Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Така е, но ще и е много трудно да се откопчва от майка си. Имах колежка, чиято майка идваше да я обижда и да и прави скандали в работата. Познай дали я взеха за постоянно след 3 месеца изпитателен срок! Тези болни хора местят гащи и обувки, вадят карти за транспорт от чантата итн. На майката нищо не могат да и направят, защото няма физическо насилие, а това, което прави е трудно доказуемо. Чукай на дърво!

Заминаване в друг град, чужбина, друг континент е идеалното.

Извинете че се включвам, но и аз съм/бях в подобно положение. На 35 години съм и майка ми прави подобни сценарии, освен че не пие.

Манипулация, обиди, нападки че даже ми е и посягала (трябваше тогава даже 112 да викам и я вкараха в ареста, 2 седмици нямаше право да ми се доближава)

По най бързия начин си намерете работа, най добре в друг град. Тука са дадени добри съвети- на морето. Това няма да престане, този тормоз, повярвайте ми !!!

И майка ми искаше аз да напусна работа, тя щяла да ми помага дрън дрън. Целия цирк е за да съм зависима от нея и заради това тя винаги е искала да си седя вкъщи и да не работя.
Тя иначе от както аз съм се родила не е работила.
Баща ми отдавна почина. Другите и връзки не издържаха, и за това ме вини мене. Дава апартаменти под наем и живее от пенсията от баща ми.
Нито един мъж не хареса до мен, единия не бил имотен, друг бил от село, третия нямал висше и тн. Сега съм на 35 години и имам репродуктивни проблеми (премонопауза) и е много възможно да остана без деца, което би било доста тъжно за мен. Били сме и На много психолози, всички ме съветват да приключа отношения с нея, но е трудно.
Имам и един мой колега, той е на 40, майка му прави същите проблеми. Остана сам човека, колко момичета и жени  разкара тя, но нали живее сина и при нея. Така и ще остане. С такава майка никога няма да може да създаде семейство, независимо мъж или жена

Така че действайте!!!!!!! На 43 не е късно. Трудно е, но тя и да заплашва че ще ви изхвърли, повярвайте ми, няма да го направи!!!! Това е манипулация

Само да добавя: кога бях тинеиджер всеки ден ме заплашваше че ще ме изгони и ще ме прати в дом за непоправими деца. После аз като се изнесох беше голям рев да се върна при нея.
Така че това да дрън дрън

Тъжна история. Аз не познавам нито един, мъж или жена, който на такава възраст да е успял да се откопчи от отровната си майка. Така си отиват докрай. Все пак ти пожелавам успех, авторката! Добри съвети ти бяха дадени.

Има обяви където освен работа и квартира предлагат.
Онзи ден гледам обява на ФФ за София, предлагат и квартира за хора извън София.
Не знам къде си,просто давам пример, има и други такива предполагам.

Толкова сте права….. 😔😔😔 много много много трудно е. И трябва много работа по себе си.
Аз редовно ходя на психолог заради майка ми и пораженията дето е направила по мене.
Тъжното е че такива майки накрая си мислят и че всичко са направили както трябва: че са опазили дъщерите или синовете си от лошите хора.
Аз съм в процес да се откъсна.
Моя колега на 40 години не може да се откопчи. Така ще минат още 20-25 години и той ще остане сам. Но нали е с мама

Ако поиска този твой колега, ще се откопчи.

Както и fraudanna е написала, много рядко става. Повечето си отиват така до края

Няма как да ви вземе котката. Колкото може майка ви да ви вземе котката, толкова можете и вие да си я вземете от нея. Това с котката не го мислете.
Намерете си работа - има работи с хубави заплати - Еконт, Спиди дори. Работата е в офис, на компютър. Нищо особено не се изисква от вас, а заплатите наистина могат да покрият средно добър живот. Е, няма да ходите в Тайланд на море, но ще си имате спокойствието. Ще станете по-близки с майка ви - ще я чувате за празници, без повод също. Ако не се кротне, ще я чувате само за празници.

Оправдания, оправдания...

Ами в тази тема явно ще бъда директната и лошата!

Като начало - хора като Вас не търсят решение! Те се приемат за жертви, неразбираемо за другите това им харесва. Харесва ви вниманието тук и това, че ви съжаляват!
Нямате никакво намерение да предприемете нещо! Ще намерите хиляди оправдания с котки, болести, нужди, грижи, пари, хазяи, за да останете. Това е част от това да сте жертва.
Имате много варианти да се откопчите, но нито го искате, нито ще направите нещо по въпроса. Само се самосъжалявате с лошата си майка, вие горката гледала болната си сестра, майката разкарала любимия, котката, кризата и никога вие не сте виновна.
На 43 годни не сте поели руля на своя живот. Нито веднъж не казахте реших и направих. Сгреших и си поех последствията. Имах мъж - загубиг го. ПОЗВОЛИХ да го загубя!

Вие сте вечната жертва!

Ако искате план ето ви /макар да съм убедена, че няма дори да пробвате, само ще сте за пореден път жертва нападната от лоша женица, която не разбира драмата ви/
1. Спрете да се самосъжалявате. Кажете АЗ НЕ СЪМ ЖЕРТВА. Позволявам да ми се случва всичко това!
2. Приемете първата работа, която намерите /Наистина Спиди и Еконт постоянно търсят хора и работата е добра/
3. Изнесете се с първата заплата. За Вас най-добре е да отидете далеко от домът на майка ви.
4. Изградете си режим на контакт и виждания с майка си - примерно чуване вторник и петък, виждане веднъж на 2 седмици. Това трябва да е закон и да не поддавате, каквото и да ви манипулира. Вие сте мека и мекушава, не умеете да се отстоявате, свикнала сте да ви мачкат и лесно ще подадете ако не приемете твърдо правило.
5. Вземете си 2 котки
6. Вървете на констелации
7. Ходете на психолог
8. Много е важно да не привлечете към себе си следващия подобен екземпляр под формата на мъж.

Авторке, проблемът не е в майка ти, а в това, че си зависима от нея. Дай си сметка за това, събуди се най-накрая. Начини се предложиха, въпросът е да не кажеш пак "Аз не мога да й откажа, никой не би могъл". Не е така, решението е твое. Тя доходи има, има и жилище, остави я най-накрая. Не се оправдавай с котката, моля те.

Взимаш си живота в ръцете, или живееш в тази отровна симбиоза. Време е да избереш.

Такива хора като въпросната майка не дават любов. Детето се стреми да угоди и се подчинява, за да спечели одобрение и любов, но никога не се получава, съответно се върти в омагьосан кръг, от който много трудно може да излезе. Студен, егоистичен
и манипулативен тип.

Аз ще съм още по-лоша. Поредната история, в която животът е пълен мишмаш, обаче разказвачът ходи на психолог. Какво правят с този психолог, освен смяна собственика на една сума, не е много забележимо.
Ако изобщо е реална история, имала си достатъчно възможности да се измъкнеш, но тъжната истина е, че не искаш и си намерила чудесно оправдание. Ама майка ми преди 25 години, преди 20 години, преди 3 години, тя ме кара, тя не ми дава... Вземи се в ръце , ако изобщо искаш, защото на мен сериозно ми се струва, че хич нямаш желание при такова рентиерско удобство.

Нарциса, а какво очакваш от един психолог? Той е душеприказчик - да си споделиш какво ти тежи и евентуално да ти зададе въпроси, които да те подтикват да стигнеш до решение, ама ти трябва да събереш сили и смелост за това решение, той не ти го дава готово. Същата работа вършат и приятелките, но с тях рискуваш да си чуеш приказките зад гърба.
  Ами този баща? Двайсет години по-голям от майката, нито като се е развел, нито днес подкрепя дъщеря си. Искал спокойствие, бил се настрадал. За дъщеря му не му пука, че страда и тя.

Съгласна съм с Дорис на 100%.
Моята майка ме обича много, но винаги ме е манипулирала и насаждала чувство за вина. И когато ѝ го казах за нещо тя се обиди и 2 месеца вече не ми говори.Ми... хубаво, аз к'во да направя. Като искаш сърди се. Аз си имам живот, работа, 2ра работа, дете, ангажименти. Няма да седна да страдам, защото се сърдиш. Да, трябваше ми време, трябваше да остана сама с бебе на 10 месеца и да се оправям със зверски усилия, ама стана. Признавам, че живея отделно от нея и не плащам квартира, но и това щях да правя, само и само да съм далеч. Като държа да заявя, че тя е много добра, не е  отровен родител в никакъв случай, просто цял живот е била ръководител на много хора и е свикнала да става на нейното. Е, понякога не става. Сръдни, страдания минаваха преди време. Сега - не.
А ти си сама и без дете. Тоест нямаш ангажименти. Аз, ако не трябваше да мисля за детето (тийнейджър, няма да ви казвам как хвърчат парите) и можех да отида където си искам как само щях да тръгна. Намирам си квартира на морето, бачкам и... егаси кефа! Няма да мисля за дете, пари, лекари (ако нещо му е зле), все пак да го наблюдавам как върви, този период е хлъзгав. Пък по-малко, ако е в градинска възраст, постоянни боледувания, болнични, тичане - водене, прибиране. Лелеееее.
Само трябва да решиш, че искаш да си свободна!