През годините, в които работя като лекар, съм имал честта да се занимавам с много семейства и децата им с аутизъм. Опитът ми показва, че около три четвърти от децата, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, страдат от хипофункция на щитовидната жлеза. С подходящото лечение, често наблюдаваме значителен напредък в речта и езика, очния контакт, моториката, растежа, стомашно-чревните функции, социализацията.

Връзката между щитовидната жлеза и аутизма, често е опасно пренебрегвана от класическата медицина. Рутинните тестове пропускат много случаи на хипотиреоидизъм. Референтните граници за резултатите на тироидните хормони варират значително и това затруднява поставянето на ясна диагноза. Диагностичните пакети нерядко са недомислени и не включват всички необходими диагностични маркери. В други случаи пък, децата биват поставяни на неподходящи дози лекарства или не e постигнат добър баланс на хормоните fT3 и fT4.

Две епидемии набират скорост – дали не са страни на една и съща монета?

Налице е значително припокриване между симптомите на хипотиреоидизъм при децата и тези на разстройствата от аутистичния спектър, като например изоставане в речта и развитието, когнитивни дисфункции, ХИПЕРАКТИВНОСТ или пък летаргия, хипотония, двигателни дисфункции, разстройство на вниманието, социални и комуникативни дисфункции, панически разстройства, депресия, запек, стомашно-чревни проблеми, хранителни разстройства.

При много деца, двете диагнози се припокриват.

Центърът за контрол и превенция на заболяванията съобщава, че към момента в САЩ едно на 68 деца бива диагностицирано с разстройство от аутистичния спектър – шокиращ скок от 289.5 % за последните 12 г. Разстройствата с хиперактивност и дефицит на вниманието са скочили с 33 % за същия период. Едно от 6 деца в САЩ е диагностицирано с разстройство като обучително затруднение, ХАДВ, изоставане в развитието и аутизъм.

Американската тироидна асоциация, заедно със Сдружението на клиничните ендокринолози са установили, че около 20 милиона американци са засегнати от някакъв вид заболяване на щитовидната жлеза. В огромното си мнозинство, те са жени и около 60 % от тях остават без терапия. Това означава, че много майки забременяват без да са наясно, как объркването в тироидните им хормони засяга развитието на плода.

Щитовидната жлеза – шеф-диригент и катализатор на мозъчното развитие

Щитовидната жлеза е малка, намира се отпред на врата и произвежда изключително важни хормони – Т4 (тироксин) и T4 (трийодтиронин). Тези хормони регулират метаболизма и производството на енергия в клетката. Наличието на точното количество хормони в правилното количество и време, е от решаващо значение, особено за вътреутробното формиране на мозъка.

През първия триместър от бременността, растящият плод зависи от майчините тироидни хормони, за да се развива нормално. По-нататък, фетусът започва да произвежда собствени, но продължава отчасти да разчита и на майчините. И в двете фази, както и след раждането, мозъкът се развива под влиянието на T3 и Т4, които регулират мултиплицирането, миграцията и диференциацията на неврони в определени мозъчни зони и време. Смущения в производството на тези хормони у майката или у детето, могат да имат фатални последици, които водят до поведенчески и когнитивни затруднения, както и до проблеми в развитието.

Едно скорошно проучване, публикувано в „J o u r n a l  o f  P h y s i o l o g y  a n d  P h a r m a c o l o g y” доведе до огромен

напредък в разбирането ни за аутистичния мозък

и връзката му с щитовидната жлеза. Постмортем проучвания на мозъци на деца от 4 до 16 г. с контролни групи на същата възраст са показали, че при аутистични деца, нивата на Т3  са ниски във важни зони на мозъка. Дефицитът обаче може да остане незабелязан, на фона на нормални нива в останалата част на тялото. Изследването стига още по-далеч и установява мутации в няколко гена, управлявани от тироидни хормони, както и повишен оксидативен стрес.

Съществуват и други подобни изследвания, които изучават връзката между състояния като Алцхаймер и хормоналните нива, които се оказват нормални в кръвта и ниски в засегнатите мозъчни тъкани.  Обикновените тестове не вършат работа в тези случаи, защото хормоните в кръвта са с нормални стойности.

Още връзки между мозъка, аутистичния спиктър и щитовидната жлеза

Мозъкът и щитовидната жлеза са много податливи на увреди от едни и същи причинители.

Токсични вещества: химикалите – ендокринни дизруптори са вещества, които пречат на производството и функцията на ендокринни хормони, в това число и тироидни. ОЛОВО, ЖИВАК, КАДМИЙ, ПЕСТИЦИДИ, БИСФЕНОЛ – А, диоксин и т.н., могат да нарушат процеси, като блокират или имитират хормонални сигнали, обърквайки съобщенията, изпратени до клетките и могат да заблудят ендокринната система да приема погрешни команди. Това е особено проблематично, когато става дума развитието на мозъка на плода, контролирано от хормони. Изследвания свързват много от тези химикали с патологията на аутизма.

Глутен: общността, която се занимава с аутизма, е добре запозната с връзката между приема на глутен и тежестта на симптомите. Безглутеновата диета се смята за мярка номер едно и често е сред най-ефективните решения при терапия на аутизъм. Глутенът също е свързан със заболяванията на щитовидната жлеза и особено с автоимунното заболяване тиреоидит на Хашимото, основен причинител на хипотиреоидизма. Безглутеновата диета е с доказана ефективност при лечението на това страдание и често възстановява тъканта на щитовидната жлеза.

Достоверна оценка на функцията на житовидната жлеза

Към момента, лекарите разчитат на един-единствен тест, за да измерят нивото на TSH в кръвта. Високи стойности на TSH са показателни за хипофункция на щитовидната жлеза. Както описахме по-рано обаче, има проблем с референтните граници в различните лаборатории, което става причина да бъдат недогледани много проблематични случаи. Аз предпочитам да използвам много по-прецизен тест, наречен “TRH Challenge”. В случаи, когато имаме хипофункция, дори и ако TSH е в нормални стойности в кръвта, той ще бъде недвусмислено висок в зоната на мозъка, наречена питуитарна жлеза. TRH провокира освобождаването на складирания в кръвта TSH, където може да бъде лесно засечен и измерен. Когато подканим питуитарната жлеза да разкрие тайните си, получаваме ясна и реална информация, как тироидните хормони функционират в тялото и в тъканите, които се нуждаят от тях. Това е и много по-точен начин да се оценят дозите на нужния медикамент.

Моята практика показва, че около

75%  от случаите на хипотиреоидизъм

се пропускат при деца с аутизъм и други проблеми в развитието, когато се използват рутинните тестове. Цялостната оценка на щитовидната жлеза е от решаващо значение за подходящата терапия. Пълният тироиден панел трябва да включва TSH, но при условията на TRH натоварване (тиреотропинна стимулация), fT3, ft4, тотален T3 и T4, реверсивен T3 и особено нивата на тироидните антитела ТАТ и МАТ.

Ако подозирате, че детето ви има разстройство от аутистичния спектър или показва симптоми, че се е запътило натам – не губете време. Намерете лекар, който разбира връзката между щитовидната жлеза и мозъка, и уредете читави изследвания. Никога не е прекалено рано да започнете лечение и да

заредите мозъка с нужните му тироидни хормони.

Настойчиво съветвам жените, които планират бременност, да минат през изчерпателна проверка на щитовидната си жлеза. Ако усещате дори и един от класическите симптоми на хипофункция, като необяснимо наддаване на тегло, депресия, тревожност, косопад, проблеми със зачеването, суха кожа, запек, но обичайните изследвания не показват нищо тревожно, търсете лекар, който може да ви помогне в смислената диагностика.

Източник: Всяка дума

Facebook Twitter Google+

0 Коментара