Парацетамолът е един от основните медикаменти, които се използват в детска възраст. Намира приложение при лечение на фебрилни състояния, за облекчаване на болка, като противовъзпалително средство. В педиатричната популация той най-често се употребява под формата на сироп.
Парацетамолът има много добър профил на безопасност, когато се употребява в препоръчаните терапевтични дози. При предозиране обаче или при друго подлежащо хронично заболяване е възможно да настъпи остър токсичен хепатит с развитие на чернодрбона недостатъчност.
Препаратът проявява хепатотоксичност при дози над 200 мг/кг. За сравнение най-често използваната терапевтична доза в детска възраст е 15 мг/кг. След приема през устата, парацетамолът се абсорбира в стомаха и тънкото черво. За 30 минути до 1 час нивото му в кръвната плазма достига върхова концентрация. След това преминава през черния дроб, където се метаболизира и се екскретира посредством урината. При прием на свръхдоза парацетамолът не може да се метаболизира в черния дроб, а това се случва по алтернативен път. В резултат се образува токсичен метаболитен продукт, който уврежда черния дроб и бъбреците.
Какви са симптомите на острото отравяне?
Повечето от пациентите в началото са асимптомни. Клиничната картина се развива в следващите 24-48 часа след приема на медикамента. Острата интоксикация с парацетамол може да се раздели на 4 фази, като симптомите варират в зависимост от проявите на хепатотоксичност:
- 1 фаза – от 30 мин до 24 часа след приема. Оплакванията са неспецифични – бледост, изпотяване, гадене, неразположение, неспокойство.
- 2 фаза – от 18 до 72 часа след приема. Появява се болка в горен десен квадрант на корема (под ребрената дъга), повръщане, гадене, отказ от храна. В някои случаи се наблюдава понижено отделяне на урина.
- 3 хепатална фаза – 72-96 часа след приема. Продължава гаденето и повръщането, болката в корема и тежестта в областта на десния хипохондриум. Засягането на функцията на черния дроб се проявява с жълтеница, хипогликемия, нарушения в кръвосъсирването, хепатална енцефалопатия. При по-тежките случаи се развива и бъбречна недостатъчност, а може да настъпи и полиорганна недостатъчност.
- 4 възстановителна фаза – 4 дни до 3 седмици след приема. Пациентите, които са преминали през критичната трета фаза, се възстановяват, като симптомите претърпяват обратно развитие, а чернодробната функция се подобрява.
Как се поставя диагнозата?
Основно значение има изследването на серумното ниво на парацетамола. Този диагностичен подход е важен и препоръчителен, поради факта, че клиничната картина се развива късно след приема на медикамента. Ранното разпознаване на интоксикацията е от съществено значение за навременно започване и правилно провеждане на антидотната терапия. Допълнителни изследвания, които трябва да се проведат за установяване степента на засягане на чернодробната функция, са: чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ), билирубин, алкална фосфатаза, хемостаза, кръвна захар, КАС, електролити.
Каква е терапията?
Непосредствено след приема на медикамента могат да се приложи активен въглен. Това поведение е ефективно в първия 1 час след отравянето. Специфичен антидот, който е ефективен до 8-мия час след приема е N-ацетилцистеин. Той осигурява до 100% протекция за черния дроб, като може да се приложи през устата или венозно, в зависимост от степента на интоксикацията. Венозното приложение се препоръчва в следните случаи:
- Нарушено съзнание;
- Кървене от гастроинтестиналния тракт или данни за илеус;
- Невъзможност за перорален прием поради повръщане, гадене.
При своевременно и правилно проведено лечение в голям процент от случаите се наблюдава подобрение, а смъртността не надвишава 5%.
