Как възпитават децата в Япония

Няма човек, който да не е чувал за „първите 7 години”. Безспорно те са основополагащи за възпитанието на човек, независимо дали се намира в Европа, Азия, Америка или Африка. Така е и в Япония. Там обаче за възпитанието на дете има отделна дума – икудзи и процесът е разделен на три части: до 5 години, до и след 15-годшна възраст. Ето и какви са особеностите:

До 5 години – детето е Бог

Съгласно принципите на икудзи до 5 години на детето не се забранява нищо, не се наказва и не му се крещи. За нещо не съществуват думите „не трябва”, „лошо”, „опасно”. Така на малчуганът се създава спокойна среда за опознаване на света.

От европейска гледна точка, това се счита за капризи и пълно отсъствие на контрол от страна на родителите над детето. Но на изток властта и уважението към родителите са далеч по-големи отколкото на Стария континент.

Ето и два банални примера и реакцията на японската и европейската майка. Ако детето тръгне да взема горещата чаша чай европейката веднага ще се хвърли да вземе чашата и да обяснява как това не е правилно и как не трябва да се прави така. Японката ще изчака детето да се опари, ще му поиска прошка, като няма да забрави да му напомни, колко болка й е причинило това, че детето се е опарило. Друг пример е ако детето счупи любимата си играчка. Европейката ще вземе играчката и прочете дълга лекция за това колко е трябвало да се труди, за да му купи играчка, а японката само ще каже „причиняваш ми болка”.

До 15 години – детето е Роб

На тази възраст детето се сблъсква със „суровата действителност”. То трябва да се съобразява с жестоки правила и ограничения, които няма как да не съблюдава. Причината е в изконното вековно японско общество. Също така природо-климатичните и икономически условия карат японците да работят в екип, ръка за ръка. Обществените интереси са над личните. Човекът е елемент от сложен механизъм. За японеца няма нищо по-страшно от това да бъде социално отчужден и децата бързо привикват към това да жертват индивидуалните си егоистични интереси.

В тази част от живота на японеца възпитателите често се сменят. Те играят по-скоро ролята на координатор, а не на учител. Децата са ангажирани в редица групови спортове с цел развитие на „стадния” принцип.

Над 15 години – детето се третира като равен

На 15 години детето на практика се смята за вече оформена личност. Следва кратък период на бунтарство и самоидентификация, който обаче рядко нарушават принципите усвоени в предходните два периода.

Икудзи е парадоксална система на образование, поне според европейските представи, но тя е  проверена през вековете и спомага за сформирането на дисциплинирани граждани на своята страна.