Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
#1 Как функционира българският борд
Концепцията за валутен борд е сравнително проста - паричната единица на страната се връзва към друга валута и централната банка гарантира, че ще я обменя неограничено. На практика валутата става напълно конвертируема. Това може да работи само ако валутните резерви на страната надвишават всичките пари в обращение. Или казано по друг начин, паричната маса зависи от платежния баланс - ако се трупат излишъци, валутните резерви се увеличават, а оттам и паричното предлагане. И обратното.
Това е разписано и в българския Закон за БНБ. Централната банка трябва да осигури пълно покритие на всичките си задължения с валутни резерви. Основнатa разлика на българския борд с тези по учебниците е, че тук освен парите в обращение се покриват и всички други депозити по сметки в БНБ - на банките, правителството и др. Това е важно по няколко линии. На първо място по този начин се скъсва пряката връзка на платежния баланс и дефицитите не се отразяват директно в свиване на парите и затягане на икономиката. Освен това по този начин правителството чрез неговия фискален резерв, депозиран в БНБ, може да провежда квазипарична политика, като увеличава размера му. Самата централна банка също си е запазила ограничени инструменти да влияе, като например тя определя размера на минималните резерви, които банките трябва да държат при нея.
Валутните резерви по закон се инвестират консервативно - само в книжа с рейтинг над АА. Освен това има и почти пълна забрана те да се влагат в местни субекти - това включва правителството и местните банки. По света има и опити с по-либерални модели, където се разрешава част от резервите да се инвестират в по-неликвидни и дори в местни книжа. Целта на консервативния подход в България е така да се осигури доверие, че бордът има реално покритие.
#2 Колко е стабилен?
По дизайн и по стечение на обстоятелствата българският борд е доста здрав. Той трудно може да бъде атакуван спекулативно - просто няма достатъчно много левови финансови инструменти на международните пазари, които някой да продава и така да постави под натиск валутните резерви на БНБ. Тук неразвитостта на българския дългов и капиталов пазар се оказва плюс.
Все пак има един финансов инструмент, който е в достатъчни обеми и това са депозитите. Така че, освен ако сами не се откажем от борда, той може да се срути практически само от едно нещо - банкова паника. Много хора да изтеглят левовите си депозити, да ги обърнат в евро и да не искат да ги връщат в банките, а да ги държат вкъщи или те да потекат зад граница (чрез потребление на внос например). Ако това се случва, БНБ има ангажимент да поддържа курса и да изкупува левове и да продава евро при съотношение 1.95583.
Това ще започне да стопява валутните й резерви. Те са 46 млрд. лв., но реално не всичко от тях е на директно разположение на БНБ. Там са парите на фискалния резерв, които варират и правителството може да похарчи. Най-малкото част от тях е Сребърният фонд, който е целеви. Там са и резервите на банките - част задължителни, но около 5 млрд. лв. са свръхрезерви, които при тегления ще намалеят, а при турбуленции в България може и да се насочат към други пазари.
Същевременно депозитите в банковата система са над 66 млрд. лв. и чувствително надвишават валутните резерви. Но далеч не всички са левови, а и трудно може да се предвиди сценарий за тоталното им теглене.
Още при въвеждането на борда БНБ представяше палитра от показатели, показващи покритието му. Те в момента са в доста комфортна зона (виж графиките) и далеч от пиковите стойности, достигани 2007-2008 г., както и в началото на 2014 г. До голяма степен заслуга за това има и свръхликвидността на банките, които дори при отрицателни лихви съхраняват около 6 млрд. лв. свръхрезерви в БНБ. Така или иначе обаче чисто технически покритието на борда е добро и притеснения за здравината му няма.
#3 Милиардите след борда
Често изказванията против валутния борд са свързани с желанието валутните резерви да се впрегнат за развитие на българската икономика. А съответно пък и поддръжниците на борда виждат във всяка словесна атака срещу него желания да се усвоят тези 46 млрд. лв., представляващи баланса на управление "Емисионно" на БНБ.
Всъщност нищо от това няма как да се случи, поне не и в този мащаб. Независимо дали страната реши да мине към друг паричен режим, или приеме еврото, БНБ ще продължи да си има собствен баланс, каквито имат и другите централни банки (включително тези в еврозоната) и с активи да покрива пари в обращение - независимо левове или евро. Резервът може и да не е в този размер, но това далеч не значи, че ще се освободят десетки милиарди.
На първо място, голяма част от средствата не са нито на БНБ, нито на правителството. Към края на май 13.8 млрд. лв. са задължения към банки, което представляват салдата по сметките им в БНБ. Или това със сигурност не са средства, на които някой може просто да сложи ръка. Така че в най-лошия случай рискът за изхарчване е за голяма част от фискалния резерв, който сега е депозиран в БНБ (около 11 млрд. лв.), плюс натиск върху централната банка да се раздели с част от собствените й средства (на управление "Банково" - под 6 млрд. лв.)
Реалният дебат в обществото при влизане в еврозоната трябва да е именно какво да стане с фискалния резерв. При липсата на нужда да се гарантира фиксиран курс той може да бъде инвестиран по-дългосрочно и с по-малко рестрикции. Доколкото тези средства са колективна собственост на всички данъкоплатци, има логика те да се трансформират в суверенен фонд (sovereign wealth fund) като своеобразен резерв за бъдещи шокове или пък да се вкарат всички в Сребърния фонд, който по същество е целеви суверенен фонд. Тук вече стоят много въпроси за правилата как ще се управлява, дали и доколко да инвестира в български книжа и как да се минимизират рисковете да бъде използван за подпомагане на конкретни бизнеси, близки до властта.
#4 Ограничава ли растежа
Изборът на валутен режим без съмнение оказва сериозно влияние върху икономиката. Въпреки това малко икономисти биха се хванали да измерят силата на въздействието му. А при българския валутен борд има и доста спорове за посоката му.
Противниците на настоящата система са убедени, че тя дългосрочно дърпа надолу растежа. Фиксираният курс към силното евро не позволява на лева да се обезценява и така българският износ губи конкурентност. Освен това и липсата на парична политика ограничава възможностите за контрациклични действия и стимулиране на растеж с ниски лихви при нужда.
Защитниците на борда пък са убедени, че неговият автоматизъм защитава икономиката от грешки и користни действия на политици. Удържането му налага и фискална дисциплина, а предвидимостта му спомага за привличането на чужди инвестиции.
Доколкото и двете тези имат теоретична основа, но са практически недоказуеми, и двата лагера могат догматично да спорят до безкрайност. Паралелите с други централно- и източноевропейски държави със или без валутен борд неминуемо носят опасност от грешки. Това, че за последните 20 години някоя държава се е развивала по-бързо от България, може да се дължи донякъде на валутния й курс, но и на много друго фактори.
Например за България аргументирано може да се твърди, че далеч по-съществен негативен ефект върху бизнеса имат тромавата администрация, пленените регулатори, мудните реформи и съдебната система.
Нека вземем за пример банковата паника около КТБ и ПИБ от 2014 г. Едно от честите обяснения е, че ако БНБ можеше да действа като кредитор от последна инстанция (което й е забранено заради борда), нямаше да има проблем и тя можеше да подпомогне ликвидно банките. Реално обаче при подобна банкова криза (особено ако се тушира с прясно напечатани левове) левът щеше да се обезценява, което можеше да предизвика още по-силно бягство от левови депозити и търсене на валута и/или по-стабилни банки. А трябва да се има предвид и че дори и да може да създава собствена валута, никоя централна банка не може да го прави до безкрайност. Отделно в този сценарий има и опасност централната банка изкуствено да поддържа и декапитализирани банки с цел да не признае надзорния си провал и така да рискува още повече капитал на данъкоплатеца. Или иначе казано, КТБ можеше да бъде спасена (поне временно), без никога да разберем какво се е случвало вътре.
4 коментара
Еврото има всички недостатъци на валутния борд и то на порядък по-силни. Не само курса ще е фиксиран ами и добавената стойност трябва да покрива със заеми от ЕЦБ и то заеми със солени лихви, защото това е единствения начин за емитиране на евро. Та ако случайно икономиката се развие, развитието е просто дълг към ЕЦБ, Дълг е всичко над това, което сме при влизанеро е на ЕЦБ, т.е. на Германия. Колкото по-голямо развитие, толкоз по-голям дълг. Единствено Германия е извън схемата, защото събира диференциала от лихвата на всички останали евро държави.
И на всичкото отгоре дълга към ЕЦБ е частен дълг, евро не се издава по искане на централната банка, само по искане на частни банки. Т.е. за да получи тази банка евро тя трябва да заложи активи, имота на някой. Имоти, които малко по малко ще бъдат загубени безвъзвратно благодарение на лихвите и изнасянето на печалбите от чуждите банки.
До коментар [#1] от "knb":
Глупости на търкалета неумело замаскирани зад наукообразна алабалистика.
борда спаси българина и е единственото добро нещо ,което се случи на хората ,така това ,което са създали успя да добие стойност ,а не като депозитите в банките на комунистите ,които бяха обезценени 10 пъти и откраднати от другарите ,дано се задържи по дълго .
Впечатляваща е тезата за конкурентостта на българския бизнес подпомогната с девалвация.
Да оперираш на пазар на работната сила с цена с пъти по-ниска от конкурентите ти в Европа и да се надяваш да я намалиш още, за да си конкурентен и ти върви бизнеса - това само извратен мозък може да го измисли.
И като се има предвид, че все още сме част от ЕС, а не Евразийския и хората могат да пътуват по Европа свободно всеки може да си представи, какво ще се получи ако заплатите в евро се намалят два пъти, за да може да оцелее българския бизнес.
То бива тепегьозлък, ама чак толкова....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.