Здравейте,имах породена ниска самооценка от страна на родител -баща ,който е честно казано тормозещ и заповядващ ми до ден днешен.Напоследък обаче не може да излезе с мен на глава и стигаме до скандал и той посяга да удря.Неуравновесен човек спрямо моите заключения,отделно се е опитвал да удря и майка ми.която си го търпи 30 години.Важното е ,че като порастнах и разбрах ,че от неговите думи"от теб нищо те става"всъщност е станало нещо,завърших ,гимназия,висше образование, работих ,не пия не пуша ,не съм конфликтна личност,тих спокоен човек съм .Имам и семейство вече и дете ,но до ден днешен той си продължава да обижда и да твърди "нищо не става".Той е от тип хората"аз кой съм от никой нищо те става и кой е повече от мен"според мен вече говорим и за нарцистично поведение и тиранично,такова мисля ,че не греша нали така?Или е имал проблеми в детството баща ми или има някакъв психически проблем и за това се съмнявам.
- Публикувана: 6 фев. 2023, 13:02 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2024, 07:36 ч.
Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!
Здравейте,имах породена ниска самооценка от страна на родител -баща ,който е честно казано тормозещ и заповядващ ми до ден днешен.Напоследък обаче не може да излезе с мен на глава и стигаме до скандал и той посяга да удря.Неуравновесен човек спрямо моите заключения,отделно се е опитвал да удря и майка ми.която си го търпи 30 години.Важното е ,че като порастнах и разбрах ,че от неговите думи"от теб нищо те става"всъщност е станало нещо,завърших ,гимназия,висше образование, работих ,не пия не пуша ,не съм конфликтна личност,тих спокоен човек съм .Имам и семейство вече и дете ,но до ден днешен той си продължава да обижда и да твърди "нищо не става".Той е от тип хората"аз кой съм от никой нищо те става и кой е повече от мен"според мен вече говорим и за нарцистично поведение и тиранично,такова мисля ,че не греша нали така?Или е имал проблеми в детството баща ми или има някакъв психически проблем и за това се съмнявам.
Здравейте.
Не бих се наела да поставя диагноза или да определя човека по кратко описание. Вероятно и той е имал своите причини да се държи по този начин. Друг е въпросът дали е правилно, или не.
Съвсем разбираемо е да сте така засегната, това е така, защото е Ваш родител и е важен за Вас.
Основното тук е какво искате да си докажете, кое в тази ситуация е важно за Вас.Това дали сте права, или не, ще даде ли някакво успокоение?
Това, което може би трябва да е по-важно, е как да не преживявам всичко толкова вътрешно и да живея по-спокойно с това, че баща ми е такъв.
Успех🍀
Здравейте!
Не знам по каква причина съм изпуснала Вашия въпрос, за което се извинявам.
Много ясно личи от написаното как тялото Ви дава сигнали и иска да Ви каже, че може би Ви трябва почивка.
Усещането ми за Вас, без да Ви познавам, е, че постоянно се борите с високите си цели, поставяте нови и нови предизвикателства и никога не сте достатъчно добра да ги постигнете както на Вас/родителите Ви им се иска.
Това е саботаж към Вас самата. Една игра, която несъзнателно организирате за себе си.
Поставям си все по-големи цели, за да не мога да ги постигна и да се съжалявам или да доказвам на себе си колко не ставам.
Много неща могат да седят отдолу и Ви съветвам да работите с психолог, за да не влезете в капана на ПА.
Успех🍀
Не знам по каква причина съм изпуснала Вашия въпрос, за което се извинявам.
Много ясно личи от написаното как тялото Ви дава сигнали и иска да Ви каже, че може би Ви трябва почивка.
Усещането ми за Вас, без да Ви познавам, е, че постоянно се борите с високите си цели, поставяте нови и нови предизвикателства и никога не сте достатъчно добра да ги постигнете както на Вас/родителите Ви им се иска.
Това е саботаж към Вас самата. Една игра, която несъзнателно организирате за себе си.
Поставям си все по-големи цели, за да не мога да ги постигна и да се съжалявам или да доказвам на себе си колко не ставам.
Много неща могат да седят отдолу и Ви съветвам да работите с психолог, за да не влезете в капана на ПА.
Успех🍀
Здравейте!
Откакто завърших развих огромна тревожност. Страх ме е от някои затворени пространства и т. Н. Изпитвам нещо като паник атаки понякога.
Имам магистърска степен, но не смятам че съм постигнала нещо кой знае какво. Постоянно работех по дипломната си работа и не си почивах. Преуморявах се и не обръщах внимание на сигналите - единственото важно за мен беше да бъда одобрена.
Завърших, макар и с не толкова висок успех, колкото исках.
Започнаха се паник атаките и високото кръвно.
Имам нови цели, но се опасявам че паниката и ниското ми самочувствие ще изиграят лоша роля.
Постоянно се боя, че някак ще разочаровам родителите си защото не съм достатъчно добра в нещо.
По същия начин се боя и за връзката си.
Може би проблемът е в мен. Боря се с ниското самочувствие от малка, но чак сега се оказва проблем.
Откакто завърших развих огромна тревожност. Страх ме е от някои затворени пространства и т. Н. Изпитвам нещо като паник атаки понякога.
Имам магистърска степен, но не смятам че съм постигнала нещо кой знае какво. Постоянно работех по дипломната си работа и не си почивах. Преуморявах се и не обръщах внимание на сигналите - единственото важно за мен беше да бъда одобрена.
Завърших, макар и с не толкова висок успех, колкото исках.
Започнаха се паник атаките и високото кръвно.
Имам нови цели, но се опасявам че паниката и ниското ми самочувствие ще изиграят лоша роля.
Постоянно се боя, че някак ще разочаровам родителите си защото не съм достатъчно добра в нещо.
По същия начин се боя и за връзката си.
Може би проблемът е в мен. Боря се с ниското самочувствие от малка, но чак сега се оказва проблем.
Здравейте,
От края на миналото лято, мисля,че получавам не точно паник атаки,а по скоро тревожност.
Има моменти в които от събуждането ми сутрин,аз съм с главоболие, световъртеж и леки спазми в слънчевия сплит..После цял ден едно чувство на напрежение и отпадналост. Трудно ядене поне спя..
Така около 5,6 дена и после малко подобрение. Нямам тревожни мисли,или поне не такива които да ме мъчат.
Незнам тези физически симптоми от къде идват, и защо са силни?
Какво да правя
От края на миналото лято, мисля,че получавам не точно паник атаки,а по скоро тревожност.
Има моменти в които от събуждането ми сутрин,аз съм с главоболие, световъртеж и леки спазми в слънчевия сплит..После цял ден едно чувство на напрежение и отпадналост. Трудно ядене поне спя..
Така около 5,6 дена и после малко подобрение. Нямам тревожни мисли,или поне не такива които да ме мъчат.
Незнам тези физически симптоми от къде идват, и защо са силни?
Какво да правя
Здравейте, дъщеря ми има дете на 4г и от както го е родила тревожността й е почти постоянна. Основно за детето се притеснява. В стремежа си да го предпази от болести, рядко посещават закрити обществени места, тя работи от вкъщи и почти не излиза. Преди имаше приятелки, беше усмихната, весела, сега е тъжна, раздразнителна, казва, че не й се излиза, не чувства нужда да общува с хора, доста напълня и занимари външния си вид. Опитвам се да я провокирам да направи нещо за себе си, да се поглези с нещо, да излизат по-често, но за сега без успех. Подценява и знанията си, има ниска себеоценка. Искам да й помогна, но не знам как. Моля за съвет.
Здравейте!
Това, което описвате не звучи да е паник атака, защото паник атаките са кратки, моментни състояния, силно изразени като усещане.Тази тревожност,която описвате обаче, може да се превърне в първа крачка към паник атака.Когато влезем в този кръг, тревожността все повече се засилва, започва да се появява страхът, че може да ни прилошее, че ще ни се случи нещо лошо и всъщност това може да прерасне и в така наречените ПА.
Първо е добре да изключите медицински симптоми - изследвайте хормони, витамин D и В. Някои състояния се обострят при намалени стойности на витамини. Ако установите това, ще можете по-лесно да предприемете мерки.
Консултация с невролог също е добър вариант.
Извън това, много физически симптоми могат да изразяват нашето душевно състояние, или иначе казано - когато душата я боли и ние не можем да разпознаем тази болка, тялото започва да страда и да дава симптоми, с които да ни покаже, че нещо не е наред.
Бих Ви насърчила да помислите върху това кога най-често се появява тази тревожност, има ли събитие, след което нещата са се влошили, имате ли напрежение в някой аспект от живота, за който често мислите.
Отговорите са вътре в нас и ако се научим да разпознаваме емоциите си, ще ни бъде много лесно да си ги даваме!
Успех!🍀
Това, което описвате не звучи да е паник атака, защото паник атаките са кратки, моментни състояния, силно изразени като усещане.Тази тревожност,която описвате обаче, може да се превърне в първа крачка към паник атака.Когато влезем в този кръг, тревожността все повече се засилва, започва да се появява страхът, че може да ни прилошее, че ще ни се случи нещо лошо и всъщност това може да прерасне и в така наречените ПА.
Първо е добре да изключите медицински симптоми - изследвайте хормони, витамин D и В. Някои състояния се обострят при намалени стойности на витамини. Ако установите това, ще можете по-лесно да предприемете мерки.
Консултация с невролог също е добър вариант.
Извън това, много физически симптоми могат да изразяват нашето душевно състояние, или иначе казано - когато душата я боли и ние не можем да разпознаем тази болка, тялото започва да страда и да дава симптоми, с които да ни покаже, че нещо не е наред.
Бих Ви насърчила да помислите върху това кога най-често се появява тази тревожност, има ли събитие, след което нещата са се влошили, имате ли напрежение в някой аспект от живота, за който често мислите.
Отговорите са вътре в нас и ако се научим да разпознаваме емоциите си, ще ни бъде много лесно да си ги даваме!
Успех!🍀
Здравейте,
От края на миналото лято, мисля,че получавам не точно паник атаки,а по скоро тревожност.
Има моменти в които от събуждането ми сутрин,аз съм с главоболие, световъртеж и леки спазми в слънчевия сплит..После цял ден едно чувство на напрежение и отпадналост. Трудно ядене поне спя..
Така около 5,6 дена и после малко подобрение. Нямам тревожни мисли,или поне не такива които да ме мъчат.
Незнам тези физически симптоми от къде идват, и защо са силни?
Какво да правя
От края на миналото лято, мисля,че получавам не точно паник атаки,а по скоро тревожност.
Има моменти в които от събуждането ми сутрин,аз съм с главоболие, световъртеж и леки спазми в слънчевия сплит..После цял ден едно чувство на напрежение и отпадналост. Трудно ядене поне спя..
Така около 5,6 дена и после малко подобрение. Нямам тревожни мисли,или поне не такива които да ме мъчат.
Незнам тези физически симптоми от къде идват, и защо са силни?
Какво да правя
Здравейте!
Усещам Вашата загриженост за дъщеря Ви, но е много важно тя също да си даде сметка, че се намира в един капан на родителството.
Много информация липсва в написаното, но най-общо, ако човек не иска да си помогне сам, никой не може да го направи.
С грижите за малките деца понякога се получава точно това отцепване от света и себе си – детето ми става основен фокус и смисъл на живота. Всичко започва да се върти около него и аз не виждам смисъл, а нямам и ресурс да мисля за друго. Оттук могат да се появят и проблеми в партньорските отношения, това занемаряване, за което Вие говорите, едно оттегляне от света наоколо, защото Детето е моят свят.
Вие като родител можете да предлагате по-често помощта си, за да може тя да разполага с някакво време за себе си.
Поощрявайте това детето да ходи на детска градина, защото това е най-правилното място за развитие в тази възраст.
Организирайте излизане с нея - можете да отидете заедно на кино, театър, разкрасителни процедури, шопинг.
Говорете повече за това, че детето има собствен живот, който скоро ще разцъфти и дъщеря Ви ще трябва отново да обърне поглед към себе си и собственият си живот.
Можете да ѝ предложите дори тук да сподели анонимно своите чувства, емоции…, защото може да има нещо друго, което поддържа това поведение.
Желая Ви успех🍀
Усещам Вашата загриженост за дъщеря Ви, но е много важно тя също да си даде сметка, че се намира в един капан на родителството.
Много информация липсва в написаното, но най-общо, ако човек не иска да си помогне сам, никой не може да го направи.
С грижите за малките деца понякога се получава точно това отцепване от света и себе си – детето ми става основен фокус и смисъл на живота. Всичко започва да се върти около него и аз не виждам смисъл, а нямам и ресурс да мисля за друго. Оттук могат да се появят и проблеми в партньорските отношения, това занемаряване, за което Вие говорите, едно оттегляне от света наоколо, защото Детето е моят свят.
Вие като родител можете да предлагате по-често помощта си, за да може тя да разполага с някакво време за себе си.
Поощрявайте това детето да ходи на детска градина, защото това е най-правилното място за развитие в тази възраст.
Организирайте излизане с нея - можете да отидете заедно на кино, театър, разкрасителни процедури, шопинг.
Говорете повече за това, че детето има собствен живот, който скоро ще разцъфти и дъщеря Ви ще трябва отново да обърне поглед към себе си и собственият си живот.
Можете да ѝ предложите дори тук да сподели анонимно своите чувства, емоции…, защото може да има нещо друго, което поддържа това поведение.
Желая Ви успех🍀
Здравейте, дъщеря ми има дете на 4г и от както го е родила тревожността й е почти постоянна. Основно за детето се притеснява. В стремежа си да го предпази от болести, рядко посещават закрити обществени места, тя работи от вкъщи и почти не излиза. Преди имаше приятелки, беше усмихната, весела, сега е тъжна, раздразнителна, казва, че не й се излиза, не чувства нужда да общува с хора, доста напълня и занимари външния си вид. Опитвам се да я провокирам да направи нещо за себе си, да се поглези с нещо, да излизат по-често, но за сега без успех. Подценява и знанията си, има ниска себеоценка. Искам да й помогна, но не знам как. Моля за съвет.
Драго ми е Г-жо Янчева!
Тревожността и стреса, както и емоционалните падения рефлектираха освен върху психическото ми здраве, така и върху физическото такова. Поради безброй сривове в личен план, развих паник атаки. Първоначално те стартираха със затруднено дишане - при посещение на лечебно заведение, както и обстойни изследвания мнението на лекарите беше, че проблемът е на емоционална основа. В последствие спрях да се храня за период от 4 дни, поради липса на апетит. При мисълта за храна ми се повдигаше. На петият ден с големи усилия започнах да се храня, но доста оскъдно. В порядъка на 3 месеца загубих 15 килограма - 65-50кг. В последствие, макар че се върнах към нормален режим на хранене, килограмите ми варират за кратко време. Все още не успявам да задържам килограми, независимо от количествата храна, които поемам. Също така проблемът, който развих на емоционална основа, тоест затрудненото дишане, рефлектира и върху храненето ми. Без да има видима причина за някакво напрежение, когато се храня ми е трудно да си поема въздух нормално. Имала съм ситуации, в които съм се чувствала неудобно от околните и съответно спирам да се храня, когато съм около хора. Този проблем беше отшумял за известно време, но отново е на лице. Все по-трудно ми е да се храня нормално. Не знам как да го предотвратя и също така не знам на какво се дължи, що се отнася до храненето. Факт е неговото възникване въз основа на паник атаките. Те обгръщат също явлението “акушерска ръка” - изтръпване на пръстите, посиняване и набръчкване на дланите, бели петна, сковаване, обриви по китките, пукане на китките, слабост в ръцете и много суха и груба кожа. Кремовете не помагат. Това са двата основни проблема, придружени и с други, но по-маловажни фактори. Съответно се стигна до тежки здравословни проблеми, които преди развитието на паник атаките, не са били на лице.
Брадикардия - около 55 удара в нормалното ми ежедневие, но понякога пулсът ми пада под 50 - “Не спортувам”.
Ниска телесна температура - 35,8 градуса в тежките случаи, придружена с изтръпване на тила и части от лицето, както ръцете и краката. Студени крайници и невъзможност на тялото да почувства топлина. В по-нормалните случаи - 36,2 - 36,3 градуса (тоест само студени крайници и невъзможност на тялото да почувства топлина). Преди да възникнат паник атаките, нормалната ми телесна температура беше около 36,6 - 36,7 градуса.
Вариране на кръвното налягане - достигала съм стойности 170-100, но придружено с нисък пулс. Това се случва в моменти на силно напрежение. Понякога стойностите са били от порядъка 100-50. Това се случва при безсъние или глад, придружено с отпадналост и липса на сили. Обикновено е около 130-90. При посещението си при кардиолог, общата картина беше добра, тоест лекарят прецени, че не се нуждая от медикаментозно лечение.
Но при направена кардиограма, изследването описваше брадикардия. Понякога при силно притеснение изпитвам остри и стрелящи болки в сърдечната област.
В порядъка от няколко месеца съм посещавала психолог, психиатър, гастроентеролог, кардиолог, невролог, пулмолог. Също така са направени всички изследвания, които смятам за необходими, но лекарите не откриват конкретни диагнози. С посещението си при психолог, диагнозата бе хипервентилация. Предписаното лечение не ми повлия добре и съответно го прекратих. Бях подложена на електросън, но без успех. Ефектът беше обратен - станах в пъти по-изнервена. Не знам към кого да се обърна и къде да потърся помощ. Описаната картина до голяма степен пречи на нормалният ми начин на живот, на отношенията с родителите ми, както и на тези с мъжът ми. Понякога сама не се разбирам, психиката ми е разбира, решенията и действията ми са хаотични, а емоциите ми са променливи. Проблемът е, че не всичко би могло да бъде обяснено на близките ми хора. Дори в опитите ми да го направя - резултатът е, че ги тревожа и товаря. Привидно водя спокоен живот, имам чудесни родители, любвеобвилен мъж и истински приятели. Често ходя на екскурзии, но дори те не ми носят удовлетворение. Нищо не ми носи радост. Всичко ме натоварва и именно поради тази причина нямам социални мрежи, не гледам телевизия и общувам със стеснен кръг от хора. Всичко това се случи в порядъка от една година. Тя ме срина по безброй начини, както психически и емоционално, така и здравословно. Преди всички пагубни ситуации и загуби, аз бях уравновесен и щастлив човек, който се радваше на малките неща в живота. Радваше се да е сред хора - сега съм асоциална и не се чувствам добре сред околните, освен около най-близките си. Това са родителите ми, мъжът ми и най-близките ми приятели. Отказвам поканите за големи събития, не излизам, не търся нови приятелства, откъсната съм от случващото се по света. Вглъбена съм единствено в миналото си и в здравословното си състояние. Претърпях раздяла след 2 годишна връзка. Бях предадена от жената, с която съм израснала. Оставяйки всичко зад гърба си заминах в чужбина. Бях жертва на опит за изнасилване, на клевети по мой адрес с цел саботаж на работното ми място, както и опит за прекратяване на голямо приятелство и опетнени имена на високостоящи лица. Бях жертва на проникване във всичките ми социални мрежи, както и в телефонът ми. Съмненията бяха насочени върху хора от миналото ми, с които шега не бива. Бракът на родителите ми претърпя промени следствие от моите проблеми. Докато бях в чужбина не бях сигурна, че ще успея да се върна невредима в България, но най-голямото щастие беше, когато видях родителите си пред себе си. Връщайки се в България, загърбих 9 годишен живот в град, който обичам, но нямам сили да се върна там поради раздялата с мъжът, с когото мечтаех да изживея животът си. Започнах нов живот на място, което мразя, но поне обичам работата си. Също така бях под напрежение в продължение на месец, поради опасението, че съм бременна без да го искам. В последствие бе сложена евентуална диагноза рак на шийката на матката от некадърни лекари. В този момент не мога да предприема крачка в създаването на дете с мъжът ми, поради несигурност в здравословното ми състояние. Не знам как да се върна към нормалният си начин на живот, преглъщайки миналото си. В момента след всички падения срещнах човек, който ми дава спокойствие, любов и подкрепа. Не мога да му се отдам изцяло, имайки предвид, че аз самата не се чувствам цяла. От все сърце моля за помощ, съвет, напътствие. Не знам как да се справя и към кого да се обърна. Ще съм повече от благодарна ако получа разбиране и насока.
Тревожността и стреса, както и емоционалните падения рефлектираха освен върху психическото ми здраве, така и върху физическото такова. Поради безброй сривове в личен план, развих паник атаки. Първоначално те стартираха със затруднено дишане - при посещение на лечебно заведение, както и обстойни изследвания мнението на лекарите беше, че проблемът е на емоционална основа. В последствие спрях да се храня за период от 4 дни, поради липса на апетит. При мисълта за храна ми се повдигаше. На петият ден с големи усилия започнах да се храня, но доста оскъдно. В порядъка на 3 месеца загубих 15 килограма - 65-50кг. В последствие, макар че се върнах към нормален режим на хранене, килограмите ми варират за кратко време. Все още не успявам да задържам килограми, независимо от количествата храна, които поемам. Също така проблемът, който развих на емоционална основа, тоест затрудненото дишане, рефлектира и върху храненето ми. Без да има видима причина за някакво напрежение, когато се храня ми е трудно да си поема въздух нормално. Имала съм ситуации, в които съм се чувствала неудобно от околните и съответно спирам да се храня, когато съм около хора. Този проблем беше отшумял за известно време, но отново е на лице. Все по-трудно ми е да се храня нормално. Не знам как да го предотвратя и също така не знам на какво се дължи, що се отнася до храненето. Факт е неговото възникване въз основа на паник атаките. Те обгръщат също явлението “акушерска ръка” - изтръпване на пръстите, посиняване и набръчкване на дланите, бели петна, сковаване, обриви по китките, пукане на китките, слабост в ръцете и много суха и груба кожа. Кремовете не помагат. Това са двата основни проблема, придружени и с други, но по-маловажни фактори. Съответно се стигна до тежки здравословни проблеми, които преди развитието на паник атаките, не са били на лице.
Брадикардия - около 55 удара в нормалното ми ежедневие, но понякога пулсът ми пада под 50 - “Не спортувам”.
Ниска телесна температура - 35,8 градуса в тежките случаи, придружена с изтръпване на тила и части от лицето, както ръцете и краката. Студени крайници и невъзможност на тялото да почувства топлина. В по-нормалните случаи - 36,2 - 36,3 градуса (тоест само студени крайници и невъзможност на тялото да почувства топлина). Преди да възникнат паник атаките, нормалната ми телесна температура беше около 36,6 - 36,7 градуса.
Вариране на кръвното налягане - достигала съм стойности 170-100, но придружено с нисък пулс. Това се случва в моменти на силно напрежение. Понякога стойностите са били от порядъка 100-50. Това се случва при безсъние или глад, придружено с отпадналост и липса на сили. Обикновено е около 130-90. При посещението си при кардиолог, общата картина беше добра, тоест лекарят прецени, че не се нуждая от медикаментозно лечение.
Но при направена кардиограма, изследването описваше брадикардия. Понякога при силно притеснение изпитвам остри и стрелящи болки в сърдечната област.
В порядъка от няколко месеца съм посещавала психолог, психиатър, гастроентеролог, кардиолог, невролог, пулмолог. Също така са направени всички изследвания, които смятам за необходими, но лекарите не откриват конкретни диагнози. С посещението си при психолог, диагнозата бе хипервентилация. Предписаното лечение не ми повлия добре и съответно го прекратих. Бях подложена на електросън, но без успех. Ефектът беше обратен - станах в пъти по-изнервена. Не знам към кого да се обърна и къде да потърся помощ. Описаната картина до голяма степен пречи на нормалният ми начин на живот, на отношенията с родителите ми, както и на тези с мъжът ми. Понякога сама не се разбирам, психиката ми е разбира, решенията и действията ми са хаотични, а емоциите ми са променливи. Проблемът е, че не всичко би могло да бъде обяснено на близките ми хора. Дори в опитите ми да го направя - резултатът е, че ги тревожа и товаря. Привидно водя спокоен живот, имам чудесни родители, любвеобвилен мъж и истински приятели. Често ходя на екскурзии, но дори те не ми носят удовлетворение. Нищо не ми носи радост. Всичко ме натоварва и именно поради тази причина нямам социални мрежи, не гледам телевизия и общувам със стеснен кръг от хора. Всичко това се случи в порядъка от една година. Тя ме срина по безброй начини, както психически и емоционално, така и здравословно. Преди всички пагубни ситуации и загуби, аз бях уравновесен и щастлив човек, който се радваше на малките неща в живота. Радваше се да е сред хора - сега съм асоциална и не се чувствам добре сред околните, освен около най-близките си. Това са родителите ми, мъжът ми и най-близките ми приятели. Отказвам поканите за големи събития, не излизам, не търся нови приятелства, откъсната съм от случващото се по света. Вглъбена съм единствено в миналото си и в здравословното си състояние. Претърпях раздяла след 2 годишна връзка. Бях предадена от жената, с която съм израснала. Оставяйки всичко зад гърба си заминах в чужбина. Бях жертва на опит за изнасилване, на клевети по мой адрес с цел саботаж на работното ми място, както и опит за прекратяване на голямо приятелство и опетнени имена на високостоящи лица. Бях жертва на проникване във всичките ми социални мрежи, както и в телефонът ми. Съмненията бяха насочени върху хора от миналото ми, с които шега не бива. Бракът на родителите ми претърпя промени следствие от моите проблеми. Докато бях в чужбина не бях сигурна, че ще успея да се върна невредима в България, но най-голямото щастие беше, когато видях родителите си пред себе си. Връщайки се в България, загърбих 9 годишен живот в град, който обичам, но нямам сили да се върна там поради раздялата с мъжът, с когото мечтаех да изживея животът си. Започнах нов живот на място, което мразя, но поне обичам работата си. Също така бях под напрежение в продължение на месец, поради опасението, че съм бременна без да го искам. В последствие бе сложена евентуална диагноза рак на шийката на матката от некадърни лекари. В този момент не мога да предприема крачка в създаването на дете с мъжът ми, поради несигурност в здравословното ми състояние. Не знам как да се върна към нормалният си начин на живот, преглъщайки миналото си. В момента след всички падения срещнах човек, който ми дава спокойствие, любов и подкрепа. Не мога да му се отдам изцяло, имайки предвид, че аз самата не се чувствам цяла. От все сърце моля за помощ, съвет, напътствие. Не знам как да се справя и към кого да се обърна. Ще съм повече от благодарна ако получа разбиране и насока.
Здравейте, радвам се, че можем да се обърнем към специалист като Вас безплатно за въпроси, които за съжаление все повече и повече засягат голяма част от обществото ни.
Много често ми се случва да изпитвам тревожност, когато дочуя отрицателно мнение на околните за мен или близките ми, свързано с нас или бизнесът ни. Когато го чуя, сякаш преминават топли вълни през мен, гърлото ми се стеснява, гласът ми се променя, пулсът зачестява и не мога да спра да мисля за това. Вечер, когато легна, мисля отново и не мога да заспя. Знам, че всеки има право на мнение и не всеки може да ни харесва нас или близките ни, но как да спра да се притеснявам от "дочути приказки" по наш адрес? Опитвам се да не мисля за това, да се разсейвам, но в повечето случаи безуспешно. Благодаря предварително!
Много често ми се случва да изпитвам тревожност, когато дочуя отрицателно мнение на околните за мен или близките ми, свързано с нас или бизнесът ни. Когато го чуя, сякаш преминават топли вълни през мен, гърлото ми се стеснява, гласът ми се променя, пулсът зачестява и не мога да спра да мисля за това. Вечер, когато легна, мисля отново и не мога да заспя. Знам, че всеки има право на мнение и не всеки може да ни харесва нас или близките ни, но как да спра да се притеснявам от "дочути приказки" по наш адрес? Опитвам се да не мисля за това, да се разсейвам, но в повечето случаи безуспешно. Благодаря предварително!
Здравейте,
При мен тревожността е породена от заемането на по-високи позиции в работата и последващите големи отговорности. Предното ми работно място напуснах точно заради това и отидох на по-ниска позиция само, за да съм спокойна - да мога да спя нормално, да се храня и да не си губя гласа. На сегашното ми работно място отново ме повишат - два пъти отказвам това повишение и вече буквално не мога. Отново се започна неспане, постоянни мисли как и какво не съм свършила, постоянно мозъкът ми работи на тема работа. Започнах отново да мисля да напусна, но не искам да се въртя постоянно в омагьосан кръг с всяка нова работа. Не ми помагат неща от типа на разходки, книги и други развлечения.
При мен тревожността е породена от заемането на по-високи позиции в работата и последващите големи отговорности. Предното ми работно място напуснах точно заради това и отидох на по-ниска позиция само, за да съм спокойна - да мога да спя нормално, да се храня и да не си губя гласа. На сегашното ми работно място отново ме повишат - два пъти отказвам това повишение и вече буквално не мога. Отново се започна неспане, постоянни мисли как и какво не съм свършила, постоянно мозъкът ми работи на тема работа. Започнах отново да мисля да напусна, но не искам да се въртя постоянно в омагьосан кръг с всяка нова работа. Не ми помагат неща от типа на разходки, книги и други развлечения.
Здравейте.
Толкова много различни неща са Ви се случили, че бих казала, това е работа на по-задълбочени психологически изследвания и терапия.
И въпреки това ще споделя какви са моите усещания от написаното дотук. Дано съм полезна.
Първото нещо, което ми направи впечатление, е физиологичният проблем, за който споделяте. Може би става дума за психосоматичен проблем, който би могъл да се разреши, когато откриете първопричината.
Това, което най-силно резонира в мен, е липсата на въздух и трудното преглъщане. Тук бих искала да Ви задам въпроса: кое е онова нещо в живота Ви, което не можете да преглътнете? Има ли нещо, с което не можете да се примирите? Имате ли усещането , че постоянно трябва да преглъщате нечие поведение, действие? Има ли някаква голяма тайна, която не можете да споделите, въобще налага ли Ви се да мълчите за нещо?
Друго, което е добре да разгледате, е дали в семейната Ви история има случка, ситуация за някаква преживяна трагедия, свързана със задушаване, или пък близък, който е страдал от подобни симптоми – астма, трудност в преглъщането поради някакво заболяване.
Паник атаките не са случайни. Те искат да ни покажат нещо, да дадат информация на тялото ни, че нещо трябва да се промени, да ни събудят. Във Вашия случай звучите като пасивен човек, често и основно потърпевш. Трябва да излезете от тази Ваша роля , която сте решила да поддържате, и да насочите енергията си навън. Досега от написаното звучи сякаш сте прекалено фокусирана в себе си, цялата Ви енергия е насочена навътре. Сега е моментът да я насочите навън, към света. Помислете за себе си, какво искате Вие, кое ще Ви донесе радост. Спортувайте, намерете си хоби –в началото може да бъде инструментално, насила, после ще дойде и удоволствието.
Разгледайте по-детайлно това предателство, за което споменавате – успяхте ли да го "преглътнете", или все още стои като буца в гърлото.
Помислете кое потискате и удържате у себе си, за да търси път навън в телесни симптоми.
Желая Ви повече светли дни и успех!
Толкова много различни неща са Ви се случили, че бих казала, това е работа на по-задълбочени психологически изследвания и терапия.
И въпреки това ще споделя какви са моите усещания от написаното дотук. Дано съм полезна.
Първото нещо, което ми направи впечатление, е физиологичният проблем, за който споделяте. Може би става дума за психосоматичен проблем, който би могъл да се разреши, когато откриете първопричината.
Това, което най-силно резонира в мен, е липсата на въздух и трудното преглъщане. Тук бих искала да Ви задам въпроса: кое е онова нещо в живота Ви, което не можете да преглътнете? Има ли нещо, с което не можете да се примирите? Имате ли усещането , че постоянно трябва да преглъщате нечие поведение, действие? Има ли някаква голяма тайна, която не можете да споделите, въобще налага ли Ви се да мълчите за нещо?
Друго, което е добре да разгледате, е дали в семейната Ви история има случка, ситуация за някаква преживяна трагедия, свързана със задушаване, или пък близък, който е страдал от подобни симптоми – астма, трудност в преглъщането поради някакво заболяване.
Паник атаките не са случайни. Те искат да ни покажат нещо, да дадат информация на тялото ни, че нещо трябва да се промени, да ни събудят. Във Вашия случай звучите като пасивен човек, често и основно потърпевш. Трябва да излезете от тази Ваша роля , която сте решила да поддържате, и да насочите енергията си навън. Досега от написаното звучи сякаш сте прекалено фокусирана в себе си, цялата Ви енергия е насочена навътре. Сега е моментът да я насочите навън, към света. Помислете за себе си, какво искате Вие, кое ще Ви донесе радост. Спортувайте, намерете си хоби –в началото може да бъде инструментално, насила, после ще дойде и удоволствието.
Разгледайте по-детайлно това предателство, за което споменавате – успяхте ли да го "преглътнете", или все още стои като буца в гърлото.
Помислете кое потискате и удържате у себе си, за да търси път навън в телесни симптоми.
Желая Ви повече светли дни и успех!
Драго ми е Г-жо Янчева!
Тревожността и стреса, както и емоционалните падения рефлектираха освен върху психическото ми здраве, така и върху физическото такова. Поради безброй сривове в личен план, развих паник атаки. Първоначално те стартираха със затруднено дишане - при посещение на лечебно заведение, както и обстойни изследвания мнението на лекарите беше, че проблемът е на емоционална основа. В последствие спрях да се храня за период от 4 дни, поради липса на апетит. При мисълта за храна ми се повдигаше. На петият ден с големи усилия започнах да се храня, но доста оскъдно. В порядъка на 3 месеца загубих 15 килограма - 65-50кг. В последствие, макар че се върнах към нормален режим на хранене, килограмите ми варират за кратко време. Все още не успявам да задържам килограми, независимо от количествата храна, които поемам. Също така проблемът, който развих на емоционална основа, тоест затрудненото дишане, рефлектира и върху храненето ми. Без да има видима причина за някакво напрежение, когато се храня ми е трудно да си поема въздух нормално. Имала съм ситуации, в които съм се чувствала неудобно от околните и съответно спирам да се храня, когато съм около хора. Този проблем беше отшумял за известно време, но отново е на лице. Все по-трудно ми е да се храня нормално. Не знам как да го предотвратя и също така не знам на какво се дължи, що се отнася до храненето. Факт е неговото възникване въз основа на паник атаките. Те обгръщат също явлението “акушерска ръка” - изтръпване на пръстите, посиняване и набръчкване на дланите, бели петна, сковаване, обриви по китките, пукане на китките, слабост в ръцете и много суха и груба кожа. Кремовете не помагат. Това са двата основни проблема, придружени и с други, но по-маловажни фактори. Съответно се стигна до тежки здравословни проблеми, които преди развитието на паник атаките, не са били на лице.
Брадикардия - около 55 удара в нормалното ми ежедневие, но понякога пулсът ми пада под 50 - “Не спортувам”.
Ниска телесна температура - 35,8 градуса в тежките случаи, придружена с изтръпване на тила и части от лицето, както ръцете и краката. Студени крайници и невъзможност на тялото да почувства топлина. В по-нормалните случаи - 36,2 - 36,3 градуса (тоест само студени крайници и невъзможност на тялото да почувства топлина). Преди да възникнат паник атаките, нормалната ми телесна температура беше около 36,6 - 36,7 градуса.
Вариране на кръвното налягане - достигала съм стойности 170-100, но придружено с нисък пулс. Това се случва в моменти на силно напрежение. Понякога стойностите са били от порядъка 100-50. Това се случва при безсъние или глад, придружено с отпадналост и липса на сили. Обикновено е около 130-90. При посещението си при кардиолог, общата картина беше добра, тоест лекарят прецени, че не се нуждая от медикаментозно лечение.
Но при направена кардиограма, изследването описваше брадикардия. Понякога при силно притеснение изпитвам остри и стрелящи болки в сърдечната област.
В порядъка от няколко месеца съм посещавала психолог, психиатър, гастроентеролог, кардиолог, невролог, пулмолог. Също така са направени всички изследвания, които смятам за необходими, но лекарите не откриват конкретни диагнози. С посещението си при психолог, диагнозата бе хипервентилация. Предписаното лечение не ми повлия добре и съответно го прекратих. Бях подложена на електросън, но без успех. Ефектът беше обратен - станах в пъти по-изнервена. Не знам към кого да се обърна и къде да потърся помощ. Описаната картина до голяма степен пречи на нормалният ми начин на живот, на отношенията с родителите ми, както и на тези с мъжът ми. Понякога сама не се разбирам, психиката ми е разбира, решенията и действията ми са хаотични, а емоциите ми са променливи. Проблемът е, че не всичко би могло да бъде обяснено на близките ми хора. Дори в опитите ми да го направя - резултатът е, че ги тревожа и товаря. Привидно водя спокоен живот, имам чудесни родители, любвеобвилен мъж и истински приятели. Често ходя на екскурзии, но дори те не ми носят удовлетворение. Нищо не ми носи радост. Всичко ме натоварва и именно поради тази причина нямам социални мрежи, не гледам телевизия и общувам със стеснен кръг от хора. Всичко това се случи в порядъка от една година. Тя ме срина по безброй начини, както психически и емоционално, така и здравословно. Преди всички пагубни ситуации и загуби, аз бях уравновесен и щастлив човек, който се радваше на малките неща в живота. Радваше се да е сред хора - сега съм асоциална и не се чувствам добре сред околните, освен около най-близките си. Това са родителите ми, мъжът ми и най-близките ми приятели. Отказвам поканите за големи събития, не излизам, не търся нови приятелства, откъсната съм от случващото се по света. Вглъбена съм единствено в миналото си и в здравословното си състояние. Претърпях раздяла след 2 годишна връзка. Бях предадена от жената, с която съм израснала. Оставяйки всичко зад гърба си заминах в чужбина. Бях жертва на опит за изнасилване, на клевети по мой адрес с цел саботаж на работното ми място, както и опит за прекратяване на голямо приятелство и опетнени имена на високостоящи лица. Бях жертва на проникване във всичките ми социални мрежи, както и в телефонът ми. Съмненията бяха насочени върху хора от миналото ми, с които шега не бива. Бракът на родителите ми претърпя промени следствие от моите проблеми. Докато бях в чужбина не бях сигурна, че ще успея да се върна невредима в България, но най-голямото щастие беше, когато видях родителите си пред себе си. Връщайки се в България, загърбих 9 годишен живот в град, който обичам, но нямам сили да се върна там поради раздялата с мъжът, с когото мечтаех да изживея животът си. Започнах нов живот на място, което мразя, но поне обичам работата си. Също така бях под напрежение в продължение на месец, поради опасението, че съм бременна без да го искам. В последствие бе сложена евентуална диагноза рак на шийката на матката от некадърни лекари. В този момент не мога да предприема крачка в създаването на дете с мъжът ми, поради несигурност в здравословното ми състояние. Не знам как да се върна към нормалният си начин на живот, преглъщайки миналото си. В момента след всички падения срещнах човек, който ми дава спокойствие, любов и подкрепа. Не мога да му се отдам изцяло, имайки предвид, че аз самата не се чувствам цяла. От все сърце моля за помощ, съвет, напътствие. Не знам как да се справя и към кого да се обърна. Ще съм повече от благодарна ако получа разбиране и насока.
Тревожността и стреса, както и емоционалните падения рефлектираха освен върху психическото ми здраве, така и върху физическото такова. Поради безброй сривове в личен план, развих паник атаки. Първоначално те стартираха със затруднено дишане - при посещение на лечебно заведение, както и обстойни изследвания мнението на лекарите беше, че проблемът е на емоционална основа. В последствие спрях да се храня за период от 4 дни, поради липса на апетит. При мисълта за храна ми се повдигаше. На петият ден с големи усилия започнах да се храня, но доста оскъдно. В порядъка на 3 месеца загубих 15 килограма - 65-50кг. В последствие, макар че се върнах към нормален режим на хранене, килограмите ми варират за кратко време. Все още не успявам да задържам килограми, независимо от количествата храна, които поемам. Също така проблемът, който развих на емоционална основа, тоест затрудненото дишане, рефлектира и върху храненето ми. Без да има видима причина за някакво напрежение, когато се храня ми е трудно да си поема въздух нормално. Имала съм ситуации, в които съм се чувствала неудобно от околните и съответно спирам да се храня, когато съм около хора. Този проблем беше отшумял за известно време, но отново е на лице. Все по-трудно ми е да се храня нормално. Не знам как да го предотвратя и също така не знам на какво се дължи, що се отнася до храненето. Факт е неговото възникване въз основа на паник атаките. Те обгръщат също явлението “акушерска ръка” - изтръпване на пръстите, посиняване и набръчкване на дланите, бели петна, сковаване, обриви по китките, пукане на китките, слабост в ръцете и много суха и груба кожа. Кремовете не помагат. Това са двата основни проблема, придружени и с други, но по-маловажни фактори. Съответно се стигна до тежки здравословни проблеми, които преди развитието на паник атаките, не са били на лице.
Брадикардия - около 55 удара в нормалното ми ежедневие, но понякога пулсът ми пада под 50 - “Не спортувам”.
Ниска телесна температура - 35,8 градуса в тежките случаи, придружена с изтръпване на тила и части от лицето, както ръцете и краката. Студени крайници и невъзможност на тялото да почувства топлина. В по-нормалните случаи - 36,2 - 36,3 градуса (тоест само студени крайници и невъзможност на тялото да почувства топлина). Преди да възникнат паник атаките, нормалната ми телесна температура беше около 36,6 - 36,7 градуса.
Вариране на кръвното налягане - достигала съм стойности 170-100, но придружено с нисък пулс. Това се случва в моменти на силно напрежение. Понякога стойностите са били от порядъка 100-50. Това се случва при безсъние или глад, придружено с отпадналост и липса на сили. Обикновено е около 130-90. При посещението си при кардиолог, общата картина беше добра, тоест лекарят прецени, че не се нуждая от медикаментозно лечение.
Но при направена кардиограма, изследването описваше брадикардия. Понякога при силно притеснение изпитвам остри и стрелящи болки в сърдечната област.
В порядъка от няколко месеца съм посещавала психолог, психиатър, гастроентеролог, кардиолог, невролог, пулмолог. Също така са направени всички изследвания, които смятам за необходими, но лекарите не откриват конкретни диагнози. С посещението си при психолог, диагнозата бе хипервентилация. Предписаното лечение не ми повлия добре и съответно го прекратих. Бях подложена на електросън, но без успех. Ефектът беше обратен - станах в пъти по-изнервена. Не знам към кого да се обърна и къде да потърся помощ. Описаната картина до голяма степен пречи на нормалният ми начин на живот, на отношенията с родителите ми, както и на тези с мъжът ми. Понякога сама не се разбирам, психиката ми е разбира, решенията и действията ми са хаотични, а емоциите ми са променливи. Проблемът е, че не всичко би могло да бъде обяснено на близките ми хора. Дори в опитите ми да го направя - резултатът е, че ги тревожа и товаря. Привидно водя спокоен живот, имам чудесни родители, любвеобвилен мъж и истински приятели. Често ходя на екскурзии, но дори те не ми носят удовлетворение. Нищо не ми носи радост. Всичко ме натоварва и именно поради тази причина нямам социални мрежи, не гледам телевизия и общувам със стеснен кръг от хора. Всичко това се случи в порядъка от една година. Тя ме срина по безброй начини, както психически и емоционално, така и здравословно. Преди всички пагубни ситуации и загуби, аз бях уравновесен и щастлив човек, който се радваше на малките неща в живота. Радваше се да е сред хора - сега съм асоциална и не се чувствам добре сред околните, освен около най-близките си. Това са родителите ми, мъжът ми и най-близките ми приятели. Отказвам поканите за големи събития, не излизам, не търся нови приятелства, откъсната съм от случващото се по света. Вглъбена съм единствено в миналото си и в здравословното си състояние. Претърпях раздяла след 2 годишна връзка. Бях предадена от жената, с която съм израснала. Оставяйки всичко зад гърба си заминах в чужбина. Бях жертва на опит за изнасилване, на клевети по мой адрес с цел саботаж на работното ми място, както и опит за прекратяване на голямо приятелство и опетнени имена на високостоящи лица. Бях жертва на проникване във всичките ми социални мрежи, както и в телефонът ми. Съмненията бяха насочени върху хора от миналото ми, с които шега не бива. Бракът на родителите ми претърпя промени следствие от моите проблеми. Докато бях в чужбина не бях сигурна, че ще успея да се върна невредима в България, но най-голямото щастие беше, когато видях родителите си пред себе си. Връщайки се в България, загърбих 9 годишен живот в град, който обичам, но нямам сили да се върна там поради раздялата с мъжът, с когото мечтаех да изживея животът си. Започнах нов живот на място, което мразя, но поне обичам работата си. Също така бях под напрежение в продължение на месец, поради опасението, че съм бременна без да го искам. В последствие бе сложена евентуална диагноза рак на шийката на матката от некадърни лекари. В този момент не мога да предприема крачка в създаването на дете с мъжът ми, поради несигурност в здравословното ми състояние. Не знам как да се върна към нормалният си начин на живот, преглъщайки миналото си. В момента след всички падения срещнах човек, който ми дава спокойствие, любов и подкрепа. Не мога да му се отдам изцяло, имайки предвид, че аз самата не се чувствам цяла. От все сърце моля за помощ, съвет, напътствие. Не знам как да се справя и към кого да се обърна. Ще съм повече от благодарна ако получа разбиране и насока.
Здравейте,
В основата на това стои “искам да бъда харесван”, “искам да бъда приет”. Това е доста широка тема, но има отношение към Вас като характер и човек, не толкова с бизнеса Ви. Помислете как искате да изглеждате в очите на другите. Дали нямате големи очаквания към себе си. Това също може да е свързано с перфекционизъм, защото някога на едно друго ниво съм се борила за нечие внимание, за това да съм достатъчно добра и интересна. Това налага едно постоянно старание и стремеж към най-доброто, на което съм способна. И всичко друго, което не е най-доброто, е провал. Всяка обида, нехаресване настъпва едно определено място у Вас, което Ви напомня за момента, в който се е зародило това усещане – първопричината.
Най-добрата възможност е да разгледате откъде идва всичко това и да работите с интроектите си – да ги преразгледате, ако се налага.
Препоръчвам и работа с психолог!
Поздрави,
Ива
В основата на това стои “искам да бъда харесван”, “искам да бъда приет”. Това е доста широка тема, но има отношение към Вас като характер и човек, не толкова с бизнеса Ви. Помислете как искате да изглеждате в очите на другите. Дали нямате големи очаквания към себе си. Това също може да е свързано с перфекционизъм, защото някога на едно друго ниво съм се борила за нечие внимание, за това да съм достатъчно добра и интересна. Това налага едно постоянно старание и стремеж към най-доброто, на което съм способна. И всичко друго, което не е най-доброто, е провал. Всяка обида, нехаресване настъпва едно определено място у Вас, което Ви напомня за момента, в който се е зародило това усещане – първопричината.
Най-добрата възможност е да разгледате откъде идва всичко това и да работите с интроектите си – да ги преразгледате, ако се налага.
Препоръчвам и работа с психолог!
Поздрави,
Ива
Здравейте, радвам се, че можем да се обърнем към специалист като Вас безплатно за въпроси, които за съжаление все повече и повече засягат голяма част от обществото ни.
Много често ми се случва да изпитвам тревожност, когато дочуя отрицателно мнение на околните за мен или близките ми, свързано с нас или бизнесът ни. Когато го чуя, сякаш преминават топли вълни през мен, гърлото ми се стеснява, гласът ми се променя, пулсът зачестява и не мога да спра да мисля за това. Вечер, когато легна, мисля отново и не мога да заспя. Знам, че всеки има право на мнение и не всеки може да ни харесва нас или близките ни, но как да спра да се притеснявам от "дочути приказки" по наш адрес? Опитвам се да не мисля за това, да се разсейвам, но в повечето случаи безуспешно. Благодаря предварително!
Много често ми се случва да изпитвам тревожност, когато дочуя отрицателно мнение на околните за мен или близките ми, свързано с нас или бизнесът ни. Когато го чуя, сякаш преминават топли вълни през мен, гърлото ми се стеснява, гласът ми се променя, пулсът зачестява и не мога да спра да мисля за това. Вечер, когато легна, мисля отново и не мога да заспя. Знам, че всеки има право на мнение и не всеки може да ни харесва нас или близките ни, но как да спра да се притеснявам от "дочути приказки" по наш адрес? Опитвам се да не мисля за това, да се разсейвам, но в повечето случаи безуспешно. Благодаря предварително!
Здравейте,
На много хора проблемът, който ще споделя, може да им се стори глупав, но започвам да се отчайвам.
Миналата година бях проследена от непознат мъж от местоработата ми до сградата, в която живея (може да се каже през половината град), но успях да му се изплъзна като помолих за помощ в един магазин.
От тогава ме е страх да излизам. Напуснах работа (имах и други причини) и смених града. Въпреки, че мина толкова време, още се притеснявам, когато съм сама навън, особено ако някой ме гледа продължително. При мисълта, че може да се наложи да се върна "там", ако не намеря работа другаде, буквално ми призлява и изпитвам трудности с дишането.
Знам, че нещо такова може да се случи или повторно, както и на всеки, навсякъде, но изпадам в паника при мисълта.
Много бих била благодарна ако ми дадете съвет. Благодаря!
На много хора проблемът, който ще споделя, може да им се стори глупав, но започвам да се отчайвам.
Миналата година бях проследена от непознат мъж от местоработата ми до сградата, в която живея (може да се каже през половината град), но успях да му се изплъзна като помолих за помощ в един магазин.
От тогава ме е страх да излизам. Напуснах работа (имах и други причини) и смених града. Въпреки, че мина толкова време, още се притеснявам, когато съм сама навън, особено ако някой ме гледа продължително. При мисълта, че може да се наложи да се върна "там", ако не намеря работа другаде, буквално ми призлява и изпитвам трудности с дишането.
Знам, че нещо такова може да се случи или повторно, както и на всеки, навсякъде, но изпадам в паника при мисълта.
Много бих била благодарна ако ми дадете съвет. Благодаря!
Здравейте,
Имам силно развита тревожност изцяло свързана с детето ми (3г) и здравословното му състояние.
Страхувам се да не се разболее от вирус,да има температура, да кашля,от падане,удар,нараняване.Когато нещо от изброените се случи,в главата ми е се развиват най-страшните сценарии.
Изпадам в паника,треперя,не се храня с дни,зарязвам всички домашни задължения и занемарявам външния си вид.Постоянно мисля дали правя нещата правилно.Дали съм дала правилното лекарство,ако е болен,дали съм реагирала правилно ,ако се е ударил.След това винаги намирам за какво да се обвинявам.Мисля си как това разболяване или удряне ще има някакви последствия в бъдеще,или че съм пропуснала някакъв важен симптом,който е трябвало да забележа.Привижда ми се,причува ми се,въобразявам си..Искам да го водя на лекар за всичко и въпреки прегледите,отново не се чувствам спокойна.Безброй подобни примери мога да дам,но се надявам да придобихте представа.
Изморена съм,изнервена,чувствам се смазана, не се харесвам толкова слаба и лабилна.
Смятате ли,че хипнотерапията би помогнала в такава ситуация?
Мислите ли,че бих могла да се справя сама,например само с четене на подходяща литература?
Изобщо, как човек може да повярва,че ще успее да превъзмогне страховете си,щом те са толкова реални и задушаващи?
Благодаря ви!
Имам силно развита тревожност изцяло свързана с детето ми (3г) и здравословното му състояние.
Страхувам се да не се разболее от вирус,да има температура, да кашля,от падане,удар,нараняване.Когато нещо от изброените се случи,в главата ми е се развиват най-страшните сценарии.
Изпадам в паника,треперя,не се храня с дни,зарязвам всички домашни задължения и занемарявам външния си вид.Постоянно мисля дали правя нещата правилно.Дали съм дала правилното лекарство,ако е болен,дали съм реагирала правилно ,ако се е ударил.След това винаги намирам за какво да се обвинявам.Мисля си как това разболяване или удряне ще има някакви последствия в бъдеще,или че съм пропуснала някакъв важен симптом,който е трябвало да забележа.Привижда ми се,причува ми се,въобразявам си..Искам да го водя на лекар за всичко и въпреки прегледите,отново не се чувствам спокойна.Безброй подобни примери мога да дам,но се надявам да придобихте представа.
Изморена съм,изнервена,чувствам се смазана, не се харесвам толкова слаба и лабилна.
Смятате ли,че хипнотерапията би помогнала в такава ситуация?
Мислите ли,че бих могла да се справя сама,например само с четене на подходяща литература?
Изобщо, как човек може да повярва,че ще успее да превъзмогне страховете си,щом те са толкова реални и задушаващи?
Благодаря ви!
Здравейте!
В краяна миналото лято по време на работа изпитах странни симптоми.. от нищото изведнъж получих силно сърцебиене, виене на свят .. втрисане .Тогава незнаех какво е,и се уплаших но помислих, че може да е вирус все нещо такова.От тогава до към днешна дата положението е същото.Не съм ходила на психолог/ психиатър защото по някакъв начин се опитвам сама да се справя без хапчета. Но да сега без ефект, и понякога симптомите са толкова силни,че едвам не стигам до бърза помощ.
Като цяло винаги съм била тревожна, но съм успявала да се справям без никакви симптоми. Имах леки събития които ме събориха емоционално, но пак нямах тези симптоми които от сутрин до вечер са с мен.Аз немога да разбера какво ми е? От събуждането сутрин аз съм с главоболие, трудна концентрация, проблем с фокуса и със зрението! Корема ми е стегнат..
В краяна миналото лято по време на работа изпитах странни симптоми.. от нищото изведнъж получих силно сърцебиене, виене на свят .. втрисане .Тогава незнаех какво е,и се уплаших но помислих, че може да е вирус все нещо такова.От тогава до към днешна дата положението е същото.Не съм ходила на психолог/ психиатър защото по някакъв начин се опитвам сама да се справя без хапчета. Но да сега без ефект, и понякога симптомите са толкова силни,че едвам не стигам до бърза помощ.
Като цяло винаги съм била тревожна, но съм успявала да се справям без никакви симптоми. Имах леки събития които ме събориха емоционално, но пак нямах тези симптоми които от сутрин до вечер са с мен.Аз немога да разбера какво ми е? От събуждането сутрин аз съм с главоболие, трудна концентрация, проблем с фокуса и със зрението! Корема ми е стегнат..
Препоръчани теми