Ооо най-накрая да се докопам до компютър и всички да спят. Ще си попиша сега хубаво. 
Значи преди всичко искам да честитя на всички мами, които са родили! И да пожелая успех на чакащите. Много стискам палциииииии..........
Започвам от началото на раждането. Секциото ми беше насрочено за 2.11 на обяд. Но на 1.11 още в 1:00 през нощта усетих, че нещо не е както трябва. Започнах да усещам ужасно напрежение ниско долу, но реших, че ще си трая и ще почакам още малко преди да съм вдигнала за пореден път лекарите във въздуха. Лежах и си мрънках сама известно време. В последствие се появи силно сърцебиене, появиха се и така доста силни контракции и тогава вече вдигнах лекарите във въздуха. Имах чувството, че доктор Дяволов дохвърча от тях си за половин минута в болницата. Всичко така бързо и неусетно мина, че въобще не осъзнах наистина ли се случва или сънувам. През цялото време на секциото си бях напълно в съзнание и ревах, та се късах. От вълнение. Калоян се роди първи, 2 минути по-късно извадиха и Тео. И най-накрая Катето. Така крещяха и се драха, няма никога да го забравя този момент. И след като най-накрая чух думите "всичко е наред" успях да въздъхна с облекчение и да продължа да рева. 2 дни не спрях. За голям късмет в началото всеки свали по много малко от теглото, с което се роди. Но бързо наваксаха докато дойде време да ни изписват.
Калоян се роди 1,800кг и 47 см- изписаха го 2.010кг,47 см.
Теодор се роди 1,720кг и 47см-изписаха го 1.850кг и 47.
Екатерина се роди 1.990 кг и 48 см, а я изписаха 2.070кг, 48 см.
Сега вкъщи сме добре. Ядат, реват, с**рат, спят - всичко както си му е реда. Гушим се и се носим по цял ден, майка е вкъщи и помага. Таткото също ни е страхотна помощ, много се радвам, защото е станал много по-оправен от преди. Баткото Виктор е много ревнив и покрай бебетата и той е станал едно голямо бебе- иска да смуче биберон и да пие от АМ на шушоните. Надявам се да е период и да отмине бързо. Опитвам се да не му се карам, за да не се чувства зле. Разбирам, дълго време е бил единствено детенце и не е свикнал. Мераклия е да ги гуши и той напоследък и така, седя на леглото и му нагласяме бебе в ръцете, обясняваме му как се държи и той много се радва. Пълен купон е вкъщи още от сега. Като пролазят и проговорят не ми се мисли!
Значи преди всичко искам да честитя на всички мами, които са родили! И да пожелая успех на чакащите. Много стискам палциииииии..........
Започвам от началото на раждането. Секциото ми беше насрочено за 2.11 на обяд. Но на 1.11 още в 1:00 през нощта усетих, че нещо не е както трябва. Започнах да усещам ужасно напрежение ниско долу, но реших, че ще си трая и ще почакам още малко преди да съм вдигнала за пореден път лекарите във въздуха. Лежах и си мрънках сама известно време. В последствие се появи силно сърцебиене, появиха се и така доста силни контракции и тогава вече вдигнах лекарите във въздуха. Имах чувството, че доктор Дяволов дохвърча от тях си за половин минута в болницата. Всичко така бързо и неусетно мина, че въобще не осъзнах наистина ли се случва или сънувам. През цялото време на секциото си бях напълно в съзнание и ревах, та се късах. От вълнение. Калоян се роди първи, 2 минути по-късно извадиха и Тео. И най-накрая Катето. Така крещяха и се драха, няма никога да го забравя този момент. И след като най-накрая чух думите "всичко е наред" успях да въздъхна с облекчение и да продължа да рева. 2 дни не спрях. За голям късмет в началото всеки свали по много малко от теглото, с което се роди. Но бързо наваксаха докато дойде време да ни изписват.
Калоян се роди 1,800кг и 47 см- изписаха го 2.010кг,47 см.
Теодор се роди 1,720кг и 47см-изписаха го 1.850кг и 47.
Екатерина се роди 1.990 кг и 48 см, а я изписаха 2.070кг, 48 см.
Сега вкъщи сме добре. Ядат, реват, с**рат, спят - всичко както си му е реда. Гушим се и се носим по цял ден, майка е вкъщи и помага. Таткото също ни е страхотна помощ, много се радвам, защото е станал много по-оправен от преди. Баткото Виктор е много ревнив и покрай бебетата и той е станал едно голямо бебе- иска да смуче биберон и да пие от АМ на шушоните. Надявам се да е период и да отмине бързо.
Опитвам се да не му се карам, за да не се чувства зле. Разбирам, дълго време е бил единствено детенце и не е свикнал. Мераклия е да ги гуши и той напоследък и така, седя на леглото и му нагласяме бебе в ръцете, обясняваме му как се държи и той много се радва. Пълен купон е вкъщи още от сега. Като пролазят и проговорят не ми се мисли! 
Да сте все така, пу,пу,пу и мнооооого гушкане 
Все така щастливо и позитивно да ти е, да посрещаш трудностите с усмивка, а мъниците много да ви радват. Няма как и да е иначе с такова голямо семейство! 
Бебетата били в идеална позиция за нормално раждане, което също цяла Б ми набиваха в главата, че едва ли ще се случи... АГ ми каза, че имам 4 см разкритие, въпреки че нищо не усещам и че ги чакаме днес -утре, най-късно до петък. Не ми е ясно само с такова разкритие наистина ли може да излязат чак до няколко дни, нали уж са две бебета и тежат повече? И изобщо 4 см много ли са? 
Исках да окуража всички мамчета, на които им остава още и се налагат да приемат някакви лекарства или имат други проблеми. Аз също треперех, и като четях, че някоя мама е успяла, си казвах, че все ще се справя някакси, дори и да са мънички, медицината вече е дооста напреднала, слава Богу. Важното е да се слуша АГ, да се следим и да действаме според ситуацията. Аз така изкарах Б - от преглед до преглед, без дългосрочни планове и полека-лека краят си дойде. Надявам се така да е по-ясно.