ДОКЛАД относно опасенията във връзка с въздействието на електромагнитните полета върху здравето

23.2.2009 - (2008/2211(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Frédérique Ries

Процедура : 2008/2211(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0089/2009
Внесени текстове :
A6-0089/2009
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно опасенията във връзка с въздействието на електромагнитните полета върху здравето

(2008/2211(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 137, 152 и 174 от Договора за ЕО, които предвиждат високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда, както и защита на здравето и безопасността на работниците,

–   като взе предвид Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на населението на електромагнитни полета[1] и доклада на Комисията от 1 септември 2008 г. относно нейното прилагане (COM(2008)0532),

–   като взе предвид Директива 2004/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета)[2],

–   като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие[3], както и съответните хармонизирани стандарти за безопасност на мобилните телефони и базовите станции,

–   като взе предвид Директива 2006/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно електрически съоръжения, предназначени за използване при някои ограничения на напрежението[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004—2010 г.[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 10 март 1999 г. относно предложението за препоръка на Съвета относно ограничаването на експозицията на обществеността на електромагнитните полета 0 Hz-300 GHz[6],

–   като взе предвид член 45 от своя Правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6‑0089/2009),

A. като има предвид, че електромагнитните полета (ЕМП) съществуват в природата и следователно винаги са присъствали на земята; като има предвид при все това, че през последните десетилетия, експозицията на околната среда на източници на ЕМП, дължащи се на човешка дейност, постоянно нараства поради търсенето на електроенергия, все по-усъвършенствани безжични технологии и промените, настъпили в социалната организация, поради които в момента всеки човек, у дома и на работа, е изложен на сложна смесица от електрически и магнитни полета с различна честота,

Б.  като има предвид, че технологиите на безжичните апарати (мобилни телефони, Wifi-WiMAX-Bluetooth, стационарни DECT телефони) излъчват ЕМП, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве,

В.  като има предвид, че повечето европейски граждани, най-вече младите хора на възраст между 10 и 20 години, използват мобилен телефон, като предмет с практическа цел и моден аксесоар, и като има предвид, че тревогите по отношение на евентуалните рискове за здравето, особено за младите хора, чиито мозъци са все още в процес на развитие, все пак остават,

Г.  като има предвид, че спорът в рамките на научната общност по отношение на евентуалните рискове за здравето, дължащи се на ЕМП, се задълбочиха след определянето на пределни стойности за експозицията на обществеността на ЕМП (от 0 Hz до 300 GHz) с Препоръка 1999/519/ЕО от 12 юли 1999 г.,

Д. като има предвид, че липсата на официални заключения на научната общност не попречи на някои национални или регионални правителства, в Китай, Швейцария и Русия, както и в поне девет държави-членки на Европейския съюз, да определят пределни стойности за експозицията, наречени превантивни и следователно по-ниски от тези, обявени от Комисията и нейния независим научен комитет, Научен комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР)[7],

Е.  като има предвид, че действията по ограничаване на експозицията на населението на ЕМП следва да бъдат балансирани от гледна точка на безопасността и сигурността спрямо подобренията в качеството на живот , за които допринасят устройствата, излъчващи ЕМП,

Ж. като има предвид, че сред научните проекти, предизвикващи както интерес, така и полемика, фигурира епидемиологичното проучване INTERPHONE, финансирано от Съюза в размер на 3 800 000 евро, основно чрез 5-тата Рамкова програма за изследователски и развойни дейности,[8] и чиито заключения се очакват от 2006 г.,

З.  като има предвид при все това, че изглежда е налице единодушие по някои въпроси, по-специално идеята, че реакциите при експозицията на микровълни при отделните хора е различна, че е необходимо приоритетно да се осъществяват тестове за експозицията при естествени условия, с цел да се оценят нетермичните последици, свързани с полетата на радиочестотите, както и особената уязвимост на децата в случай на експозиция на електромагнитни полета[9],

И. като има предвид, че ЕС определи пределни стойности на експозиция с цел защита на работниците от въздействието на ЕМП; като има предвид, че въз основа на предохранителния принцип такива мерки следва да бъдат предприети и за засегнатото население, като например жители и потребители,

Й. като има предвид, че в специалния доклад на Евробарометър относно електромагнитните полета (№ 272а от м. юни 2007 г.) се посочва, че по-голямата част от гражданите не смятат, че публичните органи им предоставят адекватна информация относно мерките за защита от ЕМП,

К. като има предвид, че е необходимо да се продължат изследванията в областта на средните и много ниските честоти с цел да е възможно да се направят заключения относно тяхното въздействие върху здравето,

Л. като има предвид, че използването на изображения с ядрено-магнитен резонанс (ИЯР) не трябва да бъде застрашено от Директива 2004/40/ЕО, тъй като технологиите, използващи ИЯР представляват най-напредналия стадий на развитие на изследователската дейност, диагностиката и лечението на заболявания с потенциално летален изход за пациентите в Европа,

М. като има предвид, че стандартът за безопасност на магнитния резонанс IEC/EN 60601-2-33 определя пределни стойности за ЕМП, които са установени, така че да се изключи всякаква опасност за пациентите и работниците,

1.  настоятелно призовава Комисията да преразгледа научната основа и адекватност на пределните стойности на ЕМП, както са определени в Препоръка 1999/519/ЕО, и да докладва на Парламента. Този доклад следва да се изготви от НКВИНЗР;

2.  призовава при оценяването на потенциалното въздействие на електромагнитната радиация върху здравето да се обърне особено внимание на биологичното въздействие, особено като се има предвид, че резултатите от някои изследвания сочат, че най-вредни са въздействията при най-ниските равнища; призовава за активна изследователска дейност, за да се разрешат потенциалните здравни проблеми чрез разработване на решения, които отхвърлят или намаляват пулсирането и амплитудната модулация на честотите, използвани за предаване;

3.  подчертава, че успоредно или като алтернатива на изменението на пределните стойности за ЕМП в Европа, следва Комисията да изработи, в сътрудничество с експертите от държавите-членки и засегнатите промишлени сектори (електрически компании, телефонни оператори и производители на електрически уреди, в т.ч. мобилни телефони), наръчник за наличните технологични възможности за намаляване на експозицията на електромагнитни вълни;

4.  отбелязва, че заинтересованите представители на промишлеността, както и съответните ръководители в областта на инфраструктурата и компетентни органи, могат вече да въздействат върху определени фактори, например, като установят разпоредби относно разстоянието между дадено място и излъчващото устройство, височината на мястото по отношение на височината на предавателната антена или посоката на излъчващата антена по отношение на обитаемите места и в действителност следва да извършат това с цел да вдъхнат увереност и да позволят по-добрата защита на хората, живеещи в близост до такива съоръжения; призовава за оптимално разполагане на антенните мачти и предавателите и допълнително призовава доставчиците да ползват съвместно така разположените антенни мачти и предаватели, с цел да се ограничи броя на лошо разположените антенни мачти и предаватели; призовава Комисията и държавите-членки да съставят подходящи насоки;

5.  призовава държавите-членки и местните и териториалните органи да създадат единна система за издаване на разрешения за инсталиране на антени и ретранслатори, и да включват в своите градоустройствени планове и териториален план за антените;

6.  настойчиво призовава органите отговорни за разполагането на антени за мобилна телефония да постигнат споразумение, заедно с операторите в този сектор, относно съвместно ползване на инфраструктури с цел намаляване на техния брой и на експозицията на гражданите на ЕМП;

7.  признава усилията, полагани от мобилните комуникации и други безжични технологии, излъчващи електромагнитни полета, за избягване на увреждане на околната среда и в частност за действия във връзка с промените в климата;

8.  счита, че предвид увеличаването на броя на заведените дела и налагането от държавните органи на мерки за временно прекратяване на инсталирането на ново оборудване, излъчващо ЕМП, в общ интерес е да бъдат подкрепени решения, основаващи се на диалога между промишлените субекти, обществените органи, военните органи и асоциациите на живеещото наблизо население по отношение на критериите за разполагане на нови антени за GSM или високоволтови електропроводи, и да се следи за това поне училищата, яслите, домовете за възрастни хора и здравните заведения да бъдат на конкретно разстояние от този вид оборудване, определено въз основа на научни критерии;

9.  призовава държавите-членки, заедно с операторите в сектора, да предоставят на обществеността карти, които да отразяват експозицията на високоволтови електропроводи, радио честоти и микровълни, и особено тези, генерирани от телевизионни кули, радио ретранслатори и телефонни антени. Призовава тази информация да се предоставя на интернет страница, така че обществеността да може лесно да я ползва за справки, както и да се разпространява в медиите;

10. предлага Комисията да разгледа възможността за използване на финансиране от трансевропейските енергийни мрежи за проучване на въздействието на ЕМП при много ниски честоти, и по-специално, при високоволтовите електропроводи,

11. призовава Комисията по време на парламентарния мандат 2009—2014 г. да постави начало на амбициозна програма за електромагнитната биосъвместимост между изкуствено създадените вълни и естествено излъчваните от живото човешко тяло, както и да определи дали в крайна сметка микровълните имат нежелани последствия за човешкото здраве;

12. призовава Комисията да представя годишен доклад относно равнището на електромагнитна радиация в ЕС, нейните източници, и мерките, предприети в ЕС за по-добра защита на човешкото здраве и околната среда;

13. призовава Комисията да намери решение, така че прилагането на Директива 2004/40/ЕО да бъде ускорено и по този начин да гарантира, че работниците са адекватно защитени от ЕМП, както вече са защитени от шума[10] и вибрациите[11] от други два акта на Общността, както и да въведе дерогация за изображенията с ядрено-магнитен резонанс в член 1 от горепосочената директива;

14. изразява съжаление относно факта, че в резултат на многократно отлагане от 2006 г. насам, резултатите на проучването INTERPHONE все още трябва да се публикуват, като целта на това международно епидемиологично проучване беше да проучи дали съществува връзка между използването на мобилен телефон и някои видове рак, сред които по-конкретно туморите на мозъка, на слуховия нерв и на подушната слюнечна жлеза;

15. в този контекст подчертава призива към предпазливост, отправен от координаторката на проучването INTERPHONE, г-жа Elisabeth Cardis, която въз основа на настоящите познания, препоръчва що се отнася до децата, мобилните телефони да не се използват над разумни граници, и да се използват в по-голяма степен стационарни телефони;

16. счита, че при всички случаи зависи от Комисията, която има значителен принос за финансирането на въпросното световно проучване, е да поиска от лицата, отговарящи за проекта, обяснение за липсата на окончателна публикация, и в случай на отговор незабавно да информира Парламента и държавите-членки;

17. предлага също така на Комисията, с оглед постигане на политическа и бюджетна ефикасност, да пренасочи част от общностното финансиране, предназначено за проучванията в областта на ЕМП, към масова кампания по повишаване осведомеността на младите европейци във връзка с добрите практики в областта на ползването на мобилни телефони, като използване на устройства за свободни ръце, провеждане на кратки разговори, изключване на телефона, когато не се използва (например в час) и неговото използване в райони с добро покритие;

18. подобни кампании за повишаване на осведомеността следва също така да запознават младите европейци с рисковете за здравето, свързани с различни домакински уреди и важността на това те да се изключват, вместо да се оставят в режим на готовност;

19. призовава Комисията и държавите-членки да увеличат финансирането за изследователската и развойна дейност за оценка на потенциалните дългосрочни вредни въздействия на радиочестотите на мобилната телефония; призовава също така за увеличаване на публични призиви за предложения относно проучването на вредните въздействия от многостранната експозиция на различни източници на ЕМП, особено когато това засяга децата;

20. предлага към мандата на Европейската група за етика в науките и новите технологии да се добави задача за оценка на научната етика, за да се помогне на Комисията да предотврати евентуални рискови ситуации, конфликт на интереси или дори злоупотреби, които биха могли да възникнат в настоящите условия на засилена конкуренция по отношение на изследователите;

21. призовава Комисията, в знак на признаване на обществените опасения в много държави-членки, да работи с всички заинтересовани страни, като национални експерти, неправителствени организации и промишлени сектори, за подобряване на наличността и достъпа до актуална информация, понятна за неспециалисти в областта на безжичните технологии и стандартите за защита;

22. призовава Международната комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения и Световната здравна организация (СЗО) да бъдат по-прозрачни и открити за диалог с всички страни, заинтересовани от определянето на стандарти;

23. осъжда някои особено агресивно маркетингови кампании на телефонните оператори по случай новогодишните празници и други специални поводи, като продажбата на мобилни телефони, предназначени изключително за децата или бонус „безплатни минути“, насочени към подрастващите;

24. предлага ЕС да включи в политиката си в областта на качеството на въздуха в помещенията, проучването на домашните „безжични“ уреди, чиято употреба, като например на Wifi за достъп до интернет и телефони, използващи цифрови усъвършенствани безжични телекомуникации (DECT), през последните години стана повсеместна на обществени места и по домовете, като гражданите биват постоянно изложени на емисии на микровълни;

25. предвид своята постоянна загриженост за подобряването на информацията за потребителите, призовава да бъдат изменени техническите норми на Европейския комитет по електротехническа стандартизация (CENELEC) така, че да бъде въведено задължение върху етикетите да се посочва мощността на емисията и всеки безжичен апарат да бъде придружен от указание, че излъчва микровълни;

26. призовава Съвета и Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и Комитета на регионите, да насърчат въвеждането на единна норма с цел намаляване до минимум на експозицията на живеещото наблизо население в случай на разширяване на високоволтовите електропроводи;

27. изразява остра загриженост по повод факта, че застрахователните компании обикновено изключват покриването на рискове, свързани с ЕМП, от полиците за гражданска отговорност, което означава, че европейските застрахователи вече прилагат собствена версия на предохранителния принцип;

28. призовава държавите-членки да последват примера на Швеция и да признаят лицата, страдащи от електромагнитна свръхчувствителност за лица с увреждания, така че да им гарантират подходяща защита, както и равни възможности;

29. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правилтествата и парламентите на държавите-членки, Комитета на регионите и Световната здравна организация.

  • [1]  OВ L 199, 30.7.1999 г., стр. 59.
  • [2]  OВ L 159, 30.04.2004, стр. 1.
  • [3]  OВ L 91, 07.04.1999, стр. 10.
  • [4]  OВ L 374, 27.12.2006, стр. 10.
  • [5]  Приети текстове, P6_TA(2008)0410.
  • [6]  OВ C 175, 21.6.1999 г., стр. 129.
  • [7]  Становище от 21 март 2007 г., прието на 16-то пленарно заседание.
  • [8]  Програма „Качество на живот“, номер на договора QLK4-1999-01563.
  • [9]  Проучване на Комитета за оценка на научно-технологичните възможности от март 2001 г. относно “физиологичните и екологични последствия от не-йонизиращите електромагнитни лъчения” ЕП № 297.574.
  • [10]  Директива 03/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с излагането на работниците на рискове, причинени от физически агенти (шум) (ОВ L 42, 15.02.2003 г., стр.. 38).
  • [11]  Директива 2002/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с излагането на работниците на рисковете от физически агенти (вибрации) (ОВ L 177, 6.7.2002 г., стр. 13).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въздействие на електромагнитните полета върху здравето: за какво става въпрос?

Сред изненадите, които ни поднася човешкото тяло, една от най-оригиналните със сигурност е способността му по естествен начин да излъчва електромагнитни полета, дължащи се главно на биологичните ни функции. По този начин електрическата дейност на сърцето и мозъка може да бъде регистрирана съответно чрез електрокардиограма и електроенцефалограма. Взаимодейства ли си тази естествена електрическа дейност с електромагнитните полета, дължащи се на човешката дейност? Как човешкото тяло поглъща електромагнитните полета, излъчвани от толкова различни апарати, като радиото, телевизията, микровълновата печка, мобилния телефон, предавателните антени или високоволтовите електропроводи?

Всички тези въпроси предизвикват редица научни колебания, а обществените органи все още не са им обърнали достатъчно внимание. В това се състои интересът на настоящия доклад по собствена инициатива, подготвен напълно независимо, без да се заема позиция по бурния научен спор, отнасящ се до електромагнитните полета. Докладът си поставя за първостепенна цел, чрез около десетина конкретни предложения, да предостави отговори на гражданите, било то обикновени потребители на тези апарати и/или живеещи наблизо до предавателни антени или високоволтови електропроводи. Все повече граждани изразяват загриженост във връзка с последиците за здравето им от постоянното експозиция на микровълни.

Държавите-членки слабо спазват европейските препоръки.

Поради липса на предоставени от договорите правомощия , няма европейски законодателен акт, който да задължава държавите-членки да вземат мерки по отношение на вълните с ниска и много ниска честота. Това са вълните, които днес се излъчват главно от антените на мобилните телефони и от безжичните технологии.

По тази причина на равнище ЕС, нормите за експозиция на гражданите са определени в Препоръка на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограничаването на експозицията на гражданите на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 GHz.)

Те следват точно стандартите, определени от Международната комисия за защита срещу нейонизиращите лъчения (ICNIRP), неправителствена организация, призната официално от Световната здравна организация (СЗО), която оценява научните резултати от цял свят.

Горепосочената Препоръка на Съвета на ЕС определя следните пределни стойности:

1.  GSM (900 MHz): 41.25 волта/метър

2.  DCS (1 800 MHz): 58,33 волта/метър

3.  UMTS (2 100 MHz): 61 волта/метър.

Нищо обаче не пречи на държавите-членки да приемат по-строги мерки за защита: не по-малко от 9 държави-членки вече направиха това на национално или регионално ниво, като сред тях са Гърция, Полша и неотдавна Белгия.

Във Великото херцогство Люксембург, държава, която докладчикът добре познава, от 2000 г. насам правителството се ориентира към прилагането на предохранителния принцип с максимална стойност на електрическото поле от 3 волта/метър, определено за емитент на място, където могат да живеят хора. Люксембургското население на практика е 14 пъти по-добре защитено от електрическите полета от другите граждани на ЕС.

На равнището на Европейския съюз, липсата на координация на националните политики по въпроса не е повод за задоволство. Докладчикът счита, че ролята на Комисията е да приложи ясна политика в областта на електромагнитните вълни (раздел конкурентоспособност, иновация, здравеопазване и информиране на потребителите), който не следва да се ограничава до настоящата разпокъсаност на няколко проекта, финансирани от ГД „Изследвания“.

На този етап, според докладчика, се налага следната перспектива: истината със сигурност се състои в политическо решение, при което определените пределните стойности да бъдат редовно адаптирани (в съответствие с новите технологии, излизащи на пазара, резултатите от новите епидемиологични изследвания) и да гарантират високо равнище на защита на потребителите, и най-вече на децата, без при това да пречат на функционирането на мрежите за мобилна телефония.

Това е подходът, избран от Европейската агенция от Копенхаген, която през септември 2007 г. смело препоръча на държавните органи на 27 държави-членки да предприемат мерки, за да защитят по-добре гражданите си: „подходящи, предохранителни и пропорционални мерки ... за избягване на ... сериозни заплахи“. Това отбелязва значителен напредък и се равнява на призив за действие, който се разграничава от позицията на СЗО, която защитава статуквото. В действителност, СЗО изглежда, че играе, за да спечели време: и ни определя среща през 2015 г., за да оцени цялостното въздействие на електромагнитните полета върху човека!

Гласуване от 10 март 1999 г. и 4 септември 2008 г.: Парламентът потвърждава своята позиция

Преди десет години Европейският парламент отправи послание за предпазливост по отношение на нормите, определени от Европа, за защита на гражданите от микровълните. Неговата критика към Комисията и Съвета не беше завоалирана: докладчикът Gianni Tamino се застъпи открито за предохранителния принцип и „Alara“, по силата на който експозицията на радиация трябва да бъде най-ниското разумно достижимо равнище.

Парламентът зае същата ясна позиция по деликатния въпрос за пределните стойности на експозиция по време на своето гласуване на 4 септември относно средносрочния преглед на Европейския план за действие в областта на околната среда и здравето 2004-2010 г.

Основавайки се на почти пълен консенсус (резолюцията беше приета с 522 гласа „за“, 16 „против“), ЕП призова Съвета „да измени своята Препоръка 1999/519/ЕО, с цел да се вземат предвид най-добрите практики на държавите-членки и по този начин да се наложат по-стриктни стойности на експозиция за всяко оборудване, което излъчва електромагнитни полета в честотите между 0,1 MHz и 300 GHz.

Докладчикът осъзнава, че определянето на праговете е от изключителните правомощия на държавите и регионите, и предпочита по този въпрос да подчертае алтернативите, които се предлагат на индустриалните предприятия, за да се предотвратят всички рискове за здравето: например, да се последва примерът на австрийските компетентни органи, които издигнаха на голяма височина предавателните антени, за да разпределят по-добре честотата на емисиите.

Не може да се отрича, че през последните десет години ежедневната околна среда на европейските граждани значително се измени, като се има предвид, че използването на безжични технологии стана повсеместно (стационарен DECT телефон , мобилен телефон, емисии UMTS-Wifi-Wi max-Bluetooth и бейбифони, и т. н.). Да признаем приноса на посочените нови технологии, както и постоянното им наличие на работното място, в библиотеката, както и в частния дом, означава също да признаем, че тези апарати подлежат на оценка, преди да бъдат пуснати на пазара и че в по-общ план, следва да се определят прагове по отношение на равнището на експозиция на микровълни в дома. В противен случай, крайният резултат може да се окаже равностоен на оказване на помощ на застрашени потребители!

Именно този климат на доверие в момента липсва и би следвало през следващите години да бъде възстановен с участието на гражданите потребители и живущите по места. Но също и в рамките на самата научна общност. Защото, ако докладчикът умишлено избра да не цитира нито едно проучване от вече публикуван документ, с изключение на документите на Европейския парламент, това се дължи на факта, че по въпроса за електромагнитните полета и възможните опасности за здравето, в научната общност очевидно цари разногласие.

Проучването INTERPHONE: христоматиен случай.

Докладчикът добре разбира, че наличието на спорове по въпроса е част от нормалния ход на научните изследвания: полемиката, разделяла години наред научната общност по въпроса за изменението на климата и предизвикалите го причини, ни го напомня!

Поради това е трудно да приемем факта, че проучвания се поставят „в хладилника“ с мотив, че експертите са неспособни да постигнат споразумение по дадено заключение, още повече, когато са финансирани с европейски обществени средства.

В този смисъл проучването INTERPHONE е наистина христоматиен случай. Замислено през 1998 г., започнато през 2000 г. и най-вече обявено като най-изчерпателния научен проект, тъй като включва не по-малко от 12 държави в световен мащаб с представително значение, с цел да се увеличи в най-голяма степен възможността да се регистрират рисковете от появата на определени видове рак. Заключенията от проучването обаче все още не са оповестени и се очакват от 2006 г. Следователнои имаме пълни основания да се запитаме дали един ден ще получим ясен отговор.

Докладчикът осъзнава външния натиск, упражняван върху научните кадри, които той иска да подкрепи в условията на ожесточена конкуренция, където откритието има стойност единствено ако се превърне в иновация и се публикува в големите научни списания. Той счита за важно да се реформира начинът на функциониране на научните комисии към Комисията.

Съществуват два прости начина да се постигне това: първият е да се осигури справедливо представителство на всички заинтересовани страни, т. е. включително представителство на НПО и асоциациите на потребителите. Вторият цели, с оглед осигуряване на прозрачност и ефективен контрол, да предложи да Европейската група за етика на науките и новите технологии (GEE) да се възложи допълнителната задача за оценка на научната етика. Този вид контрол, вече приложен в рамките на националните научни институции, ще окаже ценна подкрепа на Комисията с оглед предотвратяването на всяка възможност за възникване на рискова ситуация, конфликт на интереси или евентуални злоупотреби в областта на изследванията.

Един последен въпрос, който докладчикът желае да повдигне е свързан с множеството документи, с които е имал възможност да се запознае и от които се подразбира, че застрахователните компании обикновено отказват да поемат в рамките на застраховката гражданска отговорност риска, отнасящ се до електромагнитните полета. Познавайки способността на застрахователите да оценяват всеки вид риск и да извличат полза от бъдещи събития, в правото си сме да се запитаме относно причините, поради които те считат за уместно да прилагат предохранителния принцип по свой собствен начин.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.2.2009 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Adamos Adamou, Margrete Auken, Liam Aylward, Irena Belohorská, Maria Berger, John Bowis, Hiltrud Breyer, Martin Callanan, Dorette Corbey, Magor Imre Csibi, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Jill Evans, Christofer Fjellner, Elisabetta Gardini, Matthias Groote, Satu Hassi, Christa Klaß, Holger Krahmer, Urszula Krupa, Peter Liese, Marios Matsakis, Linda McAvan, Roberto Musacchio, Miroslav Ouzký, Vladko Todorov Panayotov, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Dagmar Roth-Behrendt, Guido Sacconi, María Sornosa Martínez, Thomas Ulmer, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, Anders Wijkman, Glenis Willmott

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Kathalijne Maria Buitenweg, Philip Bushill-Matthews, Jutta Haug, Johannes Lebech, Caroline Lucas, Hartmut Nassauer, Justas Vincas Paleckis, Alojz Peterle, Lambert van Nistelrooij