Лира Принт
Обратно в началото
Ан-Мари Пейсон
Чудодейни съвети
за балкони, тераси, градини
Предишна глава Начало Следваща глава

Зеленчуковата
градина

 

 

Няма нужда да разполагате с големи площи, за да гледате зеленчуци. Можете да си направите лехи и в двора, и на моравата. Не се лишавайте от удоволствието да ядете зеленчуци, които сте отгледали със собствените си ръце и които със сигурност не изобилстват с пестициди, нитрати и фосфати.

 

За да отглеждате
пълноценни зеленчуци

Земята не е нещо мъртво. Зеленчуците и ароматните треви ни предават своите жизнени сили (витамини, минерални соли и микроелементи). Следователно качеството им зависи от качеството на почвата. Лесно можете да я поддържате във “върховна форма”. Помнете - по-добре профилактика, отколкото лечение!

Използвайте само естествено разпадащи се торове (животински тор, костно брашно, компост, животински зоб).

Заместете химикалите с отблъскващи средства и с методи за предпазване, безвредни за околната среда и полезните насекоми.

Гледайте сортове зеленчуци, устойчиви на болести.

Ако спазвате тези прости съвети, ще имате удоволствието да ядете здрави и вкусни зеленчуци, които ще поддържат вашата добра форма и... може би ще отчаят лекаря и аптекаря ви!

 

Витаминни мини

Патладжани

Киселец

Соя

Цвекло

Магданоз

Домати

Моркови

Радика

B2

C

B1, B2, D

B2

A, C

A, B1, C

A, E

A

Салата

Цикория

Чесън

Картофи

Репички

Гулия

A

A

B1

B1, C

B1

D

Праз

Спанак

Грах

Зеле

Маруля

Фасул

C

A, C, E

B1, B2, C, E

A, B2, C

A, B2, C, E

A, B1, B, C, E

 

Извор на минерални соли

Желязо - магданоз, градинска салата, цвекло, спанак, ряпа, кресон, грах, репичка.

Калций - кресон, спанак, къдраво зеле, ряпа, алабаш, цвекло, целина, праз.

Калий - целина, спанак, картоф, зеле, кресон, гъби, ряпа, морков .

 

 

Как действат зеленчуците

Чесън - против скорбут, възбудително, ревулсивно.

Ангинар - свиващо, против температура, благоприятно за черния дроб.

Аспержи - за апетит, диуретично.

Моркови - газогонно, отхрачващо, за разнасяне на отоците.

Зеле - против ревматизъм, благоприятно за белите дробове.

Тиква - освежаващо, противоглистно.

Тиквичка - против скорбут, очистително, стимулиращо.

Спанак - диуретично, омекчаващо, слабително.

Маруля - омекчаващо, слабително, освежаващо.

Ряпа - омекчаващо, освежаващо.

Кромид - подпомага храносмилането, диуретично.

Картоф - против скорбут, омекчаващо.

Хрян - ревулсивно, диуретично, очистително.

Ревен - тонизиращо, противоглистно, благоприятно за черния дроб.

Козя брада - диуретично, очистително.

 

 

Различните видове почва

Почвата не е еднаква навсякъде. Освен това някои видове зеленчуци виреят само на определени типове почва.

За да знаете кои зеленчуци са най-подходящи за почвата във вашата зеленчукова градина, потърсете специалист почвовед, който да направи анализ. По-лесният и по-евтин начин е да наблюдавате какви плевели растат там - те могат да ви дадат безценни сведения за състава на почвата, където растат, както ще видите по-долу.

Не унищожавайте плевелите, съюзете се с тях. Ще икономисате и от пестициди, защото плевелите приютяват и полезни насекоми.

 

Какво показват плевелите

Богата почва - мак, див синап, росопас.

Суха почва - равнец, лайкучка, камбанка.

Влажна и кисела почва - хвощ, орлова папрат, великденче.

Песъчлива почва - паричка, слез, дива ряпа.

 

 

Добре ще е да направите анализ на почвата, за да знаете съдържанието на азот (необходим за развитието на листата), на фосфор (за растежа на корените и плодовете), на калий (предпазва от някои болести) и микроелементи (подсилват действието на горните три елемента). Следните данни ще ви помогнат да констатирате дали почвата ви е богата или бедна:

Богата - над 0,2 % азот, над 0,2 % фосфор, над 0,5 % калий.

Обикновена - между 0,1 и 0,1 % азот, между 0,1 и 0,1 % фосфор, между 0,1 и 0,5 % калий.

Бедна - под 0,1 % азот, под 0,1 % фосфор, под 0,5 % калий.

Анализът на почвата показва и съотношението между пясък, глина, варовик и хумус. Идеалното съотношение е 65 % пясък, 20 % глина, 5 % варовик и 10 % хумус.

 

Наторяването

Когато знаете състава на вашата почва, трябва само да прибавите онова, което й липсва (пясък, вар, органични материи и др.), както и подхранващи елементи (азот, фосфор, калий, микроелементи като желязо, магнезий, манган, мед и др.).

Най-използван е животинският тор. Той се получава от различни животни и качествата му са различни. Например конският тор е богат на азот и калий, но е беден на фосфор, докато птичият е богат само на азот.

За да подобрите качеството на птичия тор от вашите домашни птици, прибавете му костно брашно (богато на фосфор) и пепел (богата на калий).

Не хвърляйте пепелта от камината или печката с дърва. Когато окопавате зеленчуковата и овощната си градина, я разпръснете по почвата. Тя е много богата на калий и подпомага растежа на плодовете и зеленчуците. Можете да я обогатите на калий, като я смесите с други органични елементи (птичи изпражнения).

 

Тайната на компостирането

Ако живеете на село или имате градина, не изхвърляйте растителните отпадъци, например окосената трева, талаша, сухите листа, обелките от плодове и зеленчуци, кафеената утайка. Тези неща не само задръстват контейнерите и бунищата, грозят пейзажа и замърсяват околната среда, но се прахосва и ценна органична материя. Тези отпадъци, които са средно по 1 м2 на човек за година, чрез компостиране се превръщат в безплатни торове.

Компостирането изисква температура максимум 60 °С, влажност не повече от 60 % и добра въздушна циркулация.

Съдът за компостиране трябва да има дебели стени, за да запазва топлината. По стените обаче трябва да има отвори, за да циркулира въздухът. Съдът трябва да може добре да се захлупи, защото иначе дъждовната вода ще отмие ценните хранителни елементи.

Компостирането трае средно 90 дни. Зелените ви отпадъци са компостирани, когато започнат да излъчват миризма на горски храсталак. Тогава можете да ги разхвърляте в овощната или зеленчуковата градина, както и в цветната градина.

За да имате непрекъснато нови количества компост, ползвайте два съда.

Ако искате да съкратите три пъти времетраенето на процеса, направете домашен активатор. Разтворете в топла вода една опаковка хлебна мая и една супена лъжица захар. Оставете сместа да ферментира няколко дни. Когато хване плесен, я сипете в лейка с 10 л топла вода и прибавете 250 г захар. Излейте активатора в сместа за компостиране на равни разстояния (около 20 см) и намокрете отгоре струпания материал. След няколко дни ще установите, че температурата в средата на купчината може да стигне дори 70 °С. Разлагането се ускорява. По този начин се убиват бактериите и се премахва лошата миризма.

 

Грижете се за почвата

Почвата в зеленчуковата ви градина може да бъде сравнена с естествен бюфет, пълен с хранителни запаси, които зеленчуците използват за растежа си. Този “бюфет” непрекъснато се създава от милиарди живи организми (бактерии, червеи и др.). Ако го пълните само с химически торове, тези организми не могат да се хранят и зеленчуците ви също страдат от “недояждане”. Следователно трябва да давате на почвата си подхранващи вещества, полезни и за зеленчуците, и за малките организми. Такива вещества са следните:

меки торове (животински тор, компост, водорасли, костно брашно, печени рога, изсушена кръвна маса и др.);

“зелени” торове (ситна бакла, детелина, фуражен грах или репички, фий, лупина, елда, синап и др.)

Тези естествени, органични торове засилват съпротивителната сила на зеленчуците към болести и не замърсяват околната среда.

 

Сеитбообращението

Друго, което можете да правите, за да не се изтощава почвата и да се попречи на развитието на паразити или болести, е смяната на културите, сеитбообращението. Разделете зеленчуковата си градина на три парцела с еднаква площ. Всяка година сменяйте вида зеленчуци, който сеете на един и същи парцел. Така всеки вид ще се връща веднъж на три години върху същата почва. Това позволява да се подновяват резервите от хранителни вещества и същевременно да не се дава храна на паразитите.

 

Ето и един пример:

Година Парцел А Парцел Б Парцел В
1 листни плодни кореноплодни
2 кореноплодни листни плодни
3 плодни кореноплодни листни

 

Листни зеленчуци - маруля, спанак, праз.

Плодни зеленчуци - домати, патладжани, тиквички.

Кореноплодни зеленчуци - моркови, ряпа, репички.

Може да отделите един парцел за многогодишни зеленчуци (аспержи, ангинари), които не бива да се местят.

Зелените торове

За да не се изтощава почвата, за да запази жизнените си сили, е полезно от време на време да й давате “зелена ваканция”. След като няколко години сте сели на парцела различни зеленчуци, една година засейте растения, известни като “зелени торове”, например ситна бакла, фуражен грах, синап, зимен фий, елда, детелина, райграс и др. Не окосявайте растенията, а ги заровете в почвата, за да я обогатите с естествен азот. Те имат чудната способност да улавят азота от въздуха... с корените си.

Сейте “зелените торове” през пролетта или лятото и ги заравяйте в почвата, когато цъфнат.

 

Азбуката на окопаването

Окопаването на почвата има за цел да я аерира и натроши на по-ситни парчета, за да могат корените на зеленчуците да растат без притеснения. Окопава се през есента.

Не се отказвайте от гледането на зеленчуци по здравословни причини (слаб гръбнак, ревматизъм, болки в мускулите или ставите и др.). Намерете си например лопата с ръкохватка, а когато сеете или садите, подлагайте под коленете стари вътрешни автомобилни гуми. Ползвайте по-малки лейки, които ще ви е по-лесно да носите насам-натам из градината.

 

Добрите семена

Преди да почнете да сеете, уверете се, че семената ви са годни. Няма никаква полза да засявате мъртви семена! Затова ето няколко съвета как да съхранявате материала за посев:

Пазете семената на тъмно и сухо място, в херметично затворени кутии.

Прибирайте семената в черни кутийки от фотоленти, които е най-добре да сложите в херметична метална кутия. По този начин ще ги запазите от светлината, от влагата и от... гризачите.

На всяка кутийка залепете етикет и напишете названието на растението, датата и мястото, където сте събрали семената, къде ще се сеят в зеленчуковата градина (на кой парцел).

 

Датата на събирането

Кога са събрани семената - това може да ви изглежда не толкова важно, но не забравяйте, че семената имат ограничена годност, от 1 до 8 години според вида на растението. След този срок те не могат да покълнат. Затова, когато купувате семена, търсете дата на пакетчето и ако не намерите, не ги вземайте.

 

Годност на семената

1 година - чесън, пащърнак.

2 години - праз, козя брада.

3 години - дребен лук, фасул, магданоз, чубрица.

4-5 години - моркови, зеле, тиквички, спанак, маруля, салата, пъпеш, кромид, грах, пипер, репички, домати.

6-8 години - патладжани, цвекло, целина, краставици, бакла, ряпа.

 

За да разберете дали семената ви още са годни, вземете десетина и ги пуснете в чаша с вода. Ако повече от половината изплуват на повърхността, значи са мъртви. В такъв случай изхвърлете всичките.

За да избегнете стреса на пресаждането, засейте семената в малка домашна оранжерия, в съдчета с торф или в половинки от яйчени черупки.

 

Успешната сеитба

Първото условие за успешна сеитба на зеленчуците е подготовката на почвата. Семената имат нужда от въздух и вода, за да покълнат. Ако са заровени много дълбоко или в много сбита почва, рискуват да се задушат. Затова избягвайте:

- студената, сухата и сбитата почва;

- плиткото или много дълбоко сеене;

- нередовното поливане.

Как се управлява покълването

За да ускорите покълването на семената, накиснете ги от предната вечер в хладка вода.

Друга хитрина: накиснете семената от вечерта във вода с малко лимонов сок. Може да ги засеете в плитка чиния, напълнена с кафеена утайка, която сте полели с вода, подкиселена с малко оцет. Навлажнявайте редовно утайката, докато се покажат младите кълнове. После ги засадете в почвата заедно с кафеената утайка. Не чакайте много, преди да ги засеете, и не отделяйте кълновете от утайката.

Времето за покълване се съкращава значително, когато семената престоят в хладка вода. Това личи от следните цифри:

Патладжан - от 15 на 6 дни

Салата - от 45 на 8 дни

Цвекло - от 15 на 10 дни

Магданоз - от 60 на 25 дни

Целина - от 60 на 18 дни

Праз - от 30 на 12 дни

Цикория - от 15 на 3 дни

Репички - от 8 на 4 дни

Фасул - от 10 на 4 дни

Домати - от 12 на 6 дни

 

 

Правилната дълбочина

Колкото е по-дребно семенцето, толкова по-плитко трябва да се сее, за да не му липсва въздух. Ако няма достатъчно въздух, то ще покълне по-бавно, а може и изобщо да не покълне.

Колкото по-ситни са семената, толкова по-голям е рискът да ги похабите, като ги Засеете нагъсто. За да не попаднете в тази клопка, смесете дребните семена (маруля, домати, моркови) с пясък или пепел, преди да почнете да сеете. Ще спестите и известно количество семена, и време след това при разреждането на разсада.

Максимална дълбочина за сеене

На повърхността - салата, праз.

0,5 см - целина, маруля, кромид, козя брада, домати.

1 см - патладжани, цвекло, моркови, главесто зеле, киселец, радика.

2 см - броколи, цикория, пъпеш, карфиол, краставици, корнишони, тиквички, спанак, ряпа, магданоз, тиква, репички.

3 см - фасул, леща.

6 см - грах.

 

 

Леко притиснете пръстта, след като сте засели семената, за по-добър контакт с почвата и по-добра водна циркулация.

Не сейте цялото пакетче наведнъж, рискувате да ви пропадне реколтата, ако посевите бъдат нападнати от паразити или слана, а освен това кълновете ще бъдат много нагъсто.

 


Лира Принт
Обратно в началото
Ан-Мари Пейсон
Чудодейни съвети
за балкони, тераси, градини
Предишна глава Начало Следваща глава