: 15 960
От по-предните поколения не беше много популярно мъжете  да домакинстват, така че и най-работливите, свестни и отговорни мъже се оказваха пред пералнята и печката като пред техниката на някой АЕЦ. Никой няма да остане гладен и без чисти дрехи, ако му се наложи да се оправя сам, в крайна сметка.

# 1 775
  • Мнения: 54 420
В днешно време, с тези технологии, е непростимо да се правиш, че не можеш нещо. Naughty

# 1 776
  • Мнения: 6 122
Подценяваме личностните характеристики. Възпитани сме да вярваме, че възпитанието е над природата, но все повече най-субективно виждам, че е обратното - природата, т.е. това, което човек си го носи, винаги надделява. Възпитанието може да подсили или да потисне до някаква степен. Като във вица за скорпиона, който обещавал как няма да убие жабата, само тя да го пренесе до другия бряг, а после пак я ужилил. Защо? - попитала го тя. Природа! - отговорил скорпионът. И така е и за доброто, и за лошото. Може да има екстремни ситуации, в които човек да е способен да преобърне всичко и да направи неща, които иначе би се заклел, че никога не би направил, но в основно положение е такъв, какъвто е.

Да, хубаво че си сложила думичката "субективно", защото обективно не е вярно. Единственото нещо, което в този свят е останало от природата е инстинкта ни за оцеляване, дори този за възпроизводство е вече притъпен. Ние живеем в "най-неприродният" век. И да, човек не се ражда "бял лист", но средата е ключова за неговото развитие, въпреки че действително, някои случаи като психопатии и т.н. вземат превес над средата. Пример са родените убийци, факт. Но...като цяло, изобщо не надделява това, което "си го носи". То реагира спрямо средата, която включва и изключва определени гени. Не случайно дори в молекулярната биология все повече и повече внимание се обръща на епигенетиката.
 Научен да му прислугват и той такъв си оставал, защото така си е роден. Остава си, докато има кой да му играе по гайдата и да му се връзва на номерата. Като няма кой да се връзва, в сила влиза една друга мъдра приказка : "Кучето играе според тоягата".

# 1 777
  • София
  • Мнения: 62 595
Кое обективно не е вярно? Природата пак си надделява - хората се размножават въпреки всичко, извършват убийства от най-природни страсти пак въпреки всичко, лъжат въпреки всичко... Дори все още в доста държави на съвсем официално ниво има смъртно наказание. Все още мечтата за общество тип паноптикум няма как да се изпълни, нищо че сме най-неприродният век. И пак не сме в най-неприродния век, защото само един милиард човека живеят в първия свят, а и в този първи свят пак природното си избива, иначе нямаше да има затвори примерно.

# 1 778
  • София
  • Мнения: 19 249
Bella Anna , за по-общи качества съм съгласна с Андариел.
Инстинктите си ги имаме и не е нужно да ги отричаме, остави колко цивилизовани сме. А доста животни се размножават циклично и не правят с*кс целогодишно, както хората.
Хората са инертни или инициативни и затова се/не се научават нещо. Генните модификации и комбинации въобще не са за подценяване. Да, мързелив човек може да се научи да се самообслужва, но ще е на минимално ниво, ако не го интересува и не се вълнува.

Последна редакция: вт, 02 яну 2018, 17:22 от Cuckoo

# 1 779
  • Мнения: X
Абсурд, предполагам, че е въпрос на време
Бях на около 20, когато започна да ми прави впечатление как някои близки майки обгрижват синчетата си
Сега те са на по 20+
С времето предполагам и че наблюденията ми за съжаление ще се обогатят
Песимист съм именно за тези младежи, като знам как се стигна до тук, ме е страх да си представя докъде ще стигнат
Беше ми жал за майките им, ама вече не ми е, те съвсем съзнателно докараха то тук децата си и сега почнаха да берат плодовете на добре свършената си работа

Срещала съм и подобни татковци
Спестява всякаква мъжка работа по къщата на сина си, не го вика за нищо да помага, даже когато вече не е дете, а млад мъж
Почиват от болест и старост родителите и изведнъж на един мъж на 40+ му се налага да поеме грижата за дома си, без да умее или знае как един винт да завие или да оправи течаща мивка
И въпреки всичко прилага същата схема към сина си, ако се налага помощ вика жена си и се мъчат с нея с боядисване, тапети, мебели, ВиК, а синът на 20+ си щрака на лаптопчето

Последна редакция: вт, 02 яну 2018, 18:12 от Анонимен

# 1 780
  • София
  • Мнения: 62 595



Ако на някого му се забавлява с тази история мама и син. На руски е, но героите са емблематични, все едно са ивадени от комедия.

Общи условия

Активация на акаунт