За хомеопатията, хомеопатите и медицината

   Няма „клинична хомеопатия“, няма и „класическа хомеопатия“. Хомеопатията е ЕДНА. Като наука, тя има своите принципи и стандарти, задължителни за добрата хомеопатична практика, респективно за качествени резултати при лечение. Всяко предписание на хомеопатични лекарства, което не е извършено според основните принципи, НЕ Е хомеопатия. Всеки, който не спазва принципите на хомеопатията, дори да ползва хомеопатични лекарства, НЕ Е хомеопат. Нарекли сме се класически хомеопати, за да се отграничим от хората, предписващи хомеопатични лекарства на симптоматичен принцип, тоест едно хом.лекарство за главоболието, друго – за болките в гърлото, трето – за кашлицата и т.н.

   Липсата на резултати или влошаването на здравето на човек се дължат на човешкия фактор, непознаващ и неспазващ принципите при предписание, а не на хомеопатията като наука.

  Хомеопатията гледа и разбира човека като едно единно-цяло, тоест съвкупност от конституционални белези, характерови черти, органи, системи, НЕДЕЛИМИ една от друга и несъществуващи разделени една от друга.
Измежду представителите на алопатичната медицина също има холистично насочени лекари, но като цяло проблемът идва от редукционисткото разглеждане на индивида, като една механична съвкупност от органи, системи и прочие. Само че тази система е неделима и сборът от нейните части не е една проста механична съвкупност, една алгебрична сума, а КАЧЕСТВЕНО НОВА система - единна и неделима. Има нещо, което обединява тези белези и системи, фактор, който прави невъзможно съществуването на частите поотделно. Защото и мъртвото тяло на масата на патоанатома е човек, нали така? Само че нещо в него липсва... И заради тази липса тялото остава просто тяло, но не човек. Когато говорим за редукционистки възгледи (механистично разбиране на човека), защото един автомобил например можеш да разделиш на съставните  му части, да ги изучиш тези части, да ги сглобиш отново и ще имаш отново цяла кола, при това работеща. Но един човек няма начин да го разпаднеш на съставни части и после да ги събереш и да се получи жив и функциониращ човек. Тоест има нещо отвъд механиката, което се явява системен фактор, обединяващ тези различни съставни части в нещо по-голямо качествено различно от простата механична сума на съставните части.

 Този интегриращ фактор хомеопатията нарича Жизнен принцип, Жизнена сила, биомедицината го нарича хомеостаза.

   Хомеостазата е набор от адаптационни стратегии на живите организми, за да поддържат относително постоянство на своята вътрешна среда и интегритет и цялост. Това означава, че един жив организъм, независимо от външните промени или вътрешни промени, които се случват, поради хомеостазата бързо се адаптира и при все че при определени адаптации е възможно да се изпита дискомфорт на някои нива в организма (ментално, емоционално, физическо), този организъм се адаптира и осъществява здраве. При нарушена хомеостаза, тоест нарушена адаптационна способност, този организъм не може да се приспособи към промените във външния свят или вътрешната среда и се разболява. Ето защо хомеопатията въздейства върху хомеостазата посредством хомеопатичните лекарства, или казано по друг начин хомеопатията активира естествените оздравителни сили на организма, за да се справи сам с проблема, който има, бил той физически, емоционален или психологически.

Един човек, една индивидуалност, една хомеостаза, едно нарушение в нея, едно лекарство за хомеостазата.

 Затова хомеопатът изследва цялостно човека. Ако част от човека страда, страда целият човек.

   Разстройството в хомеостазата е причината за всички болестни усещания и функции, независимо че за външния страничен наблюдател  те се проявяват като различни симптоми, между които даже привидно няма връзка. За привидната липса на връзка може да говори само материалистичния механистично разсъждаващ ум. Въпреки че дори с подобно мислене се неглижира дали от незнание, дали от безхаберие връзката между органи и системи дори когато ориентацията на мислене е фиксирана само на физическо ниво. Какво остава пък за психоемоционалното и връзката му с физическото…

За холистичния ум, за ума на хомеопата, връзката е ясна – причината за симптомите е разстроената хомеостаза, а тя е една. И се лекува с ЕДНО лекарство. А човек е много повече от купчина, от автомобил, от механичен сбор на кожа, кости и т.н.

            Човекът е индивидуалност и в един конкретен момент има нужда от едно-единствено лекарство, така както хомеостазата е една, жизнената сила е една. Представете си себе си точно днес, тук и сега. Вие сте си вие... в съответното ви състояние - не сте в няколко състояния.

Хомеопатът взема предвид вашата цялостност, чувствителност, възприемчивост и реактивност, мисловни модели и адаптации и несъмнено болестното и на база това прави предписание, дава ви едно лекарство в съответната доза и потенция. Това е и главната разлика с медицината "на белите престилки", която дели човек на органи и системи (да не говорим за психично състояние).

Това е и главната разлика с използването на хомеопатични лекарства на симптоматичен принцип, което също както при алопатичната медицина  предписва върху симптомите, а не на база единственото нарушение в хомеостазата на човека. Хомеопатията има своите принципи и когато един човек ги спазва, той е хомеопат, който практикува и съгласно стандартите на добра хомеопатична практика. Когато не ги спазва, той нарушава тези стандарти, следователно не може да бъде наричан хомеопат, независимо дали раздава хомеопатични гранули. Например дава ви се хомеопатично лекарство за хрема, второ за болка в ставите и трето за болка в мускулите. Ок, но хомеопатичните лекарства, съдържащи симптом хрема, са огромен брой. Как да разберем кое е вашето лекарство, присъщо на вашата индивидуална реактивност? Няма как да разберем, докато се интересуваме от симптома ви, а не от човека, имащ този симптом, защото всички хора реагират различно. При хрема някой ще бъде зъл, некомуникативен, друг с хрема ще бъде плачлив и имащ нужда от внимание, на трети хремата му хич няма и да му прави впечатление. Ето това наричаме ние в хомеопатията индивидуален подход, което алопатичната медицина и лечителите, предписващи хомеопатични лекарства само върху конкретен симптом не взимат предвид. Тоест това, че ви се дават гранули или капки, НЕ Е хомеопатия, тъй като не са спазени правилата за хомеопатична практика.

Освен това има два принципа в лечението на болестите. Единият е борба със смъртта, другият е подкрепа на живота. Важно е да се знае, че те не се изключват един друг. При едно спешно животозастрашаващо състояние ние трябва да се борим със смъртта, защото гоним време, всяка секунда е ценна, когато трябва да се спаси живот. И тук реанимационните мерки и хирургията в спешната медицина са незаменими. Когато обаче се касае за хронични заболявания, ръцете на алопатичната медицина са вързани. Това, което правят те, е да дават нарастващи дози лекарства, с натрупващи се странични ефекти, да дават после лекарства, за да премахнат страничните ефекти на предходните, и общо взето състоянието става хронично и персистира. Тоест когато се касае за такива състояния, хомеопатията е ненадмината, защото нейният основен принцип е подкрепата на живота. Истинският хомеопат обаче не отхвърля, че съществуват ситуации в живота на човек, които изискват да се борим със смъртта, да се предприемат реанимационни мерки. Когато такива мерки бъдат предприети, те имат само временен ефект, симптоматичен ефект, просто за да се съхрани живота. След това обаче този живот трябва да бъде подкрепен чрез хомеопатия. Ако не бъде подкрепен, то отново ще трябва да се борим със смъртта… А не можем да се борим с нея до безкрай. „Няма как да правим нещата по един и същи начин и да очакваме различни резултати“