Четвъртокласниците имат добри умения по четене, но се затрудняват да извличат информация

В България изследването през 2021 г. са участвали над 4 хил. четвъртокласници от 151 училища в страната

Българските четвъртокласници отстъпват с малко от досегашните си постижения, но остават сред учениците с добри умения по четене, показват резултати от Международното изследване на уменията за четене PIRLS 2021 (Progress in International Reading Literacy Study). То се прави на всеки пет години, като целта е да следи тенденциите в постиженията на учениците и да изучава различията между националните образователни системи в участващите страни.

В България в изследването през 2021 г. са участвали над 4 хил. четвъртокласници от 151 училища в страната, както и техните родители и 212 учители, съобщиха от Министерството на образованието (МОН). Проследяват се способностите на учениците за четене с разбиране на художествени текстове и извличане и използване на информация от научно-популярни текстове. PIRLS използва четири международни сравнителни равнища на способностите:

напреднало равнище (над 625 точки)
високо равнище (над 550 точки)
средно равнище (над 475 точки)
ниско равнище (над 400 точки).

Резултатът на българските четвъртокласници е среден - 540 точки. Той е малко по-нисък от предходното проучване от 2016 г., когато учениците са получили 552 точки, т.е. са имали високо равнище. Въпреки по-ниския успех резултатите поставят българските четвъртокласници на девето място в класацията на PIRLS срещу 14-о през 2016 г.

По-добре се справят връстниците им в Сингапур (587 т.), Хонконг (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.), Полша (549 т.), Тайван (544 т.) и Швеция (544 т.). Австралия има равен резултат с българския (540 т.)

След България се нареждат Германия, Австрия, Франция, Дания и др. Преди 5 години резултатите са по-високи в световен план, но и в изследването участват 7 страни по-малко в сравнение с 2021 г.

Сравнителният анализ, който PIRLS изготвя сред 32 държави с данните от двете години, показва, че 21 държави имат по-ниски постижения през 2021 г., отколкото през 2016 г. Осем нямат никаква или малка промяна в точките, а само 3 страни имат по-високи резултати. В най-новото изследване влизат и трите години, в които заради беше обявената пандемия от COVID-19 учениците от цял свят учеха почти изцяло онлайн.

Резултатите от 2021 г. показват, че българските четвъртокласници имат по-добри умения за четене с разбиране на литературни текстове, отколкото за извличане на сведения от информативни текстове. През 2016 г. обаче учениците са се справили еднакво добре както с художествените текстове, така и с извличането на информация от научно-популярни такива.

Почти половината от българските четвъртокласници достигат високото равнище на способности по четене, а 16% имат способности над напредналото равнище. За сравнение - средно за страните напредналото равнище на способностите се достига от 7% от учениците, подчертават от образователното ведомство. Макар и над средното ниво, се наблюдава лек спад в резултатите 5 години по-рано. Тогава 19% достигат напредналото ниво по четене.

Към изследването са добавени и няколко въпросника, целящи да изучат контекста (семеен, социален, училищен, този в класната стая), в който се развиват уменията на децата за четене. Изготвени са въпросници към учениците, техните родители, учителите и директорите на училищата. Проучването сочи, че образователните възможности в семейството влияят най-много върху резултатите на четвъртокласниците.

Образователните възможности се формират от броя книги у дома, образованието и професионалната заетост на родителите. Учениците имат по-голям резултат, ако средно у дома си имат повече от 100 книги, поне 25 от които детски, един от родителите им поне притежава висше образование и работи като специалист.