Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 4

  • 58 738
  • 825
  •   1
Отговори
# 780
  • Мнения: 242
Аз имам чувството, че затова пишат 10 човека в темата....Защото като всеки от новаците, които тепърва се учат си каже прегрешенията и срещу него скачат всички със забраните и поуките.... Започва се точно това - яко набиване на канчето... Simple Smile
Скрит текст:
Да, това е хубаво, защото няма друг начин, по който човек да разбере и да се научи, но нека се уважаваме, имаме търпение, спазваме добрия тон и не се нападаме, все едно сме на война. И без друго в моята глава поне всичко е каша. Да не говорим, че някой път си задавам въпроси в темата, които остават без отговори.... Но.... здраве да е....
Сега, аз приемам нещата така:
когато се появи някой нов в темата, обяви какво е положението му и започне да задава въпроси, аз приемам, че това е човек, който яко се е стреснал, интересува се от здравето си, какво може да направи, за да подобри максимално положението си.И отговарям, водейки се от това. За тези, дето грам не се интересуват, а просто са приели казаното от лекаря и предпочитат да си ядат тестото и да си пият хапчетата, вече писах, те обикновено не четат и не задават въпроси.
Обаче, да влезеш в темата, да питаш например "Може ли овесени ядки?" и при отговор, който не те устройва, да приемеш, че ти набиват канчето...ами, сори, ама не го приемам.
Щом питаш, или споделяш някакво прегрешение (за което и ти си сигурен, че не трябва да го има в живота ти), трябва да си готов да чуеш всякакви отговори.Не само "Абе, голяма работа, яж си, не е кой знае какво!".
За мен не е така.
КОето не значи, че съм на 100% стриктна, аз съм писала, че ям и плодове, и черен шоколад, и някакви вредности, като изляза с приятелки/мъжа ми някъде, и вино червено пия отвреме-навреме....Не съм станала "монахиня" в храненето.
От ориз/картофи/бобови/зърнени, стоя настрана.Първо-не ги приемам за правилна храна, второ-действат ми зле, подуват ме, образуват ми газове, боли ме стомаха от тях (т.е., по всякакви показатели-не са моята храна), трето-не ги и обичам.
Но това съм аз, установила съм кое как ми действа на принципа проба-грешка.
Въглехидратите ми за деня са предостатъчно от зеленчуци, плодове, черен шоколад, млечни.Ядки понякога...днес трябваше да излизам, не успях да закуся, не бях и гладна сутринта, но към 11ч. започнах да огладнявам, снощи вечерях рано.И си купих 100 гр печени бадеми, това ми беше обяда+едно капучино.
За мен не е никакъв проблем да спра да пиша в темата, ако някой се чувства с "начукано канче" от моите постове.Аз моето съм си го постигнала.



Не това е идеята - да спрете да пишете всички...Точно обратното казвам - пишете!!! Затова говоря, че е хубаво да пишат и още хора, та било то и новобранци като мен. Ясно подчертах, че е редно да сме внимателни един към друг, без да се нападаме и също така, да се придържаме към добрия тон. За някои неща имам полза от този форум, но за други нямам отговори. Кофти е, когато питаш, а никой не отговаря. Аз отговарям, когато мога да дам съвет, който да бъде от полза. Не бих подминала въпрос на човек в темата, ако знам как да му помогна. Просто не е хубаво да сме груби. Хората са достатъчно стресирани и изплашени, за да се побъркват допълнително...

# 781
  • Мнения: 1 684
Такива боклуци въобще не са ми в коментара. Става въпрос за бавните въглехидрати- боб,леща, грах, овесени ядки, елда ( високо я ценя) . Плодове не обичам кой знае колко.  Но най - вече за % им съотношение в храненето. За мен 40% -въглехидрати и 50% протеини и макс 10% мазнини , ми действа най-добре. Естествено намалявам въглехидратите и увеличавам протеините в дните с тренировки с цел отслабване, но след като сваля 500 гр си връщам баланса. В интерес на истината и аз консумирам въглехидрати на закуска и обяд. Вечерите обикновено са ми салати

# 782
  • Мнения: 4 042
Такива боклуци въобще не са ми в коментара. Става въпрос за бавните въглехидрати- боб,леща, грах, овесени ядки, елда ( високо я ценя) . Плодове не обичам кой знае колко.  Но най - вече за % им съотношение в храненето. За мен 40% -въглехидрати и 50% протеини и макс 10% мазнини , ми действа най-добре. Естествено намалявам въглехидратите и увеличавам протеините в дните с тренировки с цел отслабване, но след като сваля 500 гр си връщам баланса. В интерес на истината и аз консумирам въглехидрати на закуска и обяд. Вечерите обикновено са ми салати
Ами аз съм писала, че също се надявам един ден отново да мога да ям точно боб, леща, овесени ядки, но може и да стане, може и да не стане. И ще го преживея със сигурност. Гадно е наистина години наред да си изграждал едни хранителни навици и изведнъж да се наложи такава драстична промяна. Права си, още от детството се започва. Най ме е яд не за мен, такава е била средата, "хранителния пейзаж", както казва Джейми Оливър. Ами ме е яд, че съм хранила и аз децата си с боклуци и съм им възпитавала вкус към нездравословни храни. Синът ми в момента отвиква със завиден успех. Но дъщеря ми не може, с всяко хранене яде хляб, картофи, ориз и пр., и аз просто съм бясна, че ми е надалеч и не мога да ѝ влияя по никакъв начин. А има нужда със сигурност - след като спря да спортува надебеля, една вяла, сънлива е, все уморена... И двамата имат моята конструкция и са склонни към напълняване. Не като баща си, той яде за трима и винаги е бил слаб.

# 783
  • Варна
  • Мнения: 483
Твърдението с чакрите искрено ме разсмя: обхваща целия диапазон от страх до контрол, остава само да си избереш в кое да се припознаеш...У нас с ИР е моя роднина, която е по-тиха от мравчица, от търпение и пълна липса на контрол се докара до 104 кг и припадъци от хипогликемия от скоковете на инсулина.

Ще те оставя да се забавляваш щом те е развеселило.
А за който се интересува чакрите, енергията, органите ни могат да се блокират и разболяват както от твърде малко, така и от твърде голямо натоварване. Така, че ако панкреаса ви отявлено страда, то не винаги е от злоупотреба с храна. ИР и диабет се причиняват и от недохранване!
Аналогично с втора чакра- може да се блокира и да създава проблеми или ако сте изложени на твърде много стрес , или ако вие причинявате твърде много стрес на хората. Познавам индивиди, които обичат да провокират реакциите на хората и дразнят за хоби, не го вярвах, но имах челен сблъсък с такъв човек.

http://drhyman.com/blog/2010/09/17/not-having-enough-food-causes … ity-and-diabetes/

Ако говорим за щитовидната жлеза и 5та чакра там по същия начин блокажа може да дойде от твърде много премълчаване, недоизказване , но и от твърде много говорене за АЗ, за МЕН , твърде много говорене по принцип.

Все още чета страниците назад и вероятно не съм стигнала до подобен пост, но ми е интервсно има ли тук хора, които освен режим за тялото, работят и над емоциите и същността си?

# 784
  • Мнения: 413
Всъщност има много хора, прекаляващи с въглехидратите и без ИР/диабет/200 кг на зряла възраст.
Защо е нужно да се преувеличава?

Защото не се преувеличава. Пример: майка ми почина на 66г. без да има грам наднормена кръвна захар, дори накрая й беше 4,3.....обаче, почина от рак. Една от теориите за рака е хронично възпалително състояние, подхранвано години наред от храненето със въглехидрати.

Много хора спират почти въглехидратите и удължават живота си дори и с рак. За съжаление, майка ми не беше от тях. Тя си хапваше мекички до последно. С нищо не успях да я убедя да ги откаже.

По принцип си права, има една група хора, които генетично са конституирани така, че да си нямат проблеми с въглехидратите. Повечето обаче сме от другите, изтеглили късата клечка.

# 785
  • София
  • Мнения: 16 199
i810, ако се върнеш назад в темата, ще видиш, че  "старейшините" не са ти отговаряли на въпросите, когато на тези въпроси е вече отговорено на 1 стр. в 1-вия пост, или многократно в темата - която очевидно не е прочетена, но се тропа с краче в стил "искам отгвор на моя въпрос веднага". Вместо, като мен, да ти набият канчето да погледнеш първия пост, просто културно мълчат.

# 786
  • Пловдив
  • Мнения: 1 567
Такива боклуци въобще не са ми в коментара. Става въпрос за бавните въглехидрати- боб,леща, грах, овесени ядки, елда ( високо я ценя) . Плодове не обичам кой знае колко.  Но най - вече за % им съотношение в храненето. За мен 40% -въглехидрати и 50% протеини и макс 10% мазнини , ми действа най-добре. Естествено намалявам въглехидратите и увеличавам протеините в дните с тренировки с цел отслабване, но след като сваля 500 гр си връщам баланса. В интерес на истината и аз консумирам въглехидрати на закуска и обяд. Вечерите обикновено са ми салати
Ами аз съм писала, че също се надявам един ден отново да мога да ям точно боб, леща, овесени ядки, но може и да стане, може и да не стане. И ще го преживея със сигурност. Гадно е наистина години наред да си изграждал едни хранителни навици и изведнъж да се наложи такава драстична промяна. Права си, още от детството се започва. Най ме е яд не за мен, такава е била средата, "хранителния пейзаж", както казва Джейми Оливър. Ами ме е яд, че съм хранила и аз децата си с боклуци и съм им възпитавала вкус към нездравословни храни. Синът ми в момента отвиква със завиден успех. Но дъщеря ми не може, с всяко хранене яде хляб, картофи, ориз и пр., и аз просто съм бясна, че ми е надалеч и не мога да ѝ влияя по никакъв начин. А има нужда със сигурност - след като спря да спортува надебеля, една вяла, сънлива е, все уморена...
Абсолютно съм съгласна! И мен най-много ме е яд, че съм хранила сина си така. Сега той е основната ми мотивация да променя храненето си.  Първо - и той хапва същите храни, и второ - да види различен пример, не да си каже - тя не спазва правила, а от мен го иска. Аз се ужасих не от моята диагноза ИР, а когато синът ми на 21 започна да трупа мазнини в коремната област. И то при положение, че ходи на фитнес. Освен това, нали навсякъде казват колко значение има наследствеността и гена, а татко беше с диабет...
Много се възхищавам на момичетата тук с желязна воля. Ние все още правим отклонения, от групата сме на лакомниците Simple Smile Но сме успели да изключим бялото брашно, тук там нещо сладко хапва той, но все пак е млад мъж и има нужда от тази енергия. За съжаление май наистина гена има значение и сваляме много бавно. Но така или иначе, моето желание е да променя изцяло начина ни на хранене, а не временно да спазвам диета. С последното имам лош опит с йо-йо ефект Sad

# 787
  • Мнения: 242
i810, ако се върнеш назад в темата, ще видиш, че  "старейшините" не са ти отговаряли на въпросите, когато на тези въпроси е вече отговорено на 1 стр. в 1-вия пост, или многократно в темата - която очевидно не е прочетена, но се тропа с краче в стил "искам отгвор на моя въпрос веднага". Вместо, като мен, да ти набият канчето да погледнеш първия пост, просто културно мълчат.



Аз тази 1 страница я четох, четох, четох....  Дори няколко пъти съм я чела.... Не съм изчела всички теми тук във форума, където най-вероятно се пишат повечето подробности под формата на диалог. Но то човек трябва само да чете и да се грижи за менюто си по цял ден и с друго да не се занимава... Нужно е време на всичкото отгоре... Затова е по-лесно да попитам...Пък като не ми отговарят, казах вече - здраве да е... Ще спра и да питам и ще се махна от тук...

# 788
  • Мнения: 4 042
Герито, винаги пиша "режим", а не диета, ако си забелязала. Защото за мен този режим включва три компонента: хранене, двигателна активност и психическо състояние. Тези три неща се опитвам да държа под контрол. Като към психическото състояние включвам и съня, все пак и той оказва влияние. Поставила съм си за цел и почти съм спряла да се ядосвам за глупости, да се разправям с всякакви дебили, колкото и да ме изнервят, да махам с ръка и да подминавам. Да не общувам с хора, които ме натоварват или са ми неприятни, дори и работата ми да го изисква. А и като цяло по-малко да работя, докато мога да си го позволявам. Да кроя по-малко планове за утрешния и да се наслаждавам на днешния ден. Да обичам и да се раздавам, да радвам хората, които ценя.

Честно казано това "прозрение" идва от само себе си, след като си преминал през шока след диагнозата "край, аз съм болна за цял живот, и вече нищо няма да е същото, и всеки момент мога да хвана диабет и да се разболея още по-зле и да умра" Щото чак тогава разбираш кое е всъщност важното във въпросния живот. Като се откажеш от не толкова важните неща.

# 789
  • София
  • Мнения: 16 199
На теб ти е по-лесно да попиташ, а на тях дали им е по-лесно да отговорят нещо за стотен път? Въпрос на уважение е. Уважение към тяхното време.

# 790
  • Мнения: 242
На теб ти е по-лесно да попиташ, а на тях дали им е по-лесно да отговорят нещо за стотен път? Въпрос на уважение е. Уважение към тяхното време.

Не съм опряла на никой нож в гърлото да ми отговори. Но това е идеята на форума все пак. Ако пишеха и други страдащи от това заболяване, най-вероятно нямаше да отговарят едни и същи само. Пък и в самото начало всеки е в позицията на питащ. После трупа опит и той може да бъде полезен на останалите.

# 791
  • Мнения: 413
Дори да е лакомия, не е лесно.  Ми не могат ей така да се откажат от въглехидратите, особено ако дипломиран ендокринолог не им го е казал. Как точно да повярват тук на трима-четирима непознати, някои от които дори не са диагностицирани официално?

При по-тежки случаи знаеш ли как се отслабва? Почваш диета, тормозиш се (дори само няколко дни) и грам не пада, дори качваш. И как да поддържаш мотивацията си?
При ИР изпитваш постоянен глад, как такъв човек ще се справи без метформин? На мен точно хапчето ми помогна за това.

Има си други теми за отслабване, там няма лошо да се държите така. Но тук има хора със сериозни проблеми: току що приели идеята, че са болни, бавен или никакъв метаболизъм, трудно сваляне дори с метформин, проблеми със щитовидната.
И не, не става само с неядене на въглехидрати. А може да стане и с тях, примери много.

Елора, не става въпрос да кажем "живей си така" , а да не твърдим че спирането на В (писна ми да я пиша тая дума) са смъртно опасни. Много крайни изказвания и изобщо не помагат на никого, освен да чешат егото на по-лесните случаи на ИР.

Аз не съм от леките случаи с ИР. Аз съм с диабет, ясен случай, документиран надлежно от Здравната каса. Лекуван от ендокриноложка със 30г. стаж и ценена като един от най-добрите специалисти в града ни.

Мога съвсем отговорно да кажа, че жената си е супер лекар, подходящ точно за пациентите, описани от теб - на които им е трудно да се откажат дори от частица от комфорта си, да пазят дори минимална диета, да се разходят из парка дори. В болницата до мен лежеше жена 130кг, около 155см. Пред нея аз изглеждах фиданка с моите 103кг/160см. При това тя беше 6г. по-млада от мен и не със счупено бедро. Запознахме се, както става в болниците, сприятелихме се, виждаме се чат-пат. И двете ни изписаха със инсулин и метформин. Разказвах ви вече, че инсулинът при мен отпадна, но не защото лекарката беше склонна да го направи, а защото аз изрових трапища, за да ми го спре. Защото не исках да си го бия, защото исках да се оправя. Обаче, от трън на глог. Спряха ми инсулина, метформин не можех да пия, заради безумно мазния си черен дроб, и ми изписаха диапрел. На мен, дето и без това не произвеждам почти никакъв собствен инсулин, ми изписаха лекарство, което да насилва организма ми да го произвежда въпреки това! Порових се из форума на диабетиците и оттам ми казаха еднозначно - диапрелът ще ти стопи панкреаса! Започнах едно надбягване със себе си - колкото по-рано стопя мазнините около и вътре в черния си дроб, толкова по-скоро ще го "придумам" да се съгласи да приеме метформина. Виждате, справих се. Пия си метформин вече над 3 месеца.

Приятелката от болницата. Вече е 140кг (не знам дали знаете, но от инсулина се напълнява още), освен бавен инсулин са й изписали и бърз. Последно се видяхме на рождения й ден в една сладкарница. Аз пих вода, тя си поръча торта. На удивения ми поглед само рече - ааа, няма страшно, ще си боцна по-голяма доза, нали съм на инсулин!

Та, повечето доктори са настроили часовниците си към преобладаващата маса от мързеливи, безхаберни и недисциплинирани пациенти. Такива, дето хапчето или инжекцията ще им реши проблемите. И не са те виновните. Когато попаднат на четящи, мотивирани и готови на всичко за здравето си пациенти, самите лекари се смайват и не знаят как да подходят. Сега ги разбирам по-добре. Докторите.

Не искам никой да се припознава в горните редове и да се счита лично засегнат от мен. Ако обаче поне един се погледне и в тази светлина и направи нещо добро за себе си, значи е имало полза от моето писане.

# 792
  • Мнения: 242
Аз пък имам позната, която е уникално красива и стройна жена, но е на 4 пъти инсулин на ден... Айде, кажете ми защо и как?

# 793
  • Мнения: X
Скрит текст:
Твърдението с чакрите искрено ме разсмя: обхваща целия диапазон от страх до контрол, остава само да си избереш в кое да се припознаеш...У нас с ИР е моя роднина, която е по-тиха от мравчица, от търпение и пълна липса на контрол се докара до 104 кг и припадъци от хипогликемия от скоковете на инсулина.

Ще те оставя да се забавляваш щом те е развеселило.
А за който се интересува чакрите, енергията, органите ни могат да се блокират и разболяват както от твърде малко, така и от твърде голямо натоварване. Така, че ако панкреаса ви отявлено страда, то не винаги е от злоупотреба с храна. ИР и диабет се причиняват и от недохранване!
Аналогично с втора чакра- може да се блокира и да създава проблеми или ако сте изложени на твърде много стрес , или ако вие причинявате твърде много стрес на хората. Познавам индивиди, които обичат да провокират реакциите на хората и дразнят за хоби, не го вярвах, но имах челен сблъсък с такъв човек.

http://drhyman.com/blog/2010/09/17/not-having-enough-food-causes … ity-and-diabetes/

Ако говорим за щитовидната жлеза и 5та чакра там по същия начин блокажа може да дойде от твърде много премълчаване, недоизказване , но и от твърде много говорене за АЗ, за МЕН , твърде много говорене по принцип.
Все още чета страниците назад и вероятно не съм стигнала до подобен пост, но ми е интервсно има ли тук хора, които освен режим за тялото, работят и над емоциите и същността си?
Ами, аз нееднократно съм писала....
Не гледам новини.
Не гледам социални, политически и подобни предавания.Идея нямам кой ни е президент, кой премиер или какво точно е политическото управление на страната сега.
Ако/когато ТВ е включен, обикновено е на БТВ-комеди.Гледам до "припадък" комедии като "Приятели", "Всички обичат Реймънд" и т.н., да не изброявам, само комедийни неща, които ме разсмиват до сълзи.
Нямам "отровни" хора около себе си, дала съм пълен игнор на всеки, който ме натоварва по какъвто и да било начин.
Не ме вълнува и какво става по света, така или иначе не мога да променя нищо, затова незнанието е дар Божи.
Каквото има да става, ще стане независимо дали аз знам или не знам за него.
Не се ядосвам на хора случайни, ядосани на целия свят и опитващи да съсипят и моя ден.Напоследък доста често ми се случва да кажа на подобен "Благодаря, че ми усмихна деня!" с усмивка.И хич не ми пука дали съм го вбесила с радостта си или не.Неговите нерви не са моя грижа.
Изобщо, опитвам се да бъда почти пълен егоист.Защото никой няма да се замисли за мен и моето здраве.
Придържам се към максимата "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!".

# 794
  • Мнения: 54 462
За да не ти прилошее при скока на инсулина?

Не.
За да не ти се намали КЗ от физическа активност.
Съответно и инсулинът ще е по-нисък.

Общи условия

Активация на акаунт