Проф. д-р Букет Ерер Дел Кастелло завършва медицина в Университета Хаджитепе в Анкара, Турция, през 1982 г. Придобива специалност "Педиатрия" през 1989 г. в същия университет. През 2000 г. получава признание от италианското здравно министерство за работата си като педиатър, когато и придобива титлата си като професор отново в университета Хаджитепе. Шест години по-късно придобива и специалност "Педиатрична хематология" в Егейски университет в Измир, Турция. Автор е на множество публикации, свързани с трансплатацията на стволови клетки, а от 2014 г. е директор на центъра за трансплантация на костен мозък към Университетска болница "Йедитепе" в Турция.
Какъв път са извървяли трансплантациите на стволови клетки?
Изследванията на костния мозък и клетките датират от началото на миналия век. Дълги години експериментите са извършвани само върху животни, а приложенията при хората са се ограничавали до тези с левкемия и недостатъчност на костен мозък. Но с течение на времето приносът на технологичното развитие, най-вече в методите на диагностицирането, води до появата на модерния период на транплантацията на костния мозък. Изследванията между 1970 и 1990 г. показват, че използваните стволови клетки не се съдържат само в костния мозък, но в пъпната връв и периферната кръв (кръвта, циркулираща в кръвоносните съдове). Затова днес използваме термина трансплантация на стволови клетки.
Какво са стволовите клетки?
Това са клетки, които притежават способността да се самовъзпроизвеждат и да се променят по контролиран начин в специализирани клетки, които от своя страна изграждат различни органи и тъкани. Стволовите клетки се разделят на два основни типа в зависимост от тъканта, от която произхождат и нейните възможности за самообновяване и диференциация – ембрионални стволови клетки и следембрионални стволови клетки. Към следембрионални стволив клетки спадат хемопоетичните стволови клетки (могат да бъдат изолирани от кръв от пъпна връв, костен мозък, периферна кръв) и мезенхимните стволови клетки (могат да бъдат изолирани от тъкан от пъпна връв, костен мозък, мастна тъкан). Методът на лечение чрез стволовите клетки в днешно време води до окончателното излекуване на безброй наследствени и ненаследствени заболявания и при деца, и при възрастни.
Мащабите на това лечение говорят сами за себе си. Днес в повече от 600 центрове по света в рамките на година се осъществяват над 60 000 трансплатации на стволови клетки. Този мултидисциплинарен метод се прилага при заболявания, които не могат да се излекуват с конвенционално лечение и при заболявания с опасност за живота. Поради тази причина първият етап от трансплантацията на костен мозък е установяването на трансплантационната индикация на пациента. Под това се има предвид, че стволовите клетки не са универсален метод за лечение при всички злокачествени или генетични заболявания. Например голяма част от болните с остра левкемия в детска възраст биват лекувани с химиотерапия, а само при хора с повторни заболявания или при такива с висок риск се използва трасплантация.
След като се установи трансплантационната индикация, следващият етап е да се определят тип на трансплантацията, източник на стволовите клетки и здравословен дарител, от който ще се вземат клетките. Чак след това пациентът и дарителят се подготвят за трансплантация.
Какви са видовете трансплантации?
При трансплантация на костен мозък пациентът e “приемащ”, а лицето, даващо на пациента здрава стволова клетка, се определя като “донор” или “предаващ”. При трансплантация, при която пациентът предава клетки на самия себе си, тя се нарича отологическа трансплантация на костен мозък. Когато трансплантацията на костен мозък се осъществява от друг донор, тогава тя се нарича алогенна. Транстлантацията на костен мозък, осъществявана между монозиготни (ко-яйчни) близнаци, се нарича "генетична идентична". При лечението на някои пациенти с твърд тумор се прилага отологическа, а при злокачествени и генетични заболявания се предпочита алогенната трансплантация на костен мозък.
Откъде идват стволовите клетки?
Днес са налице три хемопоетични източници на стволови клетки, от които черпим здрави клетки. Те са:
- Костен мозък. Костният мозък е богат на стволови клетки, като костите на таза и бедрата съдържат най-много стволови клетки. Ето защо най-често използваните за трансплантация на стволови клетки са именно тези от бедрената кост. Необходимо е да бъде изолирано достатъчно количество костен мозък, за да има съответния брой стволови клетки.
- Периферна кръв. За целта се използва специална тънка гъвкава тубичка, наречена акатетър, която се поставя в една от по-големите вени на донора и се закрепя към система от тръби, която отвежда кръвта в специална машина. Машината е тази, която разделя стволовите клетки от кръвта и кръвта се прелива обратно на донора.
- Кръв от пъпна връв. Обикновено в кръвта на пъпната връв и в тази на новородените бебета може да бъде открито значително количество стволови клетки. Това се прави, когато не може да се открие подходящ донор сред членовете на семейството или сред регистрираните донори.
Как се избира донор?
Един от най-важните фактори, ограничаващи прилагането на хемапоетичните стволови клетки, е неналичието за пациента с HLA (човешки левкоцитен антиген), който го прави подходящ донор за стволови клетки. Може да се отчете, че “най-идеалният донор е брат или сестра със съвпадащи тъкани”. Днес, благодарение на технологията, науката и постигнатия опит, даже на пациенти, които нямат съвместими брат или сестра се извършва вътрешно-семейна съвместима трансплантация. На пациентите, които нямат вътрешно семеен донор, започва търсенето на донор от създадената през 1970 г. световна банка за костен мозък, където са регистрирани повече от 27 милиона доброволни донора с около 650,000 единици пъпна връв. Когато се открие подходящият донор или подходящата кръв от пъпна връв, трансплантацията може да бъде направена.
Кои са най-често срещаните заболявания, при които се осъществяват трансплантации на хемопоетични стволови клетки?
Педиатрията е сферата, в която най-често се прави трансплантация на стволови клетки. Сред заболяванията, при които се прилагат, на първо място са децата с остри левкемии, а след това следват вродени хемоглобични структурни нарушения като средиземноморската анемия и сърповидноклетъчната анемия, недостатъчност на костен мозък, нарушения в имунната система и други наследствени заболявания, като метаболични заболявания, заболяването костен метоболизъм, съхранителните заболявания
NEWS_MORE_BOX
Несъвместимостта на кръвните групи пречи ли на трансплантацията на стволовите клетки?
При трансплантацията на хемапоетични клетки кръвните групи на пациента и донора могат да бъдат различни. Лекарят, който определя степента на несъвместимост на кръвните клетки, вземайки необходимите мерки, осъществява транстлантацията на стволови клетки. След една успешна трансплантация на стволови клетки, кръвната група на пациента се променя и той приема кръвната група на донора си.
Какви са рисковете на донора?
Донорът е пациент в добро здраве. Той се оценява преди процедурата за събиране на стволови клетки за трансплатацията, като му се правят всички видове скрининги. При подготовката за събиране на периферна кръв на донора се обяснява, че могат да се появят костни болки, както и особеностите и срока на събирането им, но често те се пренебрегват от донора, особено когато се касае за спасяването на живота на близък или на друг човешки живот. След процедурите по събирането, за кратък срок здравословният костен мозък на донора се възстановява и се допълват липсващите клетки.
Какви са резултатите и успехите при трансплантацията на стволови клетки?
Отговорът на този въпрос носи голяма отговорност. Трябва пациентът и близките му да се информират с най-верни данни. При трансплантация на стволови клетки отговорът на този въпрос не може да се даде с една цифра или с процент. Факторите, оказващи влияние върху успеха на трансплантацията, са много на брой, сред които са самият пациент и стадиите на заболяването му, степента на съвместимост между пациента и донора, вида на трансплантацията, пола и възрастта на донора. Положителните фактори, които влияят върху успеха на трансплантацията са началният стадий на заболяването, доброто общо положение на пациента. От голямо значение е и пациентът, и донорът да са млади хора.
