Анемия

Анемия. Съществуват няколко вида анемии, но два от тях са най-разпространени, а именно желязо дефицитната и пернициозната анемия. Първата е свързана с намалено ниво на желязо в тялото, а втората с намалено ниво на витамините В₁₂ и В₉. В организма обичайно се съдържат 3.5 – 4.0 гр. желязо. 70% от него е свързан с хемоглобина, 20% с миоглобина, а остатъка се намира като резерва под формата на феритин. И при двата вида анемии е характерно намалението на количеството на хемоглобина.

Как да се ориентирате, че сте анемични? Първо, ако резултатите от профилактичните лабораторни изследвания, които си правите като всеки интелигентен човек покажат, че имате занижение на желязото и хемоглобина. Почти винаги се наблюдава също така леко покачване (но не над физиологичната горна граница) на тромбоцитите, както и намаляване на хемоглобиновия пълнеж на еритроцитите. Референтни стойности може да откриете в глава "Профилактични лабораторни изследвания". Освен изследванията се наблюдават и видими признаци. Например бледа кожа, особено по лицето, неестествена нервност, лесна умора, появяваща се още със самото ставане от сън. Отчита се завишение на пулса поради настъпилата хипоксия, заради намаленото ниво на хемоглобина или желязото в него, които пък са преносители на кислорода. За да си набави повече от него (кислорода) мозъка прибягва до ускоряване на сърдечния ритъм като така постига нужния му кислороден дебит.

Причините за настъпване на анемия са много, но основните са недоимъчен прием на желязо или витамините В₁₂ и В₉ с храната или нарушена функция на организма свързана с тяхното усвояване. Желязото и витамини В₁₂ и В₉ се усвояват в иеюнума т.е. първите 2/5 от общата дължина на тънките черва, точно след дуоденума (дванадесетопръстника). Причина за неусвояването на В₁₂ е най-вече автоимунно заболяване, което води до самоунищожение на ензима наречен вътрешен фактор (intrinsic factor), който служи за капсулиране на приетия от храната В₁₂ и неговото предпазване от солната киселина в стомаха, която иначе инактивира В₁₂. Така при липса на "вътрешен фактор" В₁₂ не достига до иеюнума, достига се до неговия дефицит и изчерпване на чернодробните му запаси в период от няколко месеца до няколко години бавно, но сигурно, като патологично нараства количеството на хомоцистеина в плазмата (задължително се изследва при анемичност).

По тази причина болните от пернициозна анемия, причинена от липса на В₁₂, не могат да си го набавят с храната. Тази латентност (бавна промяна) на изчерпване на В₁₂ характеризира незабелязано настъпване на пернициозната анемия, докато в крайна сметка тя придобие животозастрашаващи размери. Ако отидете на медицински преглед при "специалист" и му разкажете за своята неестествено бърза и продължително настъпваща умора, без изключение, поредния лекар ще започне да ви обяснява, че това е на нервна почва (много удобно обяснение) и трябва да се тъпчете с транквиланти (успокоителни). Къде поради незнание, къде поради друго лекаря никога, повтарям никога няма да ви насочи към изследване на В₁₂ и В₉, а ще ви размотава докато бавно и сигурно вашето състояние се влошава, което пък е чудесно за неговия джоб.

Разказвам ви всичко това, защото точно такава ситуация се разигра с моята майка и ми се наложи да натрупам горчив опит, но и академични медицински знания, чрез които успях напълно сам да овладея настъпването на пернициозната анемия. След като изчетох множество учебници по медицина започнах да осъзнавам, че всъщност, всички хронични заболявания на майка ми са ятрогенни ("iatros" – от латински "лекар", "genesis" – произход) т.е. причинени от лекарска некадърност, като - постоянна аритмия, високо кръвно налягане, полиневропатия и още други.

Ще завърша темата със случка, касаеща липсата на желязо, като главни действащи лица в нея са домашния ми лекар и аз. Установи се, че съм анемичен (желязо 5 µmol/l, хемоглобин 93 g/l) и със замах личния ми лекар каза: "Ей сега ще те оправя!" и се започна едно тримесечно тъпкане с железни препарати - Малтофер и Тотема. Те са страшно агресивни към стомашната лигавица, дори с прием на инхибитори (забавители) на протонната помпа - механизма в стомаха отговарящ за секретиране на солна киселина и пепсин. Резултата от тримесечното "лечение" беше повече от скромен. Желязото от 5 µmol/l "скочи" на физиологичния минимум 12 µmol/l, а ефекта от "лечението" трая само 1 месец, след края на тримесечния прием. След това отново си бях все така анемичен (ниско желязо и хемоглобин).

При анализ на поредните изследвания личния ми лекар вдигна ръце и каза: "Аз бях до тук, иди при началничката на хематологичното отделение в университетската болница (МБАЛ "Света Марина" - гр.Варна) - тя да те прегледа и да ти помогне". Това се случи през 2013 г. Така и направих. Ще спестя на читателя много време, като накратко обясня, че началничката не само нямаше представа какво да направи с моята анемия, а се оказа напълно безпомощна пред разрешаване на медицинския ми проблем, след множество изследвания и гадаене, тя заяви, че хората така си карали с години и нищо им нямало!!!

Сега когато вече съм наясно с ужасните последици, които причинява хипоксията върху човешкото здраве, а желязодефицитната анемия е един от най-мощните фактори, които я предизвикват, мога само да се радвам, че повече никога няма да видя тази т.н. "лекарка".

Но как завърши историята с моето ниско желязо и хемоглобин? Ами разреших проблема си сам! Е, не съвсем сам - с помощта на същите медицински учебници, които се предполага, че са чели някога т.н. "лекари" като току-що споменатата. В тези учебници пише, че ако чревната флора (в иеюнума) е с намалена функция т.е. липсва голяма част от нея по качество и количество – например след прием на антибиотици или авитаминоза (в моя случай), то усвояването на желязото се свежда до минимум.

Знаех, че киселото мляко е природния пробиотик (група химични съединения и бактерии, които изграждат чревната флора), но по времето, в което се развиха тези мои проблеми не обичах да ям кисело мляко. Потърсих освен това коя от храните съдържа най-лесно усвоима форма на желязо и си избрах черния шоколад. Лично аз използвам този на Нестле, но има и други с дори по-високо съдържание на какао, съответно на желязо. В учебника по биохимия прочетох, че Витамин С има огромна роля в усвояването на желязото от организма. Само след 2 месеца на кисело мляко по 2 кофички на ден, Витамин C по 500 мг/ден и половин черен шоколад за целия ден, желязото ми скочи от 5 на 20 µmol/l! Хемоглобина ми от 93 се покачи на 140-150 g/l. Успех! И то какъв!

Вече 1 година (към момента на писане на тези редове) аз се радвам на постигнатия резултат, потвърден от поне 5 поредни лабораторни изследвания. През времетраенето на моята анемичност забелязах, че пулса ми след хранене се вдигаше до 120-130 удара/мин и така всеки ден. Нужно ли е да ви обяснявам, че личния ми лекар ми даде Алора (хомеопатично средство) за намаляването му, като дори не успя да предположи защо развивам тези стойности на сърдечния ритъм. Изпрати ме отново в болница Света Марина, на седмия етаж, при "баш" кардиолозите и по-специално си записах час при заместник началника на отделението за преглед. Кардиоехографията показа, че съм имал чудесно и здраво спортно сърце! В краткия разговор с кардиолога "светило" обясних, че съм започнал да ям кисело мляко за да си подобря здравословното състояние, а той в синхрон с главната сестра ми се изсмяха подигравателно, като ми казаха, че това било голяма грешка!?! Подигравка получих, но не и обяснение за високия си пулс! Тръгнах си бесен! Не искам никога повече да виждам тези хора!

Забележете, че в двете истории, които ви разказах до тук за себе си и моята майка никъде не споменах, че "лекарите" са ни попитали как се храним, колко вода пием, колко се движим! Не споменах, защото никой не попита! Е, в това се оказа и проблема!

Накрая проблема с пулса преборих отново сам! След възстановяване на желязото и хемоглобина си наложих да отслабна значително. Промених коренно количеството на изпитата от мен вода (до тогава пиех под 0,5 литра на ден), промених храненето си, двигателната си активност и това даде резултат – 20 килограма за 6-7 месеца и пулс 60 – 80 удара/минута.

Искам да Ви разкажа и една случка с покойната ми леля и лекар от същата болница - Света Марина във Варна, която е потресаваща! Случи се така, че на леля ми се налагаше да посети зъболекар. Както сами разбирате, много често при лекуване на зъб, зъболекаря, без да иска засяга околните тъкани и те се разраняват и прокървяват. Ролята на тромбоцитите, фибриногена, холестерола и още няколко ензима е да спрат кръвотечението в рамките на най-много няколко минути. Да, но това става, ако човек е здрав. Състоянието на леля ми за нещастие и то фатално, както става ясно по-нататък в разказа, налагаше приема в продължение на много години на антикоагулант (препарат за разреждане на кръвта). Взема се когато по някаква причина има опасност от запушване на кръвоносен съд в сърцето или белите дробове поради образуването на тромб (състояние на емболия). Нейното опасение беше, че разредената от антикуагуланта кръв, в процеса на манипулацията при заболекаря, може да предизвика кръвоизлив, който да бъде фатален. Затова пожела да се консултира с кардиолог от въпросната университетска болница и в това се изразява фаталността на случката. Същия посъветвал леля ми да спре за 3 дни антикуагуланта и след това да отиде спокойно на зъболекар, като след денталната манипулация отново да започне прием на препарата.

Така и станало. Леля ми спряла антикоагулантния медикамент, отишла на зъболекар и след 2 седмици почина от емболия! Защо? Къде е грешката? Грешката е в некадърността и безотговорността на "лекаря"! При рязкото им спиране биохимичното действие на антикоагулантите се изчерпва за най-много 72 часа, като електропотенциала на еритроцитите, тромбоцитите и другите кръвни елементи се променя (намалява) патологично, така те се агрегират (слепват) безпрепятствено на гроздове и образуват съдови запушалки (тромби). Спирането на антикоагуланта дори само за 1 ден може да бъде фатално, а какво остава за 3 дни! На формирания тромб е отнело 2 седмици да се придвижи по кръвоносната система до белите дробове за да причини смъртта!

Престъпно е и незнанието на кардиолога, че на пазара съществуват свободно антикоагулантни гелове за локална употреба т.е. за спиране локално на кръвотечението на тъканите около третирания зъб. Всеки зъболекар има и използва в практиката си такива. Въобще не се е налагало фаталното спиране на медикамента, който нещастната ми леля приемаше!