Expat Bulgarian Mum

Първо уточнявам, че става въпрос за провинция Онтарио. Между провинциите има големи разлики, а в случая споделям лични впечатления от конкретно училище и не значи, че в цяло Онтарио е така.

 Записването на предучилищна и в училище е по местоживеене. Няма такова нещо като кандидатстване и класиране, детето отива в най-близкото училище до дома. Естествено, и тук не всички училища са добри, имат рейтинги. Хората като купуват/наемат жилище го правят според училището. Където училището е с висок рейтинг, жилищата са по-скъпи. Ако не можеш да си го позволиш, отиваш в друг район с по-лошо училище. Не знам дали е честно, но това е положението.

Предучилищната е за 4 и 5 годишните/ junior kindergarten/senior kindergarten/. Не е задължителна, но аз лично не познавам родители, които не искат децата им да я посещават. Още повече, че  няма държавни ясли и градини. Платеното майчинство е 1 година, след това всеки се спасява както може. Има всякакви варианти на градини и ясли, но всички те са частни и се плащат и то доста солено. Има скъпи и по-малко скъпи. Месечната такса може да е  колкото  месечният ти наем, че и повече. Така че, повечето хора с облекчение пращат 4годишното на предучилищна, която е напълно безплатна. При семейства с повече деца, майката обикновено остава да гледа децата доста години, просто защото е по-евтино.В малкият град, в който аз живея изобщо не са рядкост семейства с по 4-5 деца.

Предучилищната е в обикнивено училище – от предучилищна до 8 клас., но помещението е като в детска градина. Една голяма стая, разделена на отделни кътове. Всяка сутрин преди да са започнали занятията се пуска химна и всички в училището спират където и да се намират в момента и стоят неподвижно докато свърши. Всички започват в 8:40 и свършват в 15:10. В предучилищната имат  почивка за обяд и две по-малки за нещо като закуска.Имат си малки масички и столчета и там се хранят. Храната се носи от вкъщи, няма от къде да се купи каквото и да е. Ядките са забранени, заради алергичните деца.

Така, сутрин се събират в кръг насядали на килима/circle time/, разговарят, обсъждат неща и това общо взете е  единственото време, когато правят нещо всички заедно. После децата се разделят на групички. Едни играят с лего, други рисуват, трети нещо друго. Имат два компютъра, само с образователни игри. Няма телевизор, но имат екран, на който се прожектират разни неща. Играчките под формата на оръжие са забранени. Тони още първият ден си направил пистолет от лего и получих най-строга забележка.Учат се буквите и цифрите, но никога насила и никога всички едновременно.Няма тетрадки и учебници. Учат се да броят с клечки, копчета и тн. Учителката учи някои деца на буквите, други деца рисуват с помощник учителката, друга група си играе нещо на пода. Първият ден като заведох Тони, в стаята имаше огромен съд пълен със сняг, в който децата си ровеха. И не е като да не излизат. Извеждат се три пъти на ден с изключение когато има буря, силен дъжд или температурата е под  минус 19 градуса. Зимата, на мястото, където играят само предучилищните групи имаше разхвърляни в снега големи парчета лед в различни цветове. Децата ги взимат, ближат ги, хвърлят ги пак в снега, после друго дете го ближе и така. Цяла зима си бяха там, не разбрах дали имаха някакъв вкус. Настинката не им е известна като понятие. Тъй като се извеждат и в кал и дъжд и вятър, почти цялата година децата са с екипи като за ски, които събличат като влизат и съответно обуват  други обувки, обикновено гуменки. Пантофи никога не съм виждала. Никога не съм виждала и дете със шал, мисля че от съобръжение за безопасност не се ползват.

Тъй като Тони като тръгна на предучилищна  junior по средата на годината и не знаеше и дума английски, стана доста нервен и както се казва тук, поведението му беше неприемливо. Учителката всеки ден ме информираше как се е държал, но това което ме впечатли е че ми каза да му обясня,  когато се почувства тъжен или ядосан, да отиде в къта направен като библиотека и да си прави каквото реши. Никой нямало да го закача и като реши, да се върне при другите деца.Т.е всяко дете има право на усамотение и лично пространство.Три месеца беше периода на адаптация и проговаряне на английски, като за това време ми се обадиха окло 150 пъти да ме уведомят какво неприемливо е направил и на края се състоя среща с директора, учителката и психолога. Бях се настроила малко войнствено, но те всъщност предлагаха начини за справяне на проблема. Ако например до обяд не е направил нищо лошо, учителката  да му дава любим стикер. Има и наказания разбира се. Те са- седене на едно столче определенно време, ако провинението е по-голямо, пращане при директора да седи известно време и накрая отстраняване от училище за 1, 2 или колкото преценят дни. При Тони са прилагани само първите две, но след като проговори езика, нещата се нормализираха и не е имало повече оплаквания.

Като изключим горните ситуации със сина ми, които налагаха обаждане по телефон, комуникацията между учител и родител става основно  в писмена форма. Всяко дете си има плик с името, където учителя слага бележки до родителя, съответно родителя може да върне отговор по същият начин. Така по средата на втората година разбрах, че ще има родителска среща.Кошмара ми в България, и в детската градина и после в училище, родителските срещи продължаваха с часове без особен смисъл, освен събиране на пари. Та беше ми изпратен лист с дни и часове и да си избера кога ми е удобно. Отидох в уречения ден и час, учителката нави един будилник да звънне след 10 мин., поговорихме как се справя сина ми, будилника звънна и си казахме довиждане. Влезе следващият родител. Това беше.

Групите са около 30 деца, има една главна учителкаи две помощник- учителки, които не са “лелка” като в България да сервира и бърше мръсни деца, а се занимават с децата. Така или иначе, децата сами се обличат и събличат и сами се хранят и почистват след себе си. Не са рядкост и учителите мъже. Тони като беше втора група, главният учител беше мъж и децата си се чувстваха много добре.

В самата преучилищна се набляга доста на креативноста. Няма нищо правилно или грешно. Използват се много естествени материали или всякакви неща за изхвърляне като кори от яйца и тн. Имат съд пълен с камъни, макарони, бобчета и не знам какво още. Строителните магазини даряват разни остатъци и Тони е носил разни неща направени от дъски, части от плочки за баня и каквото се сетите. Имат стативи за рисуване, нахлузват им по един найлон и мацотят, колкото искат. Учат и за животните и природата. Първата година имаха инкубатор за пиленца и чакаха да се излюпят от яйцата.Гледаха ги известно време, после не знам къде ги занесоха. Втората година отглеждаха известно време червеи и няколко вида бръмбари.. Имат навън огромни саксии, в които садят зеленчуци. Редовно ходят в близката горичка да събират боклуците и покрай това разбира се листа и жълъди за майсторене на разни неща. Водиха ги в пожарната, където бяха качени на пожарната кола, имало е малък огън, който децата са загасили с помоща на пожарникарите и всяко дете се прибра с червена каска на пожарникар. 

Покрай тези игри и забавления в края на предучилищната децата знаят всички букви, могат да четат и пишат прости думи, знаят цифрите и смятат.
Така, Тони тази година ще е в 1ви клас  в една програма наречена French immersion, което значи, че ще учи на френски език. Пак без да знае и дума.

Скоро и впечатленията ми от първия учебен ден.