magi_sveta, добре дошла! И на нас Галето (третото ми дете) ни беше най-сладката "грешка". Като гледам, била съм на твоята възраст - забременях на 37. Да ти кажа, ще се върнеш 10 години назад във времето, поне аз така се почувствах, с 10 години по-млада, все едно някой ми ги подари. Тайничко ми се ще да бяхме се сетили по-рано, та да има време за четвърто, защото сега пак ми се иска, ама вече не ми стиска.
Хрумна ми да споделя с вас, че много ме дразни дежурния въпрос, като чуят, че си с повече деца:"Ама беше ли планирано?". Първо, че е ужасно нетактично, второ, някакси предполага, че появата на повече деца може да е само непланирана. Непланирано може да е и първото, и второто, и какво от това? Важното е как ги посрещаш на белия свят и как ги отглеждаш. Ние винаги сме искали три деца (едно време мъжът ми говореше за пет даже ), просто не ни достигаше куража да планираме третото. И аз като magi_sveta вярвам, че си е било божа работа. Вярно, в началото като разбрахме, бая се постреснахме как ще се справим, после нещата се наредиха, поуспокоихме се и си я чакахме с много обич и нетърпение.