При мен това с потенето го имаше след първата успешна бременност. След аборта не помня да е било така, но при чен беше в по-ранна седмица (16г.с). Отмина за около месец.
- Публикувана: 8 юли 2010, 17:51 ч.
- Последно мнение: 9 май 2024, 08:41 ч.
Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!
Здравейте,силни майки!
В понеделник беше моето предизвикано раждане в 23г.с,заради тежка сърдечна малоформация.Шока,мъката,загубата,болката заедно с бошуващите хормони ме измъчват вече 5-и ден и дори се засилват.Знаете колко е тежко и травмиращо,но положителни истории,които споделяте ми дават лъч надежда.
Мина,каквото мина с раждането и болките,след което ревизия,антибиотик и ме изписаха,но забелязвам,че откакто родих всяка вечер се будя изпотена,а преди не съм имала такъв проблем.При вас така ли беше?Дали е нормално?
В понеделник беше моето предизвикано раждане в 23г.с,заради тежка сърдечна малоформация.Шока,мъката,загубата,болката заедно с бошуващите хормони ме измъчват вече 5-и ден и дори се засилват.Знаете колко е тежко и травмиращо,но положителни истории,които споделяте ми дават лъч надежда.
Мина,каквото мина с раждането и болките,след което ревизия,антибиотик и ме изписаха,но забелязвам,че откакто родих всяка вечер се будя изпотена,а преди не съм имала такъв проблем.При вас така ли беше?Дали е нормално?
Здравейте,силни майки!
В понеделник беше моето предизвикано раждане в 23г.с,заради тежка сърдечна малоформация.Шока,мъката,загубата,болката заедно с бошуващите хормони ме измъчват вече 5-и ден и дори се засилват.Знаете колко е тежко и травмиращо,но положителни истории,които споделяте ми дават лъч надежда.
Мина,каквото мина с раждането и болките,след което ревизия,антибиотик и ме изписаха,но забелязвам,че откакто родих всяка вечер се будя изпотена,а преди не съм имала такъв проблем.При вас така ли беше?Дали е нормално?
В понеделник беше моето предизвикано раждане в 23г.с,заради тежка сърдечна малоформация.Шока,мъката,загубата,болката заедно с бошуващите хормони ме измъчват вече 5-и ден и дори се засилват.Знаете колко е тежко и травмиращо,но положителни истории,които споделяте ми дават лъч надежда.
Мина,каквото мина с раждането и болките,след което ревизия,антибиотик и ме изписаха,но забелязвам,че откакто родих всяка вечер се будя изпотена,а преди не съм имала такъв проблем.При вас така ли беше?Дали е нормално?
При мен беше така след успешната ми бременност. След аборта не си спомням, честно казано вече. Мисля че е от хормоните. Ще си влезе всичко в релси!
Съжалявам за загубата...
Здравейте отново!Благодаря на всички за утешителните думи и обратната връзка.Днес е 8-и ден от раждането/аборта и кървенето ми се засили,както и контракциите на матката.Досега 7 дни беше оскъдно,не пълнеше и половин превръзка.Чудя се дали е нормално,нека споделят дамите, които или ако имат подобен опит.Благодаря Ви!
Здравейте, героини. Моя близка преди година и половина изгуби бебе. Сега е отново бременна, но днес при фетална морфология чу най-страшната диагноза. Бебето няма нищо, което да е наред. Буквално нищо. В 12 седмица е и ако някоя от вас е преминала през наложителен аборт в тази седмица, моля да обясни какво я чака? Не е на себе си от страх, самообвинения, плач. Живеем в малък град и това допълнително я травмира,защото аборта ще е тук.
Здравейте, героини. Моя близка преди година и половина изгуби бебе. Сега е отново бременна, но днес при фетална морфология чу най-страшната диагноза. Бебето няма нищо, което да е наред. Буквално нищо. В 12 седмица е и ако някоя от вас е преминала през наложителен аборт в тази седмица, моля да обясни какво я чака? Не е на себе си от страх, самообвинения, плач. Живеем в малък град и това допълнително я травмира,защото аборта ще е тук.
къде е правена феталната морфология? Ако е във въпросния малък град, задължително консултация със сертифициран специалист за второ мнение. Какво са й казала? Несериозно звучи диагноза “абсолютно нищо не му е наред”, трябва да са описали какви са находките.
Подкрепям мнението на Celeste. Задължителна консултация с фетален специалист.
Относно емоционалното й състояние - самообвиненията са излишни. Тя няма вина дори и действително да се налага аборт. Относно това, което се случва по време на аборт - зависи как й предлагат да го извършат. Какво са й казали?
Относно емоционалното й състояние - самообвиненията са излишни. Тя няма вина дори и действително да се налага аборт. Относно това, което се случва по време на аборт - зависи как й предлагат да го извършат. Какво са й казали?
Като човек преминал през това, първо задължително второ мнение, второ - ако не дай Боже се налага аборт , да не го правите в този малък град както казвате, потърсете добра клиника, защото абортът по медицински причини от 4 месец нататък не е просто аборт както в 5-6-7-8 седмица. И за да няма проблеми и последствия върху нейния собствен организъм да потърси по-опитни и специализирани в това лекари!
Както са ти написали момичетата, аборт след 12 г.с. не е аборт. А ще е раждане, прекъсване на бременността. Какво означава няма нещо което да му е наред ? Какво е заключението от ФМ ? Какво пише ? За прекъсване на бременност бих дала съвет да е в София в голяма клиника, например Надежда, Щерев, това е труден момент, също така пак казвам това не е аборт.
Не е правена в нашето градче морфологията,а в София. Мненията бяха на двама лекари на различни места ,но с еднаква диагноза. Няма и нищожен шанс дори. Аборта ще си е в нашето градче,защото това го могат.
Аз също препоръчвам да иде в някоя от частните болници,за да си спести поне малко от емоционната травма.
Моят аборт беше предизвикано раждане в 16г.с. в държавна болница. Травмата, която пазя е страшна. Оставиха ме сама като куче в стаята да се оправям както мога. По едно време ходих да помоля някой да дойде при мен и една акушерка ми каза, че сега не й е до това и да внимавам да не го "изсера" в тоалетната, щото нямало тя да го вади. Така че кажете на приятелката си хубаво да помисли къде и на кого ще се довери.
Моят аборт беше предизвикано раждане в 16г.с. в държавна болница. Травмата, която пазя е страшна. Оставиха ме сама като куче в стаята да се оправям както мога. По едно време ходих да помоля някой да дойде при мен и една акушерка ми каза, че сега не й е до това и да внимавам да не го "изсера" в тоалетната, щото нямало тя да го вади. Така че кажете на приятелката си хубаво да помисли къде и на кого ще се довери.
Аз също препоръчвам да иде в някоя от частните болници,за да си спести поне малко от емоционната травма.
Моят аборт беше предизвикано раждане в 16г.с. в държавна болница. Травмата, която пазя е страшна. Оставиха ме сама като куче в стаята да се оправям както мога. По едно време ходих да помоля някой да дойде при мен и една акушерка ми каза, че сега не й е до това и да внимавам да не го "изсера" в тоалетната, щото нямало тя да го вади. Така че кажете на приятелката си хубаво да помисли къде и на кого ще се довери.
Моят аборт беше предизвикано раждане в 16г.с. в държавна болница. Травмата, която пазя е страшна. Оставиха ме сама като куче в стаята да се оправям както мога. По едно време ходих да помоля някой да дойде при мен и една акушерка ми каза, че сега не й е до това и да внимавам да не го "изсера" в тоалетната, щото нямало тя да го вади. Така че кажете на приятелката си хубаво да помисли къде и на кого ще се довери.
При мен в частна болница дойде два пъти психолог преди и след процедурата, след като ме върнаха от реанимация в стаята дойде и физиотерапевт. В смисъл не искам да го описвам като СПА преживяване, но целият персонал, който заварих и който ме изписа се грижиха от болницата да излезе що-годе жена със съхранена психика (изключвам само една супер млада лекарка, която на прегледа при приема ме пита дали искам да чуя сърцето на бебето за последен път, не я виня, може би има хора, които искат)
Аз също препоръчвам да иде в някоя от частните болници,за да си спести поне малко от емоционната травма.
Моят аборт беше предизвикано раждане в 16г.с. в държавна болница. Травмата, която пазя е страшна. Оставиха ме сама като куче в стаята да се оправям както мога. По едно време ходих да помоля някой да дойде при мен и една акушерка ми каза, че сега не й е до това и да внимавам да не го "изсера" в тоалетната, щото нямало тя да го вади. Така че кажете на приятелката си хубаво да помисли къде и на кого ще се довери.
Моят аборт беше предизвикано раждане в 16г.с. в държавна болница. Травмата, която пазя е страшна. Оставиха ме сама като куче в стаята да се оправям както мога. По едно време ходих да помоля някой да дойде при мен и една акушерка ми каза, че сега не й е до това и да внимавам да не го "изсера" в тоалетната, щото нямало тя да го вади. Така че кажете на приятелката си хубаво да помисли къде и на кого ще се довери.
При мен в частна болница дойде два пъти психолог преди и след процедурата, след като ме върнаха от реанимация в стаята дойде и физиотерапевт. В смисъл не искам да го описвам като СПА преживяване, но целият персонал, който заварих и който ме изписа се грижиха от болницата да излезе що-годе жена със съхранена психика (изключвам само една супер млада лекарка, която на прегледа при приема ме пита дали искам да чуя сърцето на бебето за последен път, не я виня, може би има хора, които искат)
Тогава не знаех. Беше ми първа бременност, дойде ми като гръм от ясно небе и отидох, където ме насочи следящият лекар. Грешка, която никога повече няма да повторя. Винаги чета, търся, отсявам информация... вече. За да не изживея пак нещо такова.
Абсолютно подкрепям и съжалявам за това, което и се случва, моя аборт беше в 15 г.с и въпреки, че бях в Надежда в последствие се сдобих с множество сраствания в матката след което претърпях голям брой хистероскопии и забременяването и раждането на сина ми си е направо цяло чудо.