Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

Здравейте момичета, писала съм и в други теми, но да се отчета и тук. Винаги сме искали 3 деца. Така и стана .
Имам 3 прекрасни момичета на 9г, 7г, и 1 г.! Няма по-голямо щастие!!! Родих 2те си деца с 2 години разлика, живеехме в двустаен апаратамент и се въздържахме от трето. Даже не го коментирахме, но по стечение на обстоятелствата или съдба, преди 3 години се преместихме в къща. Място бол, двор и свобода . Тогава някак си заговорихме за 3то. Бях на 36 вече и много се колебаех, както и заради това, че първите 2 бяха със секцио и ме беше страх как ще протече третото. Мислих и не бях сигурна, ММ продължаваше да ме подпитва отвреме навреме, но аз все отказвах. В даден момент обаче просто го почуствах, не ме е навивал, насилвал, просто ми подмяташе къде на майтап, къде на шега . В крайна сметка просто го исках в един момент и се случи! Не съм мислила нито да споделям с роднини и приятели, нито да ги питам, не казахме на никой. Когато стана съобщих първото на децата. Най-голямата се разплака от радост, в такава еуфория изпадна и до ден днешен обожава бебето. Малката се зарадва, но не го осъзнаваше толкова като че ли. Сега и 3те са много задружни и каките се грижат много, без да го изисквам. Роднините и приятелите ни много се зарадваха, никога не съм чула от тях думи от сорта , ама защо, ама за какво и тем пододбни! Всички много се зарадваха и много ни се радват и чужди хора когато обикаляме някъде с 3те! А за прекрасната пълна лудница в къщи се знае! Хич не се чувствам стара, между другото, даже напротив, кипя от енергия, възвърнах си нормалните килограми и съм ужасно щастлива! 

Това е доста харна разлика - след още 1 година няма да усещаш, че имаш тодлър, все ще има кой да я занимава. А малките много хубаво растат с кака и бате, или какички.

Да, има много предимства подобна конфигурация на децата. А и като са момичета можеш да разчиташ на тях за доста неща. Виж, при мен си беше купон с батко на почти 5, среден на почти 3 и бебе-терминатор.

Значи след 2 години може да ми се прииска трето (каката на 9, малкия на 8, аз на 36). Засега съм твърдо против. ММ не се занимава много с тях, само ходи на работа и си мисли, че с това се изчерпват задълженията му. Вчера бъзика децата, пита ги искат и братче. Сияна иска много, Иво каза бляяяяяяяяяяяк.
Като знам как за тези двете не иска да плаща за английски, спорт и тн. и да ги води и всчко нещо става с клизма, еми не мерси. И ние сме в двустаен и дори сега ни е тясно. Имам къща с двор. Но в къщата (огромна е) живеят 4 семейства, т.е. на мен се пада половин етаж (горе-долу колкото ни е двустайния, че и по-малко).

На мен ММ ми помага, е не ги отглежда, ама за каране, взимане от училище, уроци, спорт го прави. Пазарува основно той, само като пътува се оправям, но не ми е толкова сложно честно казано. Та затова и се навих, колкото и да е помощ си е.

Здравейте.Аз съм мама на три деца-момче-11 години,момиче-2 и 11 м.и момче -11 м.Големият ми син е от друг мъж и съм го гледала сама с помощта на родителите ми,той не познава баща си.Никога не съм била луда по децата,а още по-малко съм си мечтала за много деца.Но....хората се променят.Като се събрах със сегашния ми съпруг веднага започнахме да работим за бебе.Каката се роди и продължихме да работим за трето.Никога не съм мислила,че ще са ми много или че ще ми е трудно.Голямата разлика е предимство в доста отношения.Когато родих каката,все едно бях с едно дете-баткото голям,самостоятелен, помага ми....понякога.Но сега с двете малки.... пълна лудница.И....аз искам четвърто-още едно момиченце,ако може.Страх ме е понякога-как ще се справяме,какво ще кажат родителите,но то е по-силно от мен,желанието.И...това е,сега декември ще направим опит,защото ММ пътува и само тогава ще е тук.А,да,на 38 години съм,т.е.нямам много време....

Привет Рени и добре дошла! 😊

Децата наистина се обикват, когато се грижиш за тях. Малко хора са луди по деца преди да имат такива! 😃
Хубаво е, че и двамата имате желание за четвърто, а не е едностранно.
Желая ви много успех в бебеправенето и скоро да се похвалиш с двете чертички! 💓

Пожелавам ви успех. По Коледа стават чудеса 👼👼👼

Благодаря ви момичета!Аз малко не вярвам,че ще стане от раз, въпреки че досега съм нямала проблеми при зачеването,но може и да е глупаво-април забременях,но преценихме,че още е много рано,малкия беше на 4 месеца и ме достраша,а и исках да се отдам на бебето.Махнах го и сега си мисля,че ще ми се върне това.ММ вика: спокойно,дори да не стане имаме три деца.И е прав,някои хора се молят за едно поне.
Пожелавам на всички мами, които искат повече от две деца да се впускат смело в приключението,защото е прекрасно!

Имах две големи деца (на 13 и 8 ), когато с мм се решихме на трето. Винаги сме искали, но ни спираше малкото жилище. Веднага щом това се промени и дойде ред на номер три. И с трите деца не съм имала проблем, ставаха от раз. С най-малкото вече бях на 38 и мислех, че ще е по-трудно, но не беше. Роди се, когато вече бях навършила 39. Сега 4 години по-късно не съжалявам нито за миг. Помощ никога не съм имала, сами с мм си отглеждаме децата. Бабите работят, а и свекърва ми е доста болнава и трудноподвижна. Големите вече са самостоятелни и всичко се върти около малката.

Не съм срещала човек, който да съжалява след като вече има 3то, 4то или следващо дете. Децата са съкровища и  дори и да са заченати или родени в трудни условия или времена, не са по-малко обичани или желани. 💓

Не е само цветя и рози, редно е да го вметнем все пак. Но от един момент нататък просто няма връщане назад.

Никъде не е цветя и рози. Нито в богатите семейства, нито в бедните, нито в тези без деца, нито в тези с много деца! Всеки си има неговите трудности и проблеми, но поне при нас е пълна лудница и веселба! 😊 Никакво връщане назад! Децата с братя и сестри са богати емоционално! 💕💕Знам го от опит и никой не може да ме убеди в обратното!;)

Тези дни ММ се сети как майка му казала "вие сте луди" по повод желанието ни за трето дете, сега трябвало да я пита дали иска бебето да го нямаше - видим ли се (в различни градове сме), тя все с него се гушка. Тя и мен ме питаше искам ли го наистина, няма ли да ни е трудно и тънъ. За четвърто пък направо заяви да не разчитаме на нея. Всъщност поради разстоянието ние разчитаме на нея два-три пъти годишно, но тя явно реши да си каже какво мисли за тази чудовищна бройка. Майка ми впрочем също не остана във възторг от идеята за четвърто дете ("ти да не си крава за разплод"), но поне до третото нищо не беше казала. Големият е с увреждане, умствено, благодарна съм, че поне физическо няма, защото има деца и с двете едновременно; но за мен ориентирът за "дотук" е броят здрави деца, не "няма ли да ви е трудно". Колкото и цинично да звучи, ако се наложи да се спести и ореже нещо в нашия случай, то ще е от времето и вниманието за големия, не от броя на здравите. Не сме го оставили на произвола на съдбата и няма да го оставим, но другото е много по-важно и по-смислено. Това е положението.
Баби нямаме, едната е далеч, другата е болна, надявам се и в бъдеще да можем да разчитаме на бавачката, която наемаме сега. Здраве само да има, а другото се нарежда.

Момичета, удобно ли е да споделите как се справяте сами? Много ви се възхищавам и ви чета за вдъхновение, но засега съм със скромния 1 брой, не знам дори дали ще станат повече, но ми е интересно как се справяте? Много от вас споделят че само с таткото се справят, но на мен и сега ми се вижда, че ще е трудно. Засега се справяме сами, но тръгна ли аз на работа, той на ясла и т.н. ...хм не знам. Имаме баба, но тя е за краен случай наистина поради ред причини. Та наистина как когато са болни, трябва да се вземат от градина, а се налага да  останете след работа, таткото е в командировка; да се закарат на курс, рд и т.н. - бавачка, не работите, в малък град сте или? Щебъде полезно наистина