Името Елеонора има няколко версии за значението и произхода си.

Името Елеонора има няколко версии за смисъла и произхода си. Най-популярната доктрина е, че то има гръцки генезис. Елеонора се образува от гръцката дума Елеос, което значи „ милост”, „ състрадание”. Името се пояснява като " милостива " или " състрадателна ". Друга версия е, че името има еврейски генезис, като е формирано от две думи – „ Бог „ и „ светлина “. Литературният превод на името Елеонора би могъл да е " Бог е светлина ". Според трета версия, името Елеонора идва от френското име Алинор, което се състои от две елементи “али” ( “другата, чужда”) и “нито” (отрицание на нещо). Ето за какво, името Елеонора, може да се преведе като " нечужда ", в смисъл на " своя “. Други смятат, че Алинор произлиза от немското Алденордис – това име съдържа в себе си две думи " остарял " и " север ". Това име в Средновековието е доста известно измежду европейските монархически династии.


Елеонора основава аура на мистерията към себе си. Тя е рационална и поредна, доверява се на логиката и на интуицията си при вземането на решения. Тези качества й оказват помощ да схваща хората добре, да вижда разнообразни елементи и да не подхваща недомислени дейности.
Повечето я дефинират като нарцистична, егоистична, кардинална и педантична жена, само че в реалност не е тъкмо по този начин. Просто, Елеонора умее да крие възприятията си. Притежава богат вътрешния свят, в който външен човек е съвсем невероятно да проникне. Една от тайните на Елеонора е нейната прочувственост. На доста малко хора разрешава да я видят, когато плаче. Зад материалността й стои фина душа, която желае схващане, топлота и милувка. Даже да не го демонстрира, тя се тормози за всичко, което се случва. Елеонора съвместява в себе си две противоположности: тя е човеколюбец и лакомец.
Малката Елеонора е доста сладко момиченце, което се трансформира в капризна " принцеса ", като причина за това е обожанието, с което е обградена. Но още като дете е сдържана в страстите си – не споделя възприятията си с родителите и връстниците си, считат я за затворена.
В младостта си е мечтателно и сантиментално момиче, което се разочарова, когато действителността, която е измислила, не съответствува със съществуващия свят. Елеонора обича да бъде необикновена и се стреми да стане част от групи и общности, които споделят същите идеали или вярвания, като нея. Първоначалното ѝ сериозно, скептично отношение към безусловно всичко и склонността ѝ към самостоятелност на преценката могат да станат причина за самотата ѝ. Придирчива е при избора на контакти, само че в това време не е склонна да се затворя в себе си, а в противен случай, тя е извънредно общителна – по този начин се себеизразява и обменя хрумвания.
Често дамите, които носят това име, демонстрират снобизъм, податливост към надценяване, леност и замечтаност, което ги затруднява в търсенето на своето житейско предопределение, само че стремежът към материално благоденствие ги подтиква към деяние. Елеонора умее сполучливо да избира подобаващия миг за съществени дейности. Ако по някакви аргументи решаването на даден житейски проблем стигне до задънена улица, става неуравновесена и нервна.
В работата си тази жена е перфекционист. При това е сполучлива, в положение е да реализира мечтаното и го прави толкоз елементарно, че мнозина даже й завиждат. Често се случва да избере в началото една специалност, а да практикува друга- където може да изрази всички свои хрумвания.
Елеонора има способността да омагьосва и запленява. Тя търси „ великата “ обич. В връзките с противоположния пол може да е капризна и непредсказуема. За фамилни връзки избира да се обвърже с мъж, който ще бъде нейно допълнение. Той би трябвало добре да печели, да умее да се приспособява и, несъмнено, да не я лимитира. В връзките с децата постоянно слага просветителни цели по-високо от топлата връзка с детето си.
Ели има живописен усет и дарба да се прави оценка същинската хубост. Стриктно се грижи за здравето си, стреми към духовно и физическо съвършенство.