Най-рутинното действие при бебетата е вземането на някакъв предмет в ръка и поставянето му в устата. Това е и т. нар. орален период, в който всичко се опознава чрез рецепторите в устната кухина.


В някои случаи малки нехранителни частици могат да преминат през храномислателния тракт, без да създават проблеми, за разлика от други, които могат да запушат хранопровода или дори трахеята, ако преминат към дихателните пътища. Незабавна лекарска помощ трябва да бъде потърсена при изтичане на слюнка свободно, невъзможност за преглъщане, както и усещане за болка в мястото на засядане на чуждото тяло.


Най-общо задавянето може да се определи като опит за изхвърляне на различни по големина частици (независимо дали от храна или друго вещество), които в някаква степен или напълно са прекъснали проникването на въздух към дихателните пътища.



Задавянето по статистически данни се определя и като една от най-честите причини за детска смърт. Това е и причината за всеки родител, още преди раждането, да бъде наясно с основните начини за оказване на първа помощ при такива ситуации, защото често се оказват сами с детето и няма възможност за оказване на помощ от друг.


В случай, че бебето е в състояние да кашля, плаче или говори – това са явни признаци, че има възможност за дишане, което означава, че дихателните пътища не са запушени. Показателно е издаването на звуци, тъй като при липса на свободен въздушен поток – няма гласови възможности.


Най-често бебето или детето по естествен начин с откашляне, дори в някои случаи с повръщане, успяват да изкарат навлезлите частици към дихателните пътища. В тези случаи намесата на възрастен дори може да усложни ситуацията, затова специалистите съветват да се изчака.


Важно значение в тази ситуация има спокойствието, което да се излъчва от възрастния и да се придаде на детето. Дори и бебетата могат интуитивно да усетят паниката и състоянието да се усложни.


Кога трябва да се намесим?

Има няколко сигнала, които показват, че е налице ситуация, в която е необходимо задължително да се намесим – дори и при наличието на едно от изброените е важно да се действа своевременно.


На първо място това е наличието на борба за въздух и/ започване на посиняване. Освен това загуба на съзнание – особено когато подозираме причината да е задавяне, дори и да не сме я видели. Специфичен е т. нар. фациес или чертите на лицето – широко отворени очи и отворена уста, през която изтича свободно слюнка.


Техниката Хаймлих е маньовър, при който се правят силни притискания на предната коремна стена, но тя се прилага при деца над 1 година. Под тази възраст се използва потупкванията между лопатките и натиск по гръдната кост.


Техниката Хаймлих не се препоръчва при бебета, тъй като може да се получи нараняване на жизненоважни органи.


При бебета се започва с 5 поредни потупвания по гърба, като първо тялото му се поставя по дължината на предмишницата на възрастния, така че главата да е малко по-ниско от дупето и да се разполага към дланта. Ако бебето не е изхвърлило чуждото тяло то дихателните пътища, се обръща по гръб на бедрото на възрастния, така че главата да е отпусната под ъгъл надолу. Правят се 5 бързи и силни притискания на гръдната кост, на ниво един пръст под линията, свързваща двете зърна.


Ако все още няма дишане, се проверява дали чуждото тяло може да се види в устата. Не се препоръчва бъркане на сляпо в устата, тъй като може да се постигне обратния ефект – донатикване на попадналите частици.


До дишане уста в уста или уста в уста и нос се стига, ако все още опитите не водят до резултат. Ако гърдите на бебето се повдигат при всяко вдишване, то дихателните му пътища са свободни и техниката се изпълнява правилно. С изкуственото дишане се продължава, докато не се появи самостоятелна дихателна дейност.


Цялата поредица от стъпки трябва да бъде изпълнена в рамките на около минута, като ако няма ефект – се налага стъпките да бъдат повторени.


Библиография:
W. Sears; M. Sears, The Baby Book