При земетресение в София най-застрашени са кварталите в полите на Витоша

Проф. Светослав Симеонов е зам.естник-директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. Бил е директор на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия. Специализирал е в Япония и бившия Съветския съюз.

- Проф. Симеонов, земетресенията през този месец сериозно притесниха жителите на София. Има ли опасност от по-сериозни трусове?

- Това е една нормална сеизмична активност. Земетресенията, които станаха на 27 август и на 10 септември, бяха съответно с магнитуд 2.5 и 3.5 - напълно нормални събития за софийската сеизмична зона. Земетресението с магнитуд 3.5 изплаши много хора, защото се намираме в епицентъра му. Той е между летището и бул. "Цариградско шосе", на относително малка дълбочина от около 2-3 километра, което обуславя този значителен ефект. Именно поради това се получи и силен звуков ефект.

- Кои квартали на София попадат в т.нар. разломни зони, т.е. могат да се определят като по-рискови?

- Има различни мнения на сеизмолозите. Едни от тях смятат, че настоящите земетресения са локални, а други - че се генерират от т.нар. Витошки разлом. Кварталите, които попадат над този разлом на земната кора, могат да бъдат определени като по-опасни. Той започва от Банкя, минава в покрайнините на Бояна, Драгалевци и над Симеоново, отива към Бистрица и стига чак до язовир "Искър".

Но на въпроса кои квартали са застрашени, може да се отговори само ако се направи детайлно сеизмично микрорайониране на цялата територия на София. Това означава да се изследват районите на базата на по-подробни сондажни работи, да се направи анализ на сеизмичните действия. Непосредствено след 10 септември ние имахме разговор с кмета Йорданка Фандъкова и поставихме пред нея редица въпроси, по които се надяваме скоро да се работи. Тя прояви разбиране.

Един от тях е да се направи сеизмично микрорайониране на София. Да се обособят райони, които са неподходящи за строителство, в които могат да се изграждат съоръжения, носещи по-малък риск. Такива изследвания се правят в чужбина. Вече за цялата територия на Истанбул е направено такова райониране, тъй като там също е относително силен сеизмичен район.

- Колко би струвало едно такова изследване за София?

- Трудно е да се определи точната стойност, защото това зависи от много фактори. Първо трябва да бъде определен обемът на дейностите, зависи и от наличната сеизмологична и геоложка информация, дали са правени сондажи на териториите в непосредствена близост и др.

Отделни такива проучвания всъщност са правени. Например пред няколко години една строителна фирма възнамеряваше да строи 120-метрова сграда с 8 подземни нива в непосредствена близост до хотел "Кемпински". Те проявиха разбирането, че не може сграда, в която ще работят 4-5 хил. души, да се проектира според някакви окрупнени сеизмични параметри, зададени в нормите за строителство. Това проучване струваше 54 хил. лв., което е много малка част от себестойността на строителството за такава сграда. Това е цената на конкретната разработка. Разбира се, тя може да бъде по-обемна или в по-малък мащаб.

- Има ли градове в България, за които е правено цялостно сеизмично микрорайониране?

- Няма такива. Правено е само за единични обекти. Например за атомни централи, за язовирни стени, ТЕЦ, ВЕЦ и др. За еднофамилни сгради не е правено. За цели градове също няма, но това е бъдещето. Ето, отделни инвеститори си дават сметка, че ако ще строят една сграда за милиони, могат да отделят 100 хил. лв., за да се гарантира сигурността.

- Появиха се много противоречиви мнения дали старите или новите сгради са по-стабилни. Какво показват вашите наблюдения?

- В строителството винаги е имало отговорност и безотговорност. Първите сеизмични норми у нас са въведени през 1949 г., те постепенно се развиват и може да се счита, че от 1964 г. насам в България вече има сравнително добри. През 2007 г. те отново бяха преработени с цел да се направи преход към европейските противоземетръсни норми.

Никой обаче не може да каже, че една сграда, строена в началото на 20-и век, когато не е имало сеизмични норми, утре няма да оцелее при едно земетресение. Тогава строителството е било качествено, строяло се е с плътни тухли с голяма якост, строителните разтвори също са били доста добри. Т.е. такава сграда може да има достатъчен ресурс, за да понесе натоварването от едно земетресение.

И обратното - в момента съществуват много сгради в България, които са строени по времето, когато сме имали противоземетръсни норми, но не само че не са спазвани, но са строени и без проект, незаконно. Пред години се строеше така - събират се майсторите от двете страни на улицата и започват. Бъркат бетона на улицата, няма противоземетръсни елементи, няма колони, няма шайби, плочите се подпират директно върху тухлени стени и др. Такива сгради са обречени, каквито ще норми да е имало по време на тяхното строителство. За съжаление те не са никак малко.

- По време на строителния бум от последните години се появиха много нови жилищни сгради. И при тях ли не са спазвани всички стандарти?

- При тях е почти невъзможно да не се спазват. В новото строителство всички сгради са осигурявани срещу земетръс. Изготвят се технически проекти, които се одобряват. Има фирми за независим технически надзор - доколко той си върши работата, е отделна тема. Въпросът тук е доколко са допуснати груби грешки при самото проектиране. Проблем е и когато е занижен контролът на строителната площадка. Макар че аз не мога да си представя, че един инвеститор ще реши да пести от противоземетръсни елементи, защото става въпрос за нищожна сума. Големите икономии в строителството се правят от довършителните работи - наема се нискоквалифицирана работна ръка и се влагат по-некачествени материали.

- А презастрояването в София не увеличава ли рисковете при евентуално земетресение?

- Земетресенията обикновено са с малка продължителност от около 15-20 секунди. В такива ситуации бягането е безпредметно и дори крие повече рискове. След като трусът премине, е добре да се излезе навън - на разстояние от сградата поне колкото е нейната височина. В който и квартал на София да отидете обаче, ще видите, че това няма как да се направи. Но такова е градоустройството ни. Все пак рискът би намалял, ако се спазват поне нормите за противоземетръсно строителство.

- Как се гарантира сеизмичната устойчивост на съоръженията от пътната инфраструктура, например мостовете?

- Тези съоръжения са много важни особено в една ситуация след земетресение. Тогава тази инфраструктура играе изключително важна роля за минимизиране на пораженията. Затова преди около 2 години имахме разговор с бившия кмет на София и тогава започна програма за обследване на мостовете в столицата. В момента тази програма все още тече, за да може да се установи реалното им състояние.

Това е само едната страна. Идеята е със Столичната община да се стартира и пилотна програма за обследване на училища и детски градини. Тези обекти са строени по типови проекти, само че при различни геоложки условия. Идеята е да се избере една извадка от няколко училища и детски градини и да се направи пълно обследване на сеизмичната уязвимост и да се установи реалната картина. След това вече могат да започнат проекти за подсилването им. Трябва да се обследват и много болници. Държавата трябва да прояви разбиране.

- С какви възможности разполага България в момента за прогнозиране на земетресения?

- По отношение на прогнозирането на земетресенията има 3 аспекта - място, където ще се случи земетресението, сила и време. По първите два има достатъчно надеждни оценки. Прогноза по време обаче с цел евакуация не би била надеждна и крие огромен риск. Например може да се получи така, че при бързата евакуация на един град като София да загинат повече хора, отколкото ако има земетресение. Просто науката още не е стигнала дотам, но вероятно скоро и това ще стане.