1. Какво е лечението на шизофренията?
При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основни терапевтични средства, прилагани в терапията на Шизофренията са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението:
- психомоторна възбуда- неконтролируемо моторно, говорно и вътрешно неспокойствие с известна несръчност, безцелна активност, скачане, разрушителност и сериозни агресивни прояви
- афективно напрежение- нарушение на възприемането на чувства, изразяването и контрола на чувства, немотивирано чувство за застрашеност
- психотични сетивни измами - слухови, зрителни, мирисни и тактилни халюцинации, болния може да възприема сигналите като външни или идващи от самия него
- налудно мислене - прогрешни, субективни убеждения, които по никакъв начин не могат да бъдат коригирани, независимо от реалността и наличните доказателства за това
- кататонни разстройства- нарушения на волята, като двигателна застиналост, прекъсване на комуникацията на болния с околния свят или състояния на внезапна силна възбуда
- психотични нарушения на "Аза"- собствени мисли и преживявания се преживяват като повлияни или управлявани отвън до пълна загуба на контрол върху мислите и чувствата
Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите наричани в миналото невролептици на "типични" и "атипични" антипсихотици. Втората група включва нова генерация от медикаменти, които са също толкова ефективни, но с по-благоприятен профил на странични ефекти. В описанието на прицелните симптоми, става ясно, че познатите досега медикаменти са по-ефективни към позитивните симптоми на заболяването и по-слабо ефективни или неефективни към негативните болестни симптоми. Целта на фармакологичната индустрия е създаване на медикаменти отчетливо повлияващи негативните симптоми на Шизофренията, свързани с дългосрочната инвалидизация на тези пациенти.
Структурирането и избора на терапевтична стратегия се определят от фазата на заболяването, предишният "опит" с медикаменти и тяхната поносимост. Докато лечението в острата фаза е изключително медикаментозно и има за цел бързото и пълно овладяване на описаните прицелни смптоми, във фазата на поддържаща и противорецидивна терапия вниманието е фокусирано към качеството и продължителността на ремисиите, добрата поносимост към медикамента и осигуряване на съдействие на пациента за дългосрочното (понякога да края на живота) лечение.
В тази фаза освен медикаментозно лечение е важно включването на редица психосоциални рехабилитационни процедури, ранното връщане на пациента към обичайната му семейна и трудова среда. Това намалява рисковете от дезадаптация, изолация и инвалидизиране.
