МЕРТ РАМАЗАН ДЕМИР - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги. /Тема 1/

Мечтата на моята Амина е да види Мерт Рамазан Демир и Афра Сарачоулу от "Рибарче". От декември Амина се бори с неоперабилен мозъчен тумор. Диагнозата е много страшна... През януари плавахме на яхта край имението на Корхан, имаше снимки, но не видяхме никого. Вчера пак дойдохме в имението, тъй като Амина ни казваше в продължение на три месеца: „Не ми показахте Сейран и Ферит“. И така вчера сутринта стояхме близо до имението - първо нямаше снимки, после започнаха, но шансовете да видим някого беше 0! Освен това казаха, че Афра (Сейран) днес я няма... Амина плачеше, но не искаше да си тръгва, ние замръзнахме, а нашето двумесечно бебе също беше с нас. И, о, чудо, позволиха на Амина да влезе и да се снима. Много благодаря на Мерт (Ферит). Амина беше толкова шокирана! Сега Аминуша наистина иска да види Сейран. Нека всички да пишем на Афра Сарачоулу да се снима с Амина.

Когато баща ми напуснал Чорум Искилип в млада възраст и започнал работа като държавен служител, той поискал Незехат, малко момиченце с две сплетени коси, което беше видял да си играе на улицата и много харесал, от семейството й, по заповед на Бог, а моята скъпа майка дошла в Анкара, когато била само на 15 години. Тя нямала дете две години, вероятно защото била толкова млада. В края на втората година, когато майка ми се усъмнила, че е бременна, двамата с баща ми отишли при една от известните гинеколожки от онова време. След като лекарката прегледала майка ми; „Не сте бременна, трябва незабавно да се оперирате, защото има тумор в корема ви“, казала тя. Това предположение много изплашило 17-годишната ми майка, но тя устояла на натиска както на лекарката, така и на баща ми и дошла в родния си град Искилип при семейството си още на следващия ден. Там коремът на майка ми постепенно пораснал и най-накрая съм се родила аз.
Един ден, години по-късно, възрастна дама дойде в офиса ми. Когато каза името и професията си, веднага го запомних. Докторката, която седеше срещу мен, беше тази, която бе казала на майка ми преди години: „Ти не си бременна, имаш тумор в корема, трябва незабавно да го премахнем“. „Майка ми беше ваш пациент преди години“, казах аз и тя поздрави майка ми. „За малко да ме вземеш за тумор“, не й казах. Тя продължи да идва при мен от време на време, докато почина. Всички сме хора, можем да сгрешим. Колкото повече я опознавах, толкова повече се възхищавах на тази стара докторка. Тогава се запознахме с дъщеря й. Две перфектно възпитани дами. Сега малката й дъщеря е една от най-близките ми приятелки.

Вах тази Гюлса ти да видиш...