Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

  • 53 698
  • 687
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 670
Браво, момичета!

Моите са с 3 години разлика, мислех повече да е, но дъщеря ми боледуваше и не посещаваше детска градина, та реших да си уплътня престоя у дома 😁.
Кротки ми бяха децата, та не мога да се оплача от нищо.

# 76
  • Мнения: 30 802
Ами и аз с 2 и 3 исках да си уплътня престоя- толкова ми е досадно, че поне тая досада да я употребя за 2 деца, иначе ще ме е яд, че само за едно...

# 77
  • София
  • Мнения: 1 079
При мен също разликата е голяма при гледането на децата. С първото все бързах - да проходи, да проговори, да става самостоятелна. С второто зор не давам за нищо. Природата си знае работата, когато тогава. Като минус отчитам, че повече се вглеждам, когато бях по-млада много много не съм го мислила.

# 78
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
JLo каквито и съвети да получиш, житейските ситуации са много различни.
При теб ще си на 40г, с две големи деца и бебе. Различно е от 40г, с три малки деца връщаща се на работа. Няма и трите да са болни едно след друго и да искат обгрижване ежеминутно като бебета. Ти си знаеш как е работата, какво се приема и т.н.
Моите са с малка разлика; 6г разлика най-голямото до най-малкото. Раждала съм на 28, 31, 34г. Работя предимно от вкъщи; мъжа ми е на гъвкаво раб време. Болнични няма тук. Ако нямахме тези опции, един от нас трябваше да не работи.
Гледането на децата ми е удоволствие, чистенето, особено готвенето не е. Децата си изискват, както знаеш, доста тичане по тях, спорт и друго ако се занимават.
В твоята конфигурация на три деца, две големи и бебе, ще е различно от при мен и едва ли аз каквото споделя ще е от полза.
Моите три имат подобни интереси, тенис спортуват всекидневно, от един пол са и ги вълнуват, засега поне, еднакви неща.

# 79
  • Мнения: 4 871
JLo, какво реши?  Или поне накъде почнаха да се накланят везните?

# 80
  • Мнения: 3 597
Здравейте , момичета ! Много хубава и полезна тема .

Според мен възрастта не е критерий , гаранция няма за нищо ...

Да се радваш на още едно слънце , да озаря деня ти , да го гледаш как расте и да се наслаждаваш- прекрасно  Heart Eyes  От друга страна пък се връщаш към безсънните нощи , към ангажиментите , без почивка , без мързелуване събота и неделя ...А притесненията - ще се справиш ли психически , чисто физически ще отделиш ли достатъчно внимание и на трите , ще се справиш ли финансово ? 

Аз също мечтая за трето дете . Според моя мъж две са напълно достатъчни . Аз доста настоях и миналата година забременях . В същия месец мъжът ми лежа в болница и получи кофти диагноза . Бях много изплашена , объркана и притеснена /през целия си живот не съм била толкова притеснена/ . Още в началото на Б се оказа , че сакчето не расте , а намалява . Наложи се кюретаж . Приех го , опитах се да остана спокойна . Времето минаваше и с всеки изминал месец се чувствах все по-зле психически . ММ напусна работа , която е доста тежка физически и започна по-лека , но по-ниско платена . Мина цяла година и пак по мое настояване започнахме опити . Вече няколко месеца не се получава и дори си мисля , че не ми е писано да имам 3 деца , въпреки голямото ми желание . Може би понякога само желание не стига ...решението е трудно и трябва да се обмисли разумно . Ако ММ е добре , с удоволствие бих изгледала още едно дете , въпреки изброените притеснения . Имам много прителки , които са правили аборт и съжаляват след това , но не познавам нито една майка , която се е решило на трето дете и , която да съжалява за решението си .  Peace

# 81
  • Мнения: 1 670
Мери, много съжалявам за преживяното.

Аз още нищо не мога да реша, имахме дълго пътуване и това пак остана на заден план.
Мисля го, тегля го, надявам се до пролетта да съм решила, че времето си тече.

# 82
  • Мнения: 10 993
Ани, някога през ума ти да е минавала мисълта, че човек не забременява непременно когато той го иска? Могат да минат години в опити за забременяване.
Срам ме е да чета глупостите, които си надраскала.
Твоето дете няма ли да се срамува, че майка му понякога не може да пише правилно, при все, че не изглежда като баба?
Но явно за теб посещението на детски клубове и плажове изчерпва контактите и връзката с детето.
Съветвам те да поразсъждаваш върху факта, че нещата имат и невидима страна.
Не става въпрос за жените ,който по една или друга причина забременяват късно с първо дете ,а за жени ,който вече имат деца и искат още деца .Какво ще се случи ,ако детето остане сираче ,защото майка му и татко му са починали от инфаркт ,инсулт или нещо подобно ,защото вероятността не е малка с напредването на възрастта ,кой ще гледа това дете ?Ако Бях родила само с 10 години по късно децата нямаше да познават баба си и дядо си ,а явно за вас това не е важно за децата .
Моя позната почина на 30 години от инсулт. Остави дете на 9 години, т.е. родила е млада, гаранция няма за нищо.
Sad
Ние с моя мъж като се запознахме и оженихме, решихме че ще имаме 3 деца. Първо 2 породени и след 4-5 години 3то. Да, ама нещата се промениха много. Аз се скапах от двете бремености и раждания, тялото ми е развалина, непрекъснато боледувам, получих един куп усложнения и болежки. И изобщо не се чувствам, че имам сили да гледам още едно дете. След 5 години перманентно безсъние, тъкмо започнахме да спим. Сега ако не спя 1 нощ само (ако някое е болно), на другия ден съм тотално неадекватна и изнервена.
Отделно в отношенията с мъжа ми се появиха много проблеми - нонстоп изнервени и недоспали, все сме скарани, той се промени, спря да помага с домакинстването. И въобще не знам дали искам с този човек да прекарам старините си, камо ли пък трето дете да раждам от него. Иначе винаги съм си мечтала за 3 деца, още преди да го срещна. Може би в бъдещето, все пак съм "само" на 33г., като стана "бабичка" на 40 може да си променя мнението. Simple Smile


Дидка и аз съм така. А само преди пет години бях готова да хукна навсякъде. Имам малък син на  3 г. и освен на три рожденни дни и това лято за първи път на море, другаде не е ходил никъди. Само вкъщи. Възхищавам се на хората, как имат сили за 3, та и 4 дете. Аз искам само да спя.
Гледам за болести и смърт си говорите. Моя приятелка умря от рак на 31 г. и остави дете на 4 г. сираче. Родихме и гледахме децата заедно. Нейното семейство е много богато, лекуваха я по труски клиники, но нищо не се получи. Друга приятелка загуби дете на 6 г. от левкемия. Сега е на 43 г. и е съвсем сама - разведе се с мъжа си, няма други деца. В детската градина когато беше там големия син за 4 г. 6 деца загубиха по едни от родителите си. толкова много смърт чак ми идва в повече.

# 83
  • Мнения: 424
Да се запиша и аз Simple Smile На почти 33 год. съм и винаги съм искала много деца ,  понеже съм сама, без братя и сестри Disappointed Имам 2 деца на 10 и 13 години , те са от първият ми брак. Сегашната ми половинка няма деца, но прие моите сякаш цял живот са били негови , а и те него също... ББ не ги търси , но няма да се впускам в негативи... Решили сме да си имаме още един бебок  , опитваме вече една година все още без резултат , но желание има от всички - батковците искат сестричка Gift Heart Flowers Hibiscus Flowers Hibiscus Flowers Hibiscus

# 84
  • София
  • Мнения: 1 197
не мога да кажа '' цял живот съм искала три деца'' - факт е, че всички ми обясняваха, колко майчински се държа и че сигурно ще съм добра майка.  да, може би съм искала три, но с голяма разлика ... знам ли ... когато усетих времето за деца, когато ми се наложи да съм търпелива и да се боря за дете, когато чудото се случи, когато преживях магията на бременността, когато гушнах малкия вързоп безкрайно щастие, бях сигурна -  искам най - малко три ... плана беше за две породени и едно като ни домъчнее за бебе, но нито са породени, нито успя да ни домъчнее - разликата и на тримата е малко над две години. родих на 27,29 и 32 ...
от друга страна съм родена от 35 годишна майка и никога не съм я възприемала, като по - възрастна ... това е хорско мнение.
хубаво е да има деца, и не е важна възрастта на родителите, а любовта, разбирателството и хармонията в семейството - децата имат нужда от това !!,,
за себе си, дете - подарък от Господ - не бих върнала! за съжаление към момента не виждам в себе си майката, която винаги съм мечтала да бъда, но човек винаги се променя и трябва да има към какво да се стреми - това е смисъла на живота Rolling Eyes

# 85
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 418
Ехехееей, аз вече се замислям за четвърто. И се чудя дали този път разумът ще надделее (над желанията на сърцето).

Аз лично съм друг тип характер и хич никак не съм се колебала, не съм мерила плюсове и минуси (вероятно боейки се, че минусите ще излязат повече Joy). Друг е въпросът, че колебанията и страховете си остават докрай (и даже и след края, смея да твърдя). По-долу ще стане ясно защо. Но с уговорката, че това е моята история, никого неангажираща и невалидна в общия случай.

Когато се роди малчун, каките бяха на 7 и на 4 г., а аз - на 39. Само по себе си не е предпоставка за проблеми, но Ник се роди много недоносен, почти 3 м. преди термин. Така и не се откри причина и аз до ден днешен съм убедена, че преждевременното раждане можеше да се предотврати или поне да се отложи до по-човешки г.с. (от 27-ма), ако имах възможност да полежа за задържане. Но обаче, с 2 други деца и с лъв, който не можел да остане сам с тях, все отлагах, докато един ден директно тръгнах да раждам и родих в рамките на 2 часа. Нямаше време дори за кортикостероидна подготовка. Нямаше време да се замисля какво ми се случва. А и, нали нямаше време, родих нормално след 2 пъти секцио (което е бонус, признавам).

Последното го давам като точка за размисъл. Със сигурност има жени и на 45, които карат разкошна лека бременност, но по-често не е така (съгласно моите наблюдения). Дори и леки проблеми да има, трябва да им се обръща сериозно внимание. И трябва бъдещата майка да има подкрепата на съпружието си. Ама не на думи, на дела. То това по принцип е важно, а какво да кажем, когато се очаква трето дете. Хубавото в случая е, че другите деца са големи и самостоятелни, а не като при нас. Ако имате и кой да помага, още по-добре. Защото ако се наложи да се лежи за задържане, не трябва да се отлага, не трябва да се щади бащата, а трябва да се мисли за бебето и за майката, най-вече за майката, защото върху нея ще падне основната тежест.

Другият голям плюс при вас е, че съпругът настоява за бебето. На мен ми се струва, че това е гаранция за неговото категорично и подкрепящо отношение - нещо, което при нас отсъства. Желанието за трето дете беше налице, подкрепата уж също - но и двете само на думи. На практика съм сама в отглеждането на децата, чувствам се самотна и неразбрана, а баща им участва само формално и с голямо нежелание.

Сега може би стана ясно изказването ми за баланса разум-сърце, който трябва да клони към разум, но обичайно за моята порода клони към сърце.

П.П. Мъничкият Никс днес е почти на 4 г. и е здраво и прекрасно дете, така че преждевременното раждане остава без последствия, но първите 3 г. бяха много тежки, което можеше да се предотврати.

Последна редакция: чт, 23 ное 2017, 10:40 от Мяуче

# 86
  • София
  • Мнения: 6 058
Ето точно затова, при нас няма да има трето - защото желанието на таткото и подкрепата му са само на думи! Сама се оправям с домакинстване, готвене, гледане и възпитание на децата. Като го конфронтирам. директно ми се отговаря, че ми помага и то много, и не можел да разбере какво искам още. Така че, трето, само ако намеря друг мъж. Angry

# 87
  • Мнения: 30 802
Спри да готвиш:) изненадващо е колко неща могат да се решат с по-минималистичен подход.

С три деца у нас таткото вече е забравил, ако изобщо е имал идеята, че му се полага сервиране и отсервиране в определен час. Ако имам настроение, готвя, ако не, оправям децата и себе си и той си намира нещо.

# 88
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 418
Скрит текст:
Ето точно затова, при нас няма да има трето - защото желанието на таткото и подкрепата му са само на думи! Сама се оправям с домакинстване, готвене, гледане и възпитание на децата. Като го конфронтирам. директно ми се отговаря, че ми помага и то много, и не можел да разбере какво искам още.
Така че, трето, само ако намеря друг мъж. Angry
Smiling Imp
Мхм.
Скрит текст:
Аз спрях да го натискам нашичкият, защото става агресивен.
Преди въпросът беше принципен - исках да имаме истински сплотено семейство. Но от известно време по-скоро съм се предала и тихичко си страдам, осъзнавайки, че с този точно лъв няма как да се случи.

# 89
  • София
  • Мнения: 6 058
Спри да готвиш:) изненадващо е колко неща могат да се решат с по-минималистичен подход.

С три деца у нас таткото вече е забравил, ако изобщо е имал идеята, че му се полага сервиране и отсервиране в определен час. Ако имам настроение, готвя, ако не, оправям децата и себе си и той си намира нещо.
То не е въпроса само в готвенето. Няма как да спра да готвя заради децата, а и заради себе си също. Карам от доста време на минималичстичен подход, но девическата ми същност вие от яд и нерви. Simple Smile
Ние не се разбираме генерално и по всички други върпоси, като трънеш от възпитанието на децата и стигнеш до разпределянето на семейния бюджет. Както и да е, темата не е за мен.

Общи условия

Активация на акаунт