Съхранение за детски книжки

Когато започнат да се трупат повече детски книжки, налага се да се измисли начин за тяното съхранение. Да може детето да ги стига, да може да ги преглежда, за да търси сред тях и да си избира. Да могат да се пренасят от стая в стая. Така купихме тази красива дървена щайга от Мосю Бриколаж за 15лв и колелца на бройка, всяко за по лев и нещо. Винтчета за тяхното монтиране, но категорично от друг магазин, тъй като там крепежите са твърде скъпи. Събира грубо 90 детски книжки. Това е лошото, че ние имаме 100-тина и не влязоха всичките, а с времето броят им расте.

Препоръчвам детска книжка - Лека нощ, Чарли!

Малка книжка, висока към 20см, с тънки корици и не много страници, но очарователни илюстрации и простичка, забавна историйка. От издателство Прозорче на цена 2.90. Това е поредица, от която аз видях 4 книжки, мисля, може да са били и 5. Избрах да купя тъкмо тази, защото бащата беше главно действащо лице, което се среща по- рядко, и най- вече заради симпатичната идея за 'пантофения влак'. Автор е Ротраут Сузане Бернер, която виждам в гугъл, е награждавана немска илюстраторка, спечели ме със своя стил. Непретенциозни, малки детайли, толкова уютни картини, че ми се приисква да вляза и да заживея в тази книжка.

Втора книжка от мен

Изглежда, че апетитът идва с яденето. Втората книжка направих сама, е не съвсем. С рисунките на моята дъщеря, която не се очертава голям художник, но какво пък?! Използвах всевъзможни намерени, зарязани навсякъде нейни започнати и недовършени рисунки. Тя губи интерес и зарязва, после не иска да довършва. Аз, пък, реших, че така стои някак по- арт и по- детско, хареса ми. Тя, пък, сега ми е сърдита, че съм ги снимала без да ги е довършила. Сърди се и, че някои неща ги няма показани на рисунките, а аз я уговарях да нарисува това- онова по поръчка, а тя не искаше. На места има малко помощ и от мен. В историята този път, само тя е героиня, всъщност дали е тя, дали е друго някое момиченце... не знам. Разговорите от части са действително проведени, на места са такива, каквито знам, че биха били. А фантазията е моя, лична фантазия, от детството.

Книжка от мен

Бях попадала на рекламни предложения за персонални книжки, където детето с името си става герой в историята, а в рисунките малко се отразява и реалната външност, поне в цвета на косата и очите. Идеята не ме грабна. После чух от позната, че за Коледа са решили да подарят на децата си такива книжки, но изработени от двмата родители. Майката като автор на текста и бащата, като илюстратор. Тя сподели, че не се е опитала да измисли оригинална история, а е взаимствала от циркулиращите в интернет шаблонни, такива, ползвани за предлаганите персонални книжки. Тогава и аз се запалих. Рекох си - какво, не мога да напиша една история за детето си ли?! Мога разбира се :) Проблемът при мен е, че аз не мога, ама наистина не мога да рисувам. Конкурентноспособна съм за спечелване на конкурс по НЕрисуване - точно толкова е зле положението. Тогава на помощ се притече майката на другарче на моето дете. Така историята стана за тях двете, написана от мен и нарисувана от другата майка.

И понеже една книжка не ми беше достатъчна, не след дълго направих и втора.

Препоръчвам детска книга - Пипи Дългото чорапче, за малки деца

Оказва се, че съществува вариант на Пипи с големи, много и цветни илюстрации, като за 4-5-6-годишни деца. За първи път ги издава у нас Пан. За сега само две книжки, като първата комбинира няколко глави, разказани на кратко и богато илюстрирани, а втората е само една глава, неиздавана до момента у нас. Много приятна изненада! Книжките са в голям формат, с меки, но ламинирани корици и на прилични цени от 3,90лв и 4,50лв. Купих ги и дъщеря ми моментално се влюби в героинята. За първите 3 дни сме ги прочели може би 10 пъти. Толкова е запленена и развълнувана, че купих и дебелата книга - пълното издание с цветни картинки. Разбира се, тя е оскъдно илюстрирана, в сравнение с тези две книжки, но въпреки първоначалното разочарование, слуша и иска да четем постоянно. Аз се радвам, защото това беше най- любимата ми героиня в детството и първата книга, която прочетох самостоятелно. Когато свърши, започнах да я чета отначало. И когато отново свърши, пак я започнах отначало. Накрая майка ми не издържа и я прибра. Аз постоянно питах за нея и майка ми пак не издържа и я извади. Така дълго време не исках и да чувам, че съществуват други книги, признавах само Пипи и нищо друго.