Противно на масовите мнения на щастливо излезлите от изпита седмокласници, които един през друг споделяха, че преразказът е бил много лесен, трябва да признаем, че от години не се беше падал толкова труден преразказ на малката матура. По степен на сложност може да се сравнява с 2012 година, когато се падна „Бабата, която хранеше котките“ на Деян Енев.
Кое може всъщност да е сложното на тази забавна и непринудена историйка, така ведро поднесена с несравнимия хумор на Нушич?
Първо – голямото количество реплики и епизоди, осъществени чрез реплики, в които действието е потиснато, а тяхното развитие се определя именно от диалога – например „царският“ съд.
Второ – разговорните изрази и фразеологизирани конструкции, които трудно се поддават на трансформация: „Царю честити…“, „…може ли така“, „…ама и ти ми разгада съня“, „Къде го оня?“, „Тука ли си, непрокопсанико!“, „Това ли му е коронясването и радостното събитие?“ и др. п.
Трето – наличието на преизказни форми, маркиращи две несвидетелски събития, но не в рамките на една история, а раздалечени: едното в съня, другото наяве. Преизказността не е забранена там, където съществува в оригинала. Щом някой преизказва, което най-често е свързано с несвидетелски разказ, неутралният разказвач, който проследява събитията като актуално протичащи само в плана на настоящето, също може да преизказва. Лошото е, ако ученикът се увлече да принуждава неутралния си разказвач да преизказва и в текущите събития – това вече е грешка в неупотребата на изявителното наклонение. Подобни грешки стават на границата между разказваната несвидетелска история и завръщането в текущите събития. А в този преразказ има две такива истории, значи и рискът от объркване и изпускане на индикативния модус (изявителното наклонение) е двоен. В долу представяния трансформационен анализ първата история я предаваме в минало неопределено време, а втората – с преизказни форми.
Четвърто – някои темпорални отношения са особено затруднителни, например в следното изречение: Да беше осъдил магарето, не бих се оплаквал; то смачкало посевите, нека го удрят за това; ама магарето свършило магарешка работа, а аз плащам – може ли така? Като оставим настрана отново наличието на изразително разговорни конструкции, прави впечатление, че функцията на глаголните и причастните форми в случая не се свързва толкова със смисъла на предходността, колкото със значението на резултативността (а защо не и на онова особено явление в българския език, наричано „адмиратив“). Както и да е – при преобразуването на тези изрази резултативната семантика трябва да се запази, което е доста трудно именно при формата на плусквамперфекта (миналото предварително време в хипотетично пожелателния израз – „Да беше осъдил магарето“). Защото плусквамперфектът е свидетелско време, а нашият неутрален разказвач е свидетел само на текущите събития, не и на онези, които се предават като чужди свидетелства. Разбира се, от гледната точка на седмокласника в случая най-натрапващите се конструкции са „Ако е бил осъдил магарето…“ или „Ако е осъдил…“ и проверителите сигурно ще ги приемат. Но усетът ни говори, че стилистично и граматически това не са най-подходящите изрази: вторият изнася резултативността към момента на говорене, а тя трябва да е отнесена към друг минал момент; първият съдържа в себе си непозната форма на непознато наклонение (а според други автори – евиденциал), наричано „конклузив“ – умозаключително наклонение, и е далеч по-подходяща. Но учениците не я познават образователно и системно, а само интуитивно и едва ли биха се сетили за нея – първо; а на всичкото отгоре – второ – условността на формулировката силно потиска нейната резултативност. Сякаш става дума за хипотетично действие, което не е настъпило – като че ли не просто не е произнесена присъда над магарето, ами изобщо не е произнесена присъда… Така че най-добре би било „Ако е бил осъдил магарето, а не него самия…“. Ние предлагаме друг вариант в изнесеното по-долу трансформационно решение. Извод: или комисията по проверката трябва да бъде по-отстъпчива при оценяването на трансформациите от този пасаж, или, като се оформят текстове за преразказ, първо самите съставители на дидактическите задачи да се опитат да ги преразкажат, пък тогава да ги задават.
Пето – много подробности.
Явно стратегията на съставителите на изпитните варианти остава същата. Дава се лесен тест, но не толкова лесен, че да бъде изкаран без затруднения за 65 точки. Леснината му се маскира с 2-3 коварни въпроса, с труднооткриваеми грешки в текста за редактиране, така че дори отличниците да се изпотят и да са доволни на 62-63 точки. След това се дава привидно елементарен преразказ с много подводни камъни и накрая следват необяснимите резултати на неочаквано ниския брой точки. А всъщност трябва да е напълно очакван, защото острието на този изпитен формат е именно преразказът. Той е ситният филтър, той решава кои да преминат границата на тъй наречените „елитни училища“ и кои да останат пред техните „витрини блескави“…
Лошото е, че преразкази малко се пишат в училище. И колегите са прави да ги дават рядко, защото в седми клас те имат друг писмен ученически жанр по програма – съчинение разсъждение. Министерството пък досега не е дало никакви по-ясни насоки за писането на преразказ. Всичките сборници, практически помагала, теоретични постановки са чисто авторски разработки – индивидуални или колективни. Както писахме и в анализа на миналогодишния преразказ, МОН може да обобщи в една книга грешките от последните няколко години, да сподели критериите, по които са били оценявани преразказите – не онези щампи, нацвъкани с бюрократичен патос върху една методическа справка, въртяща се из интернет, а практическите насоки за комисиите по проверката на изпита. Но не го прави и не го прави… Защо ли?…
А, да! И една запетайка има изпусната. Но – нейсе, запуши я, че лани имаше две, дето не си бяха на мястото… МОН има този навик – взима текста така, както той е в интернета или във файла на издателя. И ако в този текст има редакторски или коректорски пропуск, ако не отговаря на актуалните изисквания на правописа и пунктуацията, фиксирани с новия правописен речник от 2012 година, това е бял кахър… Та една запетайка търсете след израза „магарето е магаре“ и дано не я осмислите в посоката на изреждането – в такъв смисъл, че още някой би трябвало да се декорира с тази дългоуха идентификация…
Напротив – по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост нека да си пожелаем науката, дето „е слънце“, и мощната просвета, дето кръстосва „дух със огнен меч“, да ни избавят от всички айдуци и магарета – от пачето перо, та чак до точката!
Приятно четене – по установена традиция пускаме първо текста на разказа, а после и предлаганата от нас трансформация с цветова легенда. Приемаме идеалния случай – че ученикът ХYZ от един чужд гласов прочит и от последващото 15-минутно персонално четене на текста е запомнил целия откъс дословно и без отклонение и го препредава максимално близко до оригинала.
А ето я и нашата трансформация. https://bogdandichev.com/
Благодарим за вниманието и до скорошни срещи! https://bogdandichev.com/
БЕЛ-7
Български език и литература за седмокласници 