С мъжа ми се разминаваме

Пак ли те разтресе параноята? 
Авторката много добре е обяснила.

Като цяло не е лош баща,но би могъл да е малко по въвлечен в детството им.Да прекарваме повече време заедно.

Ако не работи 14 часа, пак същите пари ли ще изкарва?
Не знам на колко години е, но мислиш ли, че винаги ще е в такава кондиция и здраве, за да блъска примерно 10 часа, но повече години напред, за да постигнете това, което както ти казваш, заедно сте решили?
При това, пак ти отбелязваш, че той е по неинициативен, ти даваш идеите, а той слуша и се води.

Разбираемо е желанието ти, но освен да го клонираш, друг начин да ти се получи, не виждам.

И го пази, защото си намерила съкровище, за което много народ бъбрек дава.

Не всичко може да се купи с пари.
Сега и тя има доход, така че и с по-малко негови пари ще имат същия стандарт.
Вманиачаването в работа и стреса пък водят до сума ти здравословни проблеми. Ще си ги бие в главата после тия пари.
Разбира се, без пари не се живее, но решението е в баланса.

Щом е добър баща няма поводи за притеснение. Според мен просто не успявате да се разберете и да комуникирате правилно. Всеки си има някакви негови си идеи и идеали и с малко повече разбиране и тук там някой компромис може да изгладите нещата. Не виждам нещо много шокиращо в гледните ви точки, със сигурност с малко усилия може да се разберете.

Бих се притеснила за здравето му. До някъде ще кара така, но едва ли ще трае вечно, ако разбере, че може да си докара здравословни проблеми може нещо да му светне. Когато сме млади не ги мислим тези неща, но след време последствия винаги има и съжаляваме.

Истината е, че докато си млад можеш да поемеш повече натоварване- най- вече физическо, но и психическо.
Изтървеш ли този момент да отметнеш най- тежкото и трудоемко, с всяка изминала година става все по- трудно, но и все по не ти се иска да се напъваш.
Затова е по- разумно да се мобилизират и двамата, за да изтикат стръмното.

Да, човек повече работи докато е млад. Но е добре и да не пренебрегва другите неща, които минават покрай него, защото също като младостта нищо от тях няма да се върне...

Ако ми е увиснал такъв кредит на врата, изобщо няма да ми е до абстрахиране от него.

Това "сега" е от около една година, а те са съвместно от седем години.
Голямото дете е на четири години, посещаващо детска градина.
Преди да се роди първото дете, т.е. три години как са съжителствали?
От началото ли са били в самостоятелно жилище?
Кога са предприели закупуването на жилище чрез кредит?
 

Всяко нещо,което  е прекалено, не е добре. Имам много близко роднинско младо семейство. Никъде не излизат, никога не са ходили на екскурзия, на ресторант или някъде, където трябва да се похарчат пари. Дрехи купуват от най- най-необходимото. Имат негов наследен от майка му апартамент,  друг апартамент, който  почти са изплатили и скоро наследиха от баба й и дядо й масивна къща с 3 апартамента в нея + приземен и гараж + избени помещения -  общо 5 жилища в 3 различни града. Значи не е, за да осигурят децата си , които са на 7 и на 5 г.  Той е прекалено голям спестовник. Иначе е работлив, домошар, чистник и отговорен баща. Но ми е мъчно за нея, че младостта й минава у дома, скромничко, прибраничко. А сега им е време .

Преди това вероятно са били под наем. Едва ли е имало голяма разлика.
Просто неговото ежедневие се е запазило сравнително еднакво, а нейното се е натоварило значително и е изпушила.
Трябва да го дава по-леко, и щом той е ок с това да гледа децата, да се възползва, когато си е вкъщи.

Да, и аз мисля, че авторката е изпушила, а не че мъжът ѝ е толкова кофти.

Разминавате се, защото мъжът ти, както го описа с проблемите от детството, страхът да не остане без пари, се е фиксирал над фикс-идеята да "може да обезпечи семейството си".
Преди сте били само двамата, сега сте четирима и това го побърква на тема, че трябва да сте всички ок (а не като него, когато е бил дете и семейството му се е стискали за всичко).
То по-скоро бърн аут-а е при него. А ти просто го забелязваш по-отчетливо, Авторке.
Не го отблъсквай, а намери начин за допирна точка. Почивка за мъничко дори без децата, разходка или излизане само двамата, дори и за 2-3 часа. Но не насилвай нещата, постави ги така, че да изглеждат естествено и дошли от него.

Днес все съм съгласна с твоите мнения.

Човекът е затиснат от кредит, обзавеждане, може би ремонт, 2 деца и осъзнаването, че колкото по-бързо се изплати всичко това, толкова по-бързо ще му падне камъкът от главата, да не говорим, че ще спести от лихви. На мен ми се струва чудесно, че е амбициозен и мисли за начини да си повиши доходите. А ти можеш да направиш нещо друго освен тихо да го подкрепяш - помогни наистина. Изслушвай му идеите, покажи му, че те интересува КАК той смята да изкарва повече, какви са му плановете, давай и ти идеи, абе включи се в тая работа, ако и дори да не можеш практически да помогнеш с материални усилия. Човекът сигурно ще се почувства чудесно от усещането, че и някой друг мисли за всичко това, а и нищо чудно това да завърти нещата към повече време за вас двамата заедно.

Не пиша наизуст. С моя приятел сме в собствено жилище на кредит, което изисква солиден ремонт. Той работи МНОГО и огромна част от мисълта му е заета с начини да си увеличим доходите. Да, има някакво напрежение от това, че нямаме време за много лигавщини и много почивки, но съм забелязала, че когато активно го изслушвам, давам идеи и доколкото мога помагам в начинанията му за изкарване на повече пари, толкова повече той е склонен да се отпуска повече. Чувства, че го подкрепям, че намирам идеите му за интересни и му е по-приятно да прекарва време с мен, защото може да обсъждаме различни неща и да усеща времето ползотворно освен хубаво. А и нищо чудно, ако обръщаш повече внимание на плановете му, на теб самата да ти стане интересно. То не може да си говориш с някого само за битовизми и глупости. Много по-голям кеф е да се обсъждат идеи особено такива, които са в плюс за цялото семейство. Като му покажеш благо, че държиш да му бъдеш подкрепа, той също ще те подкрепи.

За мен проблем би било, ако той отказва да дава пари за семейството си и да им осигурява нормален стандарт на живот. Под нормален разбирам разнообразно хранене, дрехи и обувки според сезона и от време на време разтоварване по някакъв начин, който реално може да не е особено скъп. Не усещам авторката да страда от сериозни финансови проблеми, така че предполагам живеят нормално.

Предполагам, че ако е била студент, то нейните родителите са финансирали всичко.
Тук е разликата. Нейният съпруг се е самоиздържал, а тя обявява, че той има комплекси.
 Този "семеен уют" е някаква проекция, идейна.
Облъчването от филми (турски, индийски и сие) е видно. Всичко прекрасно!
ПП Няколко пъти съм давала примери със семейства, където съпругът е моряк, липсващ шест месеца!
Как ли са оцелели?