В тази връзка се надявам, че няма да приемеш по негативен начин моето мнение в частите, където се различава от твоето, защото се чувствам длъжна да го кажа.
На първо място аз не смятам, че смисълът на съществуването на Кадир е отмъщението към Вели (дори не смятам, че е отмъщението към Джансъз или хората, имащи връзка с атентата). До тук видяхме не една възможност, която Кадир имаше да тегли куршума на Вели, на албанци и грузинци, на Адем, на Мелтем, дори на човека, който физически извърши атентата. Но той не го направи. Изобщо не отричам желанието му да търси възмездие, да се срещне очи в очи с организатора и да търси сметка. Просто мисля, че гнева и мъката го карат първично да желае саморазправата, но всъщност и той самият, и всички останали знаят, че Кадир не е човек, който живее, за да убива, пък било то и убийци. Да, той желае да види разплатата, но дълбоко в себе си осъзнава, че това да продължи напред и да запази себе си, принципите си, милосърдието си, това би било най-голямата победа над голяма част от враговете му, и в частност над Вели.
В тази връзка аз не смятам, че удоволетвореността на Кадир щеше да се изрази точно в това да види Вели "смазан, унижен и наказан". Просто защото Кадир не е човек, който изпитва духовно наслаждение от чуждата болка или погром. Той по-скоро търси онази вселенска справедливост, която често се бави твърде дълго и остава чувството за безнаказаност и липса на възмездие, онази именно справедливост, която има нужда понякога да бъде побутната по рамото от хората и подсетена, че беззаконието се шири твърде надалеч и нашироко и е време да бъде прекратено. За това желае Кадир Вели да отиде в затвора, защото и от лична, и от обществена гледна точка там му е мястото. Защото там няма да може да вреди повече и ще разбере, че не е "ок" да убиваш, отвличаш и шантажираш. Но не мисля, че справедливото наказание на Вели, което иска Кадир, се отъждествява със задоволство от показното му "унижение".
Това за мен лично е и голямата разлика между Вели и Кадир, онова, което никога няма да ги уеднакви, дори и да бъдат участници в една и съща игра на котка и мишка или на живот и смърт.
Отделно от това, аз виждам любовта между него и Зейнеб по по-различен начин. Аз мисля, че там има страст, има съзнателно подтискано лудо желание и зверски самоконтрол, умишлено налаган и от двамата. Просто страстта не е основният похват, чрез които бива описвана тази любов. И това е така, защото ограничението си го налагат самите те - дали заради изминалото време, дали заради преживените събития....по една или друга причина. Въпреки това аз виждам тази страст, те я носят в себе си, опитвайки се да я скрият, да я задушат и да заглушат гласа ѝ, както са го правили толкова години. Може би няма да покажат как двамата се награбват от вратата, но не мисля, че това е толкова нужно, за да си представим колко пъти до сега искаха да го направят, но времево-обстоятелствените параметри ги отказваха...