?Въпроси всякакви за СО? 2024

  • 201 166
  • 5 909
  •   1
Отговори
# 5 520
  • София
  • Мнения: 28 627
Е, при неучастващ баща, майчинската работа е 24/7. Няма как да му готви. Ако пък той си гледа детето след работа, жената може да направи вечеря. Например.

# 5 521
  • София
  • Мнения: 35 132
Като ви гледам на всички са ви взели помощен персонал и абонамент за целодневни менюта.
Съпрете се, готвенето всъщност е любов. Грижата е любов.

Забравили сте що е нежност….

# 5 522
  • Мнения: 9 723
Готовата храна до пълнолетие на детето  ли се поръчва? И кога свършва този къртовски труд, наречен майчинство!

# 5 523
  • София
  • Мнения: 28 627
Веднъж единият ще сготви, друг път - другият. Любов и грижа да има.

# 5 524
  • Мнения: 6 727
Аз манджите си ги приготвям за мен, защото от готова храна ме заболява коремът.

# 5 525
  • София
  • Мнения: 28 627
Защо само до пълнолетие на детето? Поръчваш, докато искаш.

Като гледам, ние утре ще поръчваме. На мен не ми се готви (по принцип въобще не обичам да готвя), а мъжът ми се оказа, че трябва да отиде на работа неизвестно колко часа, така че вероятно и той няма да готви.

# 5 526
  • Мнения: 6 617
То и аз обичам да готвя, но когато искам, каквото ми се яде и не по задължение и със сигурност не, защоото някой си го очаква от мен като задължение.

# 5 527
  • София
  • Мнения: 35 132
На детето си няма ли да сготвиш по задължение или да се оправя с 10 лв в пазвата?

# 5 528
  • София
  • Мнения: 28 627
... защоото някой си го очаква от мен като задължение.
Да, това е и обидно, и дразнещо отношение. Ако мъжът ми започне така да ми тропа с краче "ти си ми длъжна да...", и аз ще започна да му тропам с краче, и няма да стигнем далече.

# 5 529
  • Мнения: 6 617
Готвя заедно с детето. Каквото си решим и ни се яде. Той има интерес към готвенето, аз също. Забавляваме се докато готвим. В този смисъл не е задължение,а забавление. Ако не ми се готви еди кой си ден, си поръчваме нещо и това НЕ Е проблем за нито един от двама ни. И никой не ми вменява вина, че съм недостатъчна, защото не съм наготвила нещо /неопределено, ама аз трябвало сама д асе сетя какво/ по нам си къв начин /пак не ми е казано какъв, а аз да гадая/ и пак нещо да не е на тамън и пак нещо да съм объркала.... Ай, мерси, ама друг път.

# 5 530
  • София
  • Мнения: 35 132
Пубертета иде, спокойно.

# 5 531
  • Пловдив
  • Мнения: 23 705
На детето си няма ли да сготвиш по задължение или да се оправя с 10 лв в пазвата?
Ами честно казано, като майка на тинейджъри - няма нищо лошо от време на време (разбирай веднъж седмично за мен) да му кажеш - я се оправяй сам, поръчвай с Х пари, направи си сандвич, притопли нещо от хладилника. Аз още не съм достигнала дзена, но работя по въпроса, от време на време да му кажеш на тинейджъра - ето ти бюджет, оправяй се и сготви за цялото семейство и да може да се яде все пак.

# 5 532
  • Мнения: 21 485
Абе не става и само  да идва и да пита "Какво ще ядем", че и да се муси, ако няма сготвено.  

Храната е обща грижа, не само задължение на жената, поне аз винаги така съм го разбирала.

# 5 533
  • France
  • Мнения: 12 688
Съпрете се, готвенето всъщност е любов. Грижата е любов.

Забравили сте що е нежност….
Затова най обичам, когато ММ готви. Simple Smile

# 5 534
  • Варна
  • Мнения: 36 620
Аз също не умея да готвя, не ме кефи особено и караме на аламинути и готови храни. Що пък да не си прекарам това време с детето вместо да вися над тенджерата... Не виждам дъщеря ми да ме обича по-малко заради това и определено не е ме е обвинила в липса на грижа или любов. За сметка на това тя проявява интерес и скоро ще започне да се вихри в кухнята, няма лошо.

Общи условия

Активация на акаунт