Гледам да не се меся в тази тема (което ми е ужасно трудно, защото съм голямо шило), но ти ме провокира с разказа за спомена си.
Днес сутринта си мислех точно за бебешките спомени, докато гледах сина ми, който закусваше и през три хапки повтаряше "мама, кутата" (мама е направила закуската). Свекърва ми ми обърна внимание преди време, после и аз го забелязах - Никола повтаря думичката мама - ужасно често, да не кажа непрекъснато. Той по принцип дрънка нон стоп и вече бая думи има в речника си. Нощем ако се размърда насън, винаги промърморва едно мама, сутрин това е първата му дума, докато се гушкаме също, докато си играем... През деня го гледат баба му и дядо му (така е от 10месечната му възраст) - те тъврдят, че непрекъснато ме споменава.
Мисля си от известно време, дали това е характено за всички деца на неговата възраст, или по някакъв начин компенсира липсата на мама през първите няколко месеца от живота си.
Ако аз съм в другата стая, напр., винаги през 5,6 минути чувам по едно "мама", което звучи сякаш за да се увери, че мама е там, я има и няма да си отиде.