За отношенията между братя и сестри

Имам две сестри. Рядко се виждаме. Всъщност ако не ги потърся, или нашите не ни съберат у тях, няма и да се видим. ОТ почти година живея в ново жилище, а те изобщо не са стъпвали у нас, въпреки че многократно съм ги канила. Не знам как се докарахме до тук. Не сме се карали, нямаме имотни разправии. Просто така се случи, а аз вече се уморих да се опитвам да поддържам контакт.

ПП Живеем в един град, с едната сестра сме на 10 минути път пеша.

 Аз имам по-голяма сестра. Като малки страшно много се биехме, а тя колко шамари и наказания е отнесла заради мен не е за разправяне. Въпреки това винаги сме се обичали много и тя винаги ме е защитавала и се е грижела за мен. Сега също сме в добри отношения - виждаме се често, помагаме си при нужда. Нямаме какво да делим, никоя не гледа в канчето на другата.

Написаното важи на 100% за отношенията със сестра ми. 

Темата ще е полезна за тези, които искат да имат повече деца, за да не станат егоисти, да не са сами на света  и да си помагат и подкрепят като братя и сестри.

Ами и аз не съм особено доволна от отношенията ни със сестра ми към момента. По-голямата съм и винаги съм била някак по-водещата роля, все пак нали съм кака. За много неща аз съм я възпитавала, грижела съм се за нея, мислела съм я.
Нещо се поотчуждихме, с други момичета - приятелки споделям повече дори, с нея нямам просто какво да си кажа! А вече годините отдавна нямат значение, не говоря тука за дете в първи клас и в пети клас.
Никак не ми е приятно, ама никак.
Когато се преместих да живея отделно с мъжа ми (на 10 минути с авбобуса), дойде за 1 година 1 път само на гости, а съм я канила да идва когато иска, да се виждаме. Колко пъти уж да ходим на кафене, на шопинг, не и не братче...
Сега живея в чужбина, но вече изобщо няма да правя опит за сближаване, то е ясно, че тя не го иска.
А изобщо нямаме какво да делим ние! Ама нищичко! Нямаме някакви особени проблеми, просто нямаме общо.

Живот и здраве, дъщеря ми ще си има братче, там пък ми е пълна мъгла какви може да са взаимоотношенията. Така се надавям децата ми да си помагат един ден живот и здраве, да имат нещо общо помежду си. Но като гледам братя-сестри около мен, май разликата в пола си казва думата.
То не че аз и сестра ми като сме жени, пак имаме нещо общо...

Imam po-malyk brat.
Ne sme se karali.
Obache sme tolkova razlichni kato harakteri,nachin na jivot,vkusove i navici,che kato se syberem vednyj godishno i razgovorite ni sa "Kak si?Dobre sym? a vie? Ami i nie."
S tystovete mu/roditelite na snaha mi/mnogo po-  mi vyrvi prikazkata.

Kato deca mnogo sme si igrali,mnogo sme se bili-ot vsichko po mnogo.


Prosto za men e mnogo po-vajno da imam dobri otnosheniq s horata, s koito jiveq v edin i syshti dom,otkolkoto s rodnini,ot koito me delqt 3000 /ili 500,kogato sym v Bg/kilometra.

I dvamata imame mnogo priqteli okolo nas,chak tolkova ne si lipsvame.
Namiram tozi variant za po-udoben i mnogo praktichen,nezavisimo kak izglejda v chujdite ochi.

Мдаа, имам брат, с когото сме много, ама страшно, ама ужасно близки  И двамата сме женени, но това по никакъв начин не е попречило на отношенията ни.
Връзката помежду ни е толкова силна, че нищо не би могло да я разруши.
Винаги съм знаела, че мога да разчитам на него на сто процента. Той на мен също.
Радвам се на успехите му, бих направила всичко, за да му помогна, ако има нужда - по същия начин би постъпил /и постъпва/ и той.
Не мога да го опиша с думи дори.. нямаше да бъда същата личност, ако го нямаше него.

Искрено се надявам и моите деца да успеят да постигнат такава близост помежду си.

Моят брат е по-малък от мен с 1г. Израстнахме заедно.Като малки се пребивахме от бой ,но винаги сме били заедно навсякъде.Сега сме много близки.Аз дори съм му кума Чуваме се всеки ден по  телефона и се виждаме през ден,два .. Пролетта бях в чужбина за 2 седмици и ми стана много мило ,когато той ми се обади още първата седмица и ми каза "Хайде ,няма ли да си идваш вече ??? Няма с кой едно кафе да изпия.." Много обичам брат си и все  още го чувствам като "малкото ми братче" / въпреки ,че сме на по 30г. и всеки има свое семейство / ... и така...
 
Edelia ,твоят пост все едно аз съм го писала..

Разликата с брат ми е 10г.,аз съм по-голяма.Като беше бебе и по-големичък до към 5-6г. много съм се грижела за него и сме играели.Майка ми като че ли повече за него гледаше да има,много се дразнех от това.Като станах по-голяма започнах да излизам по-често с приятелки,на училище и се засичахме вечер понякога вкъщи.Сега ,ако не се обадя за нещо да го питам няма и да звънне.Той води и по-затворен начин на живот,с малко хора поддържа връзка,по-малко контактен е,само на компютъра виси,а е вече на 21г.Като го заговарям нещо,само ми отговаря и толкова,после млъква.На различен акъл сме.Но мисля,че не е това причината.

Имам две сестри и един брат .С едната ми сестра сме израснали заедно от една майка сме и различни бащи.Нейния баща ме е изгледал и той е човека на когото казвам тати а децата ми дядо. С нея обаче никога не сме се разбирали .Правили сме опити да създадем нормални отношения между семействата си ,но не се получава.Живеем на 500 км. от родителите си .Омъжени сме в един град и двете , живееме на 10 минути пеша но не се ви
ждаме с месеци.Децата ни се познават бегло.
С другите ми брат и сестра се запознах преди около 5 години ( аз съм на близо 40 а те към 30 те) Не се бяхме виждали защото те са деца на биологичния ми баща ,а той се жени и живее в Унгария и те са са Унгарци.Плюс сложни фамилни взаимоотношения.
От както се видяхме не е минал празник без да се чуем.При всяка възможност се виждаме и наистина се чувстваме близки. Въпреки разстоянието .Имаме усещането ,че винаги сме били заедно , дори имаме еднакви навици и жестове.

Имам сестра-близначка и брат по-голям с 5 години. С нея като малка много се карахме, но сега се обичаме и подкрепяме много. Тя много ми помага, обожава дъщеря ми и не знам за къде съм без нея.....Брат ми.....с него имам чуството че дори не се познавам. Отношенията ни са хладни, почти служебни.Имам чуството, че някой непознат на пътя ще ме разбере повече отколкото той....

Никога не сме били супер близки със сестра ми - и въпреки това има някакава много силна привързаност по между ни. Просто за мен тя е сестра ми - и винаги, ако има нужда съм насреща. При нея май е същото.
Иначе - не се виждаме често. Чуваме се понякога по телефона или в скайп и Фейсбук.

С моя брат ни свързват май само родителите ни. С малка разлика сме и от още от пубертета почнахме да не се разбираме и да се игнорираме. После аз заминах да следвам в чужбина и никога не сме поддържали контакт. Мъчно ми е, защото с годините все повече осъзнавам, че родителите ми няма да ги има вечно и той ще остане единственият ми роднина.  Обвинявам се много, защото моята непоносимост към него винаги е била по-голяма от неговата към мен. В момента се мъча да оправя нещата ако не е късно вече

Ами, то си е до човека - различни характери, нрави, с някои се разбираме по-добре, с някои по-зле. Нормално е не при всички отношенията да са гладки. Според мен обаче си струва да се запази приятелството между братя и сестри, дори и това да е трудно понякога. Но за съжаление често се случва някоя караница или глупост да застане помежду ви, и после по инерция да се избягвате, накрая вече не помните и защо, и никой не иска да направи първата крачка към сдобряване. В родата ми е имало яростни спорове между братя и даже разделяне на роднините - кой на чия страна е - и двете страни не си говорят, разцепи се родата, аз не познавам другата страна, те не познават единствения си внук... абе кофти работа, накрая всички съжаляват че се е стигнало дотук, но никой не иска да се жертва и да положи първа стъпка в мирна посока. Пълни глупости според мен, не стигайте дотам... Не искам да стигам до клишета, но наистина кръвта вода не става.

Със сестра ми сме много различни по характер, не се получават задълбочени разговори, но иначе сме много близки и се подкрепяме. И какво като не ми е най-добрата приятелка? Тя ми е единствената сестра, и ми е страшно скъпа. Когато нещата не вървят, се сплотяваме като изпаднем в носталгични спомени за "доброто старо време" - "помниш ли когато бяхме малки..." и се започва едно изреждане на преживявания, бели, игри, веселби (имахме щастливо детство заедно). Това ни зарежда с позитивна енергия и ни припомня, че като нашата връзка с друг нямаме, и никога няма да имаме. Тези разговори много помагат. Ако имате такова щастливо време, към което да се върнете заедно - опитайте 

Имам по - малък брат.
Делят ни 500 км., но поддържаме връзка, обичаме се.
Знам, че ако закъсам, винаги мога да разчитам на него, както и той на мен.
Между нас съществува емоционална близост.
Въпреки че е по - малък и е мъж, мога да споделя всичко с него.
Мога да кажа, че и двамата ценим тези отношения и се грижим и полагаме усилия да останат такива.

Мда, Факторче, наистина полезна тема 

Имам брат. 5 години по-малък. Виждаме се когато водя детето при нашите. Здравей, здрасти. Това е. Не сме се карали, просто сме на светлинни години един от друг като характер, принципи, разбирания и интереси. Естествено знам, че мога да разчитам 100 процента на него и той на мен, но не сме близки.

Мъжът ми са три деца. С брат му не поддържат отношения. Сестра му е идвала броени пъти у дома. Не мога да ги определя като близки.

и аз съм на това мнение, защото кръвта вода не става.

Имам брат, чуваме се, обичаме се. И винаги ще застана зад него и децата му, както и той зад моите. Малко е с тежък х-р и поради това е трудно да се комуникира с неяго, но все пак е моя кръв. Еднакви гени. Даже си приличаме.
Не искам да съм бедна на роднини... само това не.

Ааааааа и още нещо... имам общо 4 първи братовчеди с които сме като братя и сестри.

Имам брат по-малък с две години от мен.И двамата сме семейни с деца,живеем на стотина километра разстояние-той в бащината ни къща,аз в друг град.Винаги сме били близки,а откакто е семеен-още повече,някакси вече имаме по-общи неща.Защото навремето той все за дискотеки мислеше-съвсем далечни за мен неща .Щастлива съм от факта,че винаги можем да разчитаме един на друг,че децата ни се обичат.Не се чуваме често,но почти всекидневно си говорим със съпругата му-моята снаха.Нея я имам почти като сестра.Да отбележа,че сме толкова различни-моето семейство и неговото,че общо взето по нищо почти не си приличаме.Но въпреки това винаги има какво да си кажем.
Мисля като Шани-искам да възпитам децата си в този дух,в който съм възпитана и аз.Искам да имат семейството си за нещо свято,да могат да се облягат едно на друго децата ми.

Малко встрани от темата, но, corset, мацката от аватара ти изглежда доста по-добре сега   

Ей, супер се радвам като прочета за хубави отношения братя-сестри. Винаги ми се е струвало ужасно да имаш брат и ти самата да си момиче, но явно съм в голяма грешка.

Лурдес,като гледам и при вас ще са сестричка и братче,живот и здраве.Толкова е сложно да се каже-ще ги възпитам в такъв дух-да се обичат и уважават,да са си опора.Защото не само възпитанието има значение.И средата,в която живеят децата,и характера,въобще комплексно е.
Аз и в друга тема бях писала-израсла съм в голям дом,живеехме с чичо ми,стринка ми и братовчедите ми.Винаги съм ги имала за мое семейство,чичо ми и стринка ми са ми били и са едни от най-близките ми хора,а братовчедите  са ми като брат и сестра.Просто така израснахме и за нас това е нормалното.Обаче като се омъжих попаднах в малко по-друга среда,новите ми роднини  не са били такива като в моето семейство и се чувствах буквално като в небрано лозе.
Полагам неимоверни усилия леко и ненасилственно,ако мога така да се изразя,децата ми да растат в такъв семеен дух,в какъвто съм израсла и аз.При нас неминуемо малката ми дъщеря ще има много повече отговорности спрямо кака си,която е с увреждане.Хем искам малката да се научи да живее и да носи отговорност някаква за сестра си,хем не искам да я обременявам за цял живот.Как ще стане обаче идея си нямам.Движа се по някаква много тънка нишка и имам чувството,че а мръднах и милиметър,а си навлякох безброй беди.
Отклоних се от темата,обаче.
За мен истината е една-семейството трябва да е над всичко и всички,това е.

Е това, е. Браво.
Нали знаете, брат брата не храни, но тежко му който го няма.

Имам по-малка сестра, и не мога да си представя, че нещо може да застане между нас.Като малки се карахме доста, но това е било от възраста, сега сме близки въпреки разстоянието, което ни разделя.Чуваме се 1-2 пъти седмично, а когато някое от децата ни е болно и по няколко пъти на ден, винаги когато имаме възможност се събираме-поне 1 път на 2 месеца, най-често по средата на разстоянието, което ни дели, а именно отиваме на гости на родителите ни.Това което ме радва е, че мъжете ни също са много близки, чуват се по-телефона по-често и от нас, направо са като любовници, защото съм на мнение, че ако те не се харесваха това би довело до известна степен и до охладняване на нашите отношения, или поне такива са моите наблюдения върху други сестрински и братски отношения.Съпругът ми също има брат с когото са много близки, виждат се почти всеки ден и много си помагат, но отношенията им последно време  леко се дистанцираха точно поради гореизложените причини, а именно неразбирателство и явна неприязън между жените им .

Имам брат, една година по-малък от мен.
Не сме емоционално близки. В смисъл, не споделяме прекалено интимни неща един с друг. Но имаме близки разбирания за света.
Иначе сме си помагали и знам, че мога да разчитам на него, както и той на мен.

Имам брат, малко по-голям от мен. Познавам го като 5-те си пръста и често не е необходимо да си говорим дори, за да разбера какво става с него. Изобщо не искам да тествам до къде ще стигне братската му обич и аз не намирам необходимост да му се доказвам. Само знам колко ме боли когато не е щастлив и знам, че той чувства същото.

Радвайте се, че имате братя и/или сестри, дори и отношенията ви да не са особено близки.
Аз си нямам никого освен майка ми. Отиде ли си тя, освен децата на този свят друг кръвен роднина нямам.
Съпругът ми...той днес е с мен, а за утре гаранции няма въпреки че и мам щастлив брак.
Да, кръвта вода не става.

Имам брат, който ми беше най-скъпия човек на света. Сега не си говорим изобщо. Снаха ми направи всичко (но наистина всичко) възможно да го отдели от семейството ни (родителите ни и мен). Случиха се ужасни неща и всеки ден от година и нещо насам се чудя как това можа да стане. Нашите са ни възпитавали да бъдем много близки, да се обичаме. Той обаче отдавна не живее в РБ и отношението му към нас много се промени...
От друга страна с девера ми (брата на мъжа ми) сме много близки. Виждаме се почти всеки ден и правим почти всичко заедно.

ех тука чета всякакви истории  темата е Чудна

имам 2 по големи сестри, със 8 и 11 години по големи. Като бях малка мн се грижеха за мен но и мн ме биеха. Заканила се бях да ги пребия като порастна и стана силна като тях 

сега са ми най най близките хора на света, макар да водим мн различен начин на живот - аз съм студентка и даже сега съм в чужбина. Сестра ми (която иначе не обича мн да пътува) се вдигна преди седмица чак до Германия да ме види барабар с 4 годишния си син, 'щото и било домъчняло - а на летището беше и майка ми защото сестра ми и купила билета като изненада за мен. Другата пък ще дойде насам в края на август, а аз се прибирам през октомври, нямам търпение да ги видя. СЪбират ми пари за курсове, подкрепят ме и материално и психически, и аз тях мисля че.. ако стане нещо първо на сестра си звъня (според случая си избирам на коя) Не че се виждаме постоянно в града в който живеем, обаче имаме силна връзка, пишем си, помагаме си, аз им гледам децата по 10-20 часа месечно, правим си изненади, поскарваме се (имаме си и търкания, но то е част от цялото, от нас си), понапиваме с по няколко бутилки вино веднъж месечно... абе, Родителите ми може и да не са съвършени, но сестрите ми се доближават до съвършенството. От мойта си гледна точка.
както си обяснявахме наскоро с по голямата, казах и "како, ние сме отбор, колкото по добре се оправя един в живота, толкова по добър е целия отбор". Ценно е, и трудно, и с мн отстъпки и жестове, да имаш добри отношения със сестрите си - но пък си заслужава

Това е точно моето мнение, но пренесено за брат ми. Много обичам родителите си, но брат ми просто ми е голяма слабост. Наистина се доближава до съвършения брат.   По-голям е доста от мен и толкова ми е помагал по всякакви начини - емоционално, материално. Винаги, ако съм имала нужда, той е бил зад мен. За справка, колкото и да мразя тази дума - "полубрат" ми е, но ми е колкото за два.

По-малка е от мен с 6 години.Като малки се биехме, аз я усещах по-скоро като "досада", тя мен-като "гаднярка".Това обаче само между мен и нея. Когато се налагаше да се изправим срещу родителите -бяхме като едно цяло /въпреки че може точно в този момент дори да не си говорим, да сме "прясно" скарани/.Сега тя е най-, най-близкия ми човек. Знае абсолютно всичко за мен, дори има неща, които само тя знае. Обичам я много,тя мен-също.Отношенията ни са много опростени-важно е да знаем една за друга ,че сме добре. Другите въпроси и отговори са второстепенни.

Същото е и при мен.
Мъжът ми има сестра и са в прекрасни отношения. Винаги съм го насърчавала да са такива. От няколко години тя също е семейна и със зетя също се разбираме чудесно. Те все още нямат деца/пожелавам им скоро да се похвалят/, но с чисто сърце мога да кажа, че са другите мама и тати на нашата дъщеря-обожават я, много я гледат и детето ги обича с цяло сърце. Живеем в различни градове, но винаги когато имаме възможност си организираме виждания, излизания, гости и купони. Силно се надявам моите деца някога да имат същите взаимоотношения!

Имам по-голяма сестра с 5 години. Не подърхаме връзка. Мисля, че освем голямата разлика в характерите, най-голямата причина е в нашите родители. Те винаги ни деляха като малки. Двамата ми родители бяха едно дете на майка и баща и за тях мисля, че това нямаше значение.

Имам две по-малки сестри.Не си представям живота си без тях.В детството си се биехме,карахме се,но бяхме заедно,винаги.
Преживяхме убийството на тате,погребахме го,крепяхме се...той видя само едно внуче,а вече са пет - да са ни живи и здрави!
Връзката със сестрите ми е силна,неразрушима - и трите имаме семейства,проблеми,но знаем,че се имаме и си помагаме.За всичко.
Не мога да ви опиша чувството на обич и пълнота,когато сме заедно - събираме се рядко,но толкова много се смеем,разказваме си една на друга,плачем и пак се смеем...
Имам две дъщери с 11г. разлика - силно се надявам да имат същите отношения.

Имам брат по - малък с 3 години. Живее в София, а аз в Бургас. Идва си веднъж, два пъти годишно. Но като си дойде за мен, майка ми и детето ми тези дни са малък празник. Прибра се последно преди две седмици. Детето каза, че иска вуйчо му да го вземе от градината, за да го покаже на децата. Брой дните когато знае, че ще идва. И не иска да го пусне. Само го чака да легне и се намърдва при него в леглото. Брат ми и той така се радва. Както казах като се съберем е празник. Надявам се нещата да останат така. А не да се отдели изцяло. Поне тези 5-6 дни годишно да си останат.

Снежа63,
Много ми е интересно едно нещо. Понеже казваш, че винаги са ви делили, искам да те питам дали случайно - въпреки твоето усещане за делене, не е била постоянна делкарация от страна на родителите ти "Ние не си делим децата!"? Правило ми е впечатление, че хора, които непрекъснато афишират неделене, всъщност са най-големиет разделители.

Иначе по темата, имам много по-малък брат. До към 22-23 годишна възраст направо си ми беше като мое дете. После изведнъж порасна и ми е бил много в помощ. Минали сме през всевъзможни фази на отношения, но сега най-после знам, че имам брат Сега е в чужбина, много ми липсва, но се надявам добре да уреди живота си, макар и далеч от мен. Не знам какво значи "винаги да разчитам"? Като е на 1000-2000-10000км, как да разчитам или той на мен?! Но е хубаво, че го има някъде на света
Уви, не мисля, че такива отношения са правило И много ме е страх да не се разруши - някога , по някаква причина - това, което имаме сега...

Не Wilma Flintstone, аз бях второто дете родено след проблеми с първото и по настояване на баща ми. Мисля, че за майка ми бях детето родено за заздравяване на брака и в помощ. Никога не са казвали "Ние не си делим децата!", защото за тях беше съвсем нормално всеки да си поема отговорността за "това което е искал" и да си прибира само неговото "дете". Въобще отношенията между братя и сестри се и възпитават, колкото и странно да звучи.

Аз имам брат. По-голям от мен с почти 2 години. Много се обичаме, но отношенията ни са сложни. Не мога да го отделя от семейството си. Може да се каже, че почти живеем заедно. Женена съм за най-добрия му приятел и те двамата са също като братя. Така се случи, че децата ни растат заедно в буквалния смисъл. Майка ми, брат ми и мъжът ми работят заедно. Имаме семеен бизнес. Ако те не са заедно в офиса, то вечер брат ми и мъжът ми ще се чуят поне 3 пъти по телефона. Когато пътуват някъде мъжете, снаха ми се обажда да пита мен какво става с тях, защото аз по съм в течение какво става с брат ми, отколкото тя. Изобщо, много сме близко един до друг.

Но аз съм /според брат ми и майка ми/ с много тежък характер. Не оставям нещата да минават покрай мен и не съм от хората, които лесно махат с ръка. А брат ми е нервак. Той лесно забравя, но и лесно избухва. И затова никак не са ни гладки и хармонични отношенията.   Скоро се случи да се ядосам и да спра да му говоря. А той вечерта се обади на мъжа ми, който непрекъснато е посредник между нас, да ми предадял, че Ангел имал проект във Фарос за понеделник.   Та се смеехме по този повод, че и да си говорим, и да не си говорим - все тази. Нещата между мас не се променят.

Истината е, че той е един от най-най-най-скъпите ми хора. Минали сме заедно през много неща и без него не знам как бих живяла. Връзката ни е много силна и колкото и да си се цупим и дърлим, винаги сме един до друг.

Имам и братовчедка, която твърди, че сме двете части на една душа. Нарича ме "бялата ми половинка" и аз също я усещам по този начин. Тя е в София, но не минава ден да не се чуем на скайп. Изобщо нямам усещането, че между нас има 200 километра. И с двамата ми братовчеди съм много близка, така както и брат ми. Изобщо, голямо семейство имам. Малко италиански тип сме и така на мен ми харесва, макар и понякога да дотежава.  

те може и да не останат близки приятели, може и да не продължат да си помагат и подкрепят на 100%, но поне със сигурност ще израстнат без мисълта, че са единствени в света и няма и да им хрумне, че всичко се върти около тях и няма да се разкъсват когато нещо се налага да разделят или с някого да се съобразят. на това съм непрекъснато свидетел без изобщо да става на въпрос и не се съмнявам дори за секунда, че ще продължи да бъде част от характерите им. в момента една от братовчедките им ни е на гости за около месец, както всяко лято за последните 4 години. не мога дори да намеря думи да опиша колко ми е мило, че въпреки разликата в характерите им и във възрастта им - на 18, 15, 13 и 7 години са, се разбират чудесно, мили са си, съобразяват се едни с други и въпреки, че се дърлят периодично, в същото време се и грижат един за друг, подкрепят се и няма признаци за непоносимост към различията и особеностите на всеки един от тях.  дори да се случи така, че животът или съдбите им да ги разделят и не останат така близки до живот, това са уроци на взаимоотношения, които няма начин да се затрият. и винаги е повече от очевидно когато някой е израстнал без братя и сестри и братовчеди. не може да се скрие, не може да се заличи.

Аз имам брат 2г. 3мес. по-малък от мен. Като деца си спомням вечно спорехме. Но сега се разбираме идеално, помагал ми е и аз на него. Нямаме имотни или пък някакви други спорове. По празници сме заедно, иначе в забързаното ежедневие  -  не,   не че имаме проблеми, просто време не остава.
А иначе макар, че аз съм с едно дете , винаги ще съм убедена, че е по-добре децата да са повече от едно. Но в крайна сметка човек не може да си "диктува" съдбата.
Пожелавам на авторката положително развитие на нещата!

Снежа63, абсолюно съгласна съм с теб за възпитаването на подобни отношения!
Само на човек, непознал липсата на такова "възпитание на чувствата", може да звучи странно...

Имам двама братя. И мога да кажа, че след децата и мъжът ми, те с майка ми са ми най-близките хора. Винаги сме били много задружни и сега продължаваме да сме си близки. Никога не сме имали разправии за нищо. Това с деленето е неизбежно - поне децата винаги виждат делене у родителите си. И ние сме я подкачали майка ми, че предпочита малкия ни брат, но винаги е било добронамерено.

Май и аз съм за тази тема
Имам сестра 6г по голяма от мен, като малки  тя много ме тормозеше, плашеше ме, биеше ме и т.н.  
Но общ овзето се разбирахме, близки не сме били никога, зарди разликатв във възраста, тя си имаше нейна компания аз моя и т.н.
Но се обичахме и разбирахме  
Аз я запознах със зет ми, то й тогава м и беше най добрият приятел  
В последствие, аз и жена м и се преместихме в друг град, започнахме хубава работа и сме добре финансово  
А те никога не са били добре, от тоагва започнах да усещам  някаква завист особенно от зет ми
Сестра ми също, вече не се чуваме и п о тел започнаха да забравят поводи те ни
И общо взете се отдалечихме много, но не мога нищ ода направя, лошото е че ми падна и мнението за тях Последният път като ходихме при нашите на гости, ние дойдохме от 400км. бяхме там 2 дена. а те с ана 5 км и не успяха да дойдат да се видим  

и аз 

Имам брат, по-голям от мен. Като характери, като начин живот, изобщо - коренно различни сме, сякаш сме от различни родители. Не поддържаме връзка, не сме близки, само по празници чат-пат се чуваме.Нямаме общи теми, интереси и т.н. Аз съм семейна, той не е. Въпреки това обаче, ако при него или при мен възникне някакъв проблем и трябва да се помогне, помагаме си, защото той е моят брат, а аз съм неговата сестра. Така че, по-добре е да имаш, отколкото да нямаш брат или сестра.

По мои наблюдения, конфликтите между братя и сестри започват като дойде време да се дели имущество. Но това е изцяло по вина на родителите, които трябва да уредят тези неща, вместо да оставят децата си да се карат.

при нас така стана че родителите вечно отсъстваха, работеха. Всяка от нас трите сестри в отделни периоди е била при бабодядовците за по няколко години, гледали са ни като сами деца - просто нашите не можеха да се оправят с три деца в града и пращаха някой на 'заточение' на село. Станахме близки впоследствие, като поотраснах аз и голямата ми сестра ми беше по скоро майка, довереник, грижеше се за мене, не е рядкост и да ми е давала джобни... при нас не е възпитание, а по скоро Неволята учи  но каквото и да е, важните са резултатите в днешно време, а те са че мн се имаме.

На няколко места напред в темата видях " кръвта вода не става".

Според мен в отношенията брат/сестра сестра важна е не само кръвта. Ами какво се случва, ако единият от тях е осиновен? Те нямат кръвна връзка, но въпреки това родителите им ги възпитават в братска/ сестринска любов.

важи 

Имам  брат  две години по-голям и две сестри от втория брак на баща ми. С брат ми се разбираме но повече от два часа да останем заедно е взривоопасно. С двте ми сестри едната с  9 а другата с 12 години по малки и се разбирам перфектно.

Имам брат 4г по-малък. И двамата сме семейни. С него се чуваме по 1-2 пъти на ден (много е зает), но със снаха ми поне по 5 пъти си звъним. Като приятелки сме. Винаги те търсят нашето мнение първо и ние тяхното, за всичко! Живеем на 250км, но се виждаме ако не всяка седмица, то задължително през седмица!!! Искам да имам оше едно дете и да се разбират така, както ние с моето братче!!!

Е, защо приемаш нещата буквално? Това е народна мъдрост все пак, и като такава е обобщаваща.
Ето една друга "Брат, брата не храни, но тежко му, който го няма!".

Чета и ми става мъчно за тези, които казват, че нищо не ги свързва с брат/сестра. Аз бих дала всичко материално, ако можех да върна брат си  Обичайте си близките такива каквито са и не прекъсвайте връзката си с тях.

До авторката
, И ние с брат ми имахме много дълбоки отношения,до преди да се омъжим.Сега,някак си....не намирам точната дума.Знам,че  ще ми помогне в труден момент,както и аз на него,но просто...променихме се един към друг..Понякога се отпускаме и си споделяме чистосърдечно някои проблеми,но това е голяма рядкост.Отдавам го на проблемите,нервите в ежедневието,в работата,в семействата.Просто порастнахме и тези фактори си казаха думата при нас....Иначе,със жена му се имаме много,тя дори ми е по-близка,повече и споделям....Доста са противоречиви отношенията ни с него....Близки,но не чак дотам
Случвало се е и ние след кавга да не си говорим,но не бих допуснала да се отчуждим съвсем,както примерно ,ти казваш,че детето ти не познава вуйчо си...НАмирам начини да си оправим отношенията.Може да не сме толкова близки ,както преди,но той ми е брат и го обичам.Не мога да си представя,че като ида да видя майка ми,племенниците ми,ще мълчим с него,заради някакво си спречкване.
Съветвам те да поговориш открито и честно с него.ДА си изясните какво,що и т.н.,защото с времето още повече ще охладнеете един към друг ,ако никой не поеме инициативата,и само ще съжалявате,че сте пропуснали момента
Успех!

Имам брат, 2 години по- малък от мен е ... Когато бяхме малки аз го биех . В последствие той поотрасна и започнахме взаимно да се налагаме, докато той не започна да възмъжава и да става по- силен от мен. Никога не сме имали добри отношения. Нашите са ни възпитавали по еднакъв начин, давали са ни почти всичко, адски либерални за всичко.... Резултатът е аз, която баща ми определя като гордостта на семейството (едва ли не) - учех си сама, бях пълна отличничка, послушна, кротка, сега и студентка.... Докато той закриви в неправилна посока, но поради прекалената либералност на нашите, никой  не направи нищо, за да спре той да се събира с тези хора, които го развалят. Сега той е почти на 18, от няколко години започна доста активно да краде от парите ми, като от тази година аз вече си заключвам стаята (взе 150 лв., които бях предвидила за едни изследвания...) За мен това не е брат. Аз от 15- годишна ходя с калкулатори, бележки с изчисления да си проверявам парите. Ако е такъв, който ще ме краде при всеки удобен момент, по - добре да не поддържам никакви отношения с него.... Загуби доверието ми, не само моето, но и на нашите...!
В момента нямам деца, но когато имам доста бих се замислила за второ... Страх ме е да не се повтори моят живот със тях....

Ако знаете как ми става мъчно като чета за моята сестра! Не съм я виждала от 3 години. Връзката ни е неразруШима, където и да сме. Животът ни раздели на 3000 км една от друга, но за мен няма по близък човек на света. Дори и детето ми като каже леля усеЩам колко му липсва и колко я обича. Това естествено е резултат от моето отноШение и чувства. Не я е забравило за тези години и много иска да я види.
Познавам брат и сестра, които нямат кръвна връзка. Много са близки, поддържат се и много се обичат. Дълго време не знаеха обаче за това, но се обичаха много. Като брат и сестра. След като разбраха продължиха да се обичат и уважават по съЩия начин.

това важи за мен и моят брат,все едно аз съм гописала.толкова много си го обичам а знам,че й той мен.макар майка ми винаги да ни е деляла,клонеше повече към него,аз никога не съм изпитвала лоши чуства към брат си,даже по-близки си ставахме.

Брат ми е с шест години по-голям, и съответно и като деца, и като възрастни рядко сме имали допирни точки (може би защото и двамата сме темерути  ). Рядко споделяме, но когато го правим, е наистина за важни неща. И въпреки всичко знам, че винаги мога да разчитам на него - ако не с действие, то с нескопосана прегръдка или с мила дума, макар и с половин уста (не е много по нежностите голямото ми братче  ) - но все пак винаги ще е до мен. Да ми е жив и здрав!

Имам сестра и като деца много се карахме и аз я биех.. но и много се грижех за нея.. много сме различни, но винаги, винаги много съм я обичала.. чуваме се непрестанно.. нямам друга приятелка като нея..

Имам по голяма сестра, която много обичам и с която се разбираме чудесно.Тя е най близкият ми човек, който ще ми помогне за всичко (както и аз на нея). Двете сме семейни и всеки ден се виждаме, за щастие живеем много близо и нашите деца си играят постоянно заедно. Не можем една без друга.

Имам брат- близнак. Обичам го ужасно много и винаги сме били много близки с него. От известно време живеем на огромно разстояние един от друг, но се чуваме почти всяка вечер и той винаги много ми липсва.
Мислела сьм си даже, че не бих искала да го надживея.

С моят брат разликата ние 9 години ,не сме в добри отношения и това ме мъчи,надявам се някой ден да си простим,  колкото и да го мразя винаги ще го обичам!

Имам сестра три години по-малка от мен.Разбира ме се добре.Тя ми помогна в най-тудните ми моменти ,застана плътно до мен заедно с родителите ни.Не се виждаме често ,но се уваме и си говорим за какво ли не.Вярвам ще успеем и занапред да запазим прекрасните си отношения.

Както всяка връзка в този живот и с родните ни братя/сестри изисква грижа и старание. Животът ни е много забързан, не отделяме време за близките си. И аз отчитам като огромна своя грешка, че в последните години не съм заделила достатъчно време за срещи с брат ми и семействата ни. Много го обичам, по ред причини се виждаме рядко, но знам че винаги е насреща, както и аз за него. Надавам се да успея да наваксам пропиляното време и децата ни също да са близки. Аз съм израстнала със своите братовчеди, поради тази причина и до ден днешен са ми скъпи.

Брат ми е 7 години по-малък от мен и още ученик. Не се чуваме седмици наред, обаче щом се чуем всичко е както преди и все едно си започваме разговора, откакто е спрял последния път. Когато се прибера вкъщи също всичко е по старому.

Имахме 9г. разлика с брат и за по-добри взаимоотношения не съм си и мечтала. Никога не сме се карали ( не съм разбирала ) и интересите ми бяха повлияни от неговите.
Ако има нужда от моята помощ винаги отивах ( пренасяне на покупки, дивани, боядисване, лепене на тапети, разчистване, пазаруване (къде за компания, къде за по-бързо организиране ), имаше проблеми с кръста и здравето ( правих му масажи, бих инжекции, процедури ) , хапва му се нещо (ходих и готвих )
Когато му се роди дете си освобождавах времето да ги отмятам в грижите, когато искаха. Отменях ангажименти, жена му можеше да ми звънне "Можеш ли да го гледаш от 22:00, докато се прибера". Готвя им вечеря, когато са заети с друго

Съотвено спа у тях, когато стане много късно, водеше ме на кино, вечерни разходки, когато пазаруваше ми разрешаваше да си взема едно-две неща за вкъщи

Единствено не е бил момчетата, които са ме тормозили в училище. Винаги бях до него и той до мен и не разбирам как други с братята са си чужди. Накрая само те ни остават като истински роднини. Братята и сестрите не са приятели, а роднини.
Дори и да разчитаме на приятелите си, ако аз имам проблем и по същото време някой от семейството на моя приятел има проблем, ще отиде при семейството си първо. Всеки мост може да се построи отново

Брат ми е наркоман. Над 10 години ни цедеше само за пари (живее в чужбина). Прилагаше всякакви техники за манипулация, заплашваше със самоубийство. Аз не му се връзвах на глупостите, но майка ми много се страхуваше и ме беше оставила без избор, освен да му пращам. Защото иначе щеше да тормози нея, а тя накрая да клекне и да му прати от малката си заплата и, и да тегли кредити. Майка ми обаче зад гърба ми през цялото време теглила да му праща. Аз разбрах, когато станаха 5000. Обещах и, че ще ги платя, но тя трябва да спре да му праща. Тя обеща, но в един момент се оказа, че кредитите вече са 50 000. През цялото това време аз плащам кредити, пращам и на брат ми ,от страх майка ми да не изтегли още.
А тя нашата теглила. Спретнах ѝ голям скандал, тя плака, моли се, простих. Докато в един момент, малко преди да родя казах 'стига'. Казах ѝ, че избирам детето си, това е моят избор и ако разбера, че му е пратила още, няма да си види внучето. Тя уж се съгласи. Да, ама... Аз родих и малко след това разбрах, че всичките пари, които ми е искала, уж за ток, да си купи обувки, дрехи, храна и т.н. ги е пращала на брат ми. Ей, хора, нямате идея каква обида беше за мен това. Едно, че ме лъга, едно, че ме остави без избор, едно, че тези пари можех да ги влагам в спестяванията за детето....
Не ѝ говорих една седмица, нито на него. Не исках да ги виждам. Накрая отново простих на майка, но я уверих, че е за последно.
Сега, уж, не си е позволявала повече такива неща.
Брат ми пък, на 34 години, ме обвинява, че искам да отдалеча майка от него. Той винаги ме е обвинявал за всякакви неща. Когато не съм му давала пари ме е обиждал, псувал и т.н.
Аз с него имам хубави спомени от много малка. Но като станахме тийнейджъри и се закачи за наркотиците стана страшно. Толкова агресия е имало срещу мен. Няма да забравя как блъскаше по вратата да влиза, защото не му отварям и крещеше, че ще ме убие. Няма да забравя как веднъж отишъл у баба, тя не му дала пари и той беше потрошил всичко. Накрая се качил на перваза и заплашил, че ще скача. Няма да забравя как, след като дядо почина, брат ми отиде и продаде всичката ракия от ягоди - над 100 литра. Дядо ми беше майстор на ракията, част от ягодовата беше пазена за моята сватба 20 години....
Няма да забравя как продаде детската ми златна гривна, подарък от татко.
Как изтормози родителите ми.
Сега майка ми вместо да се пенсионира и да си гледа внучето, работи да изплаща кредити.
Много ме боли, семейството ми е тотално разбито. Осъзнаването, че брат ми никога няма да се оправи и вероятно смъртта му ще бъде жестока, и трагична,  ме държи будна вечер. Защото аз още помня това мило, добро и умно дете, което беше...
Затова, ако скандалът ви е бил за нещо поправимо - направете крачка. Бъдете семейство отново.

Никога не бих плащала подобни кредити, дори и за собствената си сестра. Аз имам деца, за които да мисля. А това, че майка ми реве и се моли, не е причина да простя. Може да звучи крайно, но от 5 кредитите стават 50 хиляди и ти продължаваш да прощаваш и да избираш "семейството". Ами добре. Но това не са никакви здравословни отношения, напротив. Така като те чета, ще продължиш до гроб да покриваш разходите по брат си. Защото сте семейство... Ама едните топли детски спомени няма да сложат хляб на масата.

Абсолютно си права, Тарталетке, затова и съм спряла с даването на пари. Плащам само директно някоя сметка за ток на майка ми, или вноска по кредита, ако е много закъсала. Но успях да се отърся чак след като родих. Преди това винаги бях обвинявана и живеех с вина, някакво чувство за отговорност, което ми е било втълпявано

И ние с брат ми рядко се виждаме - не сме скарани, но всеки си е подкарал всекидневието. Аз съм малко инертна в това отношение, и с приятелки рядко се виждам вече - приятно ми е, но не обичам аз да съм инициаторът. С брат ми повече от година сме се чували само по телефона - 2-3 пъти по поводи. Живеем на разстояние под половин час пеша.
Но да си скаран, е друго.

Според мен родителите са виновни за отдалечаването на братята и сестрите. Типичен пример е на Alpaca. Хората са различни, хващат си различни пътища, имат различни интереси, но не пречи да се обичат и уважават, та дори и да са далече. Мисля, че е много вредно това втълпяване - да са близко или по възраст или по място, за да си помагат. Ще си помагат, ако имат топли чувства. Ако имат чувства на конкуренция и кой кого - няма да се виждат даже, а камо ли да си помагат. Аз имам само едно дете, та затова нямам опит със спазването на този баланс, но е трудна работа. Имам сестра по-голяма. Като малки само се карахме и конкурирахме. Като големи също и не сме си споделяли, но се обича(х)ме. Сега не поддържме връзка - тя е в чужбина, но аз я обичам и я разбирам. Няма как да се върнат старите отношения и близост - човек се променя, извървява някакви пътища. Но за който иска - може да положи усилия да е близък с брат си и сестра си, ако му е важно.

Според мен е дълбоко погрешно да се възлага на родителите вината за всички неблагополучия на децата - от характер до отношения със света. В случая на Алпака майката явно има вина, но не за отношенията с брата, а за това, че Алпака се оказва едностранно използвана и товарена.

Магдена, разбира се, казвам го в смисъл, че родителят определя някакви правила, морал, принципи, "политика". А иначе после като голям, всеки сам може да си определи отношенията какви да бъдат. Само не може да определи отсрещната реакция и отношение. Така че ако иска топли отношения, трябва той сам да ги дава. Пък другата страна - ако ще.

Страхотна темичка сте заформили.
Моята сестр докато имаше изгода от мен що годе се чувахме. Като реших да се прибера от чужбина полудя и взе да ми крещи по телефона и да се държи арогантно. Разбрах, че съм й развалил плановете. Настрои и родителите ни срещу мен. Иска всичко да заграби и да вземе. Вече са взели да продават. Даже ме излъгаха най нагло с парите.  Аз си се върнах в чужбината. Имам племенник който никога не съм виждал. Беше тайна като отиде да ражда. А какви грозни емайли ми е писала. Блокирах я. Тъжна работа. Иска всички имоти да вземе и май успя. Страдах много, но понеже нищо не мога да направя взех да го преодолявам. Винаги съм бил на последно място в семейството в което съм израстнал, макар, че бях пълен отличник и никога не са се оплаквали от мен хора.
Живи и здрави да са, обичам ги, но никога няма да го чуят това от мен.
Бях удобен като им изпращах пари за екскурзии и коли да си купуват. Сега обаче не съм. Аз няма да умра - станах по силен. И без това цял живот разчитам единствено и само на себе си. Опитвали са се да ме спънат но винаги се изправях и продължавах. Да те спуват родителите ти е мнооогооо гадно. Е те го правеха. Но живота е по хубав от колкото очаквах.

Поговорката е, че брат брата не храни, но тежко на онзи, който го няма. Мъжа ми и сестра му много се обичат, но и много се ревнуват. Те са близнаци и са израстнали само двамата. Тя не харесва мен, а той не харесва съпругът и. Обаче веднъж годишно зарязват всичко и отиват на ски или на спа само двамата за поне 5 дни. Да са живи и здрави.

Ние сме от тези, които са прекалено близки.
Моята сестра е с 8 години по-голяма от мен и в нейните тийнейджърски и студентски години нашите родители бяха за дълги периоди в чужбина, а нас ни наглеждаха баба и дядо, но реално тя ме гледаше и се грижеше. Много съм й благодарна, защото аз съм леко чепат характер. Винаги съм казвала, че имаше един период, в който ми беше като втора майка. Така си останахме близки през годините. Много ни беше трудно, когато нашето семейство живя около десетилетие навън, а тя си беше тук. В момента сме в съседни жилища и имаме възможност да се виждаме почти всеки ден, като поне веднъж в седмицата сядаме двете на кафе и приказки. Тя и мъжът й държат магазин в блока ни и там също се засичаме много, защото нашата кантора е в съседното помещение. Отсега се чудя как ще се чувстваме, когато ние пак заминем и вероятно ще има често да пием кафе по Вайбър на видеочат.
Братът на съпруга ми е с 2 години по-малък от него и е мой набор. Родителите ни са приятелски семейства още от техните студентски години. От един квартал бяхме някога. Аз бях с него в един клас. После всички се събрахме заедно в университета. Там той се запозна със съпругата си. И така си останахме близки. Двамата братя някога не се разбираха толкова, но като студенти се сближиха и досега са в прекрасни отношения. Реално деверът и етърва ми станаха наши съдружници в кантората и сега работим съвместно, като и с тях се виждаме поне няколко пъти в седмицата по работа, а за празниците и семейно.

Ние имаме 5 деца с големи възрастови разлики помежду им.
Първите 2 са с 1 г. разлика и са страшно близки. Даже навремето съжалявах, че не ги пуснахме на училище в една година и в един клас. Сега живеят в чужбина и са си истинска подкрепа и опора, едната кръсти детето си (отчасти) на сестра си, другата покани сестра си за кума. Просто са едно цяло за мен и това много ме радва, защото са реално на 1500 км. и не можем ние с баща им да им помагаме, но те са неразделни, а сега и мъжете им се сближиха и се надявам да остане все така.
Третата дъщеря също се разбира добре със сестрите си, но има 6 и 7 г. разлика с тях и тя е малко по-саможива като характер и по-самодостатъчна. Предстои също да замине в техния град, а аз вярвам, че сестрите й ще я подкрепят, но не знам тя доколко ще ги допусне близо до себе си, което не е и нужно, ако си поддържат връзка и са насреща при нужда една на друга.
Малките ни деца са още малки и не знам как и какви отношения ще градят - единият е още втори клас, а другият е на 1,6 г. Надявам се "по мъжки" да изградят връзка, пък да видим.
Важното е да са живи и здрави.

За мен това дали и какви отношения ще имат децата наистина зависи от родителите, от примера им, от възпитанието и най-вече от отношението, когато не делят децата и показват еднакво отношение. Вече дали с годините ще са близки зависи от външните обстоятелства, от характерите им, от отношението на партньорите им и т.н.
Важно е и самите деца да влагат желание и да правят известни компромиси едни с други, защото, подобно на всички други отношения в живота, роднинските също изискват съобразяване и баланс, а не "палене на моторетката".

Авторке за какво ви беше скандала? Много е важно родителите да създадат тази емоционална връзка, а често не само не го правят, а противопоставят.

Не знам за какво е, но е бил горе-долу преди почти 3 петилетки. Та... има ли значение?

Това имах и аз предид, често се случва дори да не се сещаме за какво сме се скарали, но "скъсаните" отношения остават.

Права си. Забравяш повода, а усещането остава доста по-дълго. Но в крайна сметка и то изчезва. И ако човек е честен със себе си един ден ще си признае, че не е толкова важно това, за което са се скарали.

Имам брат. С много малка разлика в годините и съответно бяхме много близки, докато растяхме, с времето това се запази и като станахме семейни и с деца. Не се виждаме често, не си звъним често, но аз знам, както и той, че когато имам нужда, ще е до мен. Имали сме спорове, скандали, не сме си говорили близо година, но го преодоляхме. Докато бяхме сериозно скарани, за тотална глупост, се видяхме покрай рожден ден на едно от децата, аз му казах, ела да си поговорим, поревахме си, прегърнахме се и продължихме напред. Знам, че нямам по-близък човек от него.  С мъжа ми мога да се разделя и тнт, но брат ми си остава мой брат за цял живот. Точно отношенията ми с брат ми, ме подтикнаха да имам второ дете. Исках и първото ми дете, да има такава упора и подкрепа, каквато имам аз.

Абе де да знам... За брат и сестра има и такива простотии, че да ти иде да повърнеш. Първия ми мъж имаше сестра с разлика 1 година. Не знам точно, какво е ставало в пубертета, че точно тогава им са се развели родителите, но с годините разбрах, че са много неприлични. На сватбата тя дойде облечена, като уличница и с почти гол гъз влезе в църквата. Киснеше в нас през вечер досред нощ подаряваше му презервативи за да не ме забремени и само говореше какви секс играчки си е купила.

Виждаме се на семейни събирания, не мога да кажа, че не се разбираме,  но не бих излезнала с нея навън или на кафе, няма какво да си кажем, живеем в различни светове... А и по характер сме много различни, аз съм интроверт, не обичам да излизам, не обичам заведения и не се чувствам добре в шумни компании, тя е екстроверт - дай и забавления и шумни компании. Възгледите ни за живота също много се различават, аз съм широкоскроен човек, на който никого и нищо не  му пречи, тя е по-консервативна в това отношение. Още от деца нямаме допирни точки - не слушаме еднаква музика, не харесваме еднакви филми/сериали... Би ми се искало да бяхме по-близки, но няма шанс, няма на базата на какво. На моменти даже, мисля че ако опитаме ще се скараме и няма да си проговорим повече никога...