Публикувана: 17 ноем. 2014, 12:32 ч.
Последно мнение: 21 май 2024, 20:18 ч.

свят - 2

158 966
674
1

# 660 25 апр. 2024, 00:02 ч.

Мнения: 11 307

Аз имам "Черупката" и "Когато луната снизхожда" на Хашими доста отдавна и не съм стигнал до тях да ги прочета още.
Но миналата седмица прочетох "Любов и брак в Косово", брутална. Действието се развива 1985-1992, още по време на Югославия. Има доста насилие вътре. Имам я само в електронен вариант и я изчетох цялата по време на два полета. Ако някой я няма и проявява интерес, мога да я пратя на мейла, pdf file. Или да пробвам да я кача на линк, знам ли...

# 661 1 май 2024, 01:27 ч.

Мнения: 11 307

Някой има ли впечатления от тази книга? На българска туркиня е. И действието се развива в Делиормана.

Последна редакция: ср, 01 май 2024, 13:50 от diziler

# 662 2 май 2024, 01:31 ч.

Мнения: 11 307

ЗАВЛАДЯВАЩ МЕМОАР ЗА ЖИВОТА НА ЕДНО МЮСЮЛМАНСКО МОМИЧЕ ОТ ШРИ ЛАНКА

Не стояхме в домовете си. Не и по начина, по който го бяха правили бабите и майките ни. Излизахме малко повече и се забулвахме малко по-малко.

Да бъдеш мюсюлманско момиче в Шри Ланка през втората половина на миналия век, означава да останеш вкъщи сред ограниченията на един свят, белязан от строги правила и вековни традиции.

Въпреки че израства в консервативно семейство, в което традицията, правилата и честта стоят над всичко, младата Ясмин получава разрешение от баща си да продължи образованието си. Нещо, което е нечувано в затвореното и силно религиозно общество, в което живее семейството. Образование, което ще отвори целия свят пред нея, но може да донесе опустошителна мъка и да затвори вратата към сърцето на най-близките и.

В живота на всяко момиче настъпва момент, когато трябва да реши дали да си тръгне, или да остане. Изпълнена с любов, хумор и състрадание, „Остани, дъще“ разказва смелата и емоционална история на Ясмин и рисува непознат портрет на Шри Ланка от 50-те и 60-те години на XX век.

# 663 5 май 2024, 03:15 ч.

Мнения: 11 307

Преди повече от седем века в степите на Мала Азия, скоро след като монголите свалят селджуките от историческата сцена и мястото им е заето от дузина тюркски княжества, между настъпващите от изток „дръпнати очи“, дошлите от запад рицари тамплиери, опитващите се да оцелеят византийци и легендарните асасини от Аламут започва битка за телата и душите на местното население. Неочаквано тя е спечелена от дервишите-суфии, чиито обители приютяват бягащите от опустошените си села селяни, какъвто е и главният герой на романа – Юнус Емре (1238 – 1328). „Адски огън“ опустошава семейството му и продължава да го изгаря, докато издирва изчезналия си син Исмаил. Подобно на събратята си Руми и Хаджи Бекташ в битката за сърцата на хората Юнус използва най-опасното оръжие – словото. От словото, което посвещава на Възлюбления, лумва огън, чиито пламъци в мерена реч бързо обхващат цяла Анатолия и Румелия, а в следващите векове хора, ангели и риби разпространяват по хиляда негови стихотворения по суша, въздух и вода, за да достигне топлината му и до нас.

© Искендер Пала, 2024; Азиз Назми Шакир-Таш, превод, 2024©

Откъс от 15 страници тук:
https://store.ergobooks.eu/product/ogan-iskender-pala/

# 664 6 май 2024, 14:33 ч.

Мнения: 11 307

Вдъхновението да разкажа спомените си за своята родина Афганистан бе раждането на прекрасния ми син Александър Милър.
Емоционален и завладяващ мемоар за любовта и оцеляването – и за едно отдадено и отчаяно семейство, насилствено разделено от войната в Афганистан.

Преди съветското нахлуване в Афганистан през 1980 г. Енжила Ахмади-Милър си спомня родния си град Кабул като спокойно, процъфтяващо и изпълнено с живот място. Насред грохота на съветските танкове обаче семейството ? е разделено и прогонено от дома си, а родината ? е белязана от смърт и разруха.
Епичното бягство на малката Енжила и нейните братя и сестри започва в една ужасяваща нощ и продължава цели пет години. Докато преодоляват опасностите по пътя си към Индия, където ги чака майка им, Енжила открива духовната и физическата сила, които ? помагат да не изгуби надежда дори и в най-мрачните мигове.
„Как летят птиците“ е емоционален и съкрушителен разказ за жестокостите на войната и силата да оцелееш, който великолепно показва на какво е способен човешкият дух в името на свободата и любовта към семейството.

Последна редакция: вт, 07 май 2024, 02:43 от diziler

# 665 8 май 2024, 21:39 ч.

Мнения: 11 307

Историята на Закия и Али е шокираща и абсурдна, но не е уникална. Всяка година около 5000 млади жени стават жертви на „убийствата на честта”. В Афганистан жената е собственост на мъжа. Ако девойка се омъжи без одобрението на баща си, тя опетнява цялата фамилия. Само смъртта й може да я възстанови. От векове ги наричат „убийства на честта”. И затова двамата влюбени са принудени да напуснат родното си място, преследвани от полицията и семейството на Закия. Медения си месец прекарват в затънтена пещера, а на първата годишнина от сватбата все още се крият.
Истината е - деликатният проблем с правата на жените не е разрешен и от Кремъл, и от Белия дом. От 2002 г. до 2014 г. САЩ са вложили в Афганистан над 1 трилион долара. Генерал Дейвид Петреъс, главнокомандващ на американските части, казва: ”Военните ни постижения са значителни, но неустойчиви и обратими.” Според Род Нордланд положението е абсолютно същото и с равноправието между жените и мъжете. Трудно се живее с такава истина, нали?

Род Нордланд е кореспондент на „Ню Йорк Таймс”. Отразявал е събития в над 130 държави. Носител е на „Пулицър”. Статиите му, публикувани през 2014-2015 г., превръщат Закия и Али в медийни звезди. Зад каузата им застават Джон Кери, държавен секретар на САЩ, и Саманта Пауър, постоянен представител на САЩ в ООН. За първи път от основаването си „Ню Йорк Таймс” призовава читателите си да изпращат помощи за бегълци от закона, каквито от формална гледна точка са афганистанските Ромео и Жулиета.

Последна редакция: ср, 08 май 2024, 21:49 от diziler

# 666 13 май 2024, 16:03 ч.

Мнения: 11 307

Фейтъзи от ирански писател

Някога имало…

… магически създания, които живеели редом с хората. Били техни приятели, врагове, ловци и жертви. Поне така се разказва в приказките, които Марджан е слушала от баща си като малка. Когато са били щастливи и семейството им е било цяло.

Но това е било отдавна. Сега баща й го няма, а тя е оставена да се оправя напълно сама с болката от загубата и с управлението на неговата ветеринарна клиника, която винаги изглежда на крачка от фалита.

Докато един ден тайнствена жена не разкрива, че бащата на Марджан не е бил обикновен ветеринар – голяма част от пациентите му са били магически създания. След смъртта му младото момиче трябва да заеме мястото му.

Захвърлена в един пленителен свят, в който грифоните, еднорозите и драконите са истински, Марджан бързо разбира, че под повърхността му се крият много повече тайни, отколкото би предполагала. А някъде там е и истината за смъртта на баща й…

„Някога имало“ е красива и лирична история за любов, приятелство и за чудесата, които винаги са били пред очите ни.

# 667 15 май 2024, 01:02 ч.

Мнения: 11 307

На едно летище зърнах…

# 668 17 май 2024, 22:51 ч.

Мнения: 11 307

НОВО!

ОТКЪС

Сюжетът ни отвежда в Техеран от 50-те години на миналия век, колоритен, противоречив, прогресивен и традиционен, пропит с история, с аромати, с мечти за промени и за ново бъдеще. На този турбулентен фон се срещат Роя и Бахман - едно младо момиче с любов към книгите и изпълнено с надежди и едно момче, което иска да промени света. Между тях пламват дълбоки чувства и двамата искат да поемат заедно напред в живота, но съдбата им е предвидила друго, както и на цялата страна…

„Момичето от Техеран” е многопластов роман – твърде ограничено би било да се категоризира само като романтична история. В по-голямата си част това е книга за иранската култура с цялата си пъстрота от вкусове, аромати, традиции, за силните семейни връзки, но и за йерархията и порядките, които регулират човешките взаимоотношения и белязват съдбите на хората. Прочит на онези бурни времена на протести, когато Изтока и Запада се срещат и разминават по площадите сред виковете на онези, които търсят промяна. Тогава демокрацията и свободомислието са треска, която завладява душите на едни, а за други са болест, която трябва да се излекува на всяка цена. И сред тази динамика увисва товара на поколенческите различия, на приемствеността не само на обичаите, но и на родителските комплекси, страхове, пропуснати възможности. Със своята тежест той е способен да смаже младежката любов, но не може да я изкорени.“

Последна редакция: пт, 17 май 2024, 23:05 от diziler

# 669 18 май 2024, 22:55 ч.

Мнения: 11 307

Жалко, че не се оформя дискусия тук. Никой не споделя какво е чел, коя книга му е направила впечатление, какво препоръчва на останалите, какво търси?

В очакване сме на новите книги на Паринуш Сании и Надя Хашими с превод на български

Ето поредното заглавие:

ОТКЪС (кликни на "прелисти" горе вляво)

АНОТАЦИЯ:

Скрит текст:

Джайпур, 1955 г.
Когато седемнайсетгодишната Лакшми решава да избяга от брак, изпълнен с насилие, тя няма представа, че от татуистка на куртизанки ще се превърне в довереница на дами от висшето общество на Розовия град. Тринайсет години след като е напуснала съпруга си, тя е прочута в цял Джайпур с невижданите шарки, които изрисува с къна, и задълбочените си познания за билките. И макар да знае тайните на богатите, тя не бива да издава своите.
Ала неочаквано препятствие препречва пътя й към независимостта. Съпругът на Лакшми я е открил и води със себе си Радха - по-малката й сестра, за чието съществуване тя няма представа. Изведнъж съдбата, която Лакшми сама си е предначертала с толкова труд, лишения и компромиси, започва да се размива до непредвидени и, още повече – опасни граници.
Ярък и завладяващ, романът „Изрисувано с къна“ проследява борбата на една жена да се реализира в общество, лутащо се между традиционното и модерното. Майсторският глас на Алка Джоши ни отвежда на вълнуващо приключение в Индия от миналия век такава, каквато е – цветна, уханна, покоряваща, но и несправедлива, търсеща идентичността си и жестока.

Възхитителен дебют… трогателна история… Джоши майсторски балансира копнежа за самооткриване с необходимостта от семейна любов.
Publisher’s Weekly

Джоши е създала магично бягство към миналото, в което сме придружени от несломима героиня. Заслужава аплодисменти.
Booklist

За авторката

Родена в Джодхпур, Раджастан, Индия, Алка Джоши живее в САЩ от деветгодишна възраст.
Дебютният й роман „Изрисувано с къна“ се превърна в бестселър на „Ню Йорк Таймс“, „Ел Ей Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“, беше дискутиран в читателския клуб на Рийз Уидърспун и попадна в класациите на „Гудрийдс“ за най-добрите книги на 2020 г.

Последна редакция: нд, 19 май 2024, 21:09 от diziler

# 670 19 май 2024, 13:20 ч.

Мнения: 208

Цитат на: diziler в сб, 18 май 2024, 22:55

Жалко, че не се оформя дискусия тук. Никой не споделя какво е чел, коя книга му е направила впечатление, какво препоръчва на останалите, какво търси?

В очакване сме на новите книги на Паринуш Хании, Надя Хашими и Халед Хосейни с превод на български

Ето поредното заглавие:

ОТКЪС (кликни на "прелисти" горе вляво)

АНОТАЦИЯ:

Скрит текст:

Видях, че ще има нова само на Хашими. Къде са другите?

# 671 19 май 2024, 21:08 ч.

Мнения: 11 307

Какво означава "къде са"? Те не са излезли.

Скрит текст:

Предполагам, че една от двете... но може и да е слух просто. Засега е потвърдено само за тази на Надя Хашими.

Последна редакция: нд, 19 май 2024, 22:15 от diziler

# 672 20 май 2024, 13:31 ч.

България, София
Мнения: 1 764

Цитат на: diziler в сб, 18 май 2024, 22:55

Жалко, че не се оформя дискусия тук. Никой не споделя какво е чел, коя книга му е направила впечатление, какво препоръчва на останалите, какво търси?

С интерес следя темата, но не съм от често коментиращите.
Може би новите книги не са прочетени от достатъчно членуващи в групата или все още са в процес на четене.
Та затова да няма коментари.

Самата аз за съжаление от новите заглавия не съм чела още нищо.
То и част от най - обсъжданите по - назад във времето не съм изчела още. Не поради липса на интерес, а поради липса на време.
Всяко споделено заглавие за мен е интересно и влиза в листата Simple Smile

И за да е все пак по темата, споделям няколко книги, които съм чела и ми харесаха:

"Наложницата" на Гюл Ирепоглу

"Европейките султанки на Османската империя" на Анна Бъкстон

"Последният харем" на Петер Пранге
По тази книга има и филм, но не съм го гледала.

Последна редакция: пн, 20 май 2024, 13:36 от velina_v

# 673 20 май 2024, 15:06 ч.

Мнения: 11 307

Благодаря много за коментара. Аз не съм чел нито една от споменатите от вас книги. Турските писатели са си тегави по мое общо мнение, каквото захвана, рядко довършвам, то си е голяма мъка. Може би докрай съм прочел само няколко книги на Орхан Памук, "Молитвите остават" на Туна Киремитчи и "Любов" на Елиф Шафак. Тези на Орхан Кемал, Айфер Тунч, Ахмет Алтан.... голяма мъка.

Ето още една:

Ахмет Митхат Ефенди, който в романа си "Уви" обръща внимание на обществената промяна, проявила се наред с увлечението по западната ацивилизация в Османската империя, е изплел фабулата на разказа си с изключително живи и цветни мотиви.
Това произведение, ухаещо на любов, клевети, философия, предателство, саможертваа, шантаж и смърт е много важно както от гледна точка на критиката си срещу разрушителната сила, която проявява върху индивида натискът на социалния крпъг, почиващ на морална деградаация и предразсъдъци, така и от гледна точка на показването в цялата им голота на реалностите в Истанбул по времето, когато е написана.
Тази иновативна творба, която за първи път е отпечатана на съвременен турски език, трябва непременно да бъде прочетена от всеки.

# 674 21 май 2024, 20:18 ч.

Мнения: 11 307

Хубава книга за Сирия (Хомс)

„Има ли места в Рая?“ е книга за историите, които ни променят завинаги. Между страниците се отваря свят, който ще те накара да ожаднееш за живот. Приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и силата на духа, който идва при нас в най-трудните ни моменти.

Предистория:

„Има ли места в Рая?“ започна като дневник, чиято единствена цел беше да запечата приказните спомени от детството ми в Сирия. Баща ми е роден там в едно малко селце, кацнало високо в планините. Всяко лято цялото семейство поемахме на път. Освен, че по този начин заздравявахме корените си с това място, по-късно Сирия събуди в мен желанието да пиша.

Фамилията ми Шаер на арабски значи „поет“.

Приказните нощи под звездното небе, падащите звезди, различната култура и традиции, са само част от нещата, които ще откриете между страниците.

Романът те поема за ръка и те повежда към едно незабравимо пътешествие, което започва в мирна Сирия, но преминава през зашеметяващия ураган на войната. Накрая героите, заедно с читателя, излизат от тази история променени.

Историята разказва за:
Силната връзка между баща и дъщеря.
Нестихващата любов към родинатa.
Незабравимите отношения между две сестри.

Препоръчани теми

Хитринки за всякакъв случай - 25

736
Нашият дом

Маски за лице. Какви и колко често правите?

Гримиране - идеи и техники. Тема №77

Какво направих днес за себе си? - 12

733
Развлечение

Причина:

Причина: