Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
01.06.2012 г.
В И МЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административно отделение,
ІІІ-„Б” /ІІІ-ж-закрит/ състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети
май през две хиляди и дванадесета
година в състав:
|
Председател: |
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА |
|
Членове: |
АНЕЛИЯ М.А |
|
|
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ |
|
Секретар |
Н.С. |
|
Прокурор |
Н. КИРИЛОВА |
сложи за
разглеждане адм.д.№ 797 по описа за 2006 г.
Докладвано
от съдия М.а, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.33-45 ЗАП, отм.
във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на АПК, във връзка с пар.4к, ал.6 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят Л.Й.И. като
наследник на Й. И. С. твърди, че е незаконосъобразен одобрения със заповед
№ РД-15-330/02.11.2005 г., издадена от Областния управител на област С.-град, обн.ДВ, бр.91/15.11.2005 г., план
на новообразуваните имоти, в частта относно възстановените му с решение № 3301
от 11.09.1998 г. на ПК Л., т.3 и т.6 земеделски имоти, съответно: нива с площ
от 1. 700 дка, м.”Р.” и нива с площ от 1.500 дка, м.”С.”. Твърди се, че плана не е съобразен с представените
доказателства за собственост като по отношение на нивата под т.3 в м.”Р.те” му се отреждали два парцела с № №
437 и 3005, а № № 439 и 438 независимо, че били
празни не му се отреждали. По отношение на нивата в м. .”С.” било посочено, че
се стопанисва от кметството с.Герман вместо да се
отрази, че е на жалбоподателя.
Ето защо жалбоподателят искат от съда да отмени в обжалваната част
заповед № РД-15-330/02.11.2005 г.
В течение
на процеса се излагат доводи за неправилно отреждане на имоти с № № 186 и 188, които попадали в бивш имот № 23 /молба л.694
по делото/.
В хода по
същество пълномощникът на жалбоподателя /и част от
заинтересованите страни, наследници на Й. С./- адв.Д. излага доводи за нарушение на чл.28, ал.4 ЗСПЗЗ; сочи, че документите на заинтересованите
страни били с дата след 01.03.1991 г. Нямало спор за материално право. Претендира
се заплащане на разноските по делото.
Ответникът Областния управител на
област С.-град оспорва жалбата. Претендира заплащане
на разноските по делото, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение.
СГП счита, че жалбата е неоснователна.
Заинтересованите страни Б.С.А., З.Й.И., В.Й.Ч., Д.Й.Д. /също
наследници на Й. И. С./, чрез процесуалния им
представител адв.Д. поддържат жалбата.
Заинтересованите страни Н.Ж.Г. и Б.Ж.Г.
/ имот 438/ не вземат становище по
жалбата. Не претендират разноски.
Заинтересованите страни Г.Г.Д., К.Г.Д. /имот № 438/ чрез процесуалния им представител адв.П., оспорват жалбата.
Твърдят, че правото им на собственост е установено както от представените по
делото писмени доказателства, така и от заключението на съдебно-техническите
експертизи/ СТЕ/. По делото не било установено, обаче, къде се намират претендираните от жалбоподятеля
имоти – дали в м.”З.” или в м.”Р.”. Претендират разноски.
Заинтересованата страна В.Б.С.
лично за себе си и за В. В.С., Б.Б.С., Н.Т.С. и В.В.С. /имот № 439/оспорва
жалбата.
Заинтересованата страна В.П. Ц. лично
за себе си и като пълномощник на Н.А.Ц. и П.А.Ц. /имот № 188/ оспорва
жалбата.
Заинтересованата страна Й.Д.Ц. /имот № 177/ не взема конкретно становище по жалбата.
Заинтересованите страни Ц.Д.К. и К.А.Й., чрез особения им представител адв.Г., оспорват жалбата. Особеният представител сочи, че
имотът на наследодателя на жалбоподателя не е бил
нанесен при обявяване на стария кадастрален план. Имотите на доверителите й/ съответно
имот № 178 и имот № 179/ били придобити по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че правото на
възстановяване на собствеността в полза на жалбоподателя
не било приключило. В случая бил налице спор за материално право, който не
подлежал на разглеждане в настоящето производство.
Заинтересованите страни Ю.И.Ц. и Н.Ц. Т., наследници на Ц.Д. Ц. /имот № 178/
не вземат конкретно становище по жалбата, но ангажират доказателства.
Заинтересованата страна В.С.К. /имот № 186/ не взема становище по жалбата.
Заинтересованите страни, наследници на Й. А. Д. /имоти № № 187 и 189/ Р.Г.А., В.Б.Д., М.Б.Ш.,
Б.Г.М., А.Г.Т., В.М.Ч., Е.М.М., П.Д.А., В.Й.Ч. и Д.Й.Д.
не вземат становище по жалбата, с изключение на В.Й.Ч.
и Д.Й.Д. /последните двама са наследници и на Й. И. С.
и се представляват от адв.Д./.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
По допустимостта на жалбата:
Въведената като предмет на съдебен контрол заповед № РД-15-330/02.11.2005
г. е обнародвана в ДВ, бр.91 от 15.11.2005 г.
Жалбата
подадена по реда на чл.38 ЗАП е с щемпел на ответника от 25.11.2005 г.
Следователно,
жалбата, с която сме сезирани е в
предвидения от чл.37, ал.1 ЗАП, срок.
Жалбоподателят /и част от заинтересованите страни/ се
легитимират като наследници на Й. И. С. с представеното с жалбата удостоверение
за наследници № 14 от 15.01.2002 г., издадено от км.с.Г., район „П.”/л.11 по делото/.
Видно от решение
№ 3301 от 11.09.1998 г. на ПК Л., т.3 и т.6 са възстановени
в полза на наследниците на Й. И. С. земеделски имоти в стари реални граници,
съответно: нива с площ от 1. 700 дка, м.”Р.” и нива с площ от 1.500 дка, м.”С.”. Относно
двата имота е посочено, че попадат в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От
съдържащите се в преписката писмени доказателства – кадастрален регистър на недвижимите
имоти, се установява, че възстановения на наследниците на Й. И. С. имот,
представляващ съгласно идентификатора № 14831.6106.437 е с площ от 582 кв.м., а този с № 14831.6106.3005 е с площ от 681 кв.м.; като
основание е посочено решение на ПК № 3301 от
В
помощния план-кадастрален регистър на имотите, съществували преди образуването
на ТКЗС и ЗДС /л.69 по делото/е посочен като собствен
на наследниците на Й. И. С. имот представляващ съгласно идентификатора № 14831. 103.29 и с площ от 2005 кв.м. въз основа на решение
на ПК № 3301 от
В
таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците, наследници
на Й. И. С. имот с № съгласно идентификатора 14.831.103.29, същият е посочен с площ от 2 005
кв.м. ; като № на имот за обезщетение –439, 438, а площите съответно 300 и 442 или
общо 742 кв.м., т.е. 1263 кв.м. по-малко. За възстановяване са посочени имоти №
№ 437 и 3005 с площ съответно 582 и 681 или общо
1 263 кв.м./л.187 по делото/.
Ето защо
настоящата инстанция приема, че с въведената като предмет на съдебен контрол
заповед се засягат правата на жалбоподателя, затова и във връзка с легалната
дефиниция на чл.56 КРБ и с оглед изричната разпоредба на чл.120, ал.2 КРБ,
жалбата, с която сме сезирани се явява допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.3
ЗАП, отм., но приложим на основание пар.4, ал.1 от
ПЗР на АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Със съвместна заповед №РД-46-494 от 22.08.2003 г на МЗГ и
№РД-02-14-457 от 22.08.2003 г на
МРРБ са определени техническите изисквания към плановете по
§4 к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Със заповед №РД-15-058 от 11.03.2005
г е назначена комисия за разглеждане на постъпилите възражения. По делото са представени протоколи за разглеждане на писмени искания
и възражения. Като основание за неотреждане на имота
в м.”С.” е посочено това, че същият е идентифициран след влизане в сила на
плана на имотите съществували преди образуване на ТКЗС.
Видно
от представения с жалбата протокол от 09.04.2001 г. /л.9 по делото/ налице е
преразглеждане на отрежданията и определянето на
имотите като следствие от извършеното преанкетиране.
Самият протокол е подписан от жалбоподателя.
От
представените по делото писмени доказателства и по-конкретно обяснителната
записка, се установява, че планът на имотите съществували преди образуването на
ТКЗС и ДЗС е бил завършен и приет през
С
протокол от 17.03.2005 г е приет за изпълнен
плана за новообразуваните имоти в м.Т., с.Герман.
Видно
от писмото на л.181 по делото, м.”С.” попада в обединена м.”Т.”. От заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л.757
по делото/ се установява, че обединената м.”Т.”
включва множество местности между които С., Р., З. и др.
При служебна проверка по чл.41 ал.3 ЗАП /отм./ съдът констатира
, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган.
По делото са представени
извлечения от ПНИ и регистър ;
както и помощен план и кадастрален регистър за процесните
имоти.
В плана
на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица:
1.ползуватели, на които по
предвидения законов ред правото на ползуване се е трансформирало в право на
собственост чрез заплащане на цената на земята;
2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато
право или възстановено от ПК, сега ОСЗГ, право на собственост върху земеделска
земя, попадаща н територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
3.настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен
документ за собственост- било като преобретатели от
първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на
имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗК, ДЗС и други,
образувани въз основа на тях
селскостопански организации, т.е такива, които никога не са загубвали своята
собственост.
Както бе
цитирано по-горе на жалбоподателя
/ведно с част от заинтересованите страни/ е признато право на възстановяване
собствеността в стари реални граници върху нива с площ от 1. 700 дка, м.”Р.те” и нива с площ от 1.500 дка, м.”С.”. В
решението е посочено, че имотите попадат в територия по пар.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В
представения по делото план на новообразуваните имоти, таблица за дължимо
обезщетение /л.61 по делото/ е посочено, че на
наследниците на Й. И. С. за признатите им с решение № 3301/1993 г. имоти,
представляващи съгласно идентификатора № 14831.103.29 с площ от 2005 кв.м. се
отреждат като обезщетение имоти № № 439 с площ от 300
кв.м., 438- с площ от 442 кв.м., 437 с площ от 582 и №
3005 с площ от 681 кв.м. или общо с площ от 2 005 кв.м. за разлика от
представената таблица на л.187 по делото/виж по-горе/.
Жалбоподателят и заинтересованите страни, наследници на Й. И.
С. се легитимират като собственици и със записка за вписване от 04.08.1947 г.
на договор за делба, където процесните имоти са
отразени под № № 11 и 28 /л.142
и следв. от делото/. Представена е и преписката по
възстановяване на земеделските земи по заявление № 3301 от 06.03.1992 г. на
наследниците на Й. И. С. /л.234-256 по делото/.
Относно имота в м.”Р.” /№ 3 по решението на ПК, № 3301/1998 г./:
В заключението
на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л.178 по делото/ със
зелен цвят и по букви АБВГА е нанесен имот
пл.№ 29 по помощния план, записан в регистъра на името на Й. С.. Със син цвят са нанесени отредените имоти по плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/- № 439,3005,438 и 437 /скица л.190 по делото/. С
черни цифри и линии са нанесени имотите от кадастралната основа, съществуваща
към момента на одобряване на ПНИ. Видно от регистъра на имотите към момента на
образуването на ТКЗС /л.190 по делото/ имот пл.№ 29 е
записан на Й. С., като площта е 2005 кв.м. С ПНИ на наследниците на Й. С. се
предвиждат имоти с пл.№ 437 с площ от 582 кв.м. и имот
с пл.№ 3005 с площ от 681 кв.м. или общо 1 263 кв.м. Както вече беше
посочено, за жалбоподателя не се предвижда имот с пл.№ 438, тъй като същият е записан на името на В.Б.Г. на основание пар.62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въз основа на кадастралната основа
вещото лице достига до извода, че имот № 438 е с площ от около 1 200
кв.м., не е застроен и в него не е нанесена сграда. Посочената в нот.акт № 115/1996 г. сграда в
дворното място, представляващо западната реална част от имот № 438, кад.лист Г-9-6-Г по неодобрения
кадастрален план на гр.С., не е нанесена в кадастралната основа към момента на
одобряване на заповедта за ПНИ. Към момента на огледа, извършен през м.10.2008
г. тази сграда не съществува на място. В имота е налице само бетонова площадка
с площ от 4 кв.м. От допълнителното заключение на СТЕ /л.216 по делото/ се
установява, че имота, описан в нот.акт № 115/1996 г.
е идентичен със западната част от имота № 438 и с частта от имот № 3005 по ПНИ,
заключена между букви ПИОРП /скица, л.218, приложение № 1/. Същевременно в
регистъра към ПНИ имот 438 с площ от 600 кв.м. е записан на В.Б.Г.
и И.Б. Д. при условията на съсобственост, което според
вещото лице инж.Д. е практически невъзможно, защото И.Б. Д. е призната с нот.акт № 115/1996 г. за собственик на западната реална част от имот № 438 по
кадастралната основа, която е с площ от 600 кв.м. и която част е идентична с
част от имот № 3005. При изслушване на вещото лице в публичното съдебно
заседание, състояло се на 02.11.2009 г. вещото лице е конкретизирало, че в
случая е налице разминаване - имотът, който е по нот.акт
не е с местоположението си, каквото е по границите по плана на новообразуваните
имоти. В ПНИ е налице и изместване на границата в западна посока, вследствие на
което имот № 438 става с по-голяма площ. В регистъра към ПНИ имот № 3005 с площ
от 681 кв.м. е записан на Й. И. С. на база на решение на ПК, но част от имот №
3005 се идентифицира на И. Д. по нот.акт № 115/96 г.Според вещото лице ПН следва да се преработи
и защото на ползувателя се отреждат по закон само 600
кв.м., а в случая това е сторено за 681 кв.м. На жалбоподателя
не е отреден и имот пл.№ 439, тъй като записан към ПНИ
на наследниците на Б. С. С. на основание пар.62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Този имот е застроен със сграда,
нанесена в кадастралната основа като ПМЖ-полумасивно
жилище. От заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л.757
по делото/ се установява, че имоти с № № 437,438,439 и 3005 попадат в м.”Р.”, видно от
описаното от комисията по подадените възражения на л.40 по делото, т.36.
Същевременно съгласно оценителния протокол №
По
доказателствата за собственост:
От
заинтересованите страни Д. са
представени относно имот № 438 нот.акт №
115, том ХІV, дело 2817/1996 г. за собственост на недвижим имот по параграф 4-а
от ПЗР на ЗСПЗЗ /л.116 по делото/, както и оценителен протокол № 312 от 27.09.1995 г.
По делото
не са представени от заинтересованите страни Г. данни и документи по отношение записания в регистъра към ПНИ
имот № 438 на името на В.Б.Г..
От
заинтересованите страни С. е представена
относно имот № 439 преписка, вх.№ 08-23-267/16.09.1994 г., но липсва влязъл в сила
административен акт -заповед на Кмета на район „П.” за
признаване правото на ползване и трансформиране на същото в право на
собственост- видно от представената заповед на Кмета на СГО/според тогавашното
наименование на Столична община/ № РД-64-11/23.01.1995 г. заповед №
РД-09-2627/28.07.1994 г. на кметския наместник на ТОА „П.”, с която е отказано
това право е отменена, но липсва последваща заповед за признаване на това право.
Същата заповед на кметския наместник е отменена и с решението от 10.04.1995 г.
на СГС, ГК, ІІІ-а отд., постановено по ахд.№ 2092 по описа за
Относно имота в м.”С.” /по т.6 от решение № 3301/1998 г./, от допълнителното
заключение на вещото лице инж.Д., л.469 по делото, се
установява, че попада частично върху
имоти № № 23 и 24 по помощния план като за тях е
посочено, че са временно стопанисвани от кметството на с.Г.. На л.472 вещото
лице е изготвило скица, в която със зелени контури и надписи са нанесени част
от имотите съществували преди ТКЗС, ДЗС и др., съгласно данните от помощния план към ПНИ за м.”С.” /масив 101/,
обединена м.”Т.”, а със сини – част от имотите по ПНИ; с червени пунктири – имотите
съществували преди ТКЗС и др., на база на извършеното анкетиране през
По
отношение на наследниците на Й. А. Д. /имоти с № 187 и 189 / е изискана и
приета по делото преписката по възстановяване на собствеността, № 3324 а/1992 г./писмо на ОСЗ-П. от 12.06.2011 г., л.728 и следв. по делото/.
Относно имот № 177 на Й.Д.Ц.
са събрани доказателства- нот.акт № 165, том ХІ от 12.06.1996 г. за собственост въз основа
на пар.4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ
/л.806 по делото/, както и доказателства представени от самия Й.Д.Ц. с молба от 13.10.2010 г., погрешно представени по адм.д.№
460 по описа за
Ю.И.Ц. и Н.Ц. Т., наследници на Ц.Д.
Ц. /имот № 178/ се легитимират с нот.акт №
184, том ХХVІІ, дело 5374 от
По делото
са изискани и приети като доказателства преписките
по пар.62
от ППЗСПЗЗ по отношение на С. Д.К. и А.Ц.Т.:
Относно С.
Д.К. /имот №
186/ е налице заповед № РД-09-1602 от 06.06.1994 г., с която се отказва да
бъде изготвена оценка /л.615 по делото/.
Видно от
преписката на името на А.Ц.Т. /имот № 188/ е представен оценителен протокол от 27.09.1995 г.,
издадената заповед № РД-09-1583 от 06.06.1994 г., с която е отказано да се
извърши оценка е била отменена с решение от 25.05.1995 г. от СГС, АО, ІІІ-в състав,
постановено по адм.д.№ 1410 от
Видно от
писмото на район „П.”/л.606/ по делото преписка по
отношение на К.А.Й. /имот № 179/ не е открита.
По съществото на спора:
Планът на новообразуваните
имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони) по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на
правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не
висяща или предстояща.
Административният орган е длъжен при
одобряване на плана на новообразуваните имоти да се съобрази с правата на
собствениците, такива каквито са установени с надлежни титули за собственост.
В
производството по пар.4, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
установява дали е спазена процедурата по одобряване плана на новообразуваните
имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици
лица.
При
настъпила колизия между правата на посочените по-горе три категории лица, всяко
от което претендира на собствено основание право на собственост върху един и
същ имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за
преразпределение на собствеността, е налице спор за материално право, който
спор, както неколкократно настоящия състав е указал
на страните, се разрешава по общия исков
ред, а не в административното производство по оспорване на индивидуален
административен акт /ИАА/.
Относно имота в м.”Р.” /т.3
от решението на ПК, № 3301/1998 г./:
Както
беше вече отбелязано по отношение записания в регистъра към ПНИ имот № 438 на името на В.Б.Г.
не бяха събрани по делото никакви доказателства за основанието
на което е станало това.
Следва да добавим, че с оглед констатациите на вещото
лице инж.Д. досежно
несъобразяване с нот.акт № 115/1996 г., изместването на границите и др.
констатирани нарушения досежно имот № 438,
поддържаната теза от заинтересованите страни Д. за законосъобразност на
обжалваната заповед, не е в техен интерес.
Относно имот № 439 също не бяха ангажирани
доказателства за приключила процедура по преобразуване на правото на ползване в
право на собственост.
Действително, в пар.4, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
предвидена възможност за изменение на влезлия в сила ПНИ при наличие на някоя
от цитираните там хипотези, като първият случай е при който помощния план /а не
разписния лист/ съдържа съществени непълноти или грешки. В случая, обаче, с
оглед констатациите в СТЕ не е налице тази хипотеза.
Ннастоящата инстанция приема, че в случая е нарушено
изискването на чл.28, ал.2, изр.3 от ППЗСППЗ,
съгласно която “данните за собственост на новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите” понеже не са взети предвид и отразени действителните данни
за собствениците на имоти.
Относно имота в м.”С.” /т.6 от решението на ПК, № 3301/1998 г./:
С оглед
изрично направеното от пълномощника на жалбоподателя адв.Д.
уточнение /молба л.694 по делото/, оспорва се законосъобразността
на отреждането на имоти с № 186 и 188, съответно на С. Д.К.
/заинтересована страна В.С.К./ и на името на А.Ц.Т. /заинтересовани страни В.П. Ц.
лично за себе си и като пълномощник на Н.А.Ц. и П.А.Ц./. /Останалите
заинтересовани страни са конституирани с оглед спазване на правилото на чл.41,
ал.2 ЗАП, отм./.
По
отношение на имот № 188:
Нотариалният акт на наследодателя
на заинтересованите страни - А.Ц.Т. е въз основа на трансформация на право на
ползване .
Както беше посочено по-горе, в административното
производство по обжалване на ПНИ не се решават
спорове за собственост , а се проверява и установява дали при изработване
на плана са спазени техническите
изисквания и са отразени титули за безспорно съществуващи
права на бивши собственици , ползватели с признати права или собственици
на друго основание. Административният орган , съответно и административният съд , нямат правомощия
да решат конкуренция на права на собственост
и да изследват дали са били
налице предпоставките за реституция респ.дали
е настъпила трансформацията
на правото на ползване в право
на собственост. Оспорването по същество на титулите
за собственост на бившите ползватели
и техните правоприемници , което на
практика прави жалбоподателя , може да се разгледа
само по общия
исков ред . Едва тогава може
да се извърши
изменение на ПНИ по реда на
§4 к ал.8 ЗСПЗЗ . От гледна точка на
административния процес конкуренцията между реституирани собственици и бивши ползватели е решена в ЗСПЗЗ в полза на ползвателите; и административният орган, както и съд в производството по ЗАП, респ.АПК не може да
не зачете представените нотариални актове с техния легитимиращ ефект.
По отношение на имот № 186:
С одобрения от
областния управител на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. на
основание чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти, на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с
изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е
лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало)
в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от
предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г.,
понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на
ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.).
Четвърти ред е предвиден в § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в
сила на плана на новообразуваните имоти.
За имот № 186 доказателства за признато право
на собственост на основание пар.62 от ПЗР на ЗСПЗЗ не
са представени. В този смисъл неоснователен е довода на особения му
представител, че правото му на ползване е преобразувано в право на собственост.
Ето защо настоящата
инстанция приема, че в случая е нарушено изискването на чл.28, ал.4 и ал.6 от ППЗСППЗЗ, виж в този смисъл и решение
№ 4934 от 07.04. 2011 г. по адм.д.№ 7091 по описа за
2010 г. на ВАС на РБ, ІV-то отд.
Тъй като
по силата на горната разпоредба регистъра на имотите представлява неразделна
част от плана на новообразуваните имоти, неспазването на изискванията относно
изготвянето на регистъра на имотите води до незаконосъобразност и на одобрения
с обжалваната по делото заповед, план на новообразуваните имоти, така и в решение
№ 641/19.01.2007 г. на ВАС на РБ, ІV отд., постановено по адм.д.№
10689/06 г.
На
основание гореизложеното съдът приема, че заповед № РД-15-330/02.11.2005 г. е
незаконосъобразна в обжалваната част относно новообразуваните имоти с № 14831.6106.438, 14831.6106.439, 14831.0.186
/№ е съгласно ПНИ л.530 по делото/,
поради което следва да бъде отменена и преписката върната на ответника в тази
му част за извършване на вписването съобразно представените доказателства и
указанията на съда, както и преработване на ПНИ.
По разноските:
Тъй като жалбоподателят и заинтересованите страни, представлявани от
адв.Д.
претендират разноски, то съдът им присъжда такива в размер, в който са
действително извършени или сумата в размер на 2 017,80 лв. /ДТ-10 лв., адв.възнаграждение общо в размер на 650 лв., разноски за
вещо лице общо в размер на 1 350 лв. и за съдебни удостоверения - в размер
на 7,80 лв. /. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
При този
изход на спора и с оглед поддържаната теза от ответника и заинтересованите
страни /Д./, разноски не им се следват.
Съгласно
чл.39, ал.2 ЗАП, отм. в тежест на ответника е да посочи заинтересованите
страни, вкл. техните адреси. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметката на НБПП разноските за особен представител, които съдът
определя в размер на 180 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № РД-15-330/02.11.2005 г.,
издадена от Областния управител на област С.-град, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти по пар.4
к от ЗСПЗЗ, в частта относно новообразувания имот с № № 14831.6106.438,
14831.6106.439 и 14831.0.186 съгласно ПНИ, с.Герман, обединена м.”Т.”,
район П., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВРЪЩА
преписката на Областния управител на област С.-град в
тази част за съобразяване с указанията на съда и преработване на ПНИ, съобразно
мотивите в настоящето решение.
ОСЪЖДА Областния управител на област С.-град, гр.С., ул.”А.” № **, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Й.И.,
ЕГН **********, Б.С.А., ЕГН **********, З.Й.И., ЕГН **********, В.Й.Ч., ЕГН ********** и на Д.Й.Д., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв.Д. ***, кантора **, разноските по делото в размер на 2 017,80 лв.
ОСЪЖДА Областния управител на област С.-град, гр.С., ул.”А.” № **, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Националното
бюро за правна помощ, разноските
по делото за процесуално представителство осъществено от адв.Г.
по отношение на Ц.Д.К. и К.А.Й., в размер на 180 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ
в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: