Издръжката на живот на един член от четиричленно домакинство (двама възрастни и две деца) в края на септември 2012 г. достигна 562,61 лева, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Общо това домакинство трябва да разполага месечно с 2250 лева, за да се храни и да поддържа разходите си за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги спрямо нормалните български стандарти, добави Димитров, цитиран от БГНЕС.
Това показва анализът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
Причините са поскъпването на електроенергията, природния газ и питейната вода от 1 юли 2012 г., покачването на горивата на международните пазари, слаба реколта при редица селскостопански култури и от там покачване на цената на основни селскостопански продукти, нерентабилното българско стопанство и неподдържане на адекватен държавен резерв, посочи Димитров.
Увеличението на издръжката на живот спрямо юни е 2,8%, а от началото на годината е 4,8%. Нарастването на годишна основа спрямо септември миналата година е 5,9%. В стойностно изражение увеличението е с 26 лева, а средно за четиричленно домакинство е с около 104 лева, показва синдикалното изследване.
На фона на тези цифри 23% от домакинствата са под прага на бедността или това са 1,66 млн. души, сочат още данните на КНСБ. С общ доход на едно лице от домакинството до 290 лева са около 50% от домакинствата в страната, а с доход над издръжката на живот са едва около 16,1%. При последната група се отчита ръст от 3,3% спрямо декември м. г.
Според сравнение на президента на КНСБ трудът на хората е подценен и средната работна заплата сега е с една пета по-ниска, отколкото е била в началото на прехода.
От синдиката прогнозират, че ще продължи тенденцията на покачване на цените, като ръстът на издръжката на живота през декември т.г. спрямо декември 2011 г. ще бъде между 6 - 6,5 на сто.
"Храната е най-голямото перо от бюджета на семействата. Обичайният спад на цените на плодове и зеленчуци през лятото не се случи. Месото поскъпна. Млякото и млечните продукти - също", изтъкна Виолета Иванова - експерт в института, цитирана от БНР.
Поскъпването на храните е 6,4% на годишна база, а за последното тримесечие - 3,4%. Така опитът да бъдат "замразени" цените на десет основни стоки и услуги се е провалил, констатират от синдиката.
По думите на Иванова второто основно перо в разходите на домакинствата у нас са отоплението и еленергията. В много случаи се налага да се спестява от други задължителни разходи, което се потвърждава от регистрирания спад потреблението през последното тримесечие.
Българите не спестяват, а изтеглят парите си за неотложни нужди, сочи още анализът на синдиката. Лихвите по депозитите не успяват да покрият инфлацията, която реално "изяжда" покупателната стойност на спестяванията. Намеренията на правителството за данък върху лихвите по депозитите са крайно неуместни, смятат от КНСБ, предаде дир.бг.
От синдиката коментираха и данните, изнесени от БНБ наскоро, че парите от влоговете на българи са нараствали през август до рекордните 34,5 млрд. лева.
Според КНСБ обаче, те показват, че в края на юни броят на депозитите на домакинства и на самостоятелни предприемачи спрямо предходното тримесечие спада с 0,4%.
Общият брой на депозитите е 12 262 млн. лв., като над 75% от тях са до 1000 лв. Темпът на намаление на депозитите в тази група (включително дебитни карти за превод на заплати, пенсии, обезщетения за гледане на дете) е 0,5%, а на годишна база - с 1,3%.
Относителният дял на депозити в размер над 1000 до 5000 лв. е 14.1 процента. Общият брой на депозитите до 5 хил. са около 90% от всички депозити.
Изводите, които се налагат са: бедните стават все по-бедни, а богатите - все по-богати, коментира Виолета Иванова.
За преодоляване на негативната тенденция на доходите на българските домакинства от КНСБ предлагат да се договорят увеличения за заплатите в сектори, в които производителността се е повишила. Например добив на руди, производство на електрически съоръжения и лекарствени вещества.
КНСБ настоява и за еднократна Коледна добавка за всички пенсионери, което хазната може да си го позволи заради преизпълнението на бюджета до септември.
Синдикатът иска увеличение на пенсиите с 10-11% и то от 1-ви януари догодина, а не от началото на април.
КНСБ предлага правителството да ускори въвеждането на данък върху финансовите транзакции, вместо данък върху лихвите по депозитите. Според справка на финансовото министерство той би донесъл за първата година от въвеждането му 180 млн. лв. в хазната - с 60 млн. повече от очакваните приходи от данък върху лихвите.