Инфекцията с Варицела-Зостер вируса – представител от групата на херпесните вируси, протича под две клинични форми – варицела и херпес зостер.
При първа среща с вируса се развива варицела. Инфекциозният причинител притежава тропизъм към нервните ганглии в организма и остава в тях в латентно състояние. При определени условия се реактивира и предизвиква херпес зостер.
Какви точно са разликите между двете заболявания и как протичат?
1. Варицела
Варицелата е една от най-честите инфекции в детска възраст. Възприемчивостта към заболяването е всеобща, но протича доста по-тежко при възрастни. Другото име на варицелата е лещенка. Хората са единственият резервоар на варицела-зостер вируса. Заразяването става чрез вдишване на инфектирани секрети от болни, отделени при кихане и кашляне, както и чрез директен контакт с кожния обрив.
Входна врата за вируса е дихателната система и конюнктивата. През тях той попада в кръвната циркулация и достига до всички тъкани и органи – включително и кожата, където предизвиква характерни промени в епителните и субепителни клетки и поява на обрив. Инкубационният период на варицелата е между 12 и 21 дни. Най-заразен е болният 1-2 дни преди появата на обрива.
Симптомите на заболяването започват внезапно. Температурата се повишава до 39 градуса и се появява характерен обрив, започващ първо от трупа и винаги засягащ окосмената част на главата. По лицето обривът е оскъден, а по дланите и ходилата почти липсва. Съпровожда се със силен и упорит сърбеж. Първоначално по кожата се появяват червеникави кръгли петънца с големина на лещено зърно , наречени макули. Постепенно те се надигат над кожата – превръщат се в папули, а след няколко часа – във везикули (малки мехурчета, изпълнени с прозрачно съдържимо). Последните са локализирани по всички лигавици –в устна кухина, гениталиите и конюнктивата. След 1-2 дни везикулите се пукат, секретът в тях засъхва и образува покривна кафеникава коричка, която отпада след 2 седмици.
Обикновено след преболедуване от варицела не остават кожни белези. Изключение са случаите, когато обривните единици се инфектират вторично от бактерии. Тогава след отпадане на кафеникавите корички кожата под тях остава зачервена и депигментирана.
2. Херпес зостер
Около 10-20 % от преболедувалите варицела развиват по-късно през живота си херпес зостер в резултат на рецидив на вируса. Причините са най-често намален имунитет и/или повторна среща с вируса (контакт с болен от варицела).
Заболяването протича с много силни болки и обрив, засягащи кожна област, инервирана от конкретен периферен нерв. Херпес зостер започва със силни, внезапни невралгични болки без видима промяна по кожата, придружени понякога от главоболие, фоточувствителност, фебрилитет и усещане за “мравучкане” в засегнатата област. Появява се обрив. В този етап боледуващият е най-силно заразен за околните. Обикновено към трети ден от началото на заболяването има втори тласък на обрива. Към седмия ден от началото на мястото на везикулите се образуват кафеникави корички.
За разлика от варицелата обривът при херпес зостер е винаги едностранен и се състои само от сгрупирани везикули с бистро съдържимо върху зачервена основа, локализирани по кожата, инервирана от конкретен нерв. Най-често се засягат кожните области, инервирани от n.trigeminus, n.facialis, и интеркосталните нерви.
Усложнения на херпес зостерната инфекция са увреждане на зрението и слуха, както и постзостерната невралгия – силна болка в засегната област, продължаваща дълго време след изчезване на кожния обрив.
Лечението на инфекцията с варицела зостер вируса зависи от тежестта на заболяването. При леките и средно тежки форми се предприема симптоматично лечение – срещу фебрилитета, сърбежа или болката. Тежките форми на заболяването изискват приложение на антивирусни препарати или имуноглобулини.
