Основната функция на горните дихателни пътища, в това число и ларинкса, са: участие в дишането; почистване на дихателните пътища от секрети и чужди тела посредством кихане, кашляне; формиране на говора.
Какво представлява вроденият ларингеален стридор?
Вроденият ларингеален стридор представлява вид аномалия на ларинкса, предизвикваща слабост в неговата структура. Той може да е представен още от раждането на детето или да се появи скоро след това. Характеризира се с типичен звук, съпровождащ вдишването на детето – инспираторен стридор. Състоянието е най-честата аномалия, засягаща ларинкса, като се проявява два пъти по-често при момчетата в сравнение с момичетата.
Какви са причините?
Точната причина за състоянието все още не е установена, въпреки, че то е познато още от 19 век. Счита се, че по време на вътреутробното развитие структурата на ларинкса остава ненапълно развита. В резултат от тази незрялост, хрущялите не успяват да поддържат достатъчно отворен ларинкса, което затруднява вдишването.
Съществуват и други фактори, които са намесени в патогенезата на вродения ларингеален струдор. Това са гастроезофагеалният рефлукс, който често съпровожда състоянието, както и незрелият нервно-мускулен контрол. Гастроезофагеалният рефлукс може да се прояви с чести повръщания непосредствено след хранене, но може да се наблюдава и т.нар. „тих рефлукс”. При него не се вижда, че детето връща храна, тъй като количеството е по-малко и не изтича извън устната кухина. Киселото стомашно съдържимо обаче достига до незащитените и нежни структури на носа и дихателните пътища, в резултат от което възниква възпаление. При детето с „тих рефлукс” може да се наблюдават епизоди на кашлица, задавяне, чести инфекции на дихателните пътища, остър среден отит, остър синузит, астма и т.н.
Какви са симптомите?
Основното оплакване е шумното дишане на детето. Обикновено то се наблюдава по време на инспириум (стридор), но в някои случаи шумно може да бъде и издишването. Това обаче на засяга формирането на говора на детето. Ето още няколко характеристики на стридора:
- Той се променя с активността на детето.
- Засилва се по време на хранене, спане, вълнение, при поставяне по гръб.
- Стридорът се засилва при инфекция на горните дихателни пътища.
- Макар и рядко детето може да има затруднения при хранене, както и да е налице цианоза и признаци за дихателна недостатъчност.
Как се поставя диагнозата?
Снемането на анамнеза, подробен преглед и извършване на ларинго - или бронхокопия обикновено са достатъчни за поставяне на диагнозата.
Какви са усложненията?
Те се наблюдават рядко, но могат да включват деформации в гръдния кош, обструктивна апнея, цианозиране, хипопластична долна челюст и други. В някои случаи може да е налице лошо наддаване на тегло при детето. Това се обяснява с повишените усилия, които то полага при дишането. В резултат дихателната мускулатура изразходва повече енергия от обичайното.
Какво е лечението?
Обикновено вроденият ларингеален стридор не изисква провеждане на специфично лечение. Състоянието „се израства” в 99% от случаите, без да се налага предприемане на хирургични интервенции. Обикновено оплакванията отшумяват на 18-24 месечна възраст.
Необходимо е наблюдение, за да могат да се вземат своевременни мерки при развитие на дихателни или хранитени смущения. Ако има придружаващ гастроезофагеален рефлукс, той трябва да бъде лекуван. Терапията му включва промени в хранителния режим (сгъстяване на храната, по-често хранене с по-малко количество и други), позиция на тялото по време на сън, прием на някои медикаменти (като инхибитори на протонната помпа) и други.
