Здравейте момичета, истината е, че това с тестовете не е много достоверно. Вербалната интелигентност може да се промения със скок, но не и невербалната, която може да се промени в нищожни граници до към 12 г. В Александровска правят обновената версия по Векслер. На моя син му е замервана 2 пъти по Векслер с различни стойности с разлика от 10 единици от психолози. Направих си труда да изнамеря теста по Рейвън и му го направих преди 2 седмици, на него той даде още по-добри резултати (говоря за над 110 единици). Така че все тая, за мен е важно, че е с нормална интелигентност. Бяхме на преглед и при Оля, тя отбеляза факта, че е интелигентен, но възприятията му основно са визуални, слуховата обработка е понижена. Предложи ми лисънинг терапия и още една с упражнения от типа на брейн джим-а, но по-различна. Смятам да му направя аудиограма сега и после да се чуя евентуално с Оля пак.
- Публикувана: 22 окт. 2017, 17:24 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2018, 08:42 ч.
Смесено специфично разстройство на развитието - F83
А, аз записах детето на мястото, което си посочила. Опитвам се да се свържа със Се. Никола и да я отложат от месец май за юни. Достатъчно е късно, поне да не отсъства от училище. На вашето място ще ходим следобяд и няма да пропуска часове.
А за консултация с Оля чака ли се много?
А за консултация с Оля чака ли се много?
Няма защо Лаурентин! Ти кога ще водиш малката на преглед? При др. Трендафилова или при Янева се записахте? При добра организация, цялото обследване при тях ще трае 1 до 2 седмици. Първо преглед при психиатър, ако детето е склонно може още същия ден да мине и през психоложката, която е на долния етаж (стига тя да е на смяна, тя е там до към 15 ч. обикновено) и платен преглед при логопед в Александровска. После аз отдох за епикризата на детето сама, за да ми даде психиатъра напътствия....
За 21- ви имам намерение. При д-р Трендафилова.
Напоследък моето дете всяка нощ скърца със зъби. Понякога имам чувството, че ще си счупи челюстта, толкова е силен натиска. Ще споделя с психиатърката, че ако чакам на педиатърката, нищо няма да дочакам. За нея детето е наред, развива се идеално. И за какво го водим по доктори?
Хубавото е, че напоследък у дома, докато се подготвя за училище е сравнително спокойна. Почти отсъстват яростните изблици.
В училище пеят две песнички и тя с голямо удоволствие опитва у дома. Виждам я щастлива покрай тях.
Напоследък моето дете всяка нощ скърца със зъби. Понякога имам чувството, че ще си счупи челюстта, толкова е силен натиска. Ще споделя с психиатърката, че ако чакам на педиатърката, нищо няма да дочакам. За нея детето е наред, развива се идеално. И за какво го водим по доктори?
Хубавото е, че напоследък у дома, докато се подготвя за училище е сравнително спокойна. Почти отсъстват яростните изблици.
В училище пеят две песнички и тя с голямо удоволствие опитва у дома. Виждам я щастлива покрай тях.
Здравейте, много съм объркана, дори не знам дали пиша на правилното място. С две думи - синът ми е на 4г и половина. От бебешка възраст съм забелязала, че почти по всички параграфи е една крачка зад връстниците си. Всички около мен казват, че си въобразявам, но на мен това не ми дава мира - наред ли е всичко, или трябва да се работи с него. Информация в интернет - купища, което ме обърква, затова бих искала да се посъветвам с някой, който вече е минал през това. Как да разбера дали синът ми се развива нормално? Къде да го заведа, при какъв специалист, препоръчайте ми някого. Ние сме в София.
Да вметна, че проговори на 2г. 8м.. До тогава всичко беше "татю" и много рядко "мама". В края на миналата година ходихме на логопед 4 месеца, имаше видимо подобрение, но поради финансови причини спряхме. Коментарът на логопедката за развитието му беше, че "е малко по-назад от връстниците си, но ще навакса".
Да вметна, че проговори на 2г. 8м.. До тогава всичко беше "татю" и много рядко "мама". В края на миналата година ходихме на логопед 4 месеца, имаше видимо подобрение, но поради финансови причини спряхме. Коментарът на логопедката за развитието му беше, че "е малко по-назад от връстниците си, но ще навакса".
Здравейте. Ако искате детето да бъде обследвана от психиатър, който да даде текуща епекриза, трябва да се насочите към детската психиатрия към Александровска. Там се чака за обследване няколко мес., но се минава по ЗК с направление от педиатър. По бърз вариант е при споменатите психиатъра, при които Лаурентин ще води детето си, но при тях се плащат прегледите при логопед и психолог. Иначе в какъв аспект изостава детето Ви ? Основно говорене или не само? Опишете по-подробно моля...
Лаурентин, замислих се за скърцането със зъби. И моя син го правеше доста, особено като малък. Сега не знам, спи си отделно трябва да проверя дали го прави. Но педиатърът ми казваше за това, че не било притеснително. Той дори си е изтъркал зъбките от това скърцане, мисля че е признак на повишен мускулест тонус...
"Недостиг на калций в организма, магнезий и витамини от група В. Недостатъкът на тези вещества причини повишен мускулен тонус, което се изразява в вписва бруксизъм."
Ето това намерих за скърцането със зъби. Но аз сега давам Mg и vit B. Така че ще ми е интересно да видя дали скърца със зъби. Освен това той мн се върти нощем буквално във вс посоки, при твоята дъщеря има ли го това въртене?
Ето това намерих за скърцането със зъби. Но аз сега давам Mg и vit B. Така че ще ми е интересно да видя дали скърца със зъби. Освен това той мн се върти нощем буквално във вс посоки, при твоята дъщеря има ли го това въртене?
natalita, мога да говоря много за това, въпросът е, че само аз виждам проблем, според всички наоколо детето си е ОК.
Още от бебешка възраст забелязах, че почти всичко му се случва по-късно от връстниците му - не можа да се научи да пълзи, но поне се влачеше по корем, не знам дали това се брои. Нямаше никакъв стремеж за изправяне на крачета на 11м горе-долу започна да се задържа за опора, по моя инициатива. Проходи на 1г3м с много падания, все по лице. Започна да имитира (неща от сорта на помахай с ръчичка за чао) след 1г6м някъде. За проговарянето казах, до 2г8м си беше изградил свой пантомимичен език, който само аз разбирах. Самото проговаряне беше трудно, бавно. Примерно трябваше му близо година, за да се научи, че не е "дода", а "вода" и това при положение, че можеше да казва други думи, започващи с "во", инат ли е, какво е. Говореше неразбираемо, често дори за мен. До 3 год. възраст не умееше да играе сам с играчки, беше плътно залепен за мен, дори за 10 мин. не се е заигравал сам, всъщност не знам дали това се брои за проблем, сега няма проблем с това, сега като потъне в своя си свят, си се занимава сам близо час, ако му се предостави възможност.
Като цяло няма никакъв стремеж към развитие, да се опитва да направи нещо сам, да се научи на нещо сам. Отбиването от кърмене, самостоятелно обличане, събличане, миене, обуване на обувките, всичко става с мноооого мъки.
И като характер е бих казала труден, изключително инатлив, невъзможно е човек да го убеди в нещо, че трябва да се направи, или че не трябва да се прави. Като получи отказ изпадаше в истерия можеше да реве час без да се успокоява. До 3год. не се задържаше на едно място, беше като хиперактивен, сега е кротък, особено в ДГ е много послушен. Ако го помоля да направи нещо - гаранция няма да го направи, само защото съм го помолила.
Голяма мъка видяхме и със захранването, започнахме на 5м навършени, отказваше да отвори уста, отказваше всякаква храна, освен плодове в минимално количество. ТРябваха му 3 месеца, за да разбере, че като му поднасям лъжицата към устата, трябва да я отвори. През тези 3 месеца, гладен не гладен, успявах да му сложа нещо в устата само с натиск или дебнене - да си отвори устата за да сложи играчка в нея. На годинка се радвах, ако успеех да му дам 20-30 гр. твърда храна на хранене, често това му е била всичката храна за целия ден. След драматично отбиване на 2 год. нещата не се промениха. На годинка беше с хемоглобин 95, след 3 месеца капки имаше леко подоброние в храненето, но и до този момент е най-злоядото дете, което познавам. Научи се да се храни самостоятелно на 3г.
Много ми е трудно да го накарам да седнем да се занимаваме с нещо образователно (освен четене на приказки и разглеждане на книжки, умира за това) - не обича да учи, да оцветява, продължава да си служи и с лявата ръка понякога като хваща молива. Много ми е трудно да го занимая и като видя децата в ДГ как вече пишат цифри, познават букви, оцветяват без да излизат от очертанията, почвам да се чудя... Много трудно го научихме на колко години е, и сега се бърка и казва, че е на 3 и после се поправя. Един единствен път го чух да брои правилно от 1 до 6, иначе броенето му е 1, 2, 3, 5, 8. Разпознава 2 букви - своята и О. И 2-3 цифри. Стихчета запомня, но трудно, с много помощ и подсказки от моя страна.
Като гледам сестричката му как се развива (да, знам, момичетата са друга работа) и още повече ме чопли мисълта, че нещо не е както трябва.
Обичаше да зацикля в нещо - да слуша една песен/приказка по 10 пъти един след друг, като по-малък - да се върти в кръг (но само ако и аз се въртя с него), да прелива вода от чашка в чашка и всяко прекъсване на такова занимание завършваше с истерия. Вкъщи филмчета не му пускам, но на градина е като хипнотизиран, АбСОЛЮТНО винаги когато го взимам от градина, той е на столче пред екрана. Иначе има 2-3 приятелчета.
Общителен е, весел, игрив...
Всички тези неща, които изброих, според нашите близки, не са нищо притеснително. И може би не са, но като ги изредя всичките в главата си и почва да ми святка една лампичка. Просто имам нужда от специалист, на когото да се доверя и да ми каже - всичко е само в главата ти, няма за какво да се притесняваш, или да ми каже - трябва да се работи с това дете. Това е.
Благодаря за отделеното време да ме прочетете.
Още от бебешка възраст забелязах, че почти всичко му се случва по-късно от връстниците му - не можа да се научи да пълзи, но поне се влачеше по корем, не знам дали това се брои. Нямаше никакъв стремеж за изправяне на крачета на 11м горе-долу започна да се задържа за опора, по моя инициатива. Проходи на 1г3м с много падания, все по лице. Започна да имитира (неща от сорта на помахай с ръчичка за чао) след 1г6м някъде. За проговарянето казах, до 2г8м си беше изградил свой пантомимичен език, който само аз разбирах. Самото проговаряне беше трудно, бавно. Примерно трябваше му близо година, за да се научи, че не е "дода", а "вода" и това при положение, че можеше да казва други думи, започващи с "во", инат ли е, какво е. Говореше неразбираемо, често дори за мен. До 3 год. възраст не умееше да играе сам с играчки, беше плътно залепен за мен, дори за 10 мин. не се е заигравал сам, всъщност не знам дали това се брои за проблем, сега няма проблем с това, сега като потъне в своя си свят, си се занимава сам близо час, ако му се предостави възможност.
Като цяло няма никакъв стремеж към развитие, да се опитва да направи нещо сам, да се научи на нещо сам. Отбиването от кърмене, самостоятелно обличане, събличане, миене, обуване на обувките, всичко става с мноооого мъки.
И като характер е бих казала труден, изключително инатлив, невъзможно е човек да го убеди в нещо, че трябва да се направи, или че не трябва да се прави. Като получи отказ изпадаше в истерия можеше да реве час без да се успокоява. До 3год. не се задържаше на едно място, беше като хиперактивен, сега е кротък, особено в ДГ е много послушен. Ако го помоля да направи нещо - гаранция няма да го направи, само защото съм го помолила.
Голяма мъка видяхме и със захранването, започнахме на 5м навършени, отказваше да отвори уста, отказваше всякаква храна, освен плодове в минимално количество. ТРябваха му 3 месеца, за да разбере, че като му поднасям лъжицата към устата, трябва да я отвори. През тези 3 месеца, гладен не гладен, успявах да му сложа нещо в устата само с натиск или дебнене - да си отвори устата за да сложи играчка в нея. На годинка се радвах, ако успеех да му дам 20-30 гр. твърда храна на хранене, често това му е била всичката храна за целия ден. След драматично отбиване на 2 год. нещата не се промениха. На годинка беше с хемоглобин 95, след 3 месеца капки имаше леко подоброние в храненето, но и до този момент е най-злоядото дете, което познавам. Научи се да се храни самостоятелно на 3г.
Много ми е трудно да го накарам да седнем да се занимаваме с нещо образователно (освен четене на приказки и разглеждане на книжки, умира за това) - не обича да учи, да оцветява, продължава да си служи и с лявата ръка понякога като хваща молива. Много ми е трудно да го занимая и като видя децата в ДГ как вече пишат цифри, познават букви, оцветяват без да излизат от очертанията, почвам да се чудя... Много трудно го научихме на колко години е, и сега се бърка и казва, че е на 3 и после се поправя. Един единствен път го чух да брои правилно от 1 до 6, иначе броенето му е 1, 2, 3, 5, 8. Разпознава 2 букви - своята и О. И 2-3 цифри. Стихчета запомня, но трудно, с много помощ и подсказки от моя страна.
Като гледам сестричката му как се развива (да, знам, момичетата са друга работа) и още повече ме чопли мисълта, че нещо не е както трябва.
Обичаше да зацикля в нещо - да слуша една песен/приказка по 10 пъти един след друг, като по-малък - да се върти в кръг (но само ако и аз се въртя с него), да прелива вода от чашка в чашка и всяко прекъсване на такова занимание завършваше с истерия. Вкъщи филмчета не му пускам, но на градина е като хипнотизиран, АбСОЛЮТНО винаги когато го взимам от градина, той е на столче пред екрана. Иначе има 2-3 приятелчета.
Общителен е, весел, игрив...
Всички тези неща, които изброих, според нашите близки, не са нищо притеснително. И може би не са, но като ги изредя всичките в главата си и почва да ми святка една лампичка. Просто имам нужда от специалист, на когото да се доверя и да ми каже - всичко е само в главата ти, няма за какво да се притесняваш, или да ми каже - трябва да се работи с това дете. Това е.
Благодаря за отделеното време да ме прочетете.