ЯНЕ, изпях песента, която ти подхвана.
Началото датира от 1 май 1886 година когато над 300 хиляди работници в САЩ - Чикаго, излизат на масов протест с искане за 8-часов работен ден. По-късно датата е обявена за международен ден на труда и работническата солидарност!.Денят на труда и на международната работническа солидарност у нас е обявен за официален празник през 1939 година, а започва да се чества ежегодно от 1945 година. Сега държавата абдикира от организирането на работническите шествия и се разграничи. Организират ги Синдикатите. Няма лошо.
А спомените са си спомени - китки, знамена, тоалети, банкети...Убавиня!
НИНКА, и днес ти благодаря за разказаното. Уж ги знам тези неща, но си е друго, като ги преговорим.
ТАНУ, внесе настроение с твоята публикация.
От сутринта съм на Великденска вълна. Гаджето снабди бели полски яйца, купихме и тъмни, за да станат различни цветовете. Аз по съвет на АЙША ( за което ти благодаря, миличка), се разходих до Лидъл и снабдих бутчетата.
Изпих си кафето, наложих баниците - по желание на Сладичка със сирене, а по желание на щерката - със зеленина. Използвах манголд. Онзи ден също правих и стана много добре. Сега ще омеся каймата, за да изпълня и желанието на бабин Убавец. Те вече пътуват. Очакваме ги живи и здрави около 18.00.
Свърши ми времето за почивка, хайде пак на работа. Ден на труда е все пак! Да заклеймим мързела!