Сам срещу злото

Сигурно вече сте чули за новия фантастичен сериал на Нетфликс – „Защитникът” (с оригинално заглавие Hakan: Muhafız и заглавие на английски The Protector), а ако не сте, сега ще разберете повече неща за него. Той се отличава от сериалите, които българските зрители са свикнали да гледат, по това, че от една страна е турски, а турските сценаристи определено не са на „ти” с фантастичните сюжети, а от друга – вероятно би озадачил и феновете на турските сериали, тъй като форматът, в който е заснет, е доста по-различен от този на техните любими драми.

Още в началото на ревюто държа да уточня една подробност, която според мен е важна – първоначално „Защитникът” беше споменаван като супергеройски сериал. Когато започнах да го гледам, аз очаквах да видя именно това. Но това е заблуда, тъй като жанрът е по-скоро класическо urban fantasy. Не е напълно ясно дали тази заблуда е заложена случайно или нарочно от самите създатели на сериала , тъй като от трейлърите и повечето реклами може да се остане именно с впечатлението, че ще видим историята на (може би??) първият турски супергерой.

За какво всъщност се разказва:

Млад мъж на име Хакан мечтае да постигне много в живота, но, за съжаление, няма предпоставки за това. Той е отгледан от осиновителя си, който притежава магазин за антики, и мечтае да започне собствен бизнес заедно с най-добрия си приятел (който е пълен неудачник и комарджия), но не разполага с необходимите финансови възможности. Един ден в антикварния магазин влиза богата жена, която търси определена риза талисман от времето на Османската империя (везана риза с вплетени в шарките молитви на арабски – ако искате повече информация, може да я откриете в Гугъл, а ако сте гледали „Великолепният век“, най-вероятно имате представа какво е това). Бащата на Хакан казва, че никога не е виждал търсената риза и не продава такъв артикул, но Хакан, който също е в магазина, проявява невероятна липса на такт, като издава, че ризата е в склада. По-късно той решава да я открадне и да я продаде тайно, за да получи начален капитал за бизнеса си. Баща му разбира за това и се появява на срещата, където Хакан, приятелят му и клиентката уговарят условията на сделката. Така и не се стига до продажба, тъй като маскиран тип открива стрелба на улицата и ранява лошо възрастния мъж. По негови указания Хакан го отвежда не в болница, а в аптека, която се оказва собственост на негов стар приятел – доктор.

В задното помещение на аптеката, до което се стига през таен вход, Хакан узнава неща, които ще променят живота му завинаги, но не към по-добро. Неговият осиновител, аптекарят и дъщеря му Зейнеп са част от тайна организация – хора, които наричат себе си „лоялните”. Тяхната задача е да подкрепят и служат на Защитника – човек, който е длъжен да защити света и в частност Истанбул от древно зло. Въпросният защитник, разбира се, е не друг, а Хакан, както преди него е бил баща му (не осиновителят, а биологичният му баща), преди това дядо му и т.н. до времето на султан Мехмед Завоевателя, когато за първи път се появява подобна фигура. Султанът получил откровение в съня си и узнал, че светът е застрашен от група безсмъртни (хора? – така и не става ясно какви са те, но очевидно те самите не се считат за човешки същества), които притежават силата да призовават бедствия (от типа на болести и природни катаклизми). По заръка на султана били създадени три вълшебни артефакта – везаната риза, която прави Защитника неуязвим, пръстен с камък, който светва, щом се доближи до безсмъртен, и нож, който е единственото оръжие, способно да убива безсмъртни. Тези три предмета били дадени на първия Защитник и въоръжен с тях, той се заел с мисията си – да избие всички безсмъртни.

Тъй като тази информация съдържа почти целия сюжет на първия епизод и част от втори, ще се опитам да огранича спойлерите дотук, въпреки че ще ми е трудно да коментирам предимствата (доколкото ги има) и недостатъците на сериала, без да издам нещо съществено.

Ще започна с доброто – опитвам се да съм обективна и да гледам позитивно на нещата, а истината е, че и този сериал си има добрите страни. На първо място – сериалът е заснет по красив начин, кадрите от Истанбул са впечатляващи и специалните ефекти не са дразнещи (почти няма такива, но това е за добро). Личи си и че е положено старание при подбора на музиката (дали ще ви хареса е въпрос на лични предпочитания). Избегнати са някои типично турски телевизионни похвати, като например залюляването на камерата в драматични моменти или традиционното разбиване на огледало с голи ръце.

Друга положителна черта на сезона, която не мога да пренебрегна, е че сериите са малко на брой и като цяло са кратки. Пиша „като цяло”, защото те не са с еднаква дължина; това е интересно решение на създателите на сериала и причината за него вероятно се корени в стремежа им всеки епизод да има ясно обособено начало и край. Явно е, че сюжетът е планиран предварително, което при повечето сериали е гаранция за качество, тъй като означава, че създателите им няма да се подведат по шумната част от аудиторията и да променят първоначалния замисъл, за да угодят на най-досадните си фенове.

Голяма част от персонажите са изиграни от познати актьори, поне познати на зрителите, които са гледали турски сериали, а това също е нещо хубаво – за мен, както и за много други почитатели, винаги е приятно да видя познати лица (особено такива на хора, които са ми направили добро впечатление преди). Повече или по-малко знам какво да очаквам от тях, освен това е забавно да ги видя в ново амплоа. Що се отнася до представянето на актьорския състав – то не е по-различно от това в обикновените турски драми. Не може да се каже, че всички актьори са силни – най-малко пък за актрисите в двете главни роли, но едва ли някой очаква нещо повече от тях от това да изглеждат добре. Момичетата са хубави и млади, може би с времето ще развият и някакъв талант.

Историята е стандартна – имаме „Избран” спасител и лоши герои, вълшебни артефакти и приключения – от една страна, това е банално, но от друга е класика и може да бъде представено по интересен начин и потенциално такъв сериал би могъл да има много добра развлекателна стойност.

С изброеното се изчерпват положителните страни на сериала – ако те ви стигат и споделеното за сюжета ви се струва интригуващо, ако харесвате актьорите или пък искате да видите нещо, което се отличава от американските фантастични сериали, гледайте го. Ако търсите нещо стойностно – не си губете времето.

Както казах, ако тази стандартна история се развие по адекватен начин, тя би могла да се превърне в добър сериал. За съжаление, това не се случва. Убедена съм, че буквално всеки що-годе грамотен и опитен фен на фантастиката може да напише не по-лош сценарий при същите опорни точки. В сюжета има толкова много недомислици, които дори не мога да нарека дупки (защото не са дупки, а обикновени пропуски), че ако не се стремях да избягвам спойлерите, щеше да ми бъде трудно да изброя всичките. Ето някои от по-важните:

Организацията на лоялните е под всякаква критика – първоначално изглежда, че става дума за тайно общество, впоследствие се оказва, че са по-скоро нещо като секта. Всички те имат татуировки и предават лоялността на децата си, женят се най-вече за други лоялни, спазват собствен кодекс и в същото време не е ясно какво ги споява, освен някакво мъгляво суеверие, за което никой не е сигурен дали е истинско. Хората в организацията са от различни социални кръгове и професии, не поддържат добра връзка помежду си, не се пазят взаимно, в много случаи дори не могат да се понасят. Уж имат някакъв съвет – нещо като ръководен орган, но той само се споменава бегло и не става ясно какво точно представлява, уж тренират децата си, за да могат да се защитават и да помагат на Защитника, но както става очевидно в хода на сезона, тази тренировка не им помага кой знае колко в напечени ситуации. Би трябвало лоялните да имат определени функции – да пазят талисманите, да събират информация за безсмъртните, да обучават Защитника, но те се провалят по всички направления. Някои от тях са фанатизирани, докато други зарязват каузата без да се замислят. Плановете им за действие са изключително неефективни, а самоличностите им не са много трудни за откриване. За капак на всичко, изглежда, че самите те (т.е. фанатизираните) не ценят особено живота си и с радост го дават, уж за да защитят света (но на практика умират безсмислено). Без да преувеличавам – трудно е да се разбере как всички тези семейства не са били избити до крак от безсмъртните още преди десетилетия.

Интересното е, че не само аз (като един особено критичен зрител), ами и самият Хакан в един момент забелязва пълната некадърност на помощниците си и обмисля да ги зареже…

Друг сериозен недостатък на сюжета е свързан с това, че героите умират прекалено лесно. Това се забелязва още в първите епизоди – представят се персонажи, които си имат имена, отношения с останалите герои и собствена история и уж са важни за сюжета, но само след десетина минути екранно време, въпросните персонажи са изпратени в небитието. Може би идеята е да се шокира зрителя, но тактиката много бързо се изтърква. Честно казано, не съм сигурна, че до края на историята ще остане някой жив – дори не съм убедена, че Хакан е в безопасност…

Не по-малко дразнещо е това, че на героите им липсва дълбочина и твърде често действията им изглеждат безсмислени и откровено казано – глупави. Това важи в най-голяма степен за двете хубавици Лейля и Зейнеп, но същото се отнася и за всички останали. Дори Хакан преминава през толкова емоционални състояния и извършва толкова нелогични неща, че не е сигурно дали изобщо му пука за ролята му на Защитник, или се интересува само от личните си проблеми, или пък може би шокът от цялото насилие и лудост, които го заобикалят, са повлияли зле на психиката му и това провокира непоследователното му поведение.

Финалът на сезона е неочакван (за разлика от останалите обрати) и отворен. Ако съдим по него, Хакан вероятно е най-некадърният Защитник в историята на тази институция. Обяснението за неочакваните събития в последния епизод е, че явно са планирани много сезони, а създателите на сериала очевидно се стремят да представят на зрителите истинска тежка драма. Той вече е подновен, така че тези, които са го харесали могат да бъдат спокойни, че някой ден историята ще бъде завършена.

Моята оценка:

История – 4-
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3 (след първите убити спря да ме интересува съдбата на персонажите, няма да се изненадам, ако накрая – в последния сезон, не остане никой)
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Добър (4-)