Дойде ред и на последното ни пътешествиe, поне за сега надявам се, а именно Валенсия. Единственото, което знаех за този град е, че се намира на море, има страхотен огнен фестивал и , според много хора, е доста скучен.

Та, разполагайки с  цялата тази голяма информация и търсейки дестинации за късно море, попаднах на оферта на Wizzair и за секунди се сдобих с билети за 21-28 септември…

Естествено, чак след това се замислих дали няма да е прекалено студено тогава и изобщо ще можем ли да се къпем в морето, но реших да приспя тези притеснения и да се радвам на билетчетата .

Все пак, когато времето за полета приближи те отново се прокраднаха, но твърдо им се опънах и си приготвих само летни дрехи с едно тънко яке за разкош.

Но понеже времето в София беше кофти, валеше дъжд , а и самолета ни излиташе в 6 и 10 ч. се наложи да си облека и нещо по-топло. Сещате се , че този час значеше ние да сме на летището към 5 ч , а за ставането дори не искам да си спомням… за огромно учудване детето се събуди само и заспа чак след час и нещо полет.

Та, недоспали, омазани в баничка( все нещо трябваше да се яде в самолета) и с нетърпеливо за разходки дете се представихме на летището във Валенсия около 8 и 30 сутринта.

Тук ще разкажа малко за града, за който не се бях подготвила с никаква информация, а може би трябваше…

Валенсия е столица на едноименните автономна област и провинция Валенсия. Той е третият по големина град в Испания, след Мадрид и Барселона.

Римляните основали града през 138 г. пр. Хр. под името Валентиа Едетано . След разпадането на Римската империя градът е бил под различни форми на управление, но малко са оставили такъв отпечатък като това на Маврите. През XI в. те направили Валенсия столица на независимото северно Ислямско кралство. На мястото на днешната катедрала преди е имало ислямска джамия, а в града все още има ислямска баня.

Т. нар „златен период“ от историята на Валенсия, когато градът е един от основните икономически и културни центрове на Европа, силно е повлиял на архитектурата й. Из целия град има готически сгради, сред които е и Копринената борса ( за нея ще разказвам специално) и екстравагантни барокови църкви. Голяма част от богатството на града идвало от търговия с фермерски продукти и коприна. Днешна Валенсия продължава да процъфтява, което е видно от впечатляващият комплекс La Ciudad de las Artes y las Ciencias – Градът на изкуствата и науките. Световноизвестните архитекти Сантяго Калатрава и Феликс Кандела са създали футуристичен градски пейзаж с много музеи и атракции, който е наистина удивителен. Това е изключителен комплекс, който продължава да се строи и до днес. Включва музей на науката, 3D кино и най – големия океанографски музей в Европа. Другата голяма забележителност на Валенсия е Средиземно море, граничещо със стария рибарски кварта Ел Кабанял и дългите плажове Лас Аренас  и Ла Малвароса.

Сега да разкажа и как да стигнето до него – от летището най-лесния начин за превоз е с метрото, като до нашият апартамент не се налагаше дори и прекачване. Продават се индивидуални билетчета, които не излизат много рентабилни, или карти за 10 пътувания. Тези карти може да се ползват от няколко човека, а се купуват от машинки на всяка спирка .

Специфичното е, че всяка карта е или за метро или за автобус и си имат различни имена.

Вече обурудвани с карта се качихме на метрото и запътувахме. Около 40 минути ни отне , а големият проблем се появи след това …

Повечето хотели и апартаменти чекират гостите си след 14 ч, а нашият – след 16ч. Бях се уговорила с момичето, което отговаря за нас да си оставим багажа в офиса им, сещайте се че бяхме помъкнали куфар, количка, раници, а и времето беше доста топло, та бяхме свалили и няколко ката дрехи от София

Та така, разбрали сме се че ще пристигнем около 11 -12 ч, ама как да предполагам аз, че всичко ще стане толкова бързо и още в десет без малко излязохме от спирката на метрото, която беше и последна… Звъня аз, звъня , обаче никой не ми вдига. Какво да правим , стоим на една детска площадка, около нас няма нищо интересно за правене и накрая решихме -ще ходим на плаж 🙂

Интересно във Валенсия е, че метрото спира на около километър от плажа, но веднага може да се прехвърлите на трамвай, който да ви закара до него. Ние решихме да не се възползваме, а да се поразходим и да огледаме къде се намираме, пък и имахме време за губене.

Честно казано, очаквах плажната ивица да е подобна на нещо, което съм виждала, а тя се оказа огромна. Не знам защо си мислех, че ще е като в някое село в Гърция- малка крайбрежа улица и плажче с малко чадъри. А ни посрещна ето това :

Много , много пясък, голяма свободна зона и съвсем прилично количество шезлонги и чадъри на цена 4 евро за всеки.

Тъкмо се настанихме ,разпръснали навсякъде багаж, успяхме да топнем по един пръст и  установихме, че водата още е студена за къпане и изненадващо получих смс, че апартамента ни е готов и можем да се нанесем веднага. О, кеф 🙂 Лошото беше само, че вече бяхме свалили дебелите дрехи и багажа се беше увеличил още. Но както и да е, довлачихме се за около 15мин до сградата и се настанихме.

Този път бях резервирала апартамента от Booking, а ето го и него самият – голям, чист и удобен. Повече не ни беше и нужно, но с изненада установихме, че е с три спални 🙂 Районът беше много спокоен, с два големи супермаркета наоколо, метро на 5 минути , а плажа е на 3 спирки с трамвай или 15 мин пеша.

Останахме малко да си починем, да се преоблечем и излязохме на разходка.

Качихме се на метрото и слязохме на спирка Colon. Вече разказах, че бях чувала колко е скучен града и нямах никакви определени очаквания, но бях отбелязала няколко неща, които ми се бяха сторили интересни. Това което видях много ми хареса, но и не успя да ме впечатли безкрайно. Въпреки, че е красив града, напомняше на други европейски градове, в които сме били . Все пак цялостното ми впечатление е повече от положително.

Та от Colon, където се намира един от огромните испански супер магазини El Corte Ingles, тръгнахме да се разхождаме търсейки ги набелязаните обекти. Показвам няколко снимки от първите ни впечатления от града :

Първата ни спирка беше Plaça de l’Ajuntament – Площада пред Кметството – малък и заобиколен от величествени сгради.

От тук , движейки се по живописни малки улички стигнахме и до най-голямата забележителност на града – Катералата на Валенсия и нейната камбанария.

Катедралата  е невероятно красива и впечатляваща , известна просто като Сеу (в превод „свято място“). Строи се близо два века, а основите ѝ са положени през 1252 година на мястото, където преди това е имало стара джамия. Още в древността тук пък се е издигал храм в чест на богинята Диана. Строителството на храма приключва през 1482 година. Първоначално катедралата била издигната в чест на Света Богородица, като крал Джеймс поставя една уникална икона с нейния лик в главния параклис. Днес тази икона се пази в криптата на катедралата. В оригиналния си първообраз катедралата във Валенсия е издигната в чисто готически стил. Днес обаче в архитектурата й се забелязват романски, френски готически елементи, остатъци от ренесансово изкуство, както и бароков и неокласически стил.

Интересни са няколко ранни фрески на Гоя, които се намират вътре в сградата , както и мумифицираната ръка на мъченика св. Висенте, който е патрон на Валенсианската общонст. Безспорно, обаче, най-голямата ценност е Светият Граал, който се съхранява тук.

Извисяваща се на 68 метра височина, катедралата във Валенсия е един от главните символи на града. Желаещите имат възможност да изкачат 207-те стъпала до горе, за да се насладят на впечатляващата гледка.

Точно зад катедралата се намира прекрасен малък площад, до който се стига по уличка, пълна с музиканти и художници. Слава Богу, беше пешеходна и успяхме да пуснем от количката малкият звяр, който вече не издържаше затвора си.

Като резултат  получихме едно неспирно пищене, тичане по диагонал и около 15 минути борба в опити да го спрем и обясним защо не трябва да се влиза във фонтана. Получихме само викове : „Там вода-а-а-а-а-а-а-а “ 🙂

Та, по същество, площада се нарича Plaça de la Vergen и е заобиколен от базиликата Mare de Déu dels Desemparats, посветена на патронния светец на Валенсия, съд , за който се твърди, че е най-старата правна институция по отношение на водните въпроси ( давам линк, ако някой се интересува повече ) и малки, приятни кафенета.

Ето го и въпросният фонтан 🙂

Отстрани на площада има малка градинка, която беше като оазис за нас, тъй като успяхме да поседнем за малко и да пуснем детето да тича свободно. Оказа се, че не е хич лесно да се разглежда град с вече ходещо дете, което не иска да стои в количка, а още по-малко да ходи за ръка или поне спокойно до теб …

Разходката ни продължи към коритото на някогашната река Турия, като по пътя видяхме бивш дворец на Борджиите. Построен е през 14 в. ,  и е родното място на свети Фрасис Борджия –

Следващата ни спирка бяха Torres de Serranos – кули в готически стил, които са били част от някогашната крепостна стена на града. Ако имате желание може да се качите на тях и да се насладите на гледката , но ние вече бяхме прекалено уморени и се насочихме право към парка отсреща.

Той се казва „Градината на Турия“ – кръстен на едноимената река, чието корито е било разделено на две и сега тук се помещава прекрасно място за отдих, спортуване или просто за шляене.

След като си поиграхме и починахме добре се върнахме към центъра на града за да вечеряме и да се прибираме да спим. Задължително беше да ядем паеля, и то с морски дарове. За радост, това си  е един от специалитетите на Испания и нямахме никакъв проблем в намирането( Валенсиянската паела е с пиле и зеленчуци, но за нея ще разкажа в друг ден ). Единствено ме изненада колко много хареса на сина ни 🙂

Та хапнали и вече много, много изморени се прибрахме в апартамента готови да заспим веднага . За съжаление,обаче, факта че си толкова близо до големи булеварди и спирки на транспорт си има минуси – беше адски шумно…

Нямаше как, наложи се да свикнем бързо за да събрем сили за следващият ден , предвиден за пла-а-а-аж !