Аудиокниги - обсъждане, коментари и препоръки

Включвам се само да изкажа възмущението си от един от разказвачите на Сторител. Слушам "Библиотекарката от Аушвиц" на Антонио Итурбе. Книгата сама по себе си е пълна скръб, но положението се влошава още заради прочита на Йоанна Темелкова. То бива, бива, ама грам обща култура да няма човек! Не минават 5 минути без някоя дума да е покосена от грешно произношение. Ударенията валят както дойде. Вместо кАпо като водач, става капО като валат на карти, кОла на книга става колА, постовИ се променя на пОстови... Рудолф Хес (Heß) незнайно как става Хьос, но да кажем, че така е било напечатано. Ченето ми увисна като почнаха бомбаНдировките.
Ще си сложа някъде бележка, за да си напомням да избягвам други прочити на Йоанна Темелкова.

+100000 за горния коментар и мнението за  Йоана Темелкова. Тази прочета ли, че озвучава знам, че ще е пълен провал и няма как изобщо да се слуша. Толкова некадърен прочит, ужасен тембър, зле изимитирани емоции, много ме е яд, че тази озвучава книги.

Силвия Петкова на мен ми е най- зле разказвач в Сторител! Вероятно защото не съм попадала на Темелкова, така като ви чета

И аз се записвам в тази тема. Дадох втори шанс на Сторител, откакто родих и тръгнах с количката на разходки. Трудно ми е да слушам книги, предпочитам да ги чета. Като слушам, доста се разсейвам, случва се мислите ми да поемат в някоя посока и да не слушам на практика. Затова гледам да "чета" по-леки книги. В момента съм на "И будителите били хора" и ми е доста интересна - по-малко известни факти за българските възрожденци, дори "пикантерии" бих казала.

Започнах лятото с две книги, с които очаквах да прекарам приятно сезона. И хем се получи така, хем не съвсем

Хари Потър и философският камък, Дж. К. Роулинг - мхм, да, книгата откри един пораснал читател в мое лице Вдъхнових се от една потребителка от съседната тема, която неотдавна сподели как на късна възраст открива Хари Потър, та май и при мен се получи нещо такова. Когато Хари Потър дойде у нас не помня на каква възраст съм била точно, мисля в гимназия, но хич, хич не ми беше интересна, почнах и я оставих. И филма така почнах и оставих, дали и не заспах на него, не помня. И дълго време не беше моето нещо, чудех се какво е цялото това прехласване по поредицата. Сега след толкова години реших да ѝ дам шанс отново и о, чудо, магията май взе, че ме хвана този път. Много приятни часове си изкарах в компанията на Хари и сега пък се чудя тогава какво не ме е грабнало Та, ще си довърша цялата поредица вероятно, но на почивки, че не мога книгите от една и съща поредица една след друга да чета/слушам. За самата история няма да разказвам, тъй като едва ли откривам за някого топлата вода освен за себе си , но ме увлече. Предварително бях чела отзиви колко зле бил прочита на Силвия Петкова и понеже нямах големи очаквания към книгата, си викам дай да видим колко пък е зле, най-много да я зарежа и без това. Ами много ми хареса всъщност, но аз явно съм почитател на "по-живото" озвучаване, което не е просто четене. Подобно ми допадна и Владо Пенев в "Мамник".

The Prophet and the Idiot, Jonas Jonasson - има я и на български в Сторител, аз я слушах на английски. Очаквах повече да ме увлече от Хари Потър, но се случи точно обратното. Имам моменти през лятото примерно, или по празници, или просто когато искам да си повдигна настроението, в които търся по-разтоварващи книги, по-забавни. Бях чела доста положителни отзиви за Юнас Юнасон и реших сега да ми бъде първата среща с него. Но идеята на книгата не само че не ми беше особено забавна, но и не ми беше никак интересна. Да не кажа, че направо си ми беше скучно, често си отвличах вниманието и не слушах много внимателно. Въобще чудя се откъде толкова положителни отзиви за този автор. А включването на исторически личности пък хич не ми се понрави и също не ми беше забавно, нито ми беше на място. Може би не съм уцелила книгата, евентуално по-нататък да му дам шанс с още някоя книга, но съм доста на кантар дали да се пробвам, ще видим. Уви, засега не ми попада в списъка на авторите за периодите ми на разтоварване.

Слушам "Момичето, което бях" на Джоджо Мойс. Голям фен съм на тази авторка от много време, Момичето знам, че не е много харесвана, съдейки от коментарите в нета, но на мен ми е в топ 3 на любими книги от нея. Прочитът на Петя Абаджиева е изключителен. Интонация, емоция, дикция, още в първите минути стоиш и слушаш като хипнотизиран. Хареса ми като четох книгата, но в аудио вариант е още по-хубава историята. Все едно самата аз стоях до Софи Льофевр и се опълчвах на нацистите. Историята е микс между минало и настояще и две по своему силни жени принудени да се борят в живота след връхлетелите ги събития. Война, смърт, любов и една много омагьосваща картина.

Сега си погледнах в ГР какво съм написала за книгата
Сигурно най- слабата книга на автора, на която съм попадала! Не знам дори как да опиша чувствата, които породи у мен книгата. Не знам дали съм срещала по- "грозни" женски образи! Вероятно по- точната дума е кухи! Безхарактерни, семпли в решенията си, дразнещи и нескопосано изградени. Точно образите провалят целия роман.

Две книги приключих изминалия месец. Първата “Непосилната лекота на битието” на чешкия автор Милан Кундера. На фона на събитията през периода на Пражката пролет, през живота на четирима души, романът изследва философските теми за лекота и тежест на битието. Майстор е Кундера - с простичък и точен изказ разкрива сложни неща.

Втората аудиокнига е “Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)” на Джеръм Джеръм. Много свежа и забавна, плаках от смях на няколко момента в книгата. Горещо препоръчвам и двете.

Съвсем случайно нацелих книга, която се оказа част от поредица и то каква.
Става въпрос за фентъзи жанра и поредицата Мъглороден на Брандън Сандерсън.
Признавам си бях чувала за автора, но никога не е представлявало интерес да му слушам книгите.
Голяма грешка, на шега започнах първата книга от поредицата му "Последната империя" и не
мирясах докато не я изслушах. Авторът създава изключително любопитен и нестандартен свят,
според мен има не само фентъзи елемент, но и антиутопия. Системата, идеята, героите ми бяха
много интересни. Още от първите минути слушане ми хареса, исках да науча повече за аломантията,
защо и как се е докарало човечеството до това положение. Хем съчувствах, хем се дразнех на скаа,
благородниците отначало не ги дишах, но накрая както винаги се видя, че не всичко е само черно и бяло.
Главната героиня е 16 годишно момиче и в началните глави много ми лазеше по нервите, в последствие
с напредването на историята ми стана симпатична, а накрая си я захаресвах много.
Най-интересни ми бяха Келсайър и Лорд Владетеля, Ако сте фенове на фентъзито и новите, магични светове,
ако ви вълнува алхимията, магията и добрата история, то горещо препоръчвам тази книга.
Прочита е на Момчил Степанов, нямам забележки нито към него, нито към разказа му.
Надявам се, че и останалите книги ще са на същото, а дори и на по-високо ниво.

п.с. Намерих в нета и фен артове на героите, ако започнете да слушате веднага ще се ориентирате кой, кой е.

Скоро изслушах Backpacker - Karin Wallen, няма да ви занимавам с нея, невпечатляваща бозица за убиване на време, но ще я спомена в друг контекст. Напоследък много се говори за изкуствен интелект, къде намира приложение и къде не и след като в съседната тема за филмите видях сглобена снимка на няколко актриси, които не са били заедно за снимка, но изкуствен интелект ги е подредил и им е направил "снимка", се размислих повече по темата. Въпросната снимка дори не изглеждаше добре, къде скрит крак/ръка, къде заметната неестествено, но ако човек не се вглъбява толкова в детайлите може и да я приеме за истинска. Та в този ред на мисли видях, че Сторител са пуснали и те няколко книги, четени от изкуствен четец и викам дай сега да го видим този изкуствен интелект. Та пуснах си въпросната книга и реших на всяко ново слушане да сменям четеца и така да ги изпробвам всичките. Добър набор от гласове, горе-долу за всекиго по някакъв глас, възможно най-изчистени са. Сложили са им аватари, макар и самите лица честно казно да изглеждат също малко прекалено перфектни, не знам дали би се замислил човек дали снимката е реална и дали е на реален човек, по-скоро не е и така изглежда. Самите гласове четат добре, плавно, с добро темпо и без грешки, обаче....ами липсва емоцията, няма как, усеща се. Направено е така, че в различни части от книгата да има подходяща интонация за четенето, но не е същото като да усетиш емоцията в гласа на истински разказвач. Това си е просто четене, вярно много добре направено, но нищо повече от това да се издекламира книгата. Става за приспиване. Но съм споделяла и друг път, че на мен не ми харесва просто четене и винаги оценям по-жив прочит, затова ми хареса и Владо Пенев, и Силвия Петкова, макар някои да не ги одобриха. Но след толкова изслушани най-различни книги и най-различни четящи...ами не, не може да се мери изкуствения интелект с повечето разказвачи. Дори имаше някои четци, на които и гласовете, които им бяха докарали, ме дразнеха. В крайна сметка завърших книгата с живия четец, хареса ми да усещам истинския й акцент Та така с опита с изкуствения интелект...

За да си оправя вкуса започнах Хари Потър и стаята на тайните в прочит на Силвия Петкова. Значи така да й се зарадвах след предишните изкуственяци, че няма накъде повече Отделно явно и аз ще откривам поредицата на по-късна възраст, та просто се оставям на слушането, но не мога да не отбележа, че страхотно увлича.

Междувременно реших да си припомня от детството и Ние, врабчетата - Йордан Радичков, носталгично и пак приятно, но уви не мисля, че би било интересно за днешните деца, а може и да бъркам, но по-скоро не бъркам...ами всяко нещо с времето си, какво да се прави.

Наистина има много ужасни произношения, а като бъркат е направо непоносимо.
https://youtube.com/@SharkyBG
За мен това е най-приятния и изчистен глас, освен това книгите са точно на теми, които са ми интересни. А има и канал с детски приказки -
https://youtube.com/@SharkyBGKids

В една от книгите за Седемте сестри историята се развива в Испания. Брутално лошо произношение на четящата, чак не мога да повярвам като се наемаш да озвучаваш книга с толкова много думи и изрази на чужд език, не се ли подготвяш поне ударенията да можеш да слагаш както трябва! Изприщих се направо.

Да побутна малко темата с препоръка за няколко изслушани книги.
Първата е на "Крива на щастието" на Иво Иванов. Прекрасен комбиниран прочит
от Никола Стефанов, Ицко Финци и самият Иво. Толкова вдъхновяваща книга вече
ми попада много рядко, някои от описаните истории бяха наистина невероятни, даже си записвах
и после се ровех с часове в нета да прочета повече. Планетата Земя ражда изключителни,
находчиви, сякаш целунати от съдбата хора, а историите им са разказани и прочетени по най-добрия начин.
Браво на Иво за тази книга, освен положителни отзиви и гореща препоръка да се изслуша друго
нямам какво да добавя.

"Червенохалата" на Цветелина Владимирова, разказвач Антоан Петров. Започнах я доста скептично,
фентъзи написано от млада българска авторка, какво пък да е това? Ами един много интересен, изпълнен
с магия свят, роден изпод въображението на Цвети. Докато слушах направо не можех да повярвам,
че бг автор може да напише толкова приличен фентъзи роман. Има си някои трески за дялане, леко
протяжно е на моменти действието, диалозите трябва да се дооправят, героите не са толкова добре
и пълнокръвно изградени, но като за толкова млада авторка просто е супер. С нетърпение чакам да
излезе и втория роман от двулогията за Аварис Червенохалата.

"Нека ти разкажа" на Хорхе Букай, разказвач Георги Георгиев-Гого. Тук няма какво повече да напиша,
ако не сте си я пускали тази книга, веднага да се поправите.

"Парфюмът" на Патрик Зюскинд, разказвач Никола Степанов. Тази книга докато се слуша няма
как на моменти да не предизвика възклицание от изненада, почуда, сбръчкване на нос или
желание да помиришеш този неуловим перфектен аромат, който главния герой издирва толкова
настойчиво и прави немислими неща, за да го открие. Не случайна е приказката, че освен виното
и шоколада, парфюмът също е голям арфодизиак. Приятна за слушане книга, интересен сюжет,
хубав прочит.

Включвам се да препоръчам две поредици
 „Корморан Страйк“  - Робърт Галбрейт /псевдоним на Дж. К. Роулинг/ криминален трилър
и
„Устоите на земята“ Кен Фолет, исторически роман... хммм, сага
И двете поредици са описателни, интересни, човешки. Въпреки голямата продължтилност на книгите /20-40 часа/ не доскучават, а буквнално ги "изслушвам на един дъх".

Определено предпочитам прочита на мъже. Да не харесам мъж разказвач, е по-скоро изключение. При жените пък обратно, рядко харесвам жена разказвач.

От началото на годината се абонирах за сторител и съм доволна, карам по 1 час в посока към офиса, отделно слушам докато разхождам кучето , готвя ,чистя или пазарувам.

Изслушах
1. Лейди Гергана - като за начало исках нещо  кратко ,за да видя дали ми върви слушането и дали не се разсейвам , за няма и ден излушах и двете части, хареса ми.

2. Продължих с Записки от Шато Лакрот- част 1 и 2 , и тя е приятна и забавна , но малко ми идваше преувеличен и фалцетен прочита.

3. Парижка тайна / Римска тайна / Коледа в Тифани -  4/5 - Харесвам Карън Суон като автор и съм добавила за слушане в любими и други нейни книги. По 13-14 часа са , но са леки четива и бързо върви слушането.

4. Затворисърце - имах високи очаквания , но не съм впечатлена - някак си очаквах кулминация в историята ,която така и не дойде.

5. Стогодишния старец,който скочи през прозореца - 5/5 - първоначално ми вървеше бавно ,но после много ме увлече и я слушах във всяка свободна минута.

пс - Видях опцията за поставяне на годишна цел /за слушане / , но чак след изслушването на гореизброените . Сега не мога да ги маркирам към целта ,като  изслушани. Беше ми интересно да засека до края на годината обща и това ме дразни , ако някой знае как да ги добавя, ще се радвам да сподели. Опитах да ги маркирам - непрочетени и после отново прочетени , но не ги отчита.