В България тепърва започваме да говорим за енергийни общности и вятърната енергия не е точно вариантът, който първи ни идва наум. Може би защото досега у нас самите проекти с ветрогенератори са свързвани основно с едри инвеститори.
Но вятърът не може да бъде монополизиран. Преходът към чиста възобновяема енергия всъщност е шанс и за крайните потребители (включително за енергийно бедните сред тях), да намалят сметките си и да извоюват своята независимост от големите корпорации и тяхната мрежа. И не само – дори да печелят в дългосрочен план, докато намаляват емисиите от отоплението и потреблението си до минимум.
Подходящо, екологично, изгодно
Вятърните турбини са мощни и ефективни, но са прекалено мащабни, за да се използват от едно-единствено домакинство. Не е и нужно – само едно завъртане на перката може да осигури 8 часа от електропотреблението на един дом. Това прави електричеството от вятъра доста подходящо решение за енергийни общности, стига местният климат да предлага подходящи условия. В определени ситуация вятърната енергия има своите предимства пред тази от слънцето, защото на места не зависи толкова от сезона и може да се добива и нощем.
В някои държави в Европа това вече не е теория, а реалност и местни общности се възползват от предимствата на вятърните турбини. Във Великобритания например през 2021 г. (данните за 2022 и 2023 предстои да бъдат публикувани) са оперирали 331 MW възобновяеми мощности, които са собственост на енергийни общности с общо 58 000 членове. От тях около 1/3 или 113 MW разчитат на вятъра като основен източник на енергия. Това се равнява приблизително на потенциала за генериране на електричество на една въглищна централа с размера на ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград. Само че без замърсяването, разрушените животи и зависимостите.
Вече работещи решения
Първият британски вятърен парк, притежание на енергийна общност, се казва Graig Fatha и се намира в Уелс. Той влиза в експлоатация през март 2020 г. въз основа на нов модел, който позволява на потребителите на енергия да са собственици на вятърна турбина. Реално всеки гражданин в страната може да притежава дял. Проектът е собственост на над 900 членове и е подкрепен с финансиране от над 1 млн. британски лири (£) от местното правителство.
Като доказателство, че сезоните не са проблем, декември 2023 г. се оказва месецът с най-високото производство на електричество от началото на работа на проекта – генерирани са почти 1000 MWh. Средно всеки от участниците в кооператива е спестил през месеца около £146 (330-340 лв. по актуален валутен курс). Това означава, че много членове на Graig Fatha вече са получили впечатляващата 50% възвръщаемост от първоначалните си разходи под формата на спестявания от сметки. Еквивалентът на спестените CO2 емисии пък се равнява на над 75 000 дървета само за месеца, а всяко домакинство е изпуснало средно над 1,3 тона въглеродни емисии годишно по-малко в атмосферата. Помощта за енергийно бедните членове на общността само за декември се равнява на £71 896 – а предстоят още 23 години експлоатация.
Компанията, която строи Graig Fatha, е пред пускането на още един подобен проект на база вятърна енергия, при това още по-амбициозен. До няколко месеца в Шотландия трябва да заработи общност с 8 вятърни турбини Kirk Hill. Обещанието за него е, че той ще е способен да произвежда само за 10 минути енергията, нужна за едно типично домакинство за цяла година.
Независимост и бъдеще
„Възможно е човек да членува в енергийна общност, дори и да пребивава на по-далечно място от мощностите. Инженерът и разработчик Елеонор Шъруен живее и работи в Западен Лондон, на над 220 км. от вятърната ферма. Тя иска да инвестира във възобновяема енергия, защото е загрижена за промените в климата и личния си принос за тях. Малкият ѝ апартамент под наем в жилищен блок обаче не позволява инсталирането на соларни панели, разказва Елеонор пред лондонския вестник Express. Тя научава за Graig Fatha от специализиран подкаст и решава да инвестира £1200 в проекта. По този начин се превръща в собственик на 700W мощности, които се очаква да генерират около 2000 kWh енергия годишно. Реалността се оказва по-добра от прогнозите – Елеонор успява да намали сметките си за електричество с 30% и да спести над £500 за 2023 г., едва втората година на експлоатация от очакваните 25 г. на проекта.
В Европа има места, където подобни общностни проекти вече са достатъчно развити, за да не изглеждат екзотично. Възобновяемите енергийни източници произвеждат 84% от електроенергията в Дания, като в последните години малко над половината от нея е точно от ветрогенератори. Скандинавската държава си е поставила цел да постигне 100% възобновяема енергия до 2030 г. Това няма как да се случи без политики, които позволяват на гражданите да притежават и да печелят от вложения във вятърната енергия. През 2016 г. повече от половината от инсталираните вятърни мощности на Дания са били собственост на отделни хора, а не на компании. По този начин жителите на страната инвестират, печелят и играят важна роля в прехода към зелена икономика. Но също така си осигуряват независимост и бъдеще.
Един от популярните примери за последното е датският остров Самсо. Той е наречен от ООН „първият остров на възобновяема енергия в света“ – жителите му притежават 100% от енергийната инфраструктура, която включва 11 офшорни и 10 наземни вятърни турбини, наред с други източници на зелено електричество. Проектът там стартира още в края на 90-те години, след като най-големият местен работодател се оттегля и оставя застаряващото население без препитание. Както и други подобни островни общности в Европа като архипелага Арън в Ирландия или Оландските острови във Финландия, собствеността върху инфраструктурата и енергийният преход осигуряват нови работни места и дават възможност за развитие на местната икономика. В случая на Самсо млади семейства от региона се местят на острова, вдъхновени от новите възможности.
Енергийните общности са желан и естествен начин да спестим, да пазим природата и да получим по-голяма независимост. Проучване на YouGov от 2021 г. показва, че 75% от хората в България биха се присъединили към енергийна общност, ако такава бъде създадена наблизо. 77% от хората в 10 европейски държави, в които е проведено допитването и живеят близо до вятърна ферма, биха добавили още турбини. Разбира се, вятърните турбини не са панацея. Те са само едно възможно решение в спектъра на възобновяемата енергия. По-важен в случая е шансът да вземем бъдещето си в собствени ръце, а енергийните общности са един добър инструмент да го направим.