Ако ни ухапе куче: Завеждаме дело, може да го спечелим

© Георги Кожухаров

На 9 март вечерта улично куче се спусна в тъмното току до блока в "Младост", където живея, и доста здраво захапа крака ми. От писъка ми то се изплаши и избяга, събраха се хора. Четири хирургически шева в "Света Анна", упойки, инжекции, четири дни в болницата (устоях само два), направления от джипито до хирурга за наблюдения, сваляне на конци... И когато раната позаздравя, аз – въоръжена с целия доста дебел свитък медицинска документация, се запътих при адвокат за помощ да си търся правата от Столичната община. Бях изумена, когато адвокатът ми каза, че "само" с този свитък вероятността да спечеля дело срещу общината е многократно по-малка от риска да го загубя.

След трагичния инцидент с проф. Тачков се обърнахме към адвокат Михаил Екимджиев, ръководител на Асоциацията за европейско право и права на човека, за да разясни какво трябва да направи човек, ако бъде ухапан от бездомно куче и иска да защити правата си.

Запишете имена и телефони на свидетели

е първият съвет на юриста.

Паралелно с медицинското свидетелство, което трябва да се извади веднага, трябва да си запишете имена, телефони, адреси на хора, които са видели инцидента, притекли са се на помощ, придружили са ви до вкъщи. Трябва да убедите някои от тези хора да дойдат в съда, когато се наложи, за да потвърдят какво се е случило, и най-важното – къде точно се е случило.

Защото защитната тактика на общината е да поиска най-напред да докажете, че инцидентът е станал именно на нейна територия. Кучето можело да ме е ухапало в Пловдив. Но нали се вижда от медицинските ми документи, че съм потърсила лекарска помощ в София?! Няма значение – тоест има, но недостатъчно. Правосъдието е формална дейност и може да се размине дори с логиката – казват юристите.

Исковата молба се придружава с такса от 10 лв.

Делото се завежда в първоинстанционния административен съд, където е станал инцидентът (за столицата – в Административен съд София-град) по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините, по който те отговарят за всички имуществени и неимуществени вреди в резултат на неправомерни актове, действия или бездействия по повод административната им дейност, обясни адвокат Екимджиев.

В случая с бездомните кучета е налице бездействие, тъй като общината има задължение, произтичащо от редица закони, подзаконови актове и общински наредби, да осигурява безопасността на гражданите и обществения ред на своята територия. Ако общината е възложила някои свои задължения на частни фирми, тя може да си ги призове, но пострадалият човек трябва да знае, че основният му ответник е тя.

Процедурата е максимално облекчена откъм такси и разноски. Исковата молба се придружава с такса от 10 лв. Разноски не се плащат, дори ако искът ви бъде отхвърлен от съда. Гражданинът не е длъжен да доказва вина на конкретни длъжностни лица, трябва само да се докаже причинно-следствената връзка между преживяното страдание и бездействието на общината.

Допреди няколко години гражданите бяха задължени, ако загубят делото, да платят 4 процента върху отхвърленото обезщетение. След няколко осъждания на България в Страсбургския съд този "смразяващ ефект", възпиращ ни да си търсим правата - както го е нарекъл Европейският съд в решението си, беше премахнат.

В исковата молба трябва да се опише какво се случило, къде, кога, в нея може да се посочат и свидетелите, а може и по-късно.

Препоръката на юристите - да си наемем адвокат

Делата по този закон може да ни изглеждат житейски прости, но Михаил Екимджиев сравни спечелване на процес срещу публична институция с възможността сръчен човек да си направи сам средно сложна хирургическа операция!

Ако все пак човек реши да се справи сам, в исковата молба трябва да опише ясно инцидента – какво се е случило, къде, кога и да посочи претенцията си (като сума) за претърпените морални вреди.

Обезщетението се присъжда "по справедливост" от съда

Това означава, че трябва да успеем да убедим съда какви болки сме претърпели, с какъв интензитет, колко време. И ни остава да разчитаме на късмета си, че сме попаднали на съдия едновременно ерудиран, но и съпричастен към болките и страданието. Защото критерият "по справедливост" не е един и същ при различните съдии, както не е еднакъв и при всички хора. За съжаление в преходна България по стар рефлекс претенциите за морални вреди често пъти се подценяват, споделя адвокат Екимджиев.

Размерът зависи преди всичко от степента на увреждането. Може да е и само 300 – 400 лв. за лек инцидент (няколко часа болки, опасност от инфекция, но без да се стигне до нея.) И десетки хиляди за много тежки увреждания или смърт, каквато трагедия сполетя професор Ботьо Тачков.

Поне година продължават делата в големите съдилища

Срокът за приключване на такова дело в различните съдилища е различен – зависи от натовареността им. За градове като София и Пловдив – около година продължават на първата инстанция. Ако е по-елементарен казусът – може и в две съдебни заседания да приключи, но при по-сложни случаи – общината иска многобройни експертизи, възразява, оспорва... И не му се вижда краят.

Присъствала съм на дело по Закона за отговорността на държавата за пострадал леко шофьор заради голяма дупка на пътя, в която спукала гума. Юристите на "Пътна инфраструктура" поискаха съдът да разпореди да се измери ширината на платното, за да се установи, че шофьорът е можел да заобиколи дупката, но щом не го е направил, значи не е внимавал. Оттам – значи не е пряка връзката между инцидента и бездействието на държавата, а е пряка с неговото невнимание! (Ето затова ни е полезен адвокатът – той знае как да "настъпи".)

Ще си позволя едно лично мнение, до което стигнах, докато разпитвах за различни дела по Закона за отговорността на държавата и общините: това е полезен за хората закон.

В процеса участва и прокурор, но мнението му не ангажира съда
Законът е предвидил и участие на прокурор, който да изразява становище, без то да бъде задължително за съда. Според законодателния замисъл от прокурора се очаква да бъде – казано простичко – съюзник на по-слабата страна, а в случая това е гражданинът. Защото от другата страна е публичната институция – държавата (или общината) с цялата й институционална мощ.

Практиката обаче показва, че по-често прокурорът се проявява едва ли не като представител на институцията, вместо да е съюзник на пострадалия гражданин. И на закона, бих добавила в конкретния случай.

Изводът: колкото и да е трудно, не трябва лесно да се отказваме да си търсим правата. Така ще дисциплинираме и държавата си. Имаме добър закон, да следим само да не го окастрят някой ден.