Писала съм преди време в темата. Ние си родихме трето- момиченце след две момченца. Момчетата са с три години разлика, но много си играят заедно и често ги гледаме като едно дете. Да имаме трето дете е най-хубавото ни решение, чак много ни се иска още едно момиченце. Сега да се гледат три ми се струва лесно, а четири трудно 😀
- Публикувана: 1 ноем. 2017, 12:36 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2020, 19:13 ч.
Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите
И моят син така казва - искал бебе-момче, че вече имал момиче.
И момичето ми кара ужасен пубертет, кривене плюс захласване за всеки чорап, за всичко.
Мъжът ми пък.вчера ми каза - ако ходеха на градина, щях да искам трето, вече не искам. Поболял се е с лудницата вкъщи. А би трябвало аз да съм по-лудналата...
И моите са с такава разлика - тоест 2,5 години, ама то почти същото. Но аз сега направих 34...
И момичето ми кара ужасен пубертет, кривене плюс захласване за всеки чорап, за всичко.
Мъжът ми пък.вчера ми каза - ако ходеха на градина, щях да искам трето, вече не искам. Поболял се е с лудницата вкъщи. А би трябвало аз да съм по-лудналата...
И моите са с такава разлика - тоест 2,5 години, ама то почти същото. Но аз сега направих 34...
Да, аз затова моят не го пратих на градина на 3, да не носи вируси, пробвахме на 4, но оттогава досега не може да свикне, кара по няколко дни и изпада в някаква паника.
Аз пък повече се побърквам от товс двете едновременно да са ми болни вкъщи. Не спим по цели нощи. Не знам как издържате пък на такова натоварване. Аз превъртам. Предпочитам обичайната ежедневна лудница , някак съм й свикнала явно, ха-ха.
Аз пък повече се побърквам от товс двете едновременно да са ми болни вкъщи. Не спим по цели нощи. Не знам как издържате пък на такова натоварване. Аз превъртам. Предпочитам обичайната ежедневна лудница , някак съм й свикнала явно, ха-ха.
Аз го спрях за няколко месеца, когато с е роди бебето, после пак го пуснах. Сутрин плачеше. После като тръгнем в първа група също не беше въодушевен да ходи. Обаче малкияъ като тръгна на ясла и големият придоби едно самочуствие и много се кефеше да ходи. Сега и на двамата им харесва и ходят с кеф. Подкрепят се знам ли ( не че се виждат през деня). Много добре му повлия на големият ми да си има по-малък брат. Представям си ги като батковци да пазят и защитават малка сестричка. И братче да е няма да го върнем, само да се навием.
За когато са болни- лудница е. Но те много спят, когато са болни. Като съм и аз болна става още по-зле. Лошото е когато едното е болно, а другото и то иска с нас вкъщи. Ако малкото е здраво- дърпа голямото да играят, бие го по главата да става. Хем смешно, хем се чудя как да обясня, че бате е болен. До сега мъжът ми не е оставал вкъщи като има болен. А неговите вируси ги кара на крак -все е едно работата ще свърши и няма да има.
За когато са болни- лудница е. Но те много спят, когато са болни. Като съм и аз болна става още по-зле. Лошото е когато едното е болно, а другото и то иска с нас вкъщи. Ако малкото е здраво- дърпа голямото да играят, бие го по главата да става. Хем смешно, хем се чудя как да обясня, че бате е болен. До сега мъжът ми не е оставал вкъщи като има болен. А неговите вируси ги кара на крак -все е едно работата ще свърши и няма да има.
Mickey, има и жени с четири секцио и то тук във форума. Имам познати с три секцио, не би трябвало да е проблем. Аз също скоро ще правя второто секцио, а в бъдеще се надявам и на трето дете. Относно другите ти колебания, трябва сама да прецениш. Незнам дори с две деца как е, предполагам с три няма да е лесно, но ако имаш силно желание, може някой ден да съжаляваш, че не си родила още един път. Поне така мисля за себе си. Аз също съм в подобна ситуация — предимно аз ще си отглеждам децата, защото бащата доста работи. Вечер помага де. Нямаме помощ от баби освен в извънредни случаи за няколко часа. Всяко нещо си има някаква цена в живота и отглеждането на деца съвсем не е лесна работа, но пък лично за мен е това, което най—много си заслужава.
Mickey, 4 и половина с малкия батко, но често са на един ъкъл. Много се обичат с нея, сега е на 1,5 г. Измислят си щуротии. Големите се бият чат пат, струва ми се неизбежно и дори нужно. Да се учат да си решават конфликтите.
Иначе за раждането, има жени родили нормално след две операции, на мен първото ми беше секцио по спешност, второто и третото нормални.
Иначе за раждането, има жени родили нормално след две операции, на мен първото ми беше секцио по спешност, второто и третото нормални.
Имам проблеми с очите от дете и затова, както и паник атаки (изразяващи се с вдигане на кръвното и сърцебиене, като при първата беременност не знаеха какво е) през бременностите. Следващо секцио наистина ме плаши най-много. Другите неща по-малко, но да порастнат малко децата.
Аз съм средното от три деца. Малкото е съответно 7г и 10г. по-малко от другите две.
Мама винаги казваше се малкият ми брат я кара да се чувства млада
От моя перспектива разликите във възрастта бяха идеални. Точно големите бяхме достатъчно големи, за да сме самостоятелни и мама си гледаше на спокойствие малкото бебе. А ние си имахме съвсем истинска играчка
Като поотрастна и почна у-ще много често сме го водили или взимали, ние сме били на по 15...
Въобще в къщи имаше някаква много лесно поносима организация за всички...
Определено го препоръчвам.
А аз много пъти съм мислила за трето, но не мога да си го позволя... При мен водене, взимане, ясла, хранене, боледуване, ваканции, ВСИЧКО е платено и на 100% частно.
Успех
Мама винаги казваше се малкият ми брат я кара да се чувства млада
От моя перспектива разликите във възрастта бяха идеални. Точно големите бяхме достатъчно големи, за да сме самостоятелни и мама си гледаше на спокойствие малкото бебе. А ние си имахме съвсем истинска играчка
Като поотрастна и почна у-ще много често сме го водили или взимали, ние сме били на по 15...
Въобще в къщи имаше някаква много лесно поносима организация за всички...
Определено го препоръчвам.
А аз много пъти съм мислила за трето, но не мога да си го позволя... При мен водене, взимане, ясла, хранене, боледуване, ваканции, ВСИЧКО е платено и на 100% частно.
Успех
Първите ни 2 дъщери са породени. Имат година и половина разлика. От самото начало искахме 3 деца и буквално след второто майчинство започнахме опити. Не ставаше няколко години и посетихме клиника по стерилитет. Откриха ни проблем и правихме ин витро (нямахме успех още от първия път). Третата ни дъщеря е съответно 6,5 и 5 г. по-малка от каките си. Изненадата беше, че след 7 г. неочаквано и въпреки доказаните куп проблеми със зачеването - след една романтична почивка със съпруга ми - се оказах бременна и открих това чак в края на 3-тия месец. Сега имаме 3 каки и 1 младеж. Момичетата са на 18+, 16 и половина, 11 и половина и 4 г. Прекрасно е усещането с всички деца около нас и е вярно, че покрай Малчо се подмладяваме значително.