Въпреки трудностите в здравеопазването и нестихващите кризи, лекарския труд е високо ценен. „У нас има склонност да се обобщава и когато стане някакъв инцидент се казва: лекарите са лоши. Винаги съм приемал тази атака болезнено - когато е насочена към цялото съсловие, а и честно казано подобни неща са прибързани и емоционални“, смята известния неврохирург проф. Николай Габровски.
Началникът на Клиниката по неврохирургия на Университетска болница „Пирогов“ бе гост в БНТ и говори откровено за лекарската професия, тайните на човешкия мозък, благодарността на пациентите и за това какво се крие зад понятието „добър лекар“. „Ако това зависеше само от едно качество, щеше да е лесно – започваш да се развиваш в определена посока и в един момент или ставаш, или не. Но да станеш добър лекар е комплекс от качества. Особено в хирургията трябва да си смел, но и да знаеш кога да спреш. Трябва да поемеш премерения риск, но същевременно да не отстъпиш прекалено рано пред болестта.
Лично за себе си не зная кога се става добър лекар, но можеш да си помислиш, че си на прав път, едва когато и хора, при които не си имал успех – въпреки, че си положил всички усилия, идват за да ти благодарят“, сподели проф. Габровски.
Неврохирургът трето поколение заяви, че е щастлив, защото живее в интересно време - в революцията, за която винаги е мечтал. „Еволюцията в съвременното ни разбиране за това как функционират органите е много кратка – само няколкостотин години. Неотдавна като център на кръвообращението например се е смятал черния дроб – изобщо не се е смятало, че кръвта циркулира в тялото, а са вярвали че се придвижва леко напред и назад. Знанията за мозъка също са били оскъдни, докато днес знаем, че ние сме нашия мозък“, обясни той.
Науката днес е категорична, че всичките ни чувства и емоции, онова което се преписва на сърцето, всъщност минава през мозъка. „Но за съжаление, днес все още не познаваме добре тези процеси в дълбочина. Имаме хипотези, теории, но нямаме категоричен отговор на въпроса защо човек мисли и чувства. Днес мозъка е изключително добре познат на молекулно ниво. - какви са медиаторите, пътищата, връзките между отделните неврони и т.н., но същността на мисленето и осъзнаването остават тайна“, допълни проф. Габровски.
„Вярвам, че ни предстоят интересни времена. Преди няколко месеца в нашата клиника се оборудвахме с апаратура, която допреди 20 години беше само мечта. Да не кажа немислима. Мечтали сме за магнитни резонанси, ПЕТ-скенери, за радиохирургия, мечтали сме за микроскопи от най-високо ниво със специфични филтри – и това вече е факт. И то е факт в ежедневието, а не в една клиника или болница. Това е привилегия“, подчерта началникът на Клиниката по неврохирургия.
