What do you think?
Rate this book
Близки срещи със смесени чувства
„Близки срещи със смесени чувства“ не се вписва в определен жанр. Тя не е нито роман, нито документалистика, нито автобиография. Историите, събрани в нея, са разнородни, но само на пръв поглед несъвместими. Това са журналистически статии, есета и портрети, публикувани в различни медии през последните повече от десет години. Наравно с тях са включени и самостойни текстове, разказващи контекста, предисторията или следствието от тяхното публично появяване. Откровено и много лично.
Тази книга е опит за излизане от журналистическата анонимност. Тя е разказ за двете страни на една монета. Като позитива и негатива във фотографията. Като спектакъла и болезнените репетиции преди това. Книга за видимото, публичното и невидимото, болезнено съкровеното.
„Близки срещи със смесени чувства“ е пъзел от истории, които всеки сам подрежда в емоционалната си памет. В тях се оглеждат времето, човешките взаимоотношения, страховете и мечтите ни... Малки истории за големия живот.“
Георги Тошев
Тази книга е опит за излизане от журналистическата анонимност. Тя е разказ за двете страни на една монета. Като позитива и негатива във фотографията. Като спектакъла и болезнените репетиции преди това. Книга за видимото, публичното и невидимото, болезнено съкровеното.
„Близки срещи със смесени чувства“ е пъзел от истории, които всеки сам подрежда в емоционалната си памет. В тях се оглеждат времето, човешките взаимоотношения, страховете и мечтите ни... Малки истории за големия живот.“
Георги Тошев
- GenresBulgarian Literature
9 pages, Audiobook
First published June 15, 2017
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
February 13, 2022
Страхотна, неяероятна, смях се, поплаках си, замислих се и да… Една емоционална бомба, написана по страхотен начин ♥️
March 31, 2020
3.5 - 4 звездички.
Хубаво пише Мария Касамова. Книгата определено е насочена към дамската аудитория.
Хубаво пише Мария Касамова. Книгата определено е насочена към дамската аудитория.
Read
June 30, 2018Мария Касимова-Моасе : "Близки срещи със смесени чувства"
Аз се влюбих директно в тази книжка и индиректно в авторката и. Толкова истински, точкова наистина близки тези срещи, че през цялото време си мислех, че ако можех да пиша, ето точно така ми се искаше да се получи. Имам навика да подчертавам моменти от книги, които ме впечатляват или имат някаква директна връзка с моя живот, мисли мечти! Когато завърших книгата, осъзнах колко много подчертани цели редове има и колко са ми наистина близки всички тези хора и ситуации описани от Мария. Не говоря само за фактическите съвпадения, като най-любимата ми учителка по литература от Класическата гимназия Стамена Димова, която явно и на Мария, както и на мен е открила един необятен свят. Или пък така точно описания синдром на отличничката, който и до ден днешен и мен и мъчи и мотивира към все повече успехи. Става дума за това, че тази лека непретенциозна книжка е отразила наистина действителноста и настроението на едно цяло поколение по един изключително откровен начин. Да не говорим пък колко сила, вдъхновение и надежда лъха от всеки ред. Исках да споделя много цитати, но по-добре просто сами прочетете книгата, и все пак най-любимият ми:" Господ си си ти сама на себе си."
Чакам с огромна нетърпения следващата книга на Мария!
Аз се влюбих директно в тази книжка и индиректно в авторката и. Толкова истински, точкова наистина близки тези срещи, че през цялото време си мислех, че ако можех да пиша, ето точно така ми се искаше да се получи. Имам навика да подчертавам моменти от книги, които ме впечатляват или имат някаква директна връзка с моя живот, мисли мечти! Когато завърших книгата, осъзнах колко много подчертани цели редове има и колко са ми наистина близки всички тези хора и ситуации описани от Мария. Не говоря само за фактическите съвпадения, като най-любимата ми учителка по литература от Класическата гимназия Стамена Димова, която явно и на Мария, както и на мен е открила един необятен свят. Или пък така точно описания синдром на отличничката, който и до ден днешен и мен и мъчи и мотивира към все повече успехи. Става дума за това, че тази лека непретенциозна книжка е отразила наистина действителноста и настроението на едно цяло поколение по един изключително откровен начин. Да не говорим пък колко сила, вдъхновение и надежда лъха от всеки ред. Исках да споделя много цитати, но по-добре просто сами прочетете книгата, и все пак най-любимият ми:" Господ си си ти сама на себе си."
Чакам с огромна нетърпения следващата книга на Мария!
March 2, 2022
Просто бръкнаха и се настаниха дълбоко в душичката ми тези истории!!!
Толкова човешки, топли и красиво разказани - с изключителна интелигентност, прекрасно чувство за хумор и самоирония, точно където трябва, и най-важното: с много, много ЛЮБОВ И СЪРЦЕ!
Толкова човешки, топли и красиво разказани - с изключителна интелигентност, прекрасно чувство за хумор и самоирония, точно където трябва, и най-важното: с много, много ЛЮБОВ И СЪРЦЕ!
October 26, 2017
Страхотна! С всяка страница ставаше все по-истинска, откровена, човешка. Не ми се искаше да свършва...
Read
June 23, 2017Мария Касимова-Моасе - "Близки срещи със смесени чувства"
Понякога нещата се навързват, стават странни наглед съвпадения. А дали са наистина странни? Или пък търсени...?
Наскоро прочетох чудесната "Бащите не си отиват". Една от историите вътре беше споделена от Мария Касимова-Моасе. За мен беше една от впечатляващите и реших, че ще потърся повече информация за нея.
Само че се случиха разни неща, насочих се към други книги и забравих. До днес, когато видях в книжарницата нейната книга "Близки срещи със смесени чувства" и я разлистих, защото си спомних името.
Не знам дали ви се е случвало да решите, че искате да прочетете някоя книга заради 1-2 изречения, които сте мярнали, докато сте я разглеждали. На мен ми се случи днес с тази. Две изречения, в които видях себе си. И я купих.
... А днес, три дни след като написах тези думи, книгата е вече прочетена. И отсега знам, че ще има специално място за нея в сърцето ми.
Трудно е да се определи жанрът на тази книга. Тя не е "чисто" автобиографична, макар че в огромната си част историите, включени в нея, са именно автобиографични. Не е и точно сборник от есета, макар че част от написаното има есеистично форма. Не са и просто "поръчани" текстове, макар ч�� са писани за печатни или онлайн издания.
Тази книга не е нищо от това - и в същото време е всичко това. И нещо повече от това. Тя е автобиография, разсъждение, болезнено откровение, вдъхновяваща книга. От онези книги, които разтваряш, без да си сигурен точно какво да очакваш, и неусетно се улавяш как , четейки, започваш да си казваш: "Това го знам!" "Това съм го преживял!" "Тя как така е "подслушала мислите ми!" Или дори: "Това аз съм го писал!"
Споменах, че купих тази книга заради едни няколко изречения в началото - а именно - текста със заглавие "Няма да стане!"
С подобни думи е започнал и моят живот. Само че веднага срещнали отпор: "Ще стане пък!" И също като Мария Касимова-Моасе в нейните "Близки срещи..." и аз вече толкова години слушам как нещо си там нямало да стане - и се заинатявам, че ще стане пък. И в моя живот нищо не е ставало от първи път. Само че съм инат. Като не стане първия път, ще стане от сто и първия.
Става.
Ето затова харесах тази книга. Защото разпознах отдавна казани думи и видях сродна душа. Защото обичам този начин на разказване, тези истории, които са човешки, без да "нагазват" твърде много в битовизми. Истории, които разказват един живот не строго хронологично, а просто така, сякаш седите и си говорите с разказвача. Някои от тези истории са тъжни, други - забавни, трети - трогателни. Но всички звучат истински, без превзетост и претенциозност. Вече споменах "Няма да стане!", но "Без плюш и шоколад за любовта", "Отпадане от скоростната лента" и "За невидимите неща" си делят второто място сред най-любимите ми истории от тази книга.
Можеше и да не забележа тази книга сред морето от книги наоколо. Но някой, някъде, нещо, реши да ме срещне с нея. И благодаря безкрайно за тази среща.
Понякога нещата се навързват, стават странни наглед съвпадения. А дали са наистина странни? Или пък търсени...?
Наскоро прочетох чудесната "Бащите не си отиват". Една от историите вътре беше споделена от Мария Касимова-Моасе. За мен беше една от впечатляващите и реших, че ще потърся повече информация за нея.
Само че се случиха разни неща, насочих се към други книги и забравих. До днес, когато видях в книжарницата нейната книга "Близки срещи със смесени чувства" и я разлистих, защото си спомних името.
Не знам дали ви се е случвало да решите, че искате да прочетете някоя книга заради 1-2 изречения, които сте мярнали, докато сте я разглеждали. На мен ми се случи днес с тази. Две изречения, в които видях себе си. И я купих.
... А днес, три дни след като написах тези думи, книгата е вече прочетена. И отсега знам, че ще има специално място за нея в сърцето ми.
Трудно е да се определи жанрът на тази книга. Тя не е "чисто" автобиографична, макар че в огромната си част историите, включени в нея, са именно автобиографични. Не е и точно сборник от есета, макар че част от написаното има есеистично форма. Не са и просто "поръчани" текстове, макар ч�� са писани за печатни или онлайн издания.
Тази книга не е нищо от това - и в същото време е всичко това. И нещо повече от това. Тя е автобиография, разсъждение, болезнено откровение, вдъхновяваща книга. От онези книги, които разтваряш, без да си сигурен точно какво да очакваш, и неусетно се улавяш как , четейки, започваш да си казваш: "Това го знам!" "Това съм го преживял!" "Тя как така е "подслушала мислите ми!" Или дори: "Това аз съм го писал!"
Споменах, че купих тази книга заради едни няколко изречения в началото - а именно - текста със заглавие "Няма да стане!"
С подобни думи е започнал и моят живот. Само че веднага срещнали отпор: "Ще стане пък!" И също като Мария Касимова-Моасе в нейните "Близки срещи..." и аз вече толкова години слушам как нещо си там нямало да стане - и се заинатявам, че ще стане пък. И в моя живот нищо не е ставало от първи път. Само че съм инат. Като не стане първия път, ще стане от сто и първия.
Става.
Ето затова харесах тази книга. Защото разпознах отдавна казани думи и видях сродна душа. Защото обичам този начин на разказване, тези истории, които са човешки, без да "нагазват" твърде много в битовизми. Истории, които разказват един живот не строго хронологично, а просто така, сякаш седите и си говорите с разказвача. Някои от тези истории са тъжни, други - забавни, трети - трогателни. Но всички звучат истински, без превзетост и претенциозност. Вече споменах "Няма да стане!", но "Без плюш и шоколад за любовта", "Отпадане от скоростната лента" и "За невидимите неща" си делят второто място сред най-любимите ми истории от тази книга.
Можеше и да не забележа тази книга сред морето от книги наоколо. Но някой, някъде, нещо, реши да ме срещне с нея. И благодаря безкрайно за тази среща.
December 18, 2017
Благодаря Ви Мария, че публикувахте “Близки срещи със смесени чувства” и написахте тези истории. Много реална книга, без илюзии. Описали сте живота такъв, какъвто си е, без суета. Казали сте истината без да си мислите, че след това някои ще Ви обсъдят, че при Вас нещата не са перфектни. В днешно време с тези социални мрежи ни се иска да се покажем пред близки и приятели, че всичко е прекрасно, та да може малко да ни позавиждат.
Купих си Вашата книга през лятото, когато си бях в България. От много години живея със семейството си много далеч от Родината. Вашите разкази ме зареждаха с много приятни чувства. Носех си книгата с мен на работа, та когато имах почивка да можех да си почитам по някоя страничка.
Желая Ви успех, очаквам още истории от вас.
Купих си Вашата книга през лятото, когато си бях в България. От много години живея със семейството си много далеч от Родината. Вашите разкази ме зареждаха с много приятни чувства. Носех си книгата с мен на работа, та когато имах почивка да можех да си почитам по някоя страничка.
Желая Ви успех, очаквам още истории от вас.
October 6, 2017
Много ми хареса и се радвам, че поотлежа малко, а не започнах да я чета веднага, когато я купих. Книга, която е много лична, откровена. С която се свързваш, дори част от историите да не са твоите истории и да нямаш точно този опит, но виждаш постъпките, реакциите, мислите, чувствата. И те са истински, твоите, нашите. Женска книга, но от и за силни, борбени, вдъхновени, истински и обичащи момичета.
Бях чела част от тези текстове, когато бяха публикуване в съответните платформи/ сайтове. Бележките под линия разкриват живия и пъстър контекст на тяхното създаване и преживяване.
Благодаря, Мария!
Бях чела част от тези текстове, когато бяха публикуване в съответните платформи/ сайтове. Бележките под линия разкриват живия и пъстър контекст на тяхното създаване и преживяване.
Благодаря, Мария!
November 18, 2021
Книгата е толкова искрена, щедра, топла, понякога и смешна. Както казва Георги Тошев в предговора "Може да те накара да се влюбиш в себе си", но не да си самовлюбен, а да се обичаш, да си простиш и да се подкрепяш.
December 26, 2022
Остави ми усещането на една вълнуваща, винена, човечна и пълна с надежди и усмивки вечер! Мария Касимова-Моасе има изумителния талант да се смее през сълзи и да те разсмее през сълзи! Всяка дума, всеки нюанс е пълен с мъдрост, но и нежност, слънце, доброта.
April 13, 2018
Някои текстове ми харесаха много, други не толкова.
Приятно че��иво - за път или за почивка :)
Приятно че��иво - за път или за почивка :)
April 20, 2024
Слушана в Сторител с великолепния прочит на автора.
Ще призная, че първоначално изпитах разочарование – почувствах се излъгана от тези кратки истории като добри фейсбук статуси, събрани на едно място и с дописани бележки с малко повече обстоятелства около тях. Омръзнало ми е от "осребряването" на всичко – независимо струва ли си или не. Липсваше ми топлата художественост на "Балканска рапсодия", а този роман вдигна неимоверно летвата на личните ми читателски очаквания от Мария Касимова-Моасе (последният да затвори вратата! :)).
Малко по малко обаче и след три много разтърсили ме истории, лични, саморазголващи до болезнен самобичуващ себе си ексхибиционизъм, установих, че заедно с прекрасното чувство за хумор, самоирония и надсмешка, тази сборна книга притежава същото, което и Рапсодията: умение да те трогва дълбоко и да те поставя в обувките на "персонажите". А те са истински хора, реални, нормални, несъвършени... и прекрасни. Блъснаха ме тези истории като чукове.
Затова сега ми се иска да си помълча. Не преди да кажа: благодаря.
Ще призная, че първоначално изпитах разочарование – почувствах се излъгана от тези кратки истории като добри фейсбук статуси, събрани на едно място и с дописани бележки с малко повече обстоятелства около тях. Омръзнало ми е от "осребряването" на всичко – независимо струва ли си или не. Липсваше ми топлата художественост на "Балканска рапсодия", а този роман вдигна неимоверно летвата на личните ми читателски очаквания от Мария Касимова-Моасе (последният да затвори вратата! :)).
Малко по малко обаче и след три много разтърсили ме истории, лични, саморазголващи до болезнен самобичуващ себе си ексхибиционизъм, установих, че заедно с прекрасното чувство за хумор, самоирония и надсмешка, тази сборна книга притежава същото, което и Рапсодията: умение да те трогва дълбоко и да те поставя в обувките на "персонажите". А те са истински хора, реални, нормални, несъвършени... и прекрасни. Блъснаха ме тези истории като чукове.
Затова сега ми се иска да си помълча. Не преди да кажа: благодаря.
July 11, 2017
Много истинска и откровена, много българска и съврменна книга. От книгите, които простичко, но убедително ти показват, че не си сам на света със своите душевни терзания и търсения и които те вдъхновяват да пожелаеш и сам да пишеш. Макар да са отделни есета и статии, тънката червена нишка не липсва, засегнати са и много аспекти от живота на един съвременен българин, така че много хора могат да открият нещо от себе си в страниците на тази книга. Единственото, което не ми харесва (и това важи по принцип за този тип публикации на събрани творби само на един автор) е, че се забелязва повторението на любими фрази и изразни средтсва.
January 26, 2023
Личи си, когато човек е вкарал цялото си сърце и душа в това да предаде най-съкровените си чувства на лицето отсреща. И по такъв начин, че независимо от това кое е това лице - то ще разбере и ще потръпне от първия прочит. Това да вникне в написаното, да изживее историите и спомените на автора е трудна задача, с която Мария Касимова се е справила съвършено.
Смятам, че тази книга е написана брилянтно. Смях се, радвах се с Мария, беше ми тъжно и плаках. Усетих всяка неимоверна частица в мен как се разбужда, замислих се. Може би в това е силата на Мария. Толкова откровено поех нейните истории, че ги усетих като свои. Силно впечатлена останах и с нетърпение бих прочела следващите ѝ творби!
Смятам, че тази книга е написана брилянтно. Смях се, радвах се с Мария, беше ми тъжно и плаках. Усетих всяка неимоверна частица в мен как се разбужда, замислих се. Може би в това е силата на Мария. Толкова откровено поех нейните истории, че ги усетих като свои. Силно впечатлена останах и с нетърпение бих прочела следващите ѝ творби!
October 23, 2018
Не пиша рецензии на книгите, които чета, но за тази ще направя изключение. Защото Бургас е в сърцето ми. Защото помня фурната на бабата на авторката. Защото някои истории ме докоснаха. А други направо ме разтърсиха.
Благодаря ти, Мария! Не спирай да пишеш!
Благодаря ти, Мария! Не спирай да пишеш!
July 26, 2023
Без думи съм. Толкова прекрасна книга. Пропита с много болка, мъка, а в същото време изпълнена с мъдрост, борба и мотивация! Благодаря на Мария Кисимова-Моасе, че ми позволи да се докосна до нейния свят!
January 6, 2024
Почитателка съм на Мария Касимова-Моасе и на начина, по който разказва. Впечатляващо е колко детайли помни, както и как от привидно обикновени всекидневни случки тя прави вълнуващи истории и даже има поука. Чудесен разказвач е Мария и беше удоволствие да слушам как сама чете текста си.
September 24, 2022
Определено чувствата са смесени. Но по-скоро ми харесаха тези разкази.
November 26, 2022
Просто невероятна.
December 5, 2022
Тази книга дойде втолкова правилен момент от моя живот! Прекрасна! Препоръчвам я с две ръце!
December 11, 2022
Истинска!
March 13, 2023
Много, много моя книга!
May 8, 2023
Беше прекрасно изживяване
January 17, 2024
Прекрасна и любима Мария Касимова-Моасе. Има невероятното умение да се вглежда в душата на хората и да улавя красотата и маниерите на бита. Плаках и се смях, благодаря.
Displaying 1 - 24 of 24 reviews