Задачата на бартолиновата жлеза е да произвежда секрет, който овлажнява и “смазва” входа на влагалището при полов контакт. След като е разположена на входа на половите пътища, ясно е, че тази жлеза е изложена на риска от голям брой микроорганизми.
Някои от тях навлизат в изходния й канал, но повечето се отмиват от секрета - както всяка жлеза, и бартолиновата има самоочистващи механизми. Все пак понякога (по-агресивни микроорганизми, спад в имунитета, травма при полов контакт и др.) се стига до възпаление, което води до оток на каналчето и естествено до запушването му. Секретът се натрупва в жлезата и при наличието на микроорганизми бързо се превръща в гной. Оформя се абсцес (кухина с гной) - познатото ви възпаление.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всеки сам решава как да се лекува</strong></span><br /> <br /> Веднъж образувала се, гнойта няма как да се резорбира напълно - тя трябва да се отстрани (да се дренира).<br /> <br /> <strong>Избор първи: </strong>чакане, мазане с ихтиол и др. медикаменти, докато пробие само - решението и болката са си ваши. Не че е опасно, но е излишно страдание. <br /> <br /> <strong>Избор втори: </strong>Цепване и евакуиране на гнойта с местна упойка - бързо и лесно, може да се проведе във всеки гинекологичен кабинет, а облекчението се усеща почти веднага. Нужни са няколко дни смяна на дренажите, като болката намалява с всяка следваща превръзка. <br /> <br /> Възможно е да се проведе и мощно <strong>антибиотично лечение</strong>. При здрав организъм и адекватно проведено лечение възпалението стихва, натрупаната гной се превръща в бистър секрет и остава само една подутина (понякога може и да е доста голяма) - бартолинова киста. <br /> <br /> Който и от трите варианта да изберете, рискът от повторна поява е висок - може би не 90%, но доста. Причината - зарастването на раните в тази област е бързо. Раната от пробива или разреза зараства и остава вътре кухината, която е била пълна с гной. Тя е тапицирана с епител, който произвежда нормалния секрет на жлезата, т.е. - образува се киста.<br /> <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Кистата се изрязва само ако не е възпалена</strong></span><br /> <br /> Наличието на затворена кухина винаги е рисков момент за инфектиране (т.е. кистата отново да се превърне в абсцес).<br /> <br /> <strong>Решение:</strong> да се ликвидира затворената кухина.<br /> <br /> <strong>Методи: </strong>изрязване на кистата (заедно с цялата жлеза) - практически сигурен резултат. Извършва се само планово, при невъзпалена жлеза. Последици за половия живот няма да има, защото жлезите в тази област са множество - просто бартолиновите са двете най-големи и затова си имат име.<br /> <br /> <strong>Недостатъци:</strong> изисква болничен престой; технически по-трудно от алтернативните методи, защото се работи в добре кръвоснабдена зона.<br /> <br /> Създаване на траен отвор (т.е. затворената кухина се превръща в отворена) - т.нар. <strong>марсупиализация.<br /> </strong><br /> <strong>Предимство</strong> - може да се извърши и в острия стадий - при абсцес, но естествено по-добре е при липса на възпаление. Обикновено може да се направи амбулаторно или т.нар. еднодневна хирургия - без болничен престой. Операцията е минимално травматична. Отворът се създава чрез цепване или овално изрязване на &ldquo;свода&rdquo; на кухината и обшиване на ръбовете. Той се разполага по вътрешната повърхност на малките срамни устни - т.е. приблизително там, където е и естественият отвор на жлезата и секретът се отделя на място. С времето отворът се свива и става почти незабележим - под 1 мм.<br /> <br /> Добрите възстановителни сили на тъканите в тази част на тялото са причина понякога въпреки обшиването отворът да зарасне напълно и тогава се връщаме в изходна позиция, т.е. има по-голям риск за рецидив, отколкото при изрязването. Този риск е по-голям при операция в острия момент (но пък е една операция - цепване и марсупиализация в едно).<br /> <br /> Друг начин - <strong>&ldquo;изгаряне&rdquo; </strong>на епитела на кистата с кристал сребърен нитрат. Кистата се отваря, слага се кристалът и се затваря. Може да се направи и при спонтанен пробив. Лесно и почти безболезнено, но за съжаление, резултатът е още по-несигурен.