Учи ли българското училище децата да мислят и как е по други места ...

 Масово не могат да решат задача от сорта - Иванчо има 3 ябълки, а Петьо има с две ябълки повече. колок имат двамата. Мислех, че на моето нещо му има, като не я реши, но после питах и останалите.

Защото трябва да прочетат и да го разберат изречение по изречение и да го напишат. Ако им я дадеш с нагледен материал, примерно "аз имам 3 ябълки, а ти имаш с 2 повече" и им се даде задачата постъпково, се сещат. Но някой трябва да им покаже и да им разкаже логиката, включително физически.
А установих, че често бъркат класически задачи, които са на Пиаже - имаме 4 маргаритки и 5 лалета - кои са повече - лалетата или цветята. А дори не е нужно да правят сметки, защото се иска да се сетят, че лалетата и маргаритките са от категорията цветя.

Ами ние в чви клас ограждахме с разноцветни шнурчета 'множеството на ябълките" (картонени, оцветени), което е подмножество на множеството на плодовете (оградено с друг цвят шнурче), което включва и крушите...
Вярно, че майка няколко нощи подред правеше шнурчета, ябълки, круши и моркови, но пък аз не си задавам въпроси от типа "сега какво ли беше подмножество, какво е обединение и какво - сечение на множество и кое е по-голямо"...
Струва ми се доста по-ценно знание от автоматизирането на 5+3. До безкрайност...

Примерът ти, КатиАБВ, само доказва написаното от мен.  И по наше време множества/подмножества  не са се изучавали официално по програма в 1, 2,3 клас. Но ето как някои учители са ги разглеждали с учениците си.... И днес не е по-различно, един учител ще следва стриктно програмата и ще дава да се решават до пълно автоматизиране безброй еднотипни примерчета, друг обаче ще даде и друго в добавка...

Съгласна съм с теб.
И единствения (е, най-сериозния) извод от това е, че далеч не всеки е бил роден за учител - и че, за съжаление, много хора, на които това би било професия по призвание поради финансови съображение практикуват най-разнообразни други дейности, а хора, които изобщо не би следвало да се докосват до катедра, продължават да учителстват... на принципа, че за нищо друго не стават... не понеже стават за учители, а просто понеже предлагането е минимално.
Тъжно, много, много тъжно.

Има деца,които във втори,даже и в трети клас не могат да четат гладко.
Как да разберат текстова задача,като дори не могат да я прочетат.И не става дума за деца със здравословен проблем.
И тук вината е на родителя.

Това е сериозен проблем, но не винаги е вина на родителя. В предучилищната , която вече е задължителна, децата минават базово ниво, свързано с ограмотяването. До края на предучилищната повечето деца са узряли езиково за ограмотяване. Тези, които все още не са, имат нужда от допълнителна работа като не е задължително да е точно и само в четенето, а в развитието на езиковата сисмета и всичко, което стои зад нея. Ако учителите в детските градини и предучилищната си свършат добре работата последната година, повечето деца нямат проблеми с ограмотяването. За съжаление на някои места не се спазват изискванията по учебна програма (колкото и да й намирам кусури) и децата не са подготвени за училище. И пак казвам, не е да бъдат ограмотени, да знаят да четат, а да се развива езиковата система.

Добре, Андариел, ама Вени говори за сричащи деца без каквито и да е проблеми  в 3 клас.  Да не казваме, че такива има и нагоре... Ок, някой в ПУК не си е свършил работата и не ги е ограмотил на нужното ниво.  През следващите 3 години обаче пак не са се научили.. Вината там става комплексна. Учителят е този, който констатира на база ежедневни наблюдения изоставане на ученика в овладяването на четивната техника примерно. Предполага се, че в клас с  25 деца не може да отдели необходимото време за индивидуална работа с  конкретния ученик и се обръща към родител с молба за съдействие. Казва им - правете у дома това, това и това... Вече дали учителят казва и дали родителите го правят - това е друг въпрос. Според мен обаче и без сигнал от страна на учителя заинтересованият родител навреме ще се усети, че нещо куца и ще се опита да помогне.

Иначе за задачата, дадена като пример от Амбър, съм на твоето мнение. Не мисля, че неразбирането й непременно е свързано с неспособността да се чете гладко . Просто не е осмислена. Ако беше само до едното четене, в разни теми  нямаше да се задават въпроси към текстови задачи за 3-4 клас от  родители. Последните, независимо че четат гладко, също не са вникнали последователно  в информацията - изречение по изречение.  И проблемът, неовладян на ниво 2-3 клас, продължава и нагоре. Задачите в същността си са същите, изглеждат по-трудни само заради намесване на дроби, проценти, части от цяло.. Но подходът към тях си е същият.

Да, така е, първо учителят не си е свършил работата в начална степен - или не е казал на родителите, или е замитал проблема с цел да избута четвърти клас и да забрави. А и това, което направиха с неповтарянето на първи клас е сериозен проблем, защото се създават условия за завлачване. Родителят от своя страна има право да е тъп, неграмотен и всякакъв, той не е длъжен да следи и да доограмотява, нали изпраща детето на училище да го ограмотят, и пак завъртаме колелото към учителя, който на свой ред няма право да прехвърля топката на родителите, а ако трябва да сигнализира училищния психолог, директора и т.н. Психологът може да насочи детето към обследване. Учител да допусне дете в трети клас да срича е неизпълнение на служебните задължения. Ако вижда, че има проблем, да направи съответните стъпки. Щом системата ми казва, че задължително трябва да си запиша детето на училище, и че тя знае по-добре от мен, нека си свърши работата!

 Преди всичко вината е на учителя.
Да, наистина той е с вързани ръце, заради наредби и правила. Някога се повтаряше още от първи клас, да не говорим,че от всеки клас оставаха по две-три деца поне по един предмет на поправителен.Сега е невъзможно поне до ІV клас да се приложат такива правила.


Родителят може да умее да чете и пише, но длъжен ли е да има педагогически талант?Очевидно, че за дете ІІІ клас, което срича не е достатъчно да кажеш "Сядай и чети", трябва известна доза професионализъм.

Не  съм напълно съгласна с горното. В класа на въпросния учител се падат всякакви деца - с наистина добра подготовка от ПУК, такива  с частична и други с никаква. Подходът му на работа с децата в клас е  обаче еднакъв към всички, следва се програмата... Системата ни и преди години, и сега не позволява кой знае каква  гъвкавост и индивидуална работа с отделния ученик - бил той напреднал  ( с цел надграждане)или изоставащ  (с цел догонване). И когато се констатира проблем и въпросният бъде споделен  навреме и с родител - решения могат да бъдат намерени. Защото иначе седим и някак се надлъгваме кой е по-виновен.. Заинтересованите родители седят в началните години над главите на деца без каквито и да е проблеми с четенето/смятането. Нямам предвид, че сядат да учат с тях, но поне намират начин да проконтролиарт как се развива детето. За да са убедени, че отрочето не  е натрупало пропуски, проверяват през годината  домашни, карат детето да разказва как е протекъл денят му, карат го туй-онуй да прочете на глас за ориентир, помагат с някоя по-завъртяна задачка, лятото го стимулират да попълва читателски дневник, тоест и да прочете  въпросните книжки, пак да разкаже какво му е харесало, какво не в нея и т.н..  Ми всичко това развива езиковата система, четивната техника, четенето с разбиране...Тоест без да са педагози, успяват  тези родители да  стимулират детето да напредва. Да, напредва спрямо собствената си по-добра начална база, но и по-изоставащото може да дръпне чувствително  с подкрепата на родител, ако, разбира се, не става дума за специфичен проблем, за решаването на който е нужен  наистина  специалист.

Казването на родителя е задължително, но родителят има право да е тъп и неграмотен и нищо да не разбере от казаното. Тогава детето неграмотно ли ще си ходи? Учителката ще вдигне ръце и ще пише детето в произвовствения брак?
Читателският дневник нищо не развива, освен омраза към четенето. Човек чете за удоволствие, а не за угода на възрастните.

Ох, Андариел, знам, че ще кажеш, че си специалист... Ама и други са( не визирам себе си, знаеш, че не съм и нямам претенциите да съм). Но от читателски дневник до читателски - разлика от земята до небето.  Не визирам  розова тетрадчица със зададени въпроси за автор, герои и любима мисъл...На голямата ми девойка им бе дадена от учителката някога пълната  свобода как да бъде направен и по никакъв начин не е  развил омраза към четенето  у нея.. Чете като за световно 15 години  по-късно, за разлика от сестрите й, които никога са нямали дневник..

Разбира се, че  родителят може да е тъп... Решението не включва непременно неговата намеса в ролята на педагог. Но и тъп , и необразован да е, ако му е казано за проблема и реакция отсъства, вината пак е негова. Не е като да нямаш деца и да не знаеш какви сценарии се разиграват в училищата...Баш родители от описания от теб тип (тъпи, необразовани, а за разкош и нахални) налитат агресивно на учителя при дързостта  му да каже, че детето им изостава и че е нужна допълнителна работа с него. Хич не ги впечатлява подобна отметка, не се съгласяват с детето да работи психолог/логопед и сие в училище, нито пък се юрват да търсят решение на проблема и със специалист навън. Та какво да направи учителят... Детето пак ще е в графата "производствен брак" и вината няма да е на  учителя.

Тогава да се обадят на ЗД, като им налитат, има и полиция. На ЗД работата им е да се погрижат за децата в риск. Ако родителят не иска доброволно да си заведе детето на обследване, тогава си има ЗД да го хванат и да го питат дали и как отговаря за детето си. Въпрос на едно-две телефонни обаждания от страна на отговорните фактори в училище. Обаче те не щат, а не щат, защото не им дреме.

За дневниците ми е все тая, няма никакво значение дали съм специалист или не съм. Добре, че са майките, за да пишат читателските дневници, че и да прочетат част от книгите. Читателският дневник е за учителката.

Нито книги вместо нея съм чела на глас,  нито дневник съм писала..

Имах предвид вербална агресия, гарнирана с наглост, а  не физическа (макар  че и такава не липсва вероятно). Не мога да повярвам, че  си затваряте очите за наличието на такива родители и търсите вината  САМО в  учителя, на който просто не му дремело. Има гарантирано и такива, но..

И не, не съм учител..