What do you think?
Rate this book
Дъщерята на времето
Умираме ли, щом научим кога ще умрем?
„Дъщерята на времето“ - втората книга от трилогията на Даян Шаер за антиутопичния свят, в който всеки знае колко време живот му остава, се завръща с нов въпрос: каква е цената на закъснялата истина?
Пленителна, разтърсваща и незабравима история за трепетното очакване и непосилната борба с времето, за трудните решения и непростимите грешки, за майчината любов и свободата да живееш в настоящето.
Докато четях „Дъщерята на времето“, се чувствах като на скоростно влакче в увеселителен парк – хващаш се здраво за дръжките от първия миг и не ги пускаш до края, защото емоцията те е завладяла и не знаеш кое е горе и кое долу, кое е истина и кое плод на въображението. От време на време успяваш да поемеш въздух, да се осъзнаеш, да осмислиш шеметните обрати и после отново затваряш очи, за да преодолееш стремглавото спускане или изстрелване, което предстои.
Соня Хачикян, издател
Ето го пак онова дете на площадката.
Майка му и баща му са го изоставили,
когато е било още бебе,
и едни добри хора са решили да го осиновят.
Някои хора се раждат два пъти.
Цвета Тодорова, автор
„Дъщерята на времето“ - втората книга от трилогията на Даян Шаер за антиутопичния свят, в който всеки знае колко време живот му остава, се завръща с нов въпрос: каква е цената на закъснялата истина?
Пленителна, разтърсваща и незабравима история за трепетното очакване и непосилната борба с времето, за трудните решения и непростимите грешки, за майчината любов и свободата да живееш в настоящето.
Докато четях „Дъщерята на времето“, се чувствах като на скоростно влакче в увеселителен парк – хващаш се здраво за дръжките от първия миг и не ги пускаш до края, защото емоцията те е завладяла и не знаеш кое е горе и кое долу, кое е истина и кое плод на въображението. От време на време успяваш да поемеш въздух, да се осъзнаеш, да осмислиш шеметните обрати и после отново затваряш очи, за да преодолееш стремглавото спускане или изстрелване, което предстои.
Соня Хачикян, издател
Ето го пак онова дете на площадката.
Майка му и баща му са го изоставили,
когато е било още бебе,
и едни добри хора са решили да го осиновят.
Някои хора се раждат два пъти.
Цвета Тодорова, автор
367 pages, Paperback
Published January 1, 2024
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
May 14, 2024
Много ми хареса книгата, наистина човек може да я прочете не едно грабване, толкова динамично и същевременно убедително се развива, а и засяга много важни и сложни теми. Ако трябва да я опиша накратко - книга, която четеш в захлас и не можеш да забравиш. Авторката умело ни въвежда в атмосферата така, че да усетим мястото и персонажите реални, близки, сякаш съществуват и може да ги срещнем на улицата вън. Събужда у нас желание да укорим едни герои и да прегърнем други, дори да променим съдбата им.
От замисъла през изграждането на образите и сюжета до развръзката и отворения финал, романът следва една плавна и въздействаща еволюция на чувствата, мислите и философията за живота, времето, ценностите, любовта и семейството.
Ето и някои от любимите ми цитати:
“Тялото на бременната жена е храм, който не би могъл да се сравни с нищо друго. Няма по-красиво нещо от това да носиш живота вътре в себе си.”
“Сутрините са ми най-любими, особено съботните.”
“Не се ли научи, че някои неща не може да се облекат във време! Те или се случват, или не.”
“И все пак най-ценните снимки са онези, които не излагаме на показ. Онези, които крием дори от самите себе си.”
“Вятърът свисти отвън като фон на всичко, което споделяме. Но най-вече на онези неща, които премълчаваме”
От замисъла през изграждането на образите и сюжета до развръзката и отворения финал, романът следва една плавна и въздействаща еволюция на чувствата, мислите и философията за живота, времето, ценностите, любовта и семейството.
Ето и някои от любимите ми цитати:
“Тялото на бременната жена е храм, който не би могъл да се сравни с нищо друго. Няма по-красиво нещо от това да носиш живота вътре в себе си.”
“Сутрините са ми най-любими, особено съботните.”
“Не се ли научи, че някои неща не може да се облекат във време! Те или се случват, или не.”
“И все пак най-ценните снимки са онези, които не излагаме на показ. Онези, които крием дори от самите себе си.”
“Вятърът свисти отвън като фон на всичко, което споделяме. Но най-вече на онези неща, които премълчаваме”
May 13, 2024
Прекрасна книга! Дълбока, вълнуваща и завладяваща още от първите страници.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews